Алхимичната лаборатория на Александър Симов

Прокуратура гейт

2012-01-30T08:19:00.001-08:00

Какво е общотомежду двата големи скандала, които разтресоха властта през 2011 г. - пуснатитефлашки със записаните разговори на премиера и "изпускането" на ЦветанЦветанов, че общински съветници са предлагали подкуп на Росен Плевнелиев, а тойне е сезирал органите на реда? Общото е, че и по двата случая прокуратурата неси свърши работата и остави в публичното пространство да висят повече въпроси,отколкото в главата на читател на шантав криминален роман.

По първиятслучай с флашките, които взривиха обществения мир, прокуратурата съсспокойствието на будистки монах, след като случаят отдавна бе затихнал, обяви,че прекратява разследването, защото не бил открит извършител. Нито един отпоставените въпроси не получи отговор, но за обвинителите това не беше проблем.

Още по-абсурдное развитието на случая с подкупа на Плевнелиев, който дори получи названието"Подкупгейт". Нека да припомним, че всичко започна от една изпуснатареплика на Цветанов в опита му да покаже неопетнената душевност на кандидатътна ГЕРБ за президент. Тогава вътрешният министър заяви, че общински съветниципрез 2007 г. са ходили при Плевнелиев и са му искали подкуп от 500 хиляди евро,за да придвижат проекта му за Бизнес парка в София.

Думите навътрешният министър като светкавица осветиха за миг много интереснипротиворечия в по върховете на ГЕРБ. Но прокурорите като пожарникари побързахада изгасят всеки огън и да обявят, че данни за престъпление няма. ВчераАпелативна прокуратура също отказа да се занимава със случая с подкупа,въпреки, че данните по него са се натрупали като средноголяма лавина.

Мотивите за отказаизобилстват с поетичен и философски език. Според официалното становище Кадиевбил получил данните от "втора ръка", самите данни били без конкретикаи справедливата душа на прокурорката Даниела Личева не допуска и прашец дападне върху главата на новоизбрания президент. А все пак има поне двама души,за които се твърди, че продължават да поддържат версията за подкуп - може бикато минимум те трябва да бъдат разпитани?. Иначе какво се получава?Правосъдието не е еднакво за всички. Едните ги арестуват брутално за 5 кутиицигари без бандерол, а на другите им се разминава изобщо за това, че несигнализират за подкуп.

Предполага сеобаче, че прокурорите не са възглавничка под задните части на властта, анеуморни търсачи на истината. Ала Апелативната прокуратура дори отказа даизслуша хората, които имат данни, поне да си състави мнение от първа ръка заслучая. Впрочем, те откога не са се самосезирали по сигнали или медийнипубликации за далавери? Всеки път, когато някой започне да тълкува правото споетичен език, трябва да е ясно, че той има определена мисия - да запушитърсеното на истината.

А междувременнотези, които наистина трябва да дават обяснения, пак са мнозинство в Общинскиясъвет в София и продължават да се мислят за недосегаеми. С такава прокуратуратрябва ли изобщо да се притесняват от нещо? Е, ще трябва да чакаме да паднат отвласт и да дойдат следващите. Тогава обвинителите ще се задействат.

Явно, в кръвтаим е да се харесват на новата власт.

Новият виртуален фашизъм

2012-01-29T07:55:00.001-08:00

В последнитеняколко години се забелязва упоритото желание на много едри акули в световниябизнес да превърнат интернет в един голям виртуален затвор като премахнатабсолютно всяка свобода, която човек може да има в него. И понеже в битката заиздигането на тези стени са намесени много пари, страшно много интереси и огромнникомпании, то правителствата на повечето страни стават съучастници на тезивиртуални надзиратели и приемат правила, които биха превърнали почти всекисвободен гражданин с достъп до компютър в изпечен престъпник.

По тазинаклонена плоскост се хлъзна и българският кабинет, който без абсолютно никакваобществена дискусия, зад гърба на хората се присъедини към зловещотомеждународно търговско споразумение за борба с фалшификациите ACTA. Задмиловидното и героично име се крие репресия в ужасяващ мащаб, защото ACTAпредвижда тегленето на филми и музика от торентите да се приравнява сфалшификацията на маркови дрехи, а всичко това да се наказва с конфискация наимуществото.

Това е новиятопит за виртуален фашизъм - теглиш една песен и оставаш без дом. Резултатът щее кошмарен за обикновените интернет-потребители, защото ще ги превърне впотенциални жертви на една международна спогодба, създадена изцяло в услуга на7-8 международни гиганта и, която напълно пренебрегва развитието на интернет исвързаното с него постоянно увеличение на консумацията на информация.

Религията на авторското право, коятов момента е причина за тази технологична потеря срещу обикновените потребители,трябва да бъда променена, защото очевидно вече е архаична и недомислена.Всъщност хайката срещу торентите е показател за това, че големите гигантипросто не искат да променят правилата на играта, защото не искат да изгубятогромната си печалба и искат да си гарантират нейното перманентномултиплициране. И са готови да преследват този интерес с цената на абсолютновсичко

Съвсем наскоростотици известни сайтове скочиха на протест срещу опитите на американскияконгрес да прокара законите SOPA и PIPA, които предвиждаха аналогични правилаза съдържанието вмрежата. В знак на протест Уикипедия излизаше с тъмен екран за 24часа, а от Гугъл също се възмутиха от безпрецедентния юридически натиск върхунеща, които просто не само не могат да бъдат контролирани, а контролът върхутях е вреден, защото спира свободното развитие на хората и на интернет.

Досега всичкиопити за цензура в мрежата са се проваляли абсолютно, но днес натискът вечестава неудържим. Разбира се, всичко това минава под маската на миловиднатаборба с пиратството, само, че никой не иска да признае очевидният факт, чепиратството никак не е толкова вредно на големите звукозаписни и филмовииндустрии, колкото се твърди.

Известниятписател Паулу Куелю (няма да коментираме качеството на неговите книги) съвсемнаскоро сподели, че той слага линкове на сайта си и към сайтове на които сакачени негови текстове без правата за тях да са платени. Защото е забелязал, чеслед като хората могат да прочетат нещо от него без пари, ако то им хареса,отиват и си го купуват от книжарницата. Само заради това продажбите на книгитему скочили двойно в Русия например.

Пиратството е естествен отговор набезогледният капитализъм. Защото авторското право, особено, когато есвръхнадценено, е в състояние да раздели света необратимо. Изостаналите страниможеха да компенсират технологичното разделение единствено с цената на това дане се съобразяват с авторските права и да си пиратстват програми за които иначетрябваше да плащат милиони долари. Но това като цяло е полезен процес, защоторазвитието не може да бъде спряно с фашистки закони и международни договорки,приети в абсолютна секретност.

Подчиняванетона света на шепа алчни гиганти вреди на самата система, защото това евзривоопасна ситуация. Виртуалната общност има непогрешим инстинкт за свобода,а в момента алармата вие за голяма опасност. Преди няколко дни Туитър също се присъедини към екипа на лошите като обявиха, че щезапочнат да налагат цензура върху определени постинги на техния сайт.
Свободатазапочва да прилича на илюзия, май.

Ако трябва даобобщим - ще ти взимат имуществото за това, че теглиш торенти, ще ти триятмнението, ако си мислят, че нарушаваш "културни традиции", ще тезаплашват със затвор за изтеглени песни, и ще ставаш заподозрян в престъплениесамо щом се докаже, че имаш интернет.

Май светъттепърва трябва да се учи на нова свобода.

Защото, ако се опитат да я отнемат,виртуалните фашисти ще се сблъскат с нещо на което не са свикнали.

Съпротивата ще бъде глобална.

Интернет-времена!

Различни решения

2012-01-26T08:53:00.001-08:00

Българскитеуправляващи май наистина ще напъхат в Конституцията под строгия поглед на"Меркози" ограниченията за бюджетен дефицит и публичен дълг.Внимание: да не си мислят гражданите обаче, че с това държавата поема някаквиангажименти. Ангажименти поемат самите граждани - да бъдат със замразенидоходи, да дават пари под масата за здраве, да се чудят ще останат ли училища вБългария - задължения, които ние многократно сме описвали.

Интересно обачезащо спират само до бюджетния дефицит и дълга. Ако това стане факт, логично етези ограничения да бъдат балансирани с други ограничения. Защо в Конституциятада не бъде записан таван за безработицата? Например 6% .

Това вече еистински ангажимент на държавата. Като тя види, че безработицата е станала, дакажем, 9%, веднага взима заем, без да нарушава тавана за дълг, и започва да създавапредприятия. Да кажем за отглеждане на овце, кокошки, пчели или нещо друго.Какво ще бъде то, зависи от лобистката работа на нашите търговски аташета,които знаят каква българска стока може да пробие на чужди пазари и каква не.

Важното е обачеда се види, че държавата поема реален ангажимент - че политиката, коятоосъществява, няма да води до голяма безработица. Това се нарича социалназагриженост.

И за да непомислите, че тази идея е някакъв необолшевизъм, тя може да бъде мотивиранаизцяло по пазарен начин. В новите предприятия ще се канят безработни, ще им сеплащат заплати, те ще ги харчат в магазините и така ще стимулират роднатаикономика. После ще плащат данъци, с което ще помогнат на бюджета, а стоката щесе продава, от което влизат допълнително пари.

Кризата може даима и различни решения от постоянното рязане.

(коментарът е писан съвместно с моя колега Юрий Борисов под псевдонима братя Ружеви)

Тоталното медийно изтрещяване

2012-01-25T08:08:00.000-08:00

Според големияканадски теоретик на медиите Маршъл Маклуън съвременното общество щеше да еневъзможно без медиите. "Всяка медия застава между нас и реалността ивъздейства върху начина ни на възприемане на света", убеден е той. Отдумите му следва един-единствен извод - когато има проблем с медиите, то значиима проблем със света.

В редовния сидоклад за 2011 година световнатаорганизация "Репортери без граници" нареди България на незавидното80-то място по свобода на медиите в целия свят. При всички положенияконстатацията е унищожителна, защото страната ни е на дъното в цяла Европа.

Когато нямашсвобода в медиите, не можеш да имаш свобода в мисленето, а следователно исвобода в обществото. При цялата относителност на свободата в съвременния свят,стремежът към нея е ценност, която дава смисъл сама по себе си.

Тоталниятнатиск върху журналистите, заплахите върху опозиционните медии,премиерът-слънце, който окончателно е преминал от реалното в телевизионнотобитие - това са само част от белезите на мисловния концлагер, който започва дасе гради.

Но всъщностпроблемът за България е дори по-голям. Защото системният натиск върхужурналистите вече ражда своите демони. Медиите не са в състояние да откриватсъществените теми за дебати и да ги подлагат на задълбочена дискусия. Българияприлича на "Титаник" в който основният спор е за това какви драпериитрябва да има в трапезарията. И всичко това е страничен ефект от постоянниятботуш, който виси като митологичния Дамоклев меч върху медиите.

Вероятно отинстинкт за оцеляване в тази враждебна страна медиите реагират по собственначин на тази заплаха. Започват да пишат интригантски, а не информационно,пошлостта замества загрижеността, клюката - фактите, а това е като харакири заедно общество.

Защото думитемогат да бъдат последното убежище на една свобода, но когато думите са лишениот смисъл и се използват по нечист начин, тогава и последните оазиси изчезват. Резултатът е една държава безсъпротивителни сили, която не е в състояние да дискутира дори своето бъдеще поправилния и позитивен начин. Липсата на свободни медии е признак и за липсатана всякаква памет, за последователност на живота, за смисъл отвъд всекидневнитебаналности.

И трябва ли дасе чудим след това, че хората изтрещяват. Ама изтрещяват в буквалния смисъл. Милион и 200 хиляди от българите имат психиатрични проблеми, а се лекуват едва 300 хилядиот тях. Останалите съществуват в свят, в който нищо не е такова, каквото трябвада е. А тия 300 хиляди очевидно не са от неграмотните слоеве. Те трябвашевсъщност да работят, вместо да си говорят сами.

Но товаизтрещяване започва с несвободните медии.

Когато ботушътнад тях и те самите ти описват розов и несъществуващ свят и ти го гарнират самос крими ужасии, как да не изтрещиш?

Обречени на живот

2012-01-24T13:15:00.001-08:00

В романа"Бесове" от Достоевски има едно много странна и интересна сцена. Единот главните герои Кирилов се самоубива. Той стига до решението след цяла серияот размисли, който са влудяващи, защото отварят поле за доста мислене.

Кириловразсъждава за вярата.

Бог, казватой, е необходим и заради това трябва да го има. После обаче изпълнен съсзнанието, че небето е празно, че там може да има единствено пустота, Кириловзапочва да търси бог в себе си. Щом няма бог - значи, аз съм бог, убеден е той.И после започва да разсъждава за нещо, което не ми дава мира от първия път вкойто го прочетох.

Един пътнатоварен с отговорностите на Бог, на човекобог, Кирилов смята, че има атрибутна своята божественост и това е неговото своеволие. И именно, защото не иска дапонесе тази страшна свобода - героят на Достоевски се самоубива. Кирилов поематова страдание върху собствените си рамене и се самонаказва заради него.

Нямамнамерение да разсъждавам върху "Бесове" по принцип. Това е роман католабиринт. Върху него вероятно и изписана стотици пъти повече литература отсобствения му обем. Защото пътешествието в бездната на душата може да бъдеразказано по много начини.

Но се чудяза нещо, което самият Достоевски никога не би пожелал да изслуша. Дали пъкнаистина оставено само на себе си едно божество не би стигнало до самоубийство.Свободата може да бъде наистина стршна, когато си творец на всичко наоколо. Отражениетона небето в душата на един човек се проява като желание да станеш Бог, ноединствено със смъртта си.

Всъщноствъпросът "Съществува ли Бог?" не може и няма как да получи еднозначенотговор. Защото, ако Бог има, той може би отдавна се чуди как да понесе своятастрашна свобода.

Според Камю(който много разсъждава за Достоевски) Бог би отговорил на героите наДостоевски по следния начин: "Съществуването е лъжливо и вечно".Стената с която се сблъскват те е твърде голяма и при всички случаи ужасноабсурдна.

И сегавече, встрани от Достоевски и Камю, се питам - не е ли всичко описано дотукпричината хората да носят само частичка от божествената природа в себе си.Защото свят от божества ще е свят от постоянни самоубийци. Свят нанай-страшната свобода и на постоянното своеволие.

В краят наКирилов обаче можем да разчетем малко оптимизъм, защото природата на свободатана думите не е страшна, напротив - тя отваря врати към различни светове. Вкрайна сметка в миговете в които човек се отказва от непостижимата тежест натова да бъде Бог, той бива възнаграден с живот. И това е светлината в тунела,която Кирилов не иска да види, това е дупката в стената, която героите наДостоевски не могат да намерят.

Ние смехора, тоест - обречени сме на живот!

Виртуалното самобичуване – любимият спорт на България

2012-01-23T14:21:00.001-08:00

(кратък размисъл за перманентната меланхолия на страната)

Малко слединцидента в Катуница Фейсбук подивя от едно изявление на френския президентНикола Саркози. То започваше с епохалните думи: "Само Хитлер може даинтегрира ромите..." Думите бяха споделяни от стотици хора, появиха се подва милиона статуси, защото Саркози изведнъж се оказа голям спец по българскитевъпроси и правеше на пух и прах цялата ни държава, отношението към ромите,което изобилства от толерантност и казваше, че страни като България нямат мястов Европейския съюз.
Взех участие в стотици дискусии, пръстите ми посиняха от безкрайно писане наедин кротък факт за това изявление - че то е абсолютно измислено, че е полет нафантазията на някой яростен мизантроп, а това се доказва от факта, че самобългарин, страдащ от психическото заболяване "див национализъм" можеда си позволи да сипе такива обиди към собствения си народ.
Няма начин един френски президент да каже, че само Хитлер е може да интегрираромите. Французите може да имат много проблеми като народ, да следят постояннокурса на еврото и да се чудят как да оцеляват в пазарната икономика с пониженрейтинг, но ако Саркози наистина си бе позволил да произнесе дори една сричкаот подобно изречение, те щяха да нахлуят в Елисейския дворец и да осъществят наживо неговата кастрация. В света на демокрацията и правата, не е позволено иникога няма да бъде позволено някой да възхвалява интеграцията на концлагеритеи расовото прочистване.

После пъксе появи някакво интервю на холандския премиер Марк Рюте, което също катоцунами след земетресение разлюля нестабилната общност на Фейсбук. В негохоландският премиер като същински народопсихолог от Балканите анализираше вдетайли българската мизерия и с черни краски обрисуваше положението тук ипроядената от корупция държава. Хората толкова бяха убедени, че Рюте е казалтези думи и със самобичуваща страст ги пускаха отново и отново, че единхоландец, който живее в България се принуди да напише нещо в смисъл, че Рюте вдействителност е толкова самовлюбено и маниакално копеле, че почти съссигурност няма да може да намери България на картата, да не говорим, че никогане би дал толкова „дълбоки” оценки за страната.

След товановата обсесия станаха някакви въображаеми думи на британския премиер ДейвидКамерън към Ангела Меркел, който като оперетен герой молеше германскатаканцлерка да не му дава България за пример. В това обръщение Камерън (отявлен консерватор) говореше, че българската рецепта нарязане на болници, достъп до образование изобщо е неприложима в Англия, защототова не бил отговор на кризата. Аз самият категорично споделям подобен типсветоусещане, само че в британската реалност Камерън, който тук изкарвамегерой, всъщност е същият касапин като Дянков, а любимото занимание накарикатуристите от „Гардиън” е да го рисуват като розов кондом със сатър връка.

Анай-накрая като черешка на тортата се появи едно интервю с Умберто Еко, коетокато лавина покри многобройни виртуални стени. В него великият писател казва,че всеки, който мисли за бъдещото си в България мисли за емигриране.

Аз личномного се обидих на това интервю и на неговия незнаен автор, защото всеки, койтое изчел поне два реда от Еко, знае, че той е човек с неподражаемо чувство захумор и никога, ама никога не би дал интервю в което да обижда така една чуждадържава. Ако някой се опита да поговори с него за България ще чуе от Еко самопозитивни неща, независимо от колективната фантазия за него в момента.

Общотомежду всички изброени текстове е, че идват от един и същи източник – сайтът„Бъзикилийкс”. Плашещото е, че никой не вижда в тях иронията и хумора, а всичкиги възприемат като удобен повод да се отдадат на любимият колективен спорт наБългария – публичното самобичуване.

Проблемътне е в хората, разбира се, а в стратегията на авторите. Дори и да са писани вимето на иронията, смеха и самоанализа, от текстовете изплува доволноколичество мътилка и комплекси, за да заглуши всеки опит за усмивка.

Комплексарские дори избраният подход. Повечето от драматичните изводи в текстовете са верни,но според анонимните автори изводите не биха тежали никак, ако не бъдаг приписанина някакъв външен авторитет.

Защопогледът на един Еко за България да е по-значим от реалните преживявания на българскигражданин? Защо трябва да ни пука какво мисли Саркози за нашата страна? Каквотолкова щеше да стане, ако Марк Рюте наистина презираше до дъното на душата синашата географска ширина? Нима това е краят на познатия ни свят?

Емоционалниятпроблем на България се оказа абсолютната инфантилност. България се нуждае отодобрение, за да съществува в мир със себе си и травмата от това, че не гополучава започва да получава живот именно чрез текстове като измисленитеинтервюта на западни лидери. Този песимизъм е апокалиптичен по своята същност,защото не представлява никаква житейска перспектива или поне елементарнастратегия за развитие напред. Описанието на апокалипсиса не е начин да събудишхората, а само да ги накараш да вярват, че нищо по-добро не може да се случи.Така, че анонимните писатели не само не помагат за изстискването на цирея, не,те вече са част от проблема, неговата върховна визуализация, неговотоматериализиране със самобичуващи думи и яростни заключения.

Когато бешена посещение в България бившият израелски премиер Шимон Перес изрече еднамисъл, която е останала в главата ми: „Песимистъти оптимистът умират по един и същи начин, но живеят различно”. Именно втова е смисълът да не превръщаш мрака в своя вяра.

Недоволството,което е концентрирано в текстовете в „Бъзикилийкс” щеше да е разбираемо, ако еполитическо недоволство от система, власт или политици, но то е недоволство отсамия живот. Вселенските зарове са отредили ние да сме тук и да сме това, коетосме. Песимизмът в този си вид не е революция, а чисто примирение. Депресията еначин да приемеш статуквото като нещо непроменяемо. Черногледството пък епросто извинение да стоиш на едно място.

Заради това– странно е, но факт – в България е революционно да си оптимист. Да кажеш, чевъпреки всичко има смисъл да си недоволен от конкретни неща и да ги променяш, ане да си в перманентна меланхолия спрямо света.

Така че,виртуалното самобичуване е болест само по себе си. Богословското себенараняванене може да пречисти едно общество, нито пък е в състояние да прогони демонитему. Българският негативизъм е силен докато е опозиционен на властта и ставаболест, когато се превърне в узаконен мироглед. На всичкото отгоре той непочива на някаква реална основа, когато тръгва да отрича абсолютно всичко. Да,кабинетът е гаден. Да, властта трайно корумпира всички, които са се докосналидо нея. Да, тъпо е, че само кретаме, докато гледаме другите да летят, но товане може и няма как да бъде причина за тоталният мазохизъм на който се отдавамевсеки ден. Мазохизъм, който парализира сетивата и е в състояние да извади отсебе си именно неясни, мрачни, тъпи, расистки и влудяващо несмешни измислениинтервюта.

Наскоро сезапознах с един млад турчин от Истанбул, който учи в България. Той е радикалени много краен комунист и Турция, която описва днес никак не е идеална държаваза него. Това е държава в която полицията може да те убие за едното нищо, вкоято палките са направени така, че да чупят ръце с един удар, в която могат дате хвърлят в ареста и да те държат дълго време в него без основателна причина.Това обаче нито за миг не го е хвърлило в идеята, че няма смисъл от нищо и, четрябва да вдигне ръце в някаква неясна тъга от вселената. Точно обратното –няколко пъти ми каза, че човек живее истински само докато се бори за идеите вкоито вярва.

Аз не съм впозицията да определям дали е прав или не. Но знам, че светът в който имашжелание да се бориш за идеите си, не може да е лош.

И още нещо.Същият младеж ми каза, че българите никак не приличат на балканци. Според негоние сме най-европейската държава тук. „Само трябва да забогатеете малко, да сиоправите държавата и никой няма да ви различи от една Германия като хора,настроения и стандарт”, ми каза той.

Аз дори сеобидих от тези негови думи. Харесвам Балканите и не смятам, че трябва твърдемного да приличаме на Европа в студенината и липсата на емоции.

Но сеоказа, че България отстрани не изглежда като черна дупка, нито като въплащениена ада от който всички искат да емигрират. Просто трябва да се отървем отчерното месианство, което с размахан пръст ни обяснява колко лоша е нашатакарма.

И наистинаедин въпрос не ми дава мира. Защо никога никой не се сети да измисли обратнотоинтервю с Еко – как той говори хубави неща за България?

Всъщносттова интервю едва ли щеше да бъде забелязано.

Защотобългарският национализъм е перверзно обърнат. Той оценява единствено гаднитемнения за страната ни. Не е ли странно?

Трябва дасе отървеш завинаги от национализма, за да се научиш да цениш България.

Моделът на параноята

2012-01-23T08:12:00.001-08:00

"Не епараноя, ако наистина те следят". Това иронично прозрение за света бенаправил веднъж лъчезарният британски хуморист Тери Пратчет.

Направо можемда обявим Пратчет за българин, защото шегата му веднага може да бъде използваназа България - страната, в която всички подозрения се оказват истина, а теориитена конспирацията не са измислица, а направо ежедневен сюжет.

Вчера станаясно, че бившият кмет на Дупница Атанас Янев е осъден условно от съда вКюстендил за нарушение на закона за обществените поръчки. Малко предитази присъда наказание получиха и патроните на Янев братя Галеви, които вмомента обжалват. Цялата върхушка на Дупница се обзаведе с присъди.

Какво тогава даси кажат хората от този град? Нима не е истина, че са били управлявани от еднаклика, която е приватизирала цял град? Нима не е истина, че всеки, който сеопита да вдигне глас срещу тази тотална феодализация на града, не се сдобивашес нечувани проблеми? Нима не наричаха Дупница "първи частен град"?

Сега съдътпотвърждава всички подозрения. Което е като кратък блясък в голямата тъмнина.Дупница просто е поглед върху модела, в който много градове в България се държатв подчинение - кмет и мутри в перфектна постмодерна симбиоза под благосклоннияпоглед на дремещата държава. И никой никога не разкъсва тази паяжина, защотослед такива съдебни действия едва ли ще последва някаква гражданска реакция.

Хората простовече не вярват в промяната.

Те свикнаха съссвоята параноя.

И със света, вкойто най-черните подозрения неизбежно се оказват истина.

Фейсбук-мнения по вселенски въпроси

2012-01-22T13:08:00.000-08:00

Никак не етрудно да си въобразиш, че светът е само един сън. Или пък е шоу, коетокосмическите сили са приготвили само за теб – вселенско риалити, звездентеатър, екстремно състезание в което ти се бориш срещу всичко останало. Всякосъбитие по тази планета дава отражение в общия духовен фон на отделния човек итака се стига до грандиозната идея, че всичко тук е подготвено само за теб ичака да те изпита по върховен начин.

Има лесенпът за отърваване от този странен, мегаломански егоизъм обаче. Просто трябва датръгнеш на път, да наблюдаваш хората, да търсиш техните светове и да видиш, чевсички сме едно цяло. Охх, разлигавих се малко с този извод, но взети поотделно хората не са чак толкова лоши и заради това е странно какво все недостига, за да направим Земята хубаво кътче за живот. Именно несъвършенствотона света е най-голямото доказателство, че аз нямам думата в Големия план. Акоимах – всичко щеше да е наредено по друг начин.

Заради товае ясно, че светът няма да свърши с мен. Което е жалко, но и е повод нищо да небъде взимано твърде сериозно. Защото само божествата могат да си позволятабсолютната сериозност. За нас, обикновените маргинали в тази вселена, оставакрасивото пътешествие из странни места, хоризонти и идеи и надеждата, че някойвсе пак ще запомни нещо от казаните думи, защото само в думите има надежда завечност.

Май товапрозвуча твърде сериозно?

Да не бинякъде в себе си да вярвам в своята божественост?

Хаха.

От сутринтаме влече да си кажа мнението за Георги Първанов и мисля, че краят на този ден еподходящото време за това. Първо - имам доста критики към Първанов и винаги мее дразнила неговата склонност да прави съюзи, коалиции, обединения. Много честопрез втория си мандат бившият президент започваше с безкрайни приказки заексперти, можещи, знаещи, неща, които в основата си са антиполитически, вреднии смешни.

И все пактой беше най-добрият президент досега.

И през 2001и през 2006 година гласувах за Първанов. Не се срамувам от този вот. Бешеправилен вот и имаше смисъл от него. Ако днес говорим за президентството катоза силна институция - причината за това е Първанов. Той придаде тежест на нещо,което е създадено просто да съществува. С това издразни много хора и нараницялата десница болезнено, защото тя така и не можа да разбере как е възможенПърванов като политически феномен. Лидерът на разбитата през 1997 година партияда стане държавен глава 4 години по-късно. Това дори и до днес си е политическочудо. В този смисъл свърши епохата на чудесата в президентството. Дойде епохатана ирландката.

Аз не искамПърванов да става лидер на БСП. Не мисля, че това е правилният избор. Но пък симисля, че Плевнелиев ще има късмет, ако бъде поне на една двайста от нивото наПърванов. Времето ще покаже. То винаги показва...

-------------------------------------------------------------------

"10години хората имаха държавен глава, какъвто си избраха. А пък миналата годинагласуваха изобщо да няма такъв". Жан Виденов пред "168 часа".Изящно, кратко, вярно. :))))

--------------------------------------------------------------------------

Събудих сеи помислих, че сънувам. Подуене на смрачавене беше кално, мрачно инеприветливо, а се събудих все едно в бяло стихотворение на Валери Петров :)))Великоооо! Сега старото трябва да се отправя като ескимос през снега, за дастигне до Пловдив. Защо вселената ти поднася пейзаж като в стихотворение, новечно прави така, че да му се наслаждаваш в здравословна доза, преди да синаводнил света с две стихосбирки? Сигурно тя (вселената) просто си знаеработата :)))

---------------------------------------------------------------------------

Офф, впоследните два дни ми омръзна да слушам болезния вой на всички, чиито финансовипотоци секнаха с приемането на мораториума върху добива на шистов газ. Едно неми е ясно. След като са толкова убедени, че хората искат шистов газ и, че са 75процента от българите, защо дават интервюта, ами не се опитат да спретнат единмитинг "ЗА" добива. Нека да ги видим колко хора ще съберат в студа,за да поддържат тяхната кауза...Лесно е да даваш интервюта и да развивашконспиративни теории. Хайде да покажат на улицата колко са...

----------------------------------------------------------------------

Заглавие в"24 часа" - "G-точката не съществува". Ееееееех,експедицията в бездната се увенча с неуспех. Но нека поне учените да признаят -търсенето, макар и неуспешно, със сигурност е било приятно, хахаха :)))))

-------------------------------------------------------------

Разтърсващфакт. С ужас установих (да, да, старичък съм да научавам тези неща сега, но сиправете сметка, че образованието започна да запада още по мое време), чеМагелан всъщност не е първият човек обиколил света. Магелан тръгва на път, ного убиват във Филипините, така че, той обикаля само половината земно кълбо.Вторият му капитан - човек със сложното испанско име Хуан Себастиан де Елкановсъщност първи обикаля наистина Земята. Историята обаче мълчи защо цялата славае отишла при Магелан. Аз обаче имам обяснения. Всяко историческо противоречиеили мистерия може да се обясни с това, че пиарът е възникнал като професиямного по-рано, отколкото сегашната секта твърди. Очевидно пиарите са решили, чеФернандо Магелан ще спести за в бъдеще на учениците позора да се чудят какточно да напишат де Елкано :))))) А защо се твърди, че Колумб е открил Америка?Я се опитайте да напишете бързо името на викинга Ингоулвур Артнаршон...:))))))Пиарите май са сила още от древното минало, а?

-------------------------------------------------------------

О, майфрендс, човек трябва да си мери приказките във ФБ и блогтърсаческите еротичнитърсения. И така бТВ Action ме снимаха в пряк диалог с Наталия Кобилкина потемата за потентността на българските мъже и фелациото в тази разтревоженавселена. Въпреки изначалната идеологическа слабост на моята позиция (нима някойможе да каже нещо срещу свирките в 21 век?) мисля, че все пак бях на ниво.Удържах фронта, защитих мъжете и споделих, че сексът трябва да бъде държанвстрани от женските списани, иначе мъжете трайно ще избират бирата пред Камасутра. В разговорът си с Кобилкина обаче, о, приятели мои, аз установих единпечален факт за себе си. Аз съм романтик. Тоест много ми се иска да сипоговорим за Бодлер, луната, вселената и света преди да стигнем до свирките...Очевидноепохата обаче има други изисквания. Все пак ме гледайте - другата неделя бТВЕкшън, 20 часа, предаването "Хрътките" :))))

------------------------------------------------------------------

Мисля, чеслед като победихме кабинета, сега е времето да вкараме още прогресивни каузи впротестната вълна, която е заляла страната. Ето няколко прогресивни каузи,които ми идват наум и които ще доведат до радикално усъвършенстване навселената - протест за въвеждането на тридневен уикенд, шествие за окончателнопремахване на сутиените, поход на мира за сваляне на цената на бирата, кауза"Плейбой в училище", стачка за осигуряване на програма "Отсоциален мързел към мързел с плейметка" и, разбира се, за да покажем, чесме истински прогресивни - шествие за евтин педикюр за новата българскапрезидентка :)))

---------------------------------------------------------------------

Приехазабрана за шистовия газ, Меркел каза "не" на Борисов и го наританежно в садо-мазо стил, Симеон Дянков не е давал изявления от една седмица,Рамщайн издават сборен албум, прочетох позитивна новина в жълт вестник, аПамела Андерсън (да видите, че си оставам постоянен) казала, че не се отказванапълно от голите фотосесии. Хей, всичката тази информация накуп е многосигурен начин изведнъж да ме накара да стана религиозен :))))))

----------------------------------------------------------------

Егати -много шистаци в този парламент, бе! :))))))))

------------------------------------------------------------------

Най-накраяси открих религия, която по идеален начин съчетава мистериозността на вселенатас кулинарната нирвана - пастафарианството. В основата на тази религия стоиидеята, че върховен създател на Вселената е Летящото Спагетено Чудовище, коетосе движи в Безкрая от звезда на звезда, от доматен сос към чеснов сос и отпармезан към кашкавал :)))) Най-накрая си намерих религия в която посещението впицария не се брои за грях, а религиозно поклонение. Само се чудя далисервитьорите в пицариите го знаят и дали върви да кажа на някой от тях: "Братко,грехота е да ме караш да плащам заради това, че оказах почит на нашия върховенбог" :)))

------------------------------------------------------------

Наликазват, че един от най-изтърканите мачовски номера е да се доближиш до някоядама и да я попиташ: "Много ли болеше?". Когато дамата въпросителнопопита: "Кое?", веднага следва и кулминацията - "Когато падна отрая...", хахаха.

Ако това еситуация, която е възможна в истинския живот, дали е възможна и друга. Да седоближиш до другия тип жени (гадна шефка, фолкпевица от Пайнер, истеричнавсичкознаеща психопатка и други демонични създания) и да попиташ: "Болешели?". "Кое?". "Ами това да пробиеш с глава асфалта, за дасе появиш от ада" :)))))))))

------------------------------------------------------------------------

Споредструнната теория за вселената (да, фейсбук-демона е наясно и с тези квантовиджаджи) основният градеж на всичко наоколо са едноизмерни обекти отмаса-енергия. Когато тези обекти вибрират се ражда всичко останало по света -от електроните до звездите.

Тази теорияме доведе до абсолютен естетически възторг и пренареди всичките ми богословскиразмисли за света. Ако има Бог, май френдс, според струнната теория, тоя няманачин той да е седащият върху облак старец с бяла брада. Неее, според тазитеория Бог е нещо като хеви-метъл китарист, който чрез безкрайно подрънкване наструните създава купона в цялата вселена. О, yeah :)))))

---------------------------------------------------------------------------

"Засекретарка подходих по традиционния начин при наемането на такъв тип служителии взех тази с най-големите цици. Предполага се че и тя е най-комуникативна, тъйкато всеки иска да си говори с жена с големи цици. А това че бе леко глупава бедопълнително предимство, което макар и да не съм търсил, силнооценявам...". Успешна рецепта за правене на бизнес на която налетях вблога на един хуморист :))))) Нямам какво да добавя :)

-----------------------------------------------------------------------------

Охх,налетях на интересната новина, че лейди Гага (оригиналната, а не Лили Иванова,която е известна като лейди Баба) поставила рекорд като събрала 18 милионапоследователи в Туитър. Стана ми чудно какви ли са туитовете на тази звезда нановата епоха. Вероятно са нещо от типа: "Попях малко вкъщи. После видях,че ФБР са евакуирали целия квартал, защото се опасявали, че мечките-гризли сасе разгонили". А вероятно и: "Излязох на улицата с грим. 15 секундиучените от НАСА ме арестуваха, защото мислеха, че задържат извънземно. Попях иммалко. Пуснаха ме". А сигурно има и туитове като: "Легнах да спя сгрим. Сънувах, че съм принцеса. Събудих се и изпищях от ужас, защото срещу менсе блещеше вампир. После схванах, че е огледалото. Наложи се да попея, за да сеуспокоя" :)))))

-----------------------------------------------------------------------------

Сложих сина като уолпейпър на компютъра снимка на карибски плаж с вода, която е синякато погледа на манекенка леко барната на Фотошоп и палми, които приличат нафантазия на романтичен поет от Подуене :))))) И после се замислих. А какви литапети си слагат на компютрите жителитe на тези карибски райски кътчета? Далипък не издирват с часове в мрежата снимки от квартал "Надежда" вСофия на задръстени улици, преливащи кофи с боклук и улични кучета, за да гигледат в захлас с часове, хахахах :)))

---------------------------------------------------------------------

"Имазохистите признават всичко при изтезания. От благодарност". СтаниславЙежи Лец.

----------------------------------------------------------------------

Рускатакосмическа станция "Фобос - Грунт" падна обратно на Земята и така ине успя да стигне до точката на своето окончателно космическо предназначениеспътникът на Марс Фобос. Това не е първият неуспех да се стигне до тазимистериозна планета. От много години насам повечето опити за достигането доМарс се провалят и заради това все още е невъзможно да пием бира и да сенаслаждаваме на марсианския залез, докато юркаме някое зелено човече с нос катотромбон да побърза с новите поръчки...:))) Какво да ви кажа - според менотговорът за това защо се провалят опитите за достигане до Марс е очевиден.Симеон Дянков ревниво бди някой да не види в какво се е превърнала родната мупланета след като е приложил три поредни фашистки бюджета :))))

---------------------------------------------------------------------------

Новинтересен научен факт. Оказа се, че слоновете са почитатели на алкохола. Съвсемсериозно. Слоновете обикаляли джунглите не толкова заради това да оцелеят, а даси търсят ферментирали плодове и да купонясват. Те можели да надушат алкохол от16 километра :)))) Коварните учени - тези всезнайковци-трезвеници - обачетвърдят, че на слоновете не бивало да се дава алкохол, защото ставали агресивнии некоординирани, подобно на депутат след партиен коктейл :))) С други думи -слоновете в зоологическите градини са жертва на екстремисткото им лишаване наалкохол. А може пък това да е пример за обратна еволюция - това да не саслонове, а просто хора, които не са пили ракия дълго време...:))))))

-----------------------------------------------------------------------------

Радикално-капиталистическатадесница е новата секта на Фейсбук. Младият радикал др. Turhan Apdula направиопит да пребори догматичното и сектантско мислене на основния шаман на култакъм Айн Ранд Калин Манолов. Видях, че шаманът Манолов отговаря на всяко различномнение по един и същи начин - "това е левичарска провокация". Всичков този свят - оказва се - е левичарска провокация. Десните сили са агенти нарая, а левицата само чака, за да пусне сатаната да шества по този свят и да сиорганизират оргии с които да стряскат консервативните сили. Хаха, радикалнитекапиталисти упорито приличат на проститутка, която твърди, че само една поза втози свят може да е богословски прогресивна, а всички останали са левичарскаизмислица и манипулация. Резултатът - Калин Манолов реши да махне Турхан отприятелите си. Мисля, че Турхан не тъгува - развратните левичарки (както биказал Манолов) сега има на кого да пращат покани за приятелство :))))

------------------------------------------------------------------

Неделя следСурва. Вселената функционира правилно. Държа телевизора си изключен. Пуснал съмси Есма Реджепова. Навън светът напомня за себе си със сивкаво време и странниоблаци. Единственото послание, което ми идва е леко преиначен вид на старияграфит на Банкси - Станах от леглото и се облякох, какво повече може да искаВселената от мен? :))))))))) Древните будистки монаси се оттегляха в пещерите,за да получават просветление. Аз пък се оттеглям във ФБ - пещерата днес еелектронна, хахахах :)))

------------------------------------------------------------------

О, божемой, сега се сблъсках със свиркаджийската тирада на Кошлуков за арогантната мерзостна премиера. Думите на премиера били верни, ама контекстът бил сбъркан. Борисовказал вярно нещо, ама разменил ролите и заради това се стигнало до взрив нанедоволство. Абе, няма ли кой да вземе един контекст и да го нахака на Кошлуковточно на мястото, което е запазил единствено за премиера. Имам предвдид -душата му, хаха. Защото това със сбърканите роли е малко нещо като капан.Гледаме тв-водещ, а пък се чудим защо влиза в ролята на жрица на любовта отОколовръстното шосе, което предлага любовта си на по-ниски от пазарните цени.Сигурно е нещо от контекста, който го сърби :)))))

---------------------------------------------------------------------

Този годинаСурва беше уникално изживяване. В момента в който чуеш хеви-метъл джангъра накукерите, които гонят злото от вселената с много звънци, танци и люта ракия,разбираш, че животът е невероятно преживяване, приключение, което е пълно свъзторг под звездите. Освен гоненето на злите сили, успях да пийна чаша ракия скметицата на Перник (тя почти обеща да ме направи почетен гражданин на града),да науча още малко пернишки думи, да се възхитя на лютата хубост на пернишкиякрай и да се почувствам перничанин, макар и за два дни. Тази година налетях наедин стар селянин - бай Ставри, който ме изуми с два култофи лафа: единият заморалната ситуация в страната - "Заголила дупе, а пък морал сака". Авторият за политиката: "Демокрацията ни направи от луди алтави". Некапосле някоя социоложка да ми говори, че хората в селата за неграмотни, глупавии прости. Дедо Ставри струва повече от цялата българска социология, ей! :)))))

------------------------------------------------------------------

Стариятрепортер си взима еднодневна ФБ-ваканция и изчезва към едно от най-утопичнитекътчета в тази страна - пернишкото село Елов дол. Нека да ви разкажа за тазиутопия: там няма покритие за мобилни телефони! Ако искаш да комуникираш съссвета трябва да излезеш от селото и да се качиш на един баир, където най-накраясателитите на ЦРУ могат да те засекат. По това време на годината околнитехълмове са покрити със сняг, но едва ли някой го забелязва, защото ракията емного мощно метеорологично средство, за да не забелязваш студа. Навръх Сурва(според много хора точно това е автентичната Нова година) хората излизат поулиците като кукери със звънци и правят най-мащабния опит да прогонят злото отцялата вселената, а после до зори обикалят околните села. Хората там са люти,неподправени, автентични и без такива като тях, това е абсолютно сигурно,вселената щеше да спре да функционира. Просто щеше да е й стане твърде скучно:)))) Утопиите трябва грижливо да бъдат пазени :)

---------------------------------------------------------------------

Мистериозноточувство, което те обзема в четвъртък вечер, когато се чудиш какво точно ти сепие - дали три бири ще свършат работа напук на капитализма или две ракии щесвършат по-добра дейност с екзорсизма на експлоатацията от изнуреното тяло нарепортера, както и непрестанното чудене дали пък двете в комбинация ще унищожатуспешно ефектът от целодневно четене на премиерски откровения :))))

------------------------------------------------------------------------

"Имежду другото навремето моят дядо ми казваше: ще си намериш жена, с която, катосе жениш, след това по същия начин с радост да може да се разведете, да не типрави скандали в обществото". Брачни съвети от Бойко Борисов. Странно е,че с тях е описал ГЕРБ, ама в еротиката и любовта често стават грешки, хахаха:))))

Математика за финансови маниаци

2012-01-20T08:12:00.000-08:00

"Математикатае езикът на Сатаната". Такава група са си направили ученици от цял святвъв Фейсбук и виртуално демонстрират протеста си срещу начините, по които тазивелика наука може да бъде използвана в техен ущърб.

Акоматематиката наистина има нещо общо с Мефистофел, то в парламента вчерафинансовият министър Симеон Дянков определено е бил официален говорител на ада.В увъртяно сатанинско изложение вицепремиерът постави следното уравнение заобществено решение - изборите наистина излезли с 13 милиона лева по-скъпо отпредвиденото, но въпреки това властта спестила 8 милиона. Това странно финансово-герберско уравнение бедопълнително усложнено от идеята на Дянков, че инфлацията в периода 2006-2011година от 31,5 на сто е един от факторите, които въпреки 13 милиона в повече еспомогнала за 8-те милиона икономия.

Пред очите ниматематиката се превръща в древно шаманство. Вероятно българските финанси санякаква бълбукаща алхимична смес, защото по никакъв друг начин не можем да сиобясним възвишената аритметична лудост, която ни демонстрира Дянков.

Заредени с подобнознание за света обаче, веднага можем да споделим, че е долен мит фактът, чеГЕРБ са замразили доходите на хората. Доходите всъщност са рязко нараснали,защото индексът на планетната маса е спаднал с 14,7 процента, дължината наполата на Памела Андерсън се е скъсила с 5,3 на сто, а това се е отразилоположително на средната цена на обеда на гуверньора на БНБ и повишило с 9,6процента приема на калории на неговото куче. Следователно доходите на българитеса нараснали, а страната тъне в кулинарно и емоционално блаженство.

Фискалниятрезерв на страната също стои непокътнат, независимо какво обясняванематематическата опозиция. Кабинетът профука 4 милиарда, но пък, от другастрана, средната цена на кюфтета от панда с гарнитура с бамбук се е понижила,инфлационният индекс се е изравнил с гръдната обиколка на мис "Свят",храстчетата в градината на Белия дом са пораснали с два сантиметра, а тричетвърти от милиардерите по света са си пуснали мустаци. Ако решите правилнотова уравнение, ще видите, че всъщност резервът си стои непокътнат, макар и с 4милиарда похарчени лева.

Оказа се голямкупон да бъдеш финансов математик в България. Само трябва да съставиш уравнениекато средностатистически пациент от психиатрия и необятните възможности науспешното управление се ширват пред теб като магистрала "Тракия"(която, ако вземем предвид подреждането на звездите в съзведието Алдебран исредния индекс за появяването на летящи чинии над Подуене) е излязла по 1,55лева километъра.

Чистатаматематика, твърдят запознати, е изящна като поезия. Математиката за маниациобаче, наричана за краткост дянкоматика, наистина има нещо общо с ада.

От нея лъха насяра и се дочува злобно кикотене.

Новият месия на светлото бъдеще

2012-01-19T14:33:00.000-08:00

Българскотобъдеще има една основна особеност – то никога не идва. Това е странен факт,особено като се вземе предвид, че през годините на прехода рекламните кампанииза светлото бъдеще, което ни очаква надминават по интензивност дори промоциятана клиповете на звездите на „Пайнер”.

Целияткупон за бъдещето започна с окончателната приватизация на времето през 1991година, когато СДС обяви, че то минава изцяло в тяхна собственост, без даобясни дали е купено на борсата или просто свито през някоя тъмна нощ. Тогавабеше обявено, че бъдещето идва на минутата, защото освен за собственик навремето, сините се обявиха за тяхна собственост и абсолютната вечност („бием с малко, но завинаги”). Бъдещето продължи, колкото даунищожат завинаги селското стопанство и да покажат, че лудостта не познаваграници на своята обществена експанзия.

Същиятномер, но леко рефрешнат и вече с неолиберален месиански дух го игра и ИванКостов. През 1997 година на власт пак дойде абсолютното бъдеще. Есхатологичниятзамах на онази власт също беше очевиден. Те се самообявиха за реформатори ивъобще не се опитаха да обяснят как така „реформите” винаги са във вреда намнозинството от българите.

След катосветлото бъдеще отново се изгуби някъде сред пиратската приватазация иизплувалата като праисторическо чудовище от океана корупция, дойде нов вестителна абсолютното време. Симеон Сакскобургготски се появи от западните хоризонти ис треперещ глас, странен акцент и примигващи очи обеща, че само след 800 днислънцето ще започне да грее по нов начин, а България ще се преобрази катоучастничка в шоу за радикална пластична хирургия. Хората гласуваха за бъдещето,а получиха отново от същото. 800-те дни дойдоха и заминаха, а бъдещето секриеше като рок-звезда снимана от папараци да смърка кокаин.

После през2009 година дойде нов вестител на светлите времена. Този път той обеща данакаже всички, които не са докарали бъдещето у нас, да се саморазправи с тяхкато Рамбо с шепа виетнамски комуняги и завинаги да установи над Българиядобротата на своята телевизионна власт.

Оказа сеобаче, че бъдещето не иска да идва, а страната е принудена да живее в досаднотонастояще в което не се случва нищо друго освен постоянно обедняване, тоталнамилиционеризация на държавата и безкраен тв-купон.

В крайнасметка обаче видяхме, че идеята за светлото бъдеще продължава да стои актуалнаи непреходна, просто чакаше своя нов месия да се появи от мрака и да отвлече всвоя дворец на „Дондуков” 2.

РосенПлевнелиев от когото досега никой никога не бе чувал нещо повече от истории зауспешен бизнес, оправдания за подкупи и драматични изповеди за минали животи,се упражни успешно по темата бъдеще в близо 40-минутна реч при своето официалнозаклеване като президент. Очевидно новият държавен глава си е взел поука отмесиите от близкото минало и заради това подходи предпазливо по темата – отложисветлото бъдеще чак за 2020 година.

Но пъккаква 2020 година ще бъде това! Доходите почти ще приближат европейските,правото и редът ще царуват като в идилия, Европа ще се учи от българскияпример, а конкуретноспособността ни ще разбива останалите страни катотийнейджър съучениците си на играта „World of Warcraft”. 8 години търпение и народът ще бъдевъзнаграден богато като в народна приказка.

Новиятдържавен глава трябва да бъде поощрен за опита си да наложи в общественитедебати някаква дългосрочна визия за страната. Това е нещо от което ГЕРБпанически бяга в последните 2 години, защото те нито знаят накъде водятстраната, нито имат идея какво да правят, за да осъществят някаква що-годепоносима цел. В този смисъл речта на Плевнелиев може да бъде разчетена дорикато опит за шамар на кабинета, защото думите, които прознесе той, трябваше дабъдат произнесени от премиера през 2009 година. По средата на пътя тази властсе усети, че няма карта, а да не говорим, че междувременно светът стана шантави непредсказуем.

Проблемът впожелателното мислене на новия президент идва от другаде – от принадлежносттаму към кабинета, който смрачи всички хоризонти на страната и я превърна впосмешище в цяла Европа. Плевнелиев е органична част от ГЕРБ, независимо отлипсата на формално членство и опитите му за промяна на сгрешения курс на тозиетап могат да бъдат единствено палиативни и смешни.

Речта мусъс своите умилителни и дразнещи черти (умилителните заради опита му дапредстави идилията на 2020 година и дразнеща, защото проклетият президент няманикакви правомощия да осъществи дори една петдесета от казаното) е ясен знак, че на „Дондуков” 2влиза човек, който още не е наясно какво иска да прави, а в момента нямаенергията и подкрепата да се изрепчи на изпълнителната власт. Заради товатрябваше да слушаме дългата литания на безкрайните пожелания и светлото бъдещеи да се чудим какво точно иска да каже новия държавен глава и дали изобщоосъзнава какви ги дърдори. Защото посланията му, особено в областите, къдетоняма никакви права, не бяха слаби и имаха смисъл, но пък точно там, къдетопрезидентът има влияние, Плевнелиев предпочете да говори с клишета и да неказва нищо.

Веднагадавам пример. Европа в речта на президента отново се появява като единно и едвали не неделимо понятие, като някаква далечна свръхсила, която стои отстрани икъм която по някакъв начин ние не трябва да взимаме отношение. Много ми бешечудно дали новият президент ще развие някаква визия за кризата в Европа, запътят на България там, за позициите, които страната трябва да поддържа, заполитиката ни в хаоса, който предстои. Нито дума за това.

Да говоришза ЕС без да говориш за кризата там е все едно да описваш къща като постояннопропускаш, че покрива й гори. В този смисъл освен триумф на пожелателнотомислене, речта на Плевнелиев бе и апотеоз на слепотата. 2020 година ще дойдепри всички положения, но България няма да може да отлепи и на сантиметър, акодраматичната криза на ЕС не получи правилно разрешение и то по начин, който неощетява малките държави, превръщайки ги трайно в гето на Стария континент.

Речта нановия президент показа, че властта в България е в идеологическа криза. Преди дазапочнете да хвърляте торти по автора нека да уточним – една власт можеизвестно време да замества липсата на цели с безкраен разказ за лошите в света,но рано или късно, трябва да се пробуди за факта, че финансовата стабилностсама по себе си не означава абсолютно нищо. Плевнелиев направи интересен опитда запали мотора в движение, да се опита да даде вятър в платната, но фактът,че Бойко Борисов предпочиташе да праща есемеси по време на неговото изказване,а не да го слуша, още отсега предсказва драматично нечуване между институциите.И тук идва другата слабост на Плевнелиев. Силата на президента идва от неговатаполитическа биография. Заради това двамата силни президенти в нашата историябяха Желев и Първанов. Единият успя да свали кабинета на Филип Димитров, адругият успя да си изкара втори мандат. Но зад тях стояха годините им наполитически опит, със своите негативи, позитиви, възторзи и отвращения. И сеганяма как да не забележим цикълът, който ни поднася историята – силен президент (Желев), слаб президент (Стоянов), силен президент (Първанов).... и някъде в тази редичка трябвада се впише новият държавен глава. Обаче има ли с какво? Кой е РосенПлевнелиев? Човекът, който не може да накара дори собствения му премиер да гослуша, той ли?

Заради товабитката в ГЕРБ е неизбежна. И тук дори не става въпрос за еманципация наПлевнелиев от Борисов, а става дума за това, че Борисов вече трайно ще бъденаистина лошото ченге в държавата. Усмивката на Плевнелиев е запленила отсегажурналистките, очевидно премиерът ще трябва да бъде в лошата роля, а това ебъдеще заредено с взрив.

Наистинасмятам, че някой ще направи услуга на Плевнелиев, ако публикува речта му и япусне в книжарниците на щанда за фентъзи. Президентът на измислената 2020година се нуждае от спешно изтрезняване. Държавният глава е принуден да бъдемечтател по конституция, но преди да мечтаеш трябва да знаеш в каква държава гоправиш и да си изясниш точно хоризонтите. Именно нещата, които спести ме каратда бъда скептичен към новия държавен глава.

Усмивкатасама по себе си не е политика. А просто театър.

Вероятнозаради това през цялото време докато слушах новия президент се питахедно-единствено нещо:

- Абе, този пич дали осъзнава, четук не е Ирландия?

Но пък можеби това не е важно за Плевнелиев. Той беше опиянен от идеята, че отновопредлага светлото бъдеще на хората.

Да, но, акоисторията се повтаря като фарс, то почти сигурно е, че бъдещето винаги сеповтаря като торнадо.

Напримерпрез 2016 година. На президентските избори.

Анонимки без граница

2012-01-19T09:09:00.000-08:00

Когато е впаника, човек започва да губи реална преценка за реалността и много честопостъпва самоубийствено. Не напразно английският фантаст и хуморист ДъгласАдамс в "Пътеводител на галактическия стопаджия" постоянно извеждакато основен принцип на космическите пътешествия - "Без паника!".

Когато е впаника пък, една институция започва да се държи като извънземно. Или поне катогерой от трилър с мистериозни елементи. Точно в подобен тип действия съвсемочевидно се е заплело МВР, защото действията му след случая с"Мирослава" стават все по-налудничави. Всички агенции отразиха вчераанонимна дописка в някакъв пернишки сайт (стр. 4) в която се казва, чеполицаите били перфектни в случая със самоубийството на Стойчо Стоев, коетостана пред очите им. Сайтът, за който никой не е чувал, твърди, че действиятана МВР били "като по учебник".

Най-интереснотов тази розова информация е, че се позовава единствено на някакви анонимниизточници от следствието, които не разкриват имената си.

След такавакризисно пиарска акция обаче веднага следват въпросите. След като МВР сасвършили работата като хирурзи, защо не се появи някой да ги защити със своетоиме? Следствието няма ли си началник - защо не се появи, за да си каже мнениетоза тази "ювелирна акция"? Докога подхвърлените медийни анонимки щебъдат основен арсенал на МВР? Нима си мислят, че с такива конспиративни акциище приглушат общественото внимание и въпроси? Кой вкарва МВР в тозишизофреничен цикъл на анонимни оправдания?

И най-важнотоот всичко.

Странни статии по агенциите не могат да бъдат отговор на проблема спрестъпността.

Защото те в момента, в който бъдат написани, стават част отсамия проблем.

Снежната утопия на вселената

2012-01-15T14:00:00.000-08:00

(Пътешествия и озарения из Пернишките земи)

1. Перник –Съединените щати на България

Нека първода разсеем една политическа заблуда на вселената за Перник. Перник не съществува като единно понятие всвета на обществените отношения. Перник много повече прилича на анархистичнафедерация от общности, отколкото се знае в останалата част на света. Перник –това са цяла серия от квартали, всеки от които упорито отстоява собственаидентичност, идеологически възглед за пиенето на ракия и кавалерско отношениекъм жените, които са събрани заедно и се крепят като единно понятиеблагодарение на централната власт. Но дори и тогава перничани, които са вернина традиционната си опозиционна настройка спрямо господстващите отношения въввселената, все пак отказват напълно да се съобразят с реалностите и продължаватда се развиват като свободни политически духове. Доказателството – дори и доднес, дори и в епохата на Искра Фидосова и нейния Изборен кодекс, почти всекиквартал в Перник сам си избира кмет, независимо, че попадналият на този постняма твърде голяма свобода на действие. Това е част от пернишката анархисткаприрода, а пък вероятно и никоя от държавните институции не набира смелост дасъобщи на перничани, че вече нямат право да избират районните си кметове.Просто последиците ще са непредвидими.

В тозисмисъл обаче Перник сам по себе си е уникален политически експеримент, а кметътна Перник (сега на поста е социалистката Росица Янакиева) е нещо като американския президент,който трябва да командва толкова много и толкова различни щати. Между друготоняколко перничанина се съгласиха с мен – Перник това са българските Съединенищати, но в тях цари не вампирски капиталистически либерализъм, а анархия сопозиционен елемент към всеки авторитет по земята.

2. Еловдолскаидилия

За третипът тази година се оказах в най-утопичното село на земята – пернишкото селоЕлов дол, точно навръх Сурва, най-древния празник в страната, когато хората оттози край, независимо от времето, политиката и градуса на ракията, празнуватидването на Нова година (тази година се случи петък 13-ти, но пък в Пернишкофатализмите бягат като караконджоли, защото срещу тях се изправя мощна войска откукери, специализирала дълги години именно в успешно гонене на злото).

Елов дол еутопия в чист вид. Малко факти за това.

Пернишкиятпейзаж е назъбен и див. Селата са пръснати по хълмовете, а когато падне снягвсяко предвижване из тях е като премиерски кошмар за снежинки върху магистрала„Струма”. Елов дол е приказно кътче, къдетоснегът пада с неистово удоволствие и се задържа дълго като неканен и почерпенгост. Къщите побеляват като в романтично стихотворение. Когато застанеш наединият хълм погледът ти обхваща безкрайно бяло пространство и за момент ти сеиска да можеш да летиш, за да видиш цялото това великолепие отгоре.

В Елов долняма покритие на мобилни телефони (тази година е започнало да сепоявява, което малко петънце в изящния образ на утопията, но се търпи). Ако човек иска да комуникира съссвета трябва да се възкачи на някой от баирите над селото и едва там може дабъде засечен от сателитите на ЦРУ и разпознат от световните разузнавателницентрали. Иначе можеш да си стоиш в комуникационна нелегалност насред селото ида се наслаждаваш на безкрайната история на Елов дол, в която са преплетенистрасти като сериал, доста ракия и независими духове, които отказват да сеподчинят на уеднаквяването на вселената.

Десеткипъти съм описвал какво точно правят кукерите и как хеви-метъл джангъра, койтоправят пречиства душата и пренарежда правилно кармата на човек. И тази годинане е по-различно. Именно повторението на ритуала ражда неговата удивителна силаи ефект. В моята утопия хората се събират на площадчето на селото, вадятбутилките, които минават от ръка на ръка и така започва окончателнотопосвещаване в изкуството на гоненето на злото. Сериозно – кукерите саистинските джедаи на този свят. Силата е с тях и блести в очите им.

Тогаванасред снега, звънците, огънят от факлите и хората със зачервени бузи, аз сесетих за Пандо. Това е приятелят ми, който за първи път ми показа Елов дол иказа, че ако един път отида в неговото село никога няма да го забравя. Когатопрез 2008 година за първи път попаднах там, разбрах, че Пандо е прав. Човек сепристрастява към автентичното усещане за нещо много стойностно. Защото то идвапонякога дори и напук на хората. Пернишките селяни са самобитни хора, иматсерт-характер, обаче са с неподражаемо присъствие и дух. И носят на пиене. Товае факт, който един ден трябва да извадим на масата при преговори с Европейскиясъюз. Онези хилави европейци ще се шашнат точно от това и ще видят, че тукпиенето е почнало много преди техните държави да ги е имало изобщо. Все пакименно в Пернишко научих китната дума „мато”,която се използва за човек прекалил с алкохола до такава степен, че вечедейства единствено на автопилот, без абсолютно никаква връзка с кораба – майка.

През 2011година Пандо вече го нямаше с нас, защото неспокойната му душа се оттегли напо-хубаво място (в небесния Перник сред звездите със сигурност също палятвече клади след като той е там) но на всяка Сурва се сещам за него. Защото утопиитевсъщност ги правят хората, а моята снежна утопия ми я показа Пандо. Той ми дадеключовете за нея и едва ли някога ще успея да благодаря истински за толковаудивителен факт.

3. Женитена Пернишко

При всяконово ходене в Елов дол научавам нещо ново, сякаш доразвивам енциклопедията набезкрайната пернишка мисъл, която съм се заел да документирам съвестно. Тазигодина налетях на една песен от която запомних само два куплета, но пък тяразкрива прекрасно природата на емоционалните взаимоотношения в тази край. Лекопреиначени, защото от вдъхновение успях да забравя точните думи тези двакуплета гласят:

Аз купих коза, коза коза

Жена вика: пръч, пръч, пръч

Аз купих крава, крава, крава

Жена вика: вол, вол, вол

Жените изПернишко излъчват сила. Това е страничен ефект на еволюцията. Когато трябва дасе разправят с мъже, които залитат във всякакви крайности, те рязко започват даразбират, че ролята им е да удържат баланса, а това става със сила, железнинотки в гласа и поглед, който може да пречупи винкел.

Очевидно иполитическите фактори разбират значението на пернишката жена в особенатаполитическа ситуация на този край. Вечерта на Сурва, на една маса отрупана сястия, за които сигурно гурме-фукльовците и телевизионните готвачи не само неса чували, но и никога не биха могли да приготвят както трябва, седяхме на една маса с кметицата на Перник Росица Янакиева и събралият се народ спонтанно реши,че е крайно време да й предложат да ме направи почетен гражданин на Перник (добрее дее, не е спонтанно, цял денподготвях клакьорите си и дълги часове ги тренирах за точните реплики иправилната интонация, защото и аз една душа нося, искам признание, възторг ислава). Росица Янакиева с желязно спокойствие запази присъствие на духа иизрече кротката като коан фраза:

- За почетно гражданство не знам,но, ако е за гражданство може да помислим.

Послезапочна дълъг процес по обмислянето на това как един софийски репортер може дабъде присаден в Перник и се стигна до консенсус, че има кратък път към това –сватба с перничанка. Старият ерген в мен от ужас си разля ракията, но спорътбеше започнал.

Моятпартиен другар – младият радикал Адриан Скримов с когото доскоро се водехме набори,защото той е роден през 1991 година, а аз оценявах душата си на същото ниво, нопосле реших да емигрирам при набор 1997 година (защо ти е пластична хирургия, когатоможеш да за сменяш набора си като манекенка рокли?) също се включи в големия дебат. Ноточно тук започнаха споровете. Другарят Скримов, очевидно обвързан с перничанкаот квартал „Мошино” силно ми препоръча да правя да струвам, но да не си взимамжена от там, ако не искам да бъда командван като депутат от ГЕРБ. После сеизказаха мнение за перничанки от почти всички квартали и преобладаващото мнениебеше, че тяхната красота е голяма почти толкова, колкото и лютите им характери.Така въпросът за моето матримонално обвързване с Перник остана неразрешеннапълно, но имам начертана пътна карта натам, което е знак поне за едно –Пернишките земи вече ме разпознават като свой, а това си е постижение в тозиразвълнуван и побъркващ се свят.

4. Светътспоред дедо Ставри

Тази годинапразникът ме сблъска и с един удивителен старец – дедо Ставри, живата историяна празника Сурва в Елов дол. За първи път го видях вечерта на празнуването, атой беше облечен в костюм на мечка, човек на 78 години, който обаче нито за мигне се отказва от традицията, защото, ако човек тръгне да се отказва оттрадиции, които е попил с кръвта си, това означава да предаде себе си. Всъщносттова е най-истинският патриотизъм. Не патриотизмът пред някаква въображаема ичесто досадна Родина, Отечество или както и там тръгват да го наричат. Това епатриотизмът към самия теб, към твоята кръв, към твоето село, към познатитехора.

На другияден в къщата му старецът ни посрещна все едно сме се познавали винаги. Веднагаизвади домашно вино и не позволи да никой да откаже почерпката. Виното, коетотой не определи като сорт, но нарече „заешка кръв” имаше удивителен цвят имирис и вероятно беше едно от най-хубавите вина, които някога съм пил.Погледнах го в чашата на светлината от прозореца, то беше с лилави оттенъци,цвят, сякаш измислен от символист, за да опише цвета на зимен залез изПернишките земи, когато немощното слънце палаво се заиграва със сивите облаци иот този флирт се раждат такива цветове, че човек започва да разбира, че дори даму отпуснат милион години пак никога няма да се насити на умението на тазипланета да му показва своята изненадваща прелест.

После дедоСтаври започна да разказва за празника.

След 9-тисептември комунистите забраняват честването на Сурва. До 1955 година на хората изобщо не серазрешава да излизат като кукери на 13 януари. Мислите ли, че в Пернишко някойнякога се е съобразявал с тази забрана? Ако отговорът ви е положителен – можеби се нуждаете от бърза обиколка на този край, за да се убедите колко бъркате.

Какво сеслучва обаче? Кметът на селото тогава, убеден комунист, получава заповед отПерник, казва на селяните, че нямат право да излизат, че трябва да си стоят покъщите и, че е време да спрат с тази стара традиция. „Въпреки това обаче ние сиизлизахме, пак празнувахме, а когато минехме край къщата на кмета, той винаги нидаваше най-много пари като дар”, разказа дедо Ставри. Традициите са по-силни отполитическата система, традициите дори успяват да я надвият, защото най-накраяпразникът отново е разрешен, а групата от Елов дол дори печели златен медал нафестивал в Копривщица.

Мен личноме впечатлиха ръцете на дедо (в Пернишко викат „дедо”) Ставри – мощни ръце, с дебелипръсти, загрубели от много работа, но и до днес здрависващи здраво катоменгеме. Дедо Ставри е от хората, които не могат да стоят без да правят нещо.След като се пенсионира, той не може да си представи живот в мързел и ни заведев своята работилница – днес той продължава да прави кукерски маски снеограничена от нищо фантазия. Той си шие и костюмите за празника, прави извънците за него – тежки звънци, чийто глас може да разбуди всички демонинаоколо и да ги стресира така, че да избягат вдън гори Тилилейски.

Още единвелик лаф. Дедо Ставри е много срещу това кукерите да излизат пияни на Сурва,защото времето през януари е такова, че има опасен вятър и много сняг. Човекътне е напълно срещу употребата на силни течности, но настоява те да са с мярка.„Няма нищо лошо на пет-шест къщи даизпиеш по сто грама, ама не да люскаш през цялото време”, убеден е той. Всичкое въпрос на мащаб да ви кажа. Кукерите обикалят доста къщи за една вечер, такаче политиката на стареца за ракията никак не е рестриктивна. Тя просто трябвада ви покаже, че за биологическия организъм на хората тука. Те издържат намного. Ама наистина много.

После сезаговаряме за днешния свят. Дедо Ставри е култов и тука. Говори, че светът се еизопачил, че е изгубил своята невинност и морал и веднага дава пример станцьорките, които гледа по телевизията: „Заголиладупе, а морал сака”. С тази фраза, която перфектно обобщава времетоотваряме темата за промяната в България.

„И преди имаше проблеми. Ама сега дане е различно. Тази демокрация от луди ни направи алтави”, казва живата история на Елов дол.Преглътнах от възхищение и възторг и не можех да повярвам, че съдбата ме срещас такъв човек.

В историитена обикновените хора винаги има повече мъдрост, отколкото в нагласенитеполитически анализи и аналитични мерзости. В хората от селата има някакъвизключително витален реализъм, някаква вътрешна сила, която ги крепи на тазиземя и не им дава да се разлетят с ветровете на промените или обществения хаос.Заради това като чуя някоя истерична социоложка по телевизията да говори какхората по селата са необразовани, неграмотни, тоест глупави, ми идва да хвърлямразвалени яйца по нея. Тъпашката идея, че центърът на София е единствениятизточник на знание и ум в тази страна е толкова имбецилна, че по същество си еинтелектуален апартейд. Един като дедо Ставри струва повече от цялата българскасоциология, защото неговата мъдрост е мъдростта на опита, на дългия живот,мъдростта на човека, който е останал верен на себе си и не се е пречупил презгодините, вероятно кален от пернишкия вятър. Без хора като него България щешеда бъде невъзможна и неистинска страна. Фалшивата интелигенция, която обича дадава акъл, се е самоизолирала в собствения си нарцистичен зоопарк и е сляпа затази истинска автентична мисъл, която те изпълва с възторг, защото е издържалана всяка буря, минала през тези земи и през тези хора.

5. Напук навсичко

Точно,когато трябваше да палят кладата в центъра на Елов дол започна да вали сняг.Снежинките се разлетяха над огъня, над факлите, над всички хора в нощта. Незнам защо, ама това ме порази по неочакван начин. Умили ме всъщност. Вдигнахпоглед към тъмното небе и оставих снегът да покапе по лицето ми и с кроткощастие усещах радостта от това, че съм жив. Не знам дали всички хора сачувствали нещо такова, но е удивително и щастливо преживяне. Сякаш в един мигнамираш себе си на световната карта, чувстваш пулса си като безкраен ритъм исхващаш, че животът наистина е дар. При мен това не е религиозно чувство.Когато край тебе има весели хора не е задължително да запълваш небето с мащабнасила, която бди за реда.

Снегътвалеше над огъня и сякаш придаваше завършеност и смисъл на цялата картина.Дървата пукаха докато горяха, искри подскачаха към тъмното небе – снегът иогънят танцуваха танц, който е бил тук преди нас и ще остане след нас. Ниеобаче сме щастливците, които го гледат днес, които търсят радостта в себе си,които поне за един миг забравят всичко останало по планетата, за да бъдат насвоя пост като търсачи на щастие, защото нищо никога не би имало смисъл, акоспрем да търсим щастието. Мамка му, защото прозренията винаги звучат такадосадно и банално, когато се опиташ да ги изразиш с думи?

Снегътвалеше над хората, злото уплашено се разбяга от звънците, моята снежна утопияшумеше непостижимо весело, огънят осветяваше нощта и трябва ли изобщо да секазва нещо друго?

Да трябва.

След катоси изживял един такъв празник след това винаги успяваш да намериш топлина всебе си. Винаги. Така се получава, когато си си намерил утопия.

И ето защоутопиите трябва грижливо да бъдат пазени :)

Напук навсичко.

Премиерът на кучетата

2012-01-12T14:21:00.000-08:00

Любовта наБойко Борисов към кучетата вече един път е била обект на публична дискусия.През юни 2011 година той сподели своето социално верую, че българите са като кучета - трябва да ги държиш здраво. Каза това в епичен кадър - докато галешекуче на улицата и разясняваше на млада двойка своята политическа идеология.

Още тогавастана ясно, че това е ексцес на криминална психика. Не напразно в холивудскитефилми големите психопати винаги имат животни край себе си. Те не признаватхората за нещо различно. Това е големият белег на болното мислене.

Тогава наБорисов му се размина. Всъщност България е страната на Грандиозноторазминаване, защото министър-председателят през ден произвежда реплики, коитобиха унищожили правителства в други страни. И то с яростта на атомна бомба.

Послеполитическата фауна бе обогатена. Българите бяха наречени свине. Премиерът спот на челото се опитвал да ги изкара от кочината, ама гадните животни искалида се върнат обратно в нея, без да оценят усилията му да асфалтира всичконаоколо с пепел.

Разобличениетостана пълно, когато без да му мигне окото, пред лицето на ужасяващо убийство намладо, 18-годишно момиче, Борисов не намери за нужно да каже дори една дума, започете жертвата, да изкаже съболезнования на нейните роднини. Вместо това тойехидно вметна, че вътрешният министър, когато вземе заплата тряба да купи"телешки пържолки" на кучето, което е открило тялото.

Кучетата саистинската любов на премиера.

Хората -кучета ги яли.

Случаят субитата Мирослава е най-голямото доказателство за невъзможната държава в коятоживеем. Само в една полицейска психопатична република е възможно органите нареда вместо да си вършат работата и да разследват изчезването на човек, даправят всичко възможно да оклеветят пострадалото семейство. Шефът на ГДБОПСтанимир Флоров (същият, който мечтаеше за тоталитарна държава, защото тамнямало престъпност) няколко пъти иронично подмяташе, че момичето отдавна еизбягало в чужбина. Полицаите изкарваха майката алкохоличка, казваха, че семействотое пропаднало, говореха какво ли не, но не направиха едно важно нещо - не сисвършиха работата. Три месеца нечовешка, социална и медийна гавра с едносемейство, което е виновно с това, че иска от МВР резултати. Че иска дъщеря сиобратно.

Най-накраяя получиха. Мъртва. Убита.

А премиерътказа, че кучето трябва да получи пържолки.

Всичкоостанало - кучета го яли.

Проблемътне е в кучетата, разбира се. Проблемът е в премиера, който очевидно има сърцена зло куче. И точно с това напомня на един изкривен, ироничен и сатириченгерой на Булгаков - Полиграф Полиграфович Бубев от повестта "Кучешкосърце". В нея един професор решава да превърне човек в куче. И така милотоулично псе един път попаднало като човек по улиците на следреволюционна Москвасе превръща в изпечен гад, пияница, простак и маргинал. Сякаш злото е в самиячовешки характер, защото то е ирационално и неестествено, а такова зло отсъствав природата.

Миг наоткровение е да видиш нещо подобно. А Бойко Борисов го демонстрира в целият мумедиен блясък. Изведнъж оголи себе си и зад усмивката и лафовете се видястоманеното му съзнание на един зъл и демоничен човек.

От цялотопрестъпление той успя да види единствено кучето.

"Знаете колко труд съм хвърлил,да се смае човек! И сега се питам: "За какво?" За да превърна единпрекрасен ден такова мило кученце в такъв изрод, че косата ми настръхва". Този въпрос си задава ученият ФилипФилипович в повестта на Булгаков. Въпрос, който всеки, гласувал за ГЕРБ трябвада си задава отново и отново докато не залае от ярост и възмущение. Защотосамо, ако лаеш можеш да бъдеш забелязан в тази държава. Тогава имаш шанс даполучиш нещо. В противен случай те чакат само унижения, ритници и полицейскитормоз.

От годининасам виждаме като пред нас изнасилват обществения език, принизяват го донай-долните нива, превръщат политическите послания в нещо подобно на бардак слошо осветление, но репликата на Борисов премина всички граници. Тя беше катосветкавица. Защото ни показа един човек без морал, един човек без принципи иценности, един фетишизиран маниак, който е способен на абсолютно всичко.

Това ецената на цялото шоу, което гледаме всеки ден от 2009 година насам. В другастрана, в страна в която хората са основна ценност, след всичко, което се случипокрай разследването на убийството на Мирослава, щеше да има дъжд от оставки,вътрешен министър даден на прокурор, премиер, презрян завинаги и тотална смянана цялото ръководство в сектора "Сигурност".

Защото вечее ясно, че преди да се правят каквито и да е други реформи, България се нуждаеот морална революция. Трябва отново да начертаем критериите за добро и лошо, заправилно и нередно, за светло и тъмно, за нормално и психопатично, за ценно ибезценно. Без нея винаги ще сме като слепец в световния мрак, който се лута отпропаст в пропаст.

А тазиреволюция почва с нещо много просто.

С премиер,който поставя хората на първо място.

Еднапозната вчера ми каза буквално следното: "Ако още един път чуя БойкоБорисов да каже нещо такова, направо ще се гръмна". Аз кимнах с главаутвърдително, защото след подобна мерзост идеята за гръмването като бърз изходот медийния тоталитаризъм на премиера изглежда почти привлекателно.

После обаченастръхнах от страхотно богословско прозрение. Самоубийците отиват в Ада. Незнам защо, но вече съм сигурен, че в ада няма пламтящи котли в които катранаври като вещерска отвара и изпуска дим. Адът - убеден съм - това е място,където има милиони включени телевизори и всички те излъчват безкраен сутрешенблок с участието на Бойко Борисов.

Гръмванетоне върши работа.

Промянатрябва. Точно тук и сега.

Иначе – даидват кучетата.

Може би пъкна тях Борисов ще им бъде добър премиер.

Виртуалната лекота на битието

2012-01-12T03:14:00.000-08:00

Тежестта на живота винаги се отразява с виртуалналекота във ФБ. Думите сякаш отнемат от напрежението на реалността итрансформират всеки проблем в шега или лъчезарен полет на мисълта. Това е частот изискванията на новата епоха на света - никога не трябва да си прекаленосериозен, защото усложненият живот ще рухне от прекалена сериозност.

И така забелязах, че хората започват да се отнасятнесериозно към всичко, което не е голям проблем, защото ободрява вселената понеочаквани начини. Във Фейсбук тече единграндиозен несериозен прочит не само на настоящето, но и на миналото, защотопостмодерните хора правят своеобразна революция на анекдота. Бъдещето щепринадлежи на хората, които ще могат да разкажат всичко като виц. Това е частот виртулната същност на хората. Битието винаги е било един непрестанен стремежкъм окончателно щастие. Хората не успяха да го открият напълно. Но пък откриха,че с подходящите шеги и възторзи, животът не тежи чак толкова.

Плиний Стари, попидолът на древната римскафилософия, звездата на античността, освен култови факти за познатата вселенатогава, е събирал и рецепти срещу болести. Сред тези рецепти има уникалнипопадения. Леко бланширани тестиси на мечка, твърди Плиний Стари, помагалисрещу епилепсия. Според древния пич епилепсията можела да бъде преборена и сизсушен камилски мозък, примесен с мед или при много тежка форма - чаша кръв отгладиатор (това не е майтап, филм по Нешънъл джиографик го твърди):)))Най-култово е, разбира се, че според Плиний Стари, няма главоболие, което да неможе да мине, ако си завържеш лисичи гениталии на главата. Хахах, не знам далидругарят Стари е имал успехи във фармацевтичните си начиния. Но не бих сеучудил, ако собствените на гурме-ресторанти са му създали таен конспиративенкулт...Все пак тяхната кухня се доближава едно към едно до рецептите му, хахаха

---------------------------------------------------------------------------

Реших да споделя с обществеността малко извадкиот моята бъдеща книга "Кама сутра за марксисти". Избрал съм пет култовии радикално политически пози. 1. "Илич в командировка" - жената чете"Емануела", мъжът е на партийно събрание. 2. "Мотоциклетът на ЧеГевара" - жената е с прахосмукачка, мъжът е на заседание на Националниясъвет. 3. "Червена зора над Подуене" - жената лежи в леглото, мъжътобсъжда световната революция в кръчмата. 4. "Рамбо чете Енгелс" -жената стои в кухнятя, а мъжът й дава зор да сготви по-бързо. 5. "Позитано69" - жената чака мъжа вкъщи, а той стой в парка и чете "Защото смесоциалисти" :)))))))

------------------------------------------------------------------------------

Чудно ми е защо в България съществуваспециалността "политология"? Не ме разбирайте погрешно - това е ценнаспециалност, но в България е абсолютно безпредметна. Българската политика не сенуждае от анализ, за да бъде разбрана. Единственият инструмент, който ви енеобходим, за да сте на висота е калкулатор. С един калкулатор и документация,която отразява паричните потоци към една партия, веднага ще мога да випредставя обстоен анализ на настроенията в партиите, на бъдещите разцепления,както и колко години още ще се задържи партийния лидер :))) Без калкулаторвсеки ще е безпомощен в джунглата на нашият политически живот, но пък с негоизведнъж придобиваш способностите направо на Бжежински, хахахаха

-----------------------------------------------------------------------

Вчера музата на политическата поезия долетя примен като оставка при шефа на СОС и настойчиво ме прасна по черепа да сътворяода срещу шистовия газ. Впрегнах поетичните си двигатели и резултатът ме изумисъс своето съвършенство, което предлагам на вниманието на Нобеловия комитет:

Шистов газ -

да си добиват във Тексас!

Българските секс-бомби

не искат тук американски сонди!

Уорлик, искаме американки, ваша чест,

но не със сонди, а топлес :))))))

------------------------------------------------------------------------------

Андрей Иванов live: "Писна ми! От 4 годиникрада пари, а нито един журналист не изчисли колко точно съм откраднал. Това несе търпи! Това е огромно петно върху доброто ми име - откраднал съм поне 50милиона, а говорят само за 20. Не мога да го понеса! Как ще погледна жена си вочите?! Да живее Бойко Борисов!" :)))))

-----------------------------------------------------------------------------

Поредната история от моя вселенски сблъсък стаксиджийската мисъл. Шофьорът този път се опита да отгатне от самото началонакъде да кара. Братче, сподели мистично той, откакто въртя геврека усещам, чепарапсихичните ми способности са нараснали невъзможно! Заради това по целия пътсе опита да кара по интуция и сбърка само два пъти. Отдаде го на това, чезимата е проклета, светът е в криза и вселенските чакри са се омотали от хаос.Когато най-накрая спря пред блока ми в Подуене се чудех дали да не го питам далиот толкова парапсхичност всъщност не ме стоварва на някой адрес на планетатаВенера. Обаче се въздържах. Има нещо хубаво в това човек да вярва в своятакротка нощна лудост :))))

----------------------------------------------------------------------------

"Не е страшно да живееш в сън. Страшно еда се събудиш в чужд сън". Мераб Мамардашвили :)))) Абе в ру-нетапостоянно налитам на тази мисъл. Очевидно трябва да я припомня отново и тук.Сънят отвън настоява да открие виртуалния сън :))))

-------------------------------------------------------------------------

Аз съм в еуфорично литературно щастие. Излязохза пресконференция, а си купих книга с разкази и стихотворения на Данаил Хармс,най-великият руски майстор на думите, истинският създател на литературата наабсурда, абе абсолютен пич и гений. По времето на Сталин не му печатат другитестихове и той пише стихове за деца. Ето едно кротко стихче за деца на тозишантав образ:

Невероятната котка

Нещастната котка с порязана лапа

лежи и не може да стъпи дори.

Знам как се лекува порязана лапа -

балони ще купим с ей тези пари!

И гледай: тълпата се спира на пътя,

към котката сочи, шуми и крещи.

А котката стъпва отчасти по пътя,

отчасти във въздуха плавно лети! :)))))

----------------------------------------------------------------------

И тази година фашагите от цяла България(известни под ключовото име, Момчетата, които цял живот ще останатхетеросексуално девствени) ще организират нацистката си проява Луков марш. Разрешениетоза това отново най-вероятно ще им бъде предоставено от Йорданка Фандъкова! Самоедно ми е чудно за тези млади кадри. Като са толкова смели, патриотични,екзалтирани, кубинизирани (в смисъл, че носят кубинки, а защо се обличатсадо-мазо е въпрос, който оставям те да разрешат пред себе си) един път непроведат шествието си във Факултето или Филиповци. Ще е красива гледка какточно ще ги посрещнат там и какво точно ще им направят...Хей, всеки фашистподсъзнателно се стреми да получи един голям бой, така че идеята ми е многологична :)

----------------------------------------------------------------------

Винаги съм се чудел на проклетите диетолози.Защо тормозят хората със странични техники за отслабване като гладуване, спорти гледане на турски сериали. Най-ефективната техника за отслабване според мен еда стовариш на произволно избран нещастник един учебник по облигационно право играждански процес и само след три часа той ще е стопил 25 килограма, въпреки чеслед това сам ще иска да бъде въдворен в подземията на ДАНС. Това буквално щеизбие рибата в диетологията. Въпреки, че според експерти - подобен подход къмотслабването ще убие не рибата, а хората. Буквално! Правото е опасно за вашетоздраве и килограми :)))

------------------------------------------------------------------------

И тази вечер сме на забавна наука. Оказа се, чедокато ние сме попивали наготово от учебниците си факта, че Плутон е планета отСлънчевата система, учените са водели яростен спор дали това далечно тяло имаправото да бъде наречено така или просто е нелегален галактически бежанец нанашата космическа територия. Ученият, който открил Плутон през 1930 година,наречен Клайд Томбо, така отчаяно искал да си има небесно другарче, че побързалда обяви находката, без да се съобрази, че прави лоша реклама на нашата системакато обявява някакво недоносче за част от нея. Той обаче се заинатил и такавероятно чисто маркетингово е прецакал всяка възможност летящи чинии да сенавъртат насам - просто като видят Плутон всички извънземни считат системата низа космическия аналог на крайпътния мотел, където няма дори шведска маса. Днесучените си връщат на Томбо като обявиха откритието му за "планета -джудже", което тотално предизвика негодувание в мен. Политическата коректносттрябва да важи и за астрономията - нека да наричаме Плутон - космическипредизвикано небесно тяло :)))))

----------------------------------------------------------------------------

Уолстрийт се подготвя за рязко съкращаване назаплатите и бонусите, чета в информационните агенции. Леле. Че това е все едноИскра Фидосова да пропусне обед, Веселин Маринов да изпусне журналистка накоято да се оплаче, че се развежда, все едно Симеон Дянков да даде 20 стотинкина просяк или Азис да обяви на света, че е хетеросексуален :))) Когато видитеалчните копелета да се отказват от пари, значи нещата наистина са тежки,вероятно много по-тежки отколкото наистина ни казват. Има защо да се тревожат -още две-три години криза и скоро целият свят ще носи фанелки на Че Гевара или намис "Юни- Революция", Чавес ще вземе да оглави ООН, а и ще измислятхапче за безсмъртие на Фидел Кастро, хахаха :))

---------------------------------------------------------------------------

Бойко Борисов нареди да има арест за всеки,който кара с летни гуми. Това е начинът да се справят с факта, че не могат дапочистят снега по магистралите. Щяха да арестуват всеки, който носи бензин вбутилка или туба. Като начин да спрат палежите на коли. Изобщо - арестът еуниверсалното средство на ГЕРБ за справяне с проблемите. Скоро ще почнат даарестуват и за статус във Фейсбук срещу властта. Това е начинът да се справятсъс стомашните киселини на премиера :)))))

----------------------------------------------------------------------------

Оказва се, че синият кит (едно от най-големитеживотни на планетата) има и един от най-големите мозъци на планетата :))))Учените-гадняри смятат, че китът не употребява рационално своя мозък. Аз обачесъм на противоположното мнение. Вече се съмнявам, че хората санай-интелигентните създания на тази земя. Синият кит с огромен мозък епостигнал съвършенство - по цял ден се плацика във вълните, издишва фонтанчетанагоре и от време на време задява, как ли ще е женското на кит, китки (???).Това, ако не говори за висш интелект, кое друго говори изобщо за нещо? :))))))

-------------------------------------------------------------------------------

Ама аз наистина имам тяло създадено за грях.Жалко е, че този грях е чревоугодничеството :))))) (Стар статус, който Timelineми припомни. Това е капана на ФБ вече - винаги можеш да се върнеш към старитеси дивотии).

--------------------------------------------------------------------------

Чета пресата и виждам, че се заформя епичнабитка на Балканите. Турски ресторантьори са заплашили с протести, ако Българиязапази в ЕС марката "шкембе чорба", защото настояват с известнооснование, че това е тяхно национално ястие. Може пък да си спретнем първата висторията кулинарна война - ние ще им подлютяваме тайно шкембето с гаден чесън,те ще ни пращат саботьори, които да слагат вкиснат оце...т...:))))) Но друго епо-важно. Трябва да дадем нови геополитически дефиниции на Балканите -Балканите се простират дотам докъдето се яде шкембе, след тях са някаквистранни европейци, които не познават вкуса на този деликатес. Чудя се дали не евреме да направим политическа федарация на този принцип - Съюз на държавите отобщността на шкембе-чорбата :)))

----------------------------------------------------------------------------

Не разбирам едно нещо. В Конституцията, коятоимам, а не съм чул за ново издание на този юридически бестселър е написано, чеБългария е парламентарна република, а не страна, която живее в политическирежим на тоталитарна банкокрация. Може да е популизъм, може да е тъпанарщина,може да е само празен шум, но най-накрая чух Дянков да казва нещо разумно - чее време банките да свалят лихвите. Вместо нормална дискусия се чу нещо като война затлъстели котки: да искаш да контролираш лихвите било като да искаш даконтролираш времето, щяло да бъде картел, ако държавата се намеси да ги свали,било чудовищно посегателство срещу гордите банки всяка идея за сваляне налихвите. Така ли? Не стига, че вдигат комисионните, не стига, че Българиявероятно е страната, където най-лесно можеш да загубиш жилището си, не стига,че тук дългът към банка е като проклятие от вещица - следва те през целияживот, но банкократурата дори не иска да обмисли вариант за свалянето на товабреме, поне на малка част от него. Как да наречем страна, която живее изцяло втакава демонична финансова власт? Как?

-----------------------------------------------------------------------

Открих абсолютно поетичния и зашеметяващастрономически факт, че Земята всъщност има две луни. Даа, цяло поколение отромантични поети, което е създало стотици рими за "Луната" (хаха,само една! - астрономически лузъри) в момента вампирясва от ужас. Споредучените втората луна на планетата е мъничка като кола, но все пак си я има инеуморно се върти около планетата, въпреки, че страда от комплекс замалоценност, защото никой никога не я забелязва :)))) Сега обяснявате ли сизащо има има съмнения за кацането на Луната. Знаете ги какви са янките - търсятБин Ладен, а напад Ирак, а не Пакистан. Значи така е станало и преди - целелиса голямата Луна, ама най-вероятно са кацнали на малката :)))

---------------------------------------------------------------------

Велик диалог от американска комедия.

Една мацка пита млад и възторжено глупав тийнейджър:"Ти да не би да си девствен?"

Отговорът: "Все още не" :)))))))

------------------------------------------------------------------

Вместо съботен статус - едно култово стихче отДжани Родари:

"Падналият нагоре"

По курса към Алдебаран

на космолета бе прибран

един блуждаещ във небето

млад елтехник от гр. Сполето,

пострадал поради това,

че рошавата му глава

във лунна нощ, когато той

излязъл на балкона свой,

олекнала от тон мечти,

повлякла го да полети

към бездната. Във чест на госта

изпити бяха чашки доста,

но боцманът все пак му рече,

че, върнат на земята, вече

с мечтите при луна такава

желателно е да внимава.

------------------------------------------------------------------------

Комикът Стивън Райт веднъж тъжно бе въздъхнал:"Понеделникът е един ужасен начин да прекарал една седма от животаси". Дааа, но пък петъкът е идеален начин да профукаш друга една седма отнего :))))))))

Държава-призрак

2012-01-11T08:00:00.000-08:00

"Облечетеватенки, ще сложите калорифери. Има сняг три дни. Ще работите, както всичкиработници работят в България". Това е само малка част от мотивиращотослово, което дръпна премиерът вчера на археолозите, които работят краймагистрала "Струма". Реч направо на могъщ държавник, който не търпиисторията да му се пречка на плановете за тотална асфалтизация на страната.

Демонстриранатасила и експресивност пред археолозите обаче е в странен контраст с цялостнотоповедение на кабинета. Само вчера успя да стане ясно, че правителството серазтоварва от поддържането на много ценни археологически обекти и ги дава наобщините да ги стопанисват, че заради решение на екоминистерството 5 хилядиминьори могат да останат на улицата и че България е страната с най-многобезработни и необразовани младежи в Европа.

А говорим задържава-отличник, според определенията на премиера. Кой точно е отличник епървият въпрос, който хрумва, защото не е ясно къде изобщо е държавата. Тяпанически бяга от всичките си задължения и се е превърнала в държава-призрак,която съществува единствено в пиар акциите на премиера. Администрацията работи,за да поддържа егото на Борисов, но всичко вън от това все едно не съществуваза нея.

Докога и докъдеможе да продължи това бягство на държавата? Къде е границата отвъд, от коятопаническото оттегляне се превръща в истинско дезертьорство?

Но това савредни въпроси. Веднага ще те изкарат немодерен болшивишки динозавър за това,че ги задаваш. Трябва да бъдем модерни хора.

Тоест да сеинтересуваме единствено от новината, че Борисов е непобедим дори и на шах.

Краят на средната класа

2012-01-09T12:48:00.000-08:00

Франсис Фукуяма вероятно е попзвездата насъвременните политически анализи. Едва ли името на друг човек по този святотприщва толкова страсти, спорове и интерес, така че независимо от отношениетокъм него, всеки текст, излязъл от интелектуалната му лаборатория заслужававнимание.

Разбира се като всяка истинска попзвезда иФукуяма стана скандално известен не точно със своите мисловни упражнения, апо-скоро с бляскавите си провали на анализатор, които в политическия свят саабсолютният аналог на това един рок-музикант да потроши хотелската си стая и данаправи опит да свали сутиена на камериерката (досега само Доминик Строс-Кан отполитическите звезди има реален опит със задявките на камериерки, който естанал обществено достояние).

През 1992 година Фукуяма пусна на пазарапровокативната си и кипяща книга "Краят на историята и последниятчовек". Това е книга за която много хора говорят, но, ако сме честни,броят на реално прочелите я, не е чак толкова голям. Всъщност Фукуяма станажертва на бляскавото хегелианско заглавие, което бе измислил с една-единственацел – да възвести окончателната победа на капитализма в променения свят следпадането на Желязната завеса и превръщането на Михаил Горбачов в маймунка селече, която е развеждана из Западния свят за забавление на доволните богаташи,сами убедили се, че ще живеем в общество в което техните пари вече ще значатповече от всяка политика.

В книгата си Фукуяма разкри основанията си заобявения триумф: "Днес, когато човечеството приближава края нахилядолетието, двойната криза на авторитаризма и социалистическото централнопланиране е оставила на ринга само един състезател като идеология с потенциалноуниверсална валидност: либералната демокрация, доктрината на индивидуалнатасвобода и народния суверенитет".

От гледна точка на бъдещето миналото винаги еясно като кристално кълбо, така че не е признак на добър тон да се злословисрещу човек опитал се да очертае някакъв хоризонт, защото Фукуяма всъщностникога не е бил абсолютно краен по начинът по който го изкарва избраният отмене цитат. Важно е друго – американският анализатор може да няма способноститена геополитическа врачка, но за сметка на това е уникален като радар заемоционалното състояние на епохата, за напреженията, радостите и проблемите,които вълнуват имперското общество зад океана, което в крайна сметка гопревръща в полезен за четене автор, защото дава добра база за мислене,отрицание и дебат.

Съживяването на историята

След като историята доказа на Фукуяма потрудния начин, че е рано да бъда отписана и, че не може да бъде погребана седна книга, пожелателно мислене и самосбъдващо се пророчество, американецът сеотказа от своята теория и постъпи правилно, защото иначе щеше да станекомедийна фигура. Но съвсем наскоро се появи друг текст от него, този пъткръстен (очевидна е играта с миналото на автора) "Бъдещето на историята". В него Фукуяма за първи път си позволява да опише критично идоста загрижено съвременната ситуация на пазарните общества. Той забелязва единфакт, който е очевиден поне от 20 години насам: капитализмът убива среднатакласа.

Всъщност логическата верига, която го води дотози извод не е за пренебрегване. Фукуяма твърди, че Маркс е допуснал еднагрешка в своят анализ на капитализма – мислил е, че неравенството ще расте и епропуснал това, че неравенството заглушено с появяването на средната класа.После обаче американецът, макар и просветлението му да дойде доста късно,отбелязва, че обществата вървят назад понеже средната класа не търпи никаквоикономическо развитие, а от 1970 година доходите на средните семейства в САЩ сав състояние на пълна стагнация. Статистиката показва, че доходите на среднатакласа в Америка са се увеличили само с 1 процент от 1980 година досега, коетоговори за системен проблем, а не просто за икономическа аномалия.

Защо Маркс не видя средната класа?

Пак ще се върнем на Фукуяма, но първо ми сеиска да поправим грешката в неговите размисли. Не е имало никакъв начин Марксда предвиди (а дали да не използваме мистичния глагол "провиди")средната класа, защото автентичният, нерегулиран капитализъм не познава и нямакак да познава такова явление. В марксизма съществува понятието „средна класа”,но то съвсем не се дефинира по начина по който се определя днес, защото Маркс вкрайна сметка описва обществото спрямо отношенията на отделните класи къмсредствата за производство. Тоест Маркс съвсем коректно се придържа къмопределението за средна класа, дадено дори не точно от него, а от Джон Лок, чесредна класа е онази прослойка от обществото, която се развива междуаристокрацията и наемните селяни. В тази класа са влизали предимно търговците,или буржоата.

Това, което определяме днес като „среднакласа” обаче си е класически инженерен продукт, дължащ се на просветлениетослед голямата криза от началото на 20-ти век. Тогава управленските елитисхващат, че ако искат да запазят стабилността на своите общества и дапредотвратят социалните бунтове и революции, трябва да започне съзнателен ицеленасочен процес на преразпределяне на богатството, за да може да за заличатразликите в неравенството до степен до която да стане приемливо.

Средната класа по начина по който продължавада съществува и до днес е невъзможна без целенасочена държава политика засъздаване на работни места и политика по доходите. В чистия си вид капитализмътсе стреми към радикално максимализиране на печалбите. В този смисъл истинскиятбаща на средната класа е Джон Кейнс, защото преди прилагането на неговитетеории, средната класа е съществувала единствено и само в своя марксистки вид –класа с доходи над тези на обикновените работници, но и с абсолютна никакваперспектива за по-нататъшно социално развитие.

Създаването на средната класа е най-великотои значимо постижение на капитализма, защото показва, че в подходящи политическиръце, системата, дори и с цел собственото си оцеляване, може да се самокоригирабез да се прибягва до диктатура, насилие или някаква друга репресия.

Полет в пропастта

Неолибералната политика, икономическитеблянове на Хайек, Мизес, Фридман и цялото едно поколение от техни клонингиобаче по същество изигра огромна демодернизационна роля в обществата, коитобяха постигнали социална стабилност.

Водени от нелепата теория, че пазарът сам посебе си е съвършена ценност и уникален инструмент за социален баланс, започнаполитиката по намаляване на данъците на богатите. В резултат на това вбюджетите на западните общества зейната дупки големи като деколтето на момичена "Плейбой". Единственият вариант за временна компенсация на товабеше да се вземе от парите на средната класа – намаляване на пенсии, на помощиза безработица, рязане на парите за обществено здравеопазване, тоталнотопремахване на помощите за бедните. Това доведе до рязък скок в бездната, защотоза 30 години всички възможности за покриване на дефицитите изчезнаха напълно, амеждувременно средната класа заприлича на динозавър в новата епоха – чудеше секак да оцелее в изцяло враждебна среда.

Част от проблема, разбира се, е в саматасредна класа, защото по-високият стандарт на живот моментално я прави политическиаморфна като прослойка и по същество много често нейните представители сасклонни да подкрепят идеи, които водят именно до унищожение на средната класа.

Нерегулираната финансова политика обачедебалансира икономическия ред по демоничен начин. Това, което никой не отбелязва е, чевсъщност кризата предизвика тотална пролетаризация на света - тоест многособственици на дребен и среден бизнес фалираха и бяха принудени да станатнаемни работници. Говорете ми след това, че гръбнакът на капитализма са малкитеи средни предприятия!

Оставен сам на себе си пазарът естественозалита към олигопол на пет-шест огромни компании и нищо вън от тях в повечетосектори. Средната класа не е естествено явление, а само политически проект. Икогато си въобразиш друго - тя изчезва като митичен еднорог.

Портокал с политически механизъм

В новата си статия за бъдещето на историятаФукуяма с основание е безпощаден към левицата и според мен дори озадачен отнейния сегашен интелектуален крах. Той отбелязва, че силна левица в момента имав Латинска Америка и други места по света, където неравенството е традиционноголямо и зее като отворена рана. В западните общества левицата сефрагментаризира, трансцедентализира, пренесе се основно в сферата на културатаи наистина не успя да създаде нов и вълнуващ проект, който да увлече новипоследователи.

Фукуяма обаче не стига до край в анализа си.Защото пропуска да спомене за драматичното отсъствие и на десницата. Деснитепартии в Европа печелят избори, но също не са носител на някакви нови идеи,освен на шаманската технология на повтарянето на мантрата, че бюджетнитеограничения по някакъв магично-финансов начин ще доведат до просперитет,въпреки, че никога досега това не се е случвало.

Кризата наполитическия модел не криза на баланса (тоест, че лявото го няма), а криза на разпадането наидеологическите стойности. Именно това разпадане води като ефект след себе сивъзможността да видим бившия либерал Виктор Орбан като фашизоиден премиер наУнгария или пък една американска Републиканска партия, която води дебати наниво все едно Просвещението никога не се е случвало.

Това еразпадане и на традиционния език, защото днес той отвращава хората инай-важното – не е в състояние да опише процесите, които кипват кръвта насвета. В политически свят с мъртъв език, рухнал модел, скапани финанси,неавтентична левица и десница, която се е преместила в психиатрията, еневъзможно дори и за миг да предскажеш някакво бъдеще, защото бъдещето винаги ебило продукт на някакви ясни категории, а днес е ясно, че новото бъдеще ще се родиот хаос.

Революциятана консуматорите

В тозисмисъл краят на средната класа няма да се осъществи като бърза социална смъртили като внезапна имплозия, но загубата на социален статус е най-голяматаполитическа трагедия в епохата на глобализацията. А революцията наконсуматорите може да бъде много по-зловеща от революцията на пролетариите, акокризата продължи още три-четири години без надежда за ясен изход и безполитическо лидерство, което да предложи алтернатива.

Акогосподстващият модел продължи, средната класа ще изчезне, но с нея ще изчезне ипознатият свят, защото завръщането назад в историята е екстремно преживяване, аточно това ще стане – обществено дежа вю.

Идеята заполитика се крепи единствено върху доверието и делегирането на правомощия. Оттази гледна точка всеки политически модел по планетата в момента е в остракриза на легитимност, защото никой на никого не вярва. И няма как да е по-другначин – всяка позната криза в историята идва като връхна точка на крупнаполитическа или икономическа измама.

И, ако днесФукуяма трябваше да пише книга, вероятно заглавието й трябва да бъде:„Раждането на историята”. Защото, ако историята не започне отначало, бъдещетоще е досадно познато.

И то едвали ще се хареса на някого.

Идеалната милиционерска демокрация

2012-01-09T07:26:00.001-08:00

Историята наГЕРБ в управлението вече със сигурност трябва да бъде разказвана като виц замилиционери. Само по този начин можем да обобщим в едно тяхната склонност дадовеждат всяка ситуация до нейния пълен абсурд. Това вероятно се дължи нафакта, че ГЕРБ са първата по рода си медийна партия, която върши нещо само постраниците на вестниците, а в реалността събират сили единствено за разговоритес журналистите и не правят абсолютно нищо друго. Те са производите на думи иклишета, които никога не водят до резултат. Заради това България съществувавинаги на ръба на вица.

50-тесантиметра сняг, които наваляха България през почивните дни веднага разкрихаабсолютната безпомощност на властта да реагира на каквато й да форма на криза.Всеки сняг се превръща в радикален проблем за кабинета, защото оголва абсолютнопълната му несъстоятелност. При първия такъв случай през октомври миналатагодина регионалната министърка Лиляна Павлова се опита да се защити с мисъл,която е достойна за Нобел: "Зимата не ни изненада, тази година простодойде неочаквано рано".

Сега властта постигнаново ниво на политическо откровение. Бойко Борисов нареди да има арест завсеки, който кара с летни гуми. Това бе измисленият от него начин да се справиемоционално с факта, че правителството напълно се провали с почистването намагистралите.

Тази величаваидея е знаменита. Тя показва милиционерският манталитет по-добре дори от всекивиц. Те знаят да управляват само със забрани. Има сняг по магистралите. Арестза тези, които карат с летни гуми. Палят коли в София. Арест за всеки, койтоноси бензин в туба или бутилка. Това прилича на опит да вадиш зъб като стреляшв челюстта на човек. Но арестът се превръща в универсално средство на ГЕРБ засправяне с всички проблеми. В което има логика, ако се замислим помилиционерски - ако арестуваме всички няма да има кой да се движи помагистралите или да си купува бензин и ще се възцари идеалната милиционерскадемокрация.

Дали тогавастомашните киселини на Борисов ще се успокоят и ще престане да ражда бисер следбисер в своя огледален свят в който всичко е подредено наобратно и безумно.

Този обърнатсвят обаче прилича изцяло на една митологична история от безсмъртнитеполицейски вицове.

Полицай спиракола, която се носи на зиг-заг из шосето. Органът на реда започва да проверявадокументите на шофьора, усеща миризма на алкохол и му казва: - Ти си пиян, бе!Вониш от сто метра! - Въобще не съм полицай, господин пиян! - обаче изхълцуква в отговор шофьорът.

А ние какво дакажем: Въобще не съм премиер, господин пиян!

Повредата не евъв вашия телевизор.

Полицейският каналсе е преместил в реалността.

Спасяването на давещите се...

2012-01-08T08:06:00.001-08:00

Два месеца следкрая на изборите в България (които създадоха афоризма: "По време нафалшификациите свободен избор не бе забелязан"), Организацията засигурност и сътрудничество в Европа излезе с официален доклад по преминалиявот.

Текстът надоклада може да бъде прочетен като трилър, романтичен роман и богословско есеедновременно и това не е преувеличение. Ако един път преодолеем сухия език наполитическите предписания, ще видим, че наблюдателите на изборите почтибезусловно се съгласяват с всички критики на опозицията към изборния процес. Тепосочват, че ЦИК не е в състояние да организира ефективно избори, и саозадачени от атмосферата на секретност в тази организация.

Още от първияден на работата на комисията всъщност всички опозиционни сили протестирахаименно срещу това. Тази секретност на взимането на решения и абсолютниятпартиен диктат на ГЕРБ доведоха дотам, че ЦИК прие за нещо съвсем нормалнодвама депутати от управляващата партия да изнасят чували с бюлетини отРИК-София. Да засечеш депутат от ГЕРБ там е все едно папата да бъде сниман впубличен дом, но ЦИК отказа да санкционира това поведение.

В доклада наОССЕ се отправя и препоръката, в бъдеще да няма забранителни списъци - техника,която управляващите приложиха, за да са сигурни, че ще успеят да пресекат всекиопит за масово гласуване, което не съвпада с техните сметки.

Изобщо -основните съмнения, подозрения и схеми за манипулации са описани добре иразкрити в текста на наблюдателите.

Заради товаголямата изненада е - и именно тук докладът придобива тоналността на розовроман - че всъщност оценката за проведените избори е положителна и резултатътсе признава. Няма как човек да не си зададе въпроса, ако подобни нарушения себяха случили в страна, която не върти радостно опашка пред всяка заповед отЕвропейския съюз, дали изводите щяха да бъдат подобни? Когато препоръчвашповече да няма забранителни списъци, не е ли логично и да се зачудиш защо ги еимало на тези избори?

Текстътзаприличва на богословие именно с пожелателната си част. ОССЕ отправя 32препоръки, които по пътя на логиката показват, че има поне 32 големи гафа натози вот, но тези препоръки не са задължителни и се отправят с някаква неяснавяра в изначалната доброта на света.

Хората вБългария изпитаха на гърба си най-кошмарните избори в новата си история.Изборите на полицейските кубинки и герберските юмруци, на подменените бюлетинии жестоките административни репресии. Заради това докладът на ОССЕ няма шанс дастане бестселър в България - не можеш да опишеш мрачния свят на един човек и даму кажеш, че той е нещо нормално и се вписва в установените политическиправила.

Очевидно е, чеделото за спасяване на давещите се наистина е дело на самите давещи се.Промяната няма да дойде отвън.

Някой тук в България трябва да я направи.

Годината на големия инат

2012-01-06T05:40:00.000-08:00

Действията накабинета в политиката на България нанесоха щети, по-големи дори от урагана"Катрина"

През 2005година ураганът "Катрина" жестоко и зловещо помете китния американскиград Ню Орлиънс. Епичната буря срина със земята цели квартали, наводни много оттях, остави хиляди без покрив над главата им и показа, че в американскатаполитика за справяне с бедствията зее дупка с размера на небостъргач. Дори и доднес, 6 години по-късно, Ню Орлиънс все още не може да стъпи на краката си следопустошителното събитие, което само за няколко мига унищожи абсолютно всичко,което хората смятаха за даденост и недосегаемо за ръцете дори и на природата.Това е природата на големите бедствия - те идват изненадващо и носят фаталнипоследици.

Съвсем безпреувеличение можем да кажем, че всички "постижения" на ГЕРБ през2011 г. са сродни с опустошенията на Катрина. Изминалата година може да останев българската история като абсолютен връх в много политически безумия,управленска безпомощност, полицейщина в невъобразими размери, избори, изваденикато от роман на Кафка, и крилати фрази на премиера Бойко Борисов, които придаватзавършен абсурдистки вид на цялото шоу.

Флашки счасовников механизъм

2011 г. започнаекстремно с цяла серия от необичайни разкрития. В общественото пространствоизтекоха записани разговори на премиера Бойко Борисов. От единия от тях ставашеясно, че министър-председателят лично лобира за това, митнически служители дане проверяват складовете на известният бирен бос Михаил Михов, известен катоМишо Бирата, производител на марката "Леденика". "Хайде,прибирай ги оттам, нали поехме ангажимент", остана една от легендарнитереплики, която всъщност е премиерска заповед към шефа на митниците Ваньо Тановда спира моментално всяка проверка. Самият Танов пък бе записан как казва зацялото МВР, че са абсолютна отврат и вече му се повръща от тях.

Властта реагирана тези записи, качени на флашки, с тактиката на щрауса и абсолютното отричане.Бойко Борисов направи редовната си обиколка из телевизионните студиа, за датвърди, че цялата операция е удар срещу правителството, опит за разклащане навластта, атака на тъмни кръгове.

Малко след тованова порция записани разговори осветиха друга част от лирическия герой напремиера - неговата абсолютна страст към футбола, или казано поминистър-председателски "мачле по обед". В новата серия от скандалнифлашки се чуваше как Борисов настоява уволнен от летище София митничар да бъдевърнат на работа, защото му бил партньор по футбол.

Всъщноступравленските драми не са изяснени и до днес. Така и не стана ясно кой точно изащо е записвал Бойко Борисов, а само няколко дни преди края на 2011 г.вътрешният министър Цветан Цветанов сподели, че това не било работа на неговотоминистерство. Не се разбра как точно свърши конфликтът Ваньо Танов - ЦветанЦветанов? Изобщо не се изясниха стотиците въпроси за управлението на ГЕРБ,които възникнаха от тези записани разговори. Стана ясно, че във властта иманещо много гнило, точно както в митологичната шекспирова Дания, но удобнитемедии и липсата на каквато и да е журналистическа опозиционност потулиха тозивъпрос.

Два месецапо-късно един от героите на разговорите - Мишо Бирата, бе намерен мъртъв вхотелска стая в Правец. Официалното заключение беше, че е получил инфаркт,въпреки съмненията, че един мъж на около 50 години, който спортува редовно и ев перфектна физическа форма, трудно би бил покосен точно от сърдечен удар. Ноза мъртвите или добро, или нищо...

Темата забезконтролното използване на специални разузнавателни средства и полицейскатазлоупотреба с тях достигна дори до Европарламента. През февруари на заседание вСтрасбург темата бе поставена на дневен ред пред европейските представители.Евродепутатите от ГЕРБ се опитаха да вдигнат димна завеса около фактите и даудавят цялата фактология в приказки и истерия, но все пак фактът, че Европадори и малко се заинтересува от драмата, която още не е получила решение,показва друг от трайните дефекти на тази власт. Управлението на ГЕРБ изглеждаустойчиво в България и все още се крепи, но цялата му европейска политика епълен провал. В Европа позите, клетвите, шаманите, лафовете, които така успешновървят тук като някакъв вид обществена луксозна козметика, изглеждат нелепи имного бързо се сриват. От провала с кандидатурата на Румяна Желева заеврокомисар в началото на 2010 г. ГЕРБ търпят пълен крах в ЕС и това обяснявазащо на последните семейни снимки на лидерите от общността българският премиерстои изолиран самичък в крайно ляво, напълно далече от същинските дебати,абсолютен самотник в Европа, която той нито разбира, нито иска да разбере.

Високоволтовитедрами

2011 г. може дабъде разказана и като роман за това, в коя част от нея на кой министър е билсърдит министър-председателят. Защото конфликтите в кабинета избухваха катовнезапни партизански войни в далечна държава и по съвсем същите страннипричини. През април за основен загубеняк на кабинета бе нарочен министърът наикономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков. Той стана жертва насобственото си неумение да разбира настроенията на министър-председателя и даследи внимателно и изкъсо криволичещия поток на неговата мисъл. Министърътобяви пред медиите, че ще уволни шефа на НЕК Красимир Първанов. Впсихоаналитично изявление пред медиите Трайков се ожали, че енергетикът задгърба му бил подписал споразумение с руската страна да бъде сключен договор заАЕЦ "Белене". Изведнъж и страдащата от хроничен недостиг на яснаидентичност десница се събуди, започнаха да надават кресливи викове за това,как "рубладжиите" са инфилтрирали цялата власт. Тъкмо когато Трайковтрябваше да бъде обявен почти за национален герой на българската либерална мисълобаче, премиерът се появи и веднага го плесна през ръцете - каза му, че няма дауволнява никого и му направи забележка да си кротува, защото при още само единразмахан пръст щял да изхвърчи от кабинета.

После личновицепремиерът Симеон Дянков бе пратен в Москва да преговаря по проекта за АЕЦ"Белене", което даде повод да се предположи, че именно финансовиятминистър е суперфаворитът на началника на правителството. Дянков бе припознаткато фигурата с най-голяма сила, и той започна да гастролира по медии с оценкиза министри и с поредната порция прогнози, че страната излиза от кризата.

Близо половингодина именно вицепремиерът беше човекът, който правеше сечено на своите колегии за част от тях (особено за социалния министър Тотю Младенов) се чуханелицеприятни приказки - че изостават със скоростта и че се изживяват катоминистри в ляв кабинет, което в света на ГЕРБ е равносилно с това, да тесравнят със сатаната. Вместо да си тръгне Младенов обаче, жертва на чистките вредиците на властта стана транспортният министър Александър Цветков, който презмай бе принуден да подаде оставка. Беше заменен от своя заместник - абсолютнонеизвестния Ивайло Московски, а мотивът за рокадата бе обяснен с клише"лични причини". Неофициалните мотиви бяха още по-клиширани:"нежелание да се правят реформи".

Точно в края нагодината обаче Борисов най-вероятно се стресна от медийните твърдения запрекомерното разрастване на властта на Симеон Дянков, който последователно говкара за пореден път в конфликт с учените, с университетите, съсзърнопроизводителите и пенсионерите, и в опит да спаси поне малко реномето сипублично го нахока пред медиите, че цяла година му е прикривал гафовете.

Само в света наГЕРБ може да съществува подобно нещо - с гаф да обясниш, че си прикривалгафовете. Никой не попита премиера, защо си е затварял очите пред политиката идеянията на Дянков. Никой не зададе въпроса, колко още други министри еприкривал по тази начин.

Изобщо 2011 г.може да бъде наречена година на незададените въпроси.

ИзборнатаКамора

Една случкаобаче вероятно най-добре характеризира целия обществен климат. В Добричпремиерът Бойко Борисов бе посрещнат от демонстранти, които скандираха срещуопитите на кабинета да пусне сондиране за шистов газ у нас. Вбесен,министър-председателят изсъска, че ако продължават да го дразнят, той на инатще подпише договор с компанията "Шеврон".

Държава на инати премиер на инат.

Този инат,превърнат в железен юмрук и смразяваща полицейщина, се видя най-добре наизборите за местна власт и за президент. Спомените за дългите опашки предсекциите, абсолютно неадекватното поведение на Централната избирателна комисияи депутатите от ГЕРБ, които мъкнат чували с бюлетини, все още са пресни. Това,което ще остане основно от този вот, беше превръщането на управляващата партияв машина за репресии срещу всяка опозиция. Резултатът от абсолютното потъпкванена демокрацията беше избирането на Росен Плевнелиев за президент, който самоняколко дни след "победата си" тържествено обяви на света, че епреродена ирландска пастирка и повече се интересува от преражданията, отколкотоот конкретната и реална политика днес.

На този фонтрябва ли да ни учудва фактът, че само месец, след като смаза демокрацията,Борисов се изпълни с увереност да се обяви за истинския спасител на еврото и даприпомни своите рецепти, че ако Европа иска да се оправи, трябва да намалипенсиите до българските нива.

Това е пъкполитическата рецепта на 2011 г. в България - мизерията като отговор на всичко.

Може би едобре, че европейците никога не си правят труда да слушат Борисов.

ГолямоЕднолично Размазващо Бедствие

Ако се опитамеда обобщим всички разпокъсани и хаотични събития, които ГЕРБ осигуриха през2011 година, ще видим, че те нанесоха много по-големи щети от урагана Катрина.Онази дивашка буря разруши един град, а партията за гарантирани бедствияразруши устоите на цяла една държава и създаде на всички граждани безкрайнотоусещане, че живеят в полицейски сериал със сюрреалистични мотиви.

Американскиятрежисьор Майкъл Мур завършва филма си "Капитализъм: Любовна история"с потресаващи кадри от ужаса в Ню Орлиънс. Показва как хората стоят попокривите на наводнените си къщи и отчаяно чакат помощ, която не идва и неидва. Тогава Мур задава вечния въпрос: "Защо винаги всичко се случва набедните хора?" Защо, пита се той, на покривите никога не са богаташите,милионерите, онези, които разрушиха световната икономика, големите акционери,търгашите, мошениците? При всяко бедствие най-ощетени винаги са най-бедните,тези, които когато загубят малко, губят всичко.

Тази власт можеда бъде описана с подобна аналогия. Кабинетът на Борисов осигури добри условияна своите богати приятели, протежета и фирми. Подпечата бъдеще на сивибизнесмени, контрабандисти и правоверни партийци.

Всички останалибългари са по покривите, чакат бедствието да свърши и винаги се питат - защовсичко се случва все на бедните хора?

Но пък нализнаете какво става, когато бедните осъзнаят, че няма повече какво да губят?

Апокалипсисът като повод за шега :)

2012-01-06T02:55:00.000-08:00

Според предсказанията на древните маи 2012 годинатрябва да бъде последната на света. Според вътрешния календар на АлександърСимов обаче и особено на неговото виртуално продължение, край на пътя скоро несе очертава. Което е повод за празник, сравним с честването на нов Милениум.

Не знам защо хората по света винаги са били обсебениот мисълта за края. Всъщност, това, което наричаме апокалипсис в преводозначава "откровение". Нима светът предпочита да мисли за края наземята, вместо да се отдаде на истинско и реално откровение.

Дори и да има евентуален край на света, мисля, четрябва да се отнасяме към него с отровна доза от ирония. В глобалния святиронията е последната линия на защита, защото без нея хаосът би победил всекисмисъл. Ироничните хора ще влязат в бъдещето и ще победят ентропията. Защото вмомента в който се поддадеш на изкушението да бъдеш сериозен дори и за миг, тивече си шаман на световния апокалипсис и си изгубен за купона на настоящето.

Заради това реших да събера празничните си размисли наедно място, както и несериозните си отношения със сериозната страна навселената. В крайна сметка Откровението е просто повод за една добра шега,нали?

Когато животът ти поднася лимони е чудно защосе бави да ти поднесе и текила? :)))))

---------------------------------------------------------------------------

О, боже мой! Какво диво чудооо! След известензастой отново намерих място, където продават бонбоните "Карамел Му".Това бяха най-култовите бонбони на моето детство, пратени лично от бога наразвалените зъби и вечния кариес! :)))) Купих си две пакетчета от тях. Каквотои да ми говорят - има лесни начини човек да постигне щастие. Аз съм пример затова - стоя си на работа, експлоатиран, но щастлив и свръхкарамелизиран:)))))))

-------------------------------------------------------------------------------

Вдъхновен от един статус на Галя Горанова сезамислих за нещо. 22 години слушахме, че избраният път на България е единственоверен, защото води право в клуба на богатите, веселите, доволните, изобщо набогоизбраните в света. Заради пътят към тази европейска Аркадия, уверяваха ни,си струват всички жертви, цялата мизерия на прехода, затягането на коланите идругите дивотии, защото един ден ще живеем като аристократи и ще показвамесреден пръст на останалия свят. Накараха ни да вярваме, че там, където отивамее просперитета и богатството. Днес се оказа, че влязохме в пространство наалчни банки, хищни финансови пазари, правителства-марионетки и Евросъюз, койтозапочва да прилича на италианско семейство пред развод. Нали вече трябваше дасме богоизбрани? А какво получаваме - нова порция "затягайтеколаните" и "необходими са съкращения и икономии". Докога бе,мама му стара? Май, ако искаме да живеем богато ще трябва да се ориентираме къмЕвразия? Защо ли кастата от самоназначили се дърдорковци не започна да ниговори, че трябва да се стремим натам, ако искаме да сме богати, щастливи и дапоказваме среден пръст на света?

---------------------------------------------------------------------

Защо всички обичат да цитират мисълта:"Ако животът ти поднесе лимони, направи си лимонада". Това енай-безумното послание, което някога съм чувал. Защото, май френдс, животътникога, ама никога не поднася лимони. Когато животът реши да се развихря - тойстреля с огнепръскачка, изпразва пет пълнителя с патрони в теб, пуска тиграната в гърба, бута те от най-високата скала и най-накрая ти прасва единконтролен в десетката, за да се убеди, че не мърдаш :))))) Хайде някой някогада си направи лимонада от това :)))) И казвам тази мъдрост не от черногледство,а от кротка загриженост към истинското състояние на света. Виж - убеден съм, чев Перник биха казали - ако животът ти подняся кисели сливи, тогава вземи и синаправи ракия най-накрая. В това има повече логика :))))

-----------------------------------------------------------------------

Моята абсолютна любимка Наталия Кобилкинаразвива висши еротични теории в "Шоуто на Слави" (благодаря на всичкиоколо 15 души, които ми се обадиха, за да ми кажат, че тя е там). Та, Кобилкинаописва драматична история - на мъжа му трябвали 2 секунди да се възбуди, а нажената - 10 минути. Мисля, че това темпорално разминаване е ужасна работа -мъжете могат да свършат, преди жените изобщо да започнат...:)))) Така е, налиса от Марс, а жените от Венера :)))) При тези галактически разстояния - вечезапочнах да се чудя как в теорията на Кобилкина сексът изобщо е възможен:))))))))) Мъка, мъка...

--------------------------------------------------------------------------

Продължавам да съм на вълна Пелевин. В романа"Generation П" главният герой пише едно стихотворение:

Какво е вечността — това е баня,

в която да се къпем във захлас.

Ако тази баня

я забрави Маня,

що ще стане със света и с нас?

Сложните поетични въпроси - а това еуниверсално правило на реалността - винаги имат многооо прости отговори извънпоетичния дисксурс. Ако Маня забрави за банята има голяма вероятно да станенаводнение :))) Толкова е простичко. Оф, убеден съм, че Пелевин би оценилплоската ми шега с будистка усмивка :)

--------------------------------------------------------------------------

Късметът, който ми се падна от баницата наСтанишев: "Пада ти се важна задача - да си стожер на свободното слово встраната". Сега готината част. Мая Манолова веднага ми се оплака:"Надявам се това свободно слово да не се стоварва само върху моята главапрез тази година". Хахахахаха. Въпреки, че обещах да диверсифицираматаките, Кюстендил ми е такава слабост, че май няма да изпълня ангажимента си :))))

----------------------------------------------------------------------------

Никой с нормална душевност не бива да сеинтересува от американските първични избори, но сутринта гледах как CNN севълнува от предварителните избори на Републиканската партия в Айова и щях дападна от хилене. В крайна сметка републиканците в момента са толкова зле, чеосновните им фаворити са представителят на Църквата на Исус Христос и светиитеот последните дни, познати у нас като мормони, Мит Ромни и абсолютнонеизвестният капут, но за сметка на това фанатичен евангелист Рик Санторум. Вмомента дебатите в Републиканската партия приличат на сказка от изкопаеми от17-ти век - говорят срещу еволюцията, всеки, който намекни, че Обама не есоциалистически сатана е гледан като комунист, който беснее, мразят абортите исмятат, че е свещенно американско право да гръмнеш някой само, защото те гледалошо....Тъжно е да виждаш как една империя върви към своя политически фалит :)

--------------------------------------------------------------------------------

"Стойностната субстанция на стоките серазличава от вдовицата Куикли по това, че човек не знае къде да я хване".Слушайте винаги съм знаел, че Карл Маркс е моят човек. Икономиката винаги ставапо-ясна, когато намесиш нея местата за хващане по палави вдовици :))))

---------------------------------------------------------------------------------

Великооооо. Въпрос на Валерия Велева към БойкоБорисов: "Защо все казвате "Аз" - аз строя, аз откривам, азраздавам пенсии...?". Отговорът Му: "Глупости! Когато казвам"аз" - това е събирателен образ". Йес, винаги съм подозирал, чев Бойко Борисов живеят повече хора от допустимото, ама той взе, че и си гопризна :)))

-----------------------------------------------------------------------------------

Отварям вестниците днес и първото заглавие,което ме удари като метеорит в черепа бе: "Скопеният от Кадиево търси 5000лева за пенис". Едва след него безпощадно осъзнах, че празниците наистинаса свършили, 2012 година е започнала и реалността вече си иска своето :)))))Това е скритият ефект на българската преса - никога не ти позволява да забравишнай-острите проблеми на реалността :)

-------------------------------------------------------------------------------------------

"Сърцето ми знае, че голямото повествование,онова, което събира всички сюжети, съществува. Но може да го прочете само онзитайнствен вятър, който прелиства страниците на всички съществуващи книги. Междунас казано обаче, нима на този свят има нещо друго освен него?". ВикторПелевин, "Диалектика на преходния период", разказът "Записки затърсенето на вятъра". Моят литературен дзен-миг за тази вечер :))

-----------------------------------------------------------------------------------------

Тези дни си направих литературна равносметка за2011 година и съм доволен от нея. Най-накрая прочетох нещо от Марио ВаргасЛьоса и честно казано съм очарован и сега в абстиненция чакам да отворяткнижарниците, за да се заредя. Моето лично откритие - немецът Даниел Келман,романът "Измерването на света". Да знам, че е преведен още през 2008година, ама аз карам с няколко години закъснение, се ля ви...! :))) С кефпрочетох "Слепота" на Жозе Сарамаго и "Земята под нейнитенозе" на Салман Рушди -така че, съм си доставял и очаквани удоволствияпрез тази година. "Шоковата доктрина" на Наоми Клайн пък ми осигуринеобходимата доза революционен възторг. А, да, успях да изчета и страннатакнига на Честъртън - "Вечния човек" - не съм очаквал, че единрелигиозен труд може да бъде толкова полемичен, четивен и интересен. И тазигодина успях да опазя душата си от всякви Куелюта, позитивни психологии итути-кванти. Така че равносметката е положителна. :)

---------------------------------------------------------------------------------------

Американската полиция за пореден път атакувадемонстрация на движението "Окупирай Уолстрийт", която бе проведена впървия ден на 2012 година. Имам само едно питане. Къде са демократичнитебългарските интелектуалци да се възмутят от нечовешкия режим на Обама? Защоасоциацията на свободното слово "Ана Политковская" не напишедекларация срешу кървавия ботуш на американската полиция? Къде е Иван Костовда се възмути от репресията срещу свободата? Защо Европейския парламент неприеме декларация срещу нарушението на човешките права в САЩ? Къде е НАТО даобяви, че ако репресиите продължават - Америка ще бъде подложена намироналагаща операция? :)))))) Очевидно въпросите на демокрацията никога не сеотнасят за САЩ, хаха

----------------------------------------------------------------------------------

С радост научавам, че всички ъндърграундлевичарски култури в един или друг момент, по собствен начин стигат до идеята,че българската революция няма как да не почне с атака не срещу Министерскиясъвет, а срещу някой мол. Един приятел често пита именно това: "Ке гогърмиме ли моло?" :))))) Заради това, когато реших да напусна мързела и давляза в новините и видях, че МОЛ- София е горял точно на Нова година, веднагареших, че маите ни дават знак - не остава много докрая на планетата, време е даго гърмиме моло :)))) Хахахаха. :)

-----------------------------------------------------------------------------------

Навънка кротко вали сняг. Подуяне е побелялокато мустака на Сталин след Втората световна война. Виждам, че пролетариатътзапочва да празнува 2012 година още от обед. От време на време минава някой,който пее на висок глас. Ако народът живееше постоянно в празник - светът щешеда е много по-хубаво място :))))))

------------------------------------------------------------------------------------

Аз отивам на протест. Ще протестирам предцентралата на "Визаж" с лозунг "Манекенките - запролетариата" :))))))

--------------------------------------------------------------------------------

Някъде точно в този миг последният ми работенден за тази година приключи мързеливо и протяжно като гръцка дългова криза:))))) Виждам, че всички институции правят отчет за своята дейност през 2011година. Дали не е време да въведем ФБ-отчет за виртуалните дни? Аз мога дасподеля, че благодарение на ФБ участвах в поне 9 протеста тази година, вечепознавам по лице всеки радикал в София, навиках се срещу властта и видяхмлади комунисти да носят плакат в центъра на столицата: "Един друг свят евъзможен" :)))))) С други думи - имаше смисъл човек да се навърта презтази година във ФБ - развих каузата на еротичната демокрация и почти съм готовс устава на Бохемската левица :)))) Сега съм спокоен вече. Дори и през 2012година светът да вземе и да свърши - имам за какво да разправям на небето.Между другото - дали в Рая има Фейсбук? Ако няма - какъв рай ще е тогава? :))

----------------------------------------------------------------------------------

Бойко Борисов скастри днес чудовището накабинета Симеон Дянков. Изсъска, че можел да го махне. Леко се зарадвах.Божичко докъде се докарахме обаче? Да се радвам, че Мутрата е ритнал Вампира втопките...:))))) Това е като битката между Годзила и Биоланте - за Токио никогане е имало значение кое точно чудовище ще му троши небостъргачите :)

----------------------------------------------------------------------------------

Чета спор между няколко учени. Единият твърди,че глобалното затопляне ще изпепели света. Другият категорично отхвърляпросташката теза и настоява, че светът ще бъде смразен вовеки от ледниковпериод. Третият с презрение навира опонентите си в миша дупка и ехидно вметва,че много преди затоплянето или леда, огромен метеорит ще се бухне в планетата икупонът свършва :)))) Всички имат версия за край на света, ама никой необяснява как да запълним приятно времето дотогава. А пък и краищата на светамогат да бъдат разказани по позитивен начин. Не е необходимо да психираменарода. Глобалното затопляне: радвайте се, българи, Черно море най-накрая щедойде под прозорците в Подуене. Ледников период: идеално, София веднага даподава документи за зимната олимпиада през 2050. Метеорит в планетата: Дянков:Аз казах ли ви, че кризата най-накрая ще свърши? :)))))))

------------------------------------------------------------------------------------

"Мозък — органът, с който мислим, чемислим." Амброуз Биърс :))))) Вероятно самопризнанието, че нямам мозък битрябвало да ме направи интелектуалец в такъв случай :)

----------------------------------------------------------------------------------

Сигурно е много странно, единствен в тази частна галактиката, да смятам и упорито да отстоявам идеята, че основният проблемна лиричната, любовна поезия е, че все още не е открила политиката. А самовижте какви възможности се разкриват пред търсещия ум:

Любовта е чиста геополитика,

тежко ти, ако си глупак.

Така че, мила, само ме повикай -

ще нахлуя като янки във Ирак.

Гърция е в криза, Партенона

ще го продадат направо без пари.

Ти си мойта Еврозона,

аз съм твоят Меркози

(добре деее - наясно съм, че "Мер" ежена, ама много не й личи)

Геополитиката, казват, е бреме,

но не се страхувам аз.

Айде звънкай, че е време

като Ким Чен Ун да идвам на власт.

------------------------------------------------------------------------------

Искам да разсея една абсурдна илюзия заелектората - за това, че си пада по попфолк. Прибирам се значи аз отредакционен купон и в тролея реших, че пеенето на глас е продължение напразника, но с други средства. Тъкмо подхващах на глас безсмъртния хит:"Води ме в някоя квартална кръчма и поръчвай, поръчвай....", видях,че народа ме гледа като синдикалист пенсионна реформа. Тогава си казах - брех, мама му стара, електоратът така обедня, че като му пееш, че трябва дапоръчва почва да става агресивен. Както е тръгнал Бойко - скоро попфолка щестане музика на протеста, а не на кефа. Случи ли се това, бъдете убедени -кабинетът е паднал...Ама жалко, че никой не поиска да пее с мене. А имах каквода дам на народа като вокален аранжимент..Пфуу :)))

-----------------------------------------------------------------------------

Оххх, днес с не мога да измисля нищооригинално. Но и защо да се пъна след като срещнах следната гатанка: "Коеима 500 крака и само три зъба?"??? Ами първият ред на концерт на ВеселинМаринов" :))))

-------------------------------------------------------------------------

Четох статията на някакъв десен интелектуалец,който възторжено описваше как в книжарниците в любимия му мол имало опашка отхора и видял, че дневният ред на четящите не бил дневния ред на другатареалност. И от това, разбира се, като всеки капут, той бързаше да вади изводикак един младите, богатите, проспериращите и вечно здравите ще направятразлична (тоест дясна) България. Хахаха. Това е изначалният проблем на всякоизследване, което можеш да започнеш в мол. Това е все едно да изследвашполитическите вкусове на цялата страна в магазин за Бентлита. Много е важно дапознаваме хората, но такива каквито са те наистина. Повечето от тях не обичатмолове. И не четат чак толкова много. Но пък са с пъти по-истински от всякафантазия или нерелизиран блян. Хората на България са една от причините тук да евесело - защото Сартър бе прав - адът това са другите. Но, това, което Сартър епропуснал да каже е, че и щастието - това са другите. Това, което десниятинтелектуалец не може да приеме е, че българите са това, което са. Няма нуждада търсим идеални българи. Аз - признавам си - нямам нужда от идеални българи.И тези ми харесват :))))

Влюбените медии и небесният премиер

2012-01-05T07:52:00.001-08:00

Очевидно срокътна опозиционност тези дни в българската журналистика е три дни. Не повече, непо-малко. Точно толкова издържа Коректният вестник, преди да се самоомагьоса отлюбов към властта и да започне да пръска радостни възгласи на копнеж попремиера.

И така,научаваме с гръмко заглавие, че "Борисов ще бди над Първанов".Дописката съдържа абсолютно неновинарският факт, че НСО ще пази Първанов дори ислед като той сдаде поста си на 22 януари. И след това се прави вълнуващиятизвод, че ако кабинетът осъществи идеята си (все още е само идея) НСО да минепод шапката на МС, тогава в страната щяла да наблюдава пикантната ситуацияБорисов да пази (още по-поетично - да бди) над Първанов.

Това е катоневъзможно уравнение с много незвестни, което цели единствено да оближесегашната власт с върховно удоволствие.

Ако подходимлогично към ситуацията, ако НСО пази Първанов днес, заглавието трябва да е"Първанов бди над Първанов", а ако се отнася за периода след 22януари - "Плевнелиев бди над Първанов".

Не за първи пътобаче в митологията на послушната журналистика единствено Борисов да е в състояниеда се грижи за абсолютно всичко. Няма как да има свят, ако Бойко Борисов немисли за цялата Вселена.

Да си спомним идруг легендарен случай в журналистиката, когато столичен вестник излезе съсзаглавие "Сватбен подарък за младоженци" и подзаглавие:"По-малко данъци за младоженци с кредит", а от дописката серазбираше, че кабинетът е решил да направи точно обратното - да премахне тазиекстра за младите, въведена от презряната тройна коалиция.

Това вече не ежурналистика. Това е явление от някакъв антисвят. Репортерство от обратнатастрана на вселената. Журналистика на пречупения гръбнак и страстната любов къмвластта.

Този типрепортерство е обществено престъпление. Както хирургът няма право да ти оставискалпел в корема, така и журналистиката няма право да бърка в мозъка ти по тозискандален начин и да те манипулира така, все едно си цирков тюлен. Когатомедиите въздишат от любов по властта, в крайна сметка го отнася цялотообщество. Защото медиите съществуват, за да бъдат критичен глас, вечен трън впетата. Когато те се превърнат в килимче, което се саморазстила предуправлението в мазохистичен възторг, хората започват да изпитват усещането, чеживеят в абсурден, авторитарен свят на подменени истини, подменени стойности ис премиер, който в медиите е въплащение на небесен ангел.

Кризата накритичната журналистика в България е криза на целия обществен модел, защото безкритика не може да има демокрация. Това е криза на демократичното мислене, акогато медиите се продадат на мракобесието, за обикновените хора ставаневероятно трудно да се чувстват съпричастни към своята държава, дори към своясобствен живот.

Любовнитезаглавия обаче вършат работа само до време. След това остава кипящотонедоволство. Колкото повече любовни заглавия има, толкова повече премиеръттрябва да знае, че където й да отиде, хората ще го освиркват.

Това просто щее техният начин да бъдат истински журналисти.

Психиатрия на държавата

2012-01-03T07:41:00.000-08:00

Тези дни, впоредното си епохално интервю посветено на абсолютно всичко, премиерът БойкоБойко Борисов направи стряскащо изявление. На въпрос защо свръхупотребявадумата "аз" при условие, че управлението на държава не е еднолично, аколективно занимание, при това спонсорирано не от личните пари на Борисов, а отсредствата на данъкплатците, премиерът ядосана изпуфтя: "Глупости! Когатоказвам "аз" - това е събирателен образ".

Доста отбългарите винаги са подозирали, че в Бойко Борисов живеят повече хора отдопустимото, ама той взе, че и официално си го призна. Премиерът катосъбирателен образ. Вероятно никога не му е скучно, защото компанията е голяма.Тази идея би възпламенила мисленето на някой психиатър и определено бипредизвикала революционен бум в психоанализата, ако стресиращо не се случвашеточно тук, пред очите ни, в държавата ни.

Алфред Адлер,един от учениците на Фройд, автор на фундаменталната книга "Невротичниятхарактер", сигурно се обръща в гроба си от ужас, че не може да дойде даизследва уникалният политически случай на премиер, който всъщност е събирателенобраз. С подобно политическо-емоционално признание един достоен учен би написал поне два доктората и щеше опитнода разкрие, че очевидно психиатрията солидно изостава от политиката, защото неможе да се пребори с този свръх "Аз", който е овладял като паяк цялатадържава.

Всеки запознатс теорията би споделил, че населяването на собственто ти съзнание с добракомпания е класически защитен механизъм. Страдащият от такова размножаванеизкривява реалността и вероятно това е причината да е възможно да си се самофантазиракато Футболист номер Eдно, Почетен Художник, Висш Строител на Магистрали, Спасителна Еврото и други.

Дали висторията на психиатрията има случаи, когато е била диагностицирана цяла еднадържава. Защото България си реве за преглед в началото на тази така мрачнопрогнозирана от маите 2012 година.

Нека накратнода синтезираме медицинските факти. Министър-председателят изповяда, че колективна личност. Финансовият министърстрада от остри шизоидни халюцинации, защото около 8 пъти обявява, че кризата свършва.Бъдещият президент на страната се оказа преродена ирландска пастирка, която сужас е напуснала идиличните простори на бившата си родина от 1730 година и сегане е наясно кога ще се прероди отново. Вътрешният министър пък изпада впараноидни настроения и отказва да сподели откъде има пари за 6 апартамента.

Епохата насъбирателната лудост.

Дали пък единден някой няма да потропа на вратата Министерския съвет, линейката да включичервените светлини и двама мощни санитари с усмирителна риза няма да ни отърватот Събирателния образ като го заведат на място, където ще могат да сведатличностите му до само една?

А в този святлинейките са неизбежни.

Събирателните образи да му мислят.

Левичарски отговор на фелациото на Кобилкина

2012-01-01T13:38:00.000-08:00

(хулиганско есе с пернишки мотиви)

Сексуалните чакри на цяла България претъряха мощенпсихически срив точно в края на 2011 година, когато четящата публика успя да сесблъска като „Титаник” с митологичния айсберг с разказа на една руска учителкапо еротични практики Наталия Кобилкина, озаглавен „Умната жена никога не променя ритъмът при фелацио”. Този текст е като манифест, направо политическапрограма за това как трябва да се успява медийно в общество като българското. Ибез да твърдя, че съм духовен наследник на Ванга и кармичен трети братовчед наВера Кочовска, мога да позная, че вероятно това ще остане с години най-четенатастатия на сайта на „24 часа”, за да напомня на младите поколения, че въпросътза свирката е основополагащ за разбирането на българския драматизъм.

НаталияКобилкина обаче драматично греши в основните положения на които изгражда своетоучение. Вероятно някъде из западния свят нейната практика и беседи щяха дабъдат безценен източник на сексуално сатори, но в балканския климат на страст ипохот, търсенията й са морално и политически объркани като монахиня, която попогрешка попада в публичен дом.

И понежестатия, която описва технологията на фелациото с толкова терористичен език можеда откаже цяло едно поколение от секса, аз се почувствах длъжен да разясняполитическите и еротичните заблуди на Кобилкина. За целта обаче искам дапредупредя хората със слаби сърца и пуританска психика да се изнесат от тозитекст навреме, защото, когато обясняваме основите на българската вселена нямада има място за срам, спазване на приличие и други дивотии. На посегателстватасрещу балканската сексуалност трябва да се реагира навреме, защото иначе щезаприличаме съвсем на американски порнофилм – еднакви жени с еднакви гърди исекс без абсолютно никаква страст.

Кобилкина (някъде четох, че тя правила и курсза гейши, което вече трябва да ни настрои подозрително, защото имплантиранетона еротични практики е опит за кама-сутра тероризъм) особено набляга на ретроградната сиидея за постоянен ритъм на фелациото. Нещо повече този постоянен ритъм сеизвежда като основа на интелекта у една жена. Значи, ако представителка нанежния пол предпочита неравноделните ритми – тя веднага бива заклеймена катоабсолютен идиот, което е недопустим подход, особено с оглед на балканскиядемократизъм спрямо вселената и пиенето.

Книгата наСимеон Мильов „Скришен фолклор”, посветена на пернишкото устно творчество винтимната област, трябва да бъде четена като марксистка библия за секса.Перничани имат мощна еротична идеология, но човек трябва доста да се озори, зада открие в нея дори няколко реда за фелациото. Което не означава, че тазитехника не се почита в граовските земи, но със сигурност издава, че основнитеусилия на народа са насочени съвсем другаде, а именно в автентичниятвъзпроизводителен процес.

Заради товатрябва да отбележим, че Кобилкина се опитва да замъгли главата на пролетариатас разни буржоазни техники, да постави акцента върху дребнотемието и да пропуснеистинската дейност.

При това,ако в западния свят се цени монотонността на ритъма, то балканската душевност еизцяло неравноделна. Пролетариатът често е в плен на различни настроения иследователно, ако поученията на Кобилкина се приемат за наръчник, те щепретърпят мощен провал на българска почва. Ритмиката се определя от ситуациятаи заради това идеологията на константите е грешна от самото начало.

Да неговорим, че свръхоценностяването на фелациото намеква вече за изначалнопрезрение към мъжете, защото ги подценява драматично като мързеливи създания.Не напразно пернишкият фолклор, а Перник е последната фабрика за истинскимачовци по земното кълбо, не говори за свирки изобщо. В светогледа набалканците това е само подготвителна техника, нещо като интро, кратко въведениепреди спектакъла. Това е изначалната демокрация на пернишкия еротизъм, защотофелациото е егоистично удоволствие, а истинският пролетариат настояваудоволствието да бъде поделено и истинско.

Тук сенуждаем от една кратка историческа справка, за да докажем, че Кобилкина нипробутва псевдобуржоазно учение. За пролетарии се говори още в Римската империя– това са гражданите без собственост, изобщо презрените бедняци, класата, закоято никой не дава пет пари. Пролетарият няма какво друго да губи освен веригитеси, твърдяха много години по-късно Маркс и Енгелс. Двамата класици обаче сапропуснали нещо много важно – пролетарият има притежание – неговатасексуалност. Освен революционните практики, пролетариатът притежава и сексуалнасила. Вилхелм Райх, велик и леко шантав ученик на Фройд, е първият, койторевизира Маркс и Енгелс по този въпрос. В своя труд „Психология на масите ифашизма” (между другото престъпление е, че Райх почти не е превеждан на български,но слава богу получих достъп до тази книга в превод на руски) той забелязва, че поради сексуалнофрустрираният си характер буржоазията въвежда цяла серия от морални забранивърху естественият човешки еротизъм, а подтискането на колективната сексуалностсе завръща като чудовище под формата на репресивни режими, диктатура, фашизъм.Не напразно тъпите нацисти като идват на власт веднага започват да горяткнигите на Райх, защото в тях като огледало е отразена тяхната сексуалнанеспособност и е предречен бъдещият им крах.

Следепохата на моралните инквизитори западната цивилизация започна да се събужда поеротичните въпроси, но отново попадна в капан и с удивителна последователностни натриса такива като Кобилкина, които да превръщат секса единствено вбрутален език и странна словесна помия.

Веднага щедадем един пример за това как езикът на технологията може да смажечувствителността и да накара хората да потънат в дребнобуржоазното блато на нараненотолибидо. Кобилкина споменава за нещо наречено „кралска свирка” и твърди, чежените много питали за нея и се интересували от методологията на нейнотоизвършване.

Сега – некапърво да стане ясно нещо. От гледна точка на мъжа всяка свирка е кралска, ще мепрощавате за цинизма. Да делиш подобно удоволствие на подкатегории и дасъздаваш класификатори може и да върши работа, особено, ако основният ти бизнесе да продаваш измислени секс-тайни на невротизирани корпоративни задръстенячки,но поне можеш да не превръщаш всичко това в някакъв епохален маркетинг с койтода се опиташ да присвоиш за себе си титлата „Кралица на фелациото”. Да неговорим, че т.нар. „кралска свирка” се оказва небесно притежание единствено наплувкини и други, които можели да задържат дъха си и тук спирам, че иначе вътрешният миперничанин може да каже и по-тежки думи за секс-инструкторката.

Това етипична политическа сегрегация, но принесена на фронт, който винаги е билбезкрайно демократичен в своите търсения и безкрайно отворен за експерименти.Това, което Кобилкина ни разказва обаче е аналогът на неолиберализма викономиката – илюзия за богата сексуалност, но в реалността – бедност, глад ибез оргазъм. :)))

В крайнасметка искам едно нещо да стане ясно – това, което ни е демонстрирано встатията не е сексуална освободеност, а дори обратното – това е фабрика закомплекси, тояга по главата на пролетариата, начин да им изкрънкат пари занещо, което те знаят, но просто им се внушава, че са брутално неграмотни.

Само запример. В историята на западната цивилизация има цяло едно поколение, коетозапочна мисията по освобождаване на духа и тялото от вековната репресия върхутях. В Америка хипитата родиха цяла култура, която се оказа най-мощна вмузиката и литературата. Ако бяха като Кобилкина и нейните шменти-капели (този израз още не е патентован отпремиера, нали?) след тях щяха да останат само порноромани и филми. Вместотова обаче те оставиха след себе си литература основно за духа, заосвобождаването на съзнанието, за надмогване на вътрешните бариера. ТимътиЛиъри, иконата на движението, който призоваваше всеки да намери начин да избягаот генофонда, описваше съвсем други техники за освобождение. Сексът е красивоудоволствие, което заема огромна част от човешкия живот, но само и единственотой не е достатъчен за свобода на духа. Освободиш ли човека от сексуалнитепредразсъдъци ти все още нищо не си постигнал, защото това е само началото. Даспреш там, да зациклиш в „кралската свирка” означава просто изобщо да несхващаш големите въпроси. Не че трябва непременно да го правиш, мнозина успяватда живеят живота си и без да се сблъскат с тази стена, ама, ако налетиш на нея,то Кобилкина няма да ти каже как да я преодолееш, защото освобождението, коетотя твърди, че предлага е само рекламна листовка на жена, която очевидно не смееда си признае, че иска да е съдържателка на публичен дом.

Не че встатията няма и нещо вярно. На едно място у Кобилкина се долавя далечен отгласот мистиката на Перник, но очевидно тя не осъзнава това и не успява даразработи тезата си докрай. Със загриженост за еротичното оцеляване наБългария, неосъществената мадам, казва, че жените, които са пили не трябва дасе отдават на фелацио, защото липсата на течности щяла да провали качеството напроцедурата. В Пернишко отдавна е известен фактът, че алкохолът не върви ръказа ръка с еротиката. „Не пий вино, за да ти е твърд клино”, откриваме чудесенбисер на мъдростта в книгата „Скришен фолклор”. Трябва да предупредя, че в тозиграовски коан има уловка. Говори се за вино, но нищо не се споменава за ракия,което моментално сваля табуто от алкохола по принцип.

Иска ми сеКобилкина да направи една публичка сказка по темата за фелациото в пернишкитеземи. Готов съм да дам половината си колекция от плакати на Памела Андерсънсамо, за да придобия правата за снимане на събитието. Мисля, че от тази сказкаще стане чудесно революционно кино и направо начало на ново движение. Когатоедин ден „Окупирай Уолстрийт” свърши своята политическа работа, трябва отсегада ви кажа, че работата наистина ще е свършена само наполовина. Някой трябва даокупира и редакцията на „Плейбой” и имението на Хю Хефнър.

Истинскиятлевичар знае, че не му трябва сексуална митология, той твори сексуалнатамитология. Хаха.

Пролетарииот всички страни, митологизирайте се!

За вечния трептеж на душата

2012-01-01T01:04:00.001-08:00

Имам единлюбим ден в годината.

Толковалюбим, че винаги съм се старал да го държа в своя собствена малка тайна, нещо,което да държа далече от другите хора, все едно съм милиардер, който имабезусловна рецепта за богатствто, но старателно я пази от очите наконкуренцията във времената на развихрен и безвкусен капитализъм.

Този ден нее 11 юли, когато звездите твърдят, че скромната ми личност е проплакала вдалечната лятна, тиха и спокойна Стара Загора, в една друга епоха, в другоподреждане на съзвездията, вероятно дори и в различна вселена.

Рожденнитедни не са особен повод за гордост. Това е лично мнение. Те са извратен имазохистичен начин да си напомняме, че времето тече. В това, че времето тече неби имало никакъв проблем, ако разбира се, ни беше отпуснато цялото време насвета. Тогава - рожденните дни щяха да са нещо като душевен карнавал в Рио, сполуголи танцьорки на латино-ритми, кичозни костюми и много пеене на високглас.

Иначерожденните дни уви, простете ми за черната ирония, обещавам да е за последно втози възторжен текст, е като затворник в килия за смъртници да отброява покалендара дните до екзекуцията. А екзекуцията тук е неизбежна като силиконовбюст на мис "Свят".

В тозисмисъл много добра жизнена стратегия за човек е окончателно да забравирожденните си дни и да се старае да живее така все едно винаги ще навършва 19години. Да, тялото протестира срещу такъв начин на живот, особено, ако сепрактикува често, но работата по добрата карма е сложна технология - изисквапълно умствено отдаване и перманентна инфантилност.

Иначе смезагубени.

Както и дае.

Говорех виза любимия си ден.

1 януари.

Денят следголемия купон.

Сутринтаслед пиршеството.

Хоратаобикновено проспиват първи януари, което е много смислено действие.

Но денят екултов.

Няколкопъти ми се е случвало да се прибирам рано сутринта - 8-9 часа вкъщи и съмонемявал от възхищение.

По улицитеняма никакви хора.

В някоигодини има сняг, в други няма, но липсата на хора е неизменна. Все едно човекброди в празна вселена.

Има единдокументален филм "Светът след хората". В него авторите достаинтересно са се опитали да разкажат какво ще стане със Земята, градовете ивсичко останало в дните след като хората вече ги няма на планетата.

Усещанетона 1 януари е нещо подобно. Все едно всички хора са си тръгнали, а аз съмостанал като някакъв последен пазач, който броди по пустите улици.

Разбира се,чувството за самота е хубаво само, защото е лъжливо.

Във въздухасе носи миризмата на барут, пиратки и всякаква друга пиротехника с коитобългарския народ е посрещнал поредната нова година в историята си. Ако гледашвнимателно можеш да доловиш и други следи от купона - обърнати кофи за боклук,празни бутилки по тротоарите, както и много други. Народът се е веселил, послесе е оттеглил в покоите си за кратка дрямка и възстановяване на душевните силии равновесие.

И все пак -от "Робинзон Крузо" насам идеята за самичкия човек носи някаква дозаромантика. Дори и тя да е леко апокалиптична и съвсем невярна.

Първиянуари е красив с идеята, която идва изненадващо, че можеш да почнеш на чисто.

На този денчовек рестартира надеждата си, че животът ще става по-хубав, бъдещето ще бъдебляскаво, както и, че ще има още много нови години, които да посреща и да сезабавлява.

Тазиенергия се носи във въздуха, заради това обичам да се разхождам на първиянуари, гледам света с очите на новороден и си мечтая за безумни неща, но несъм склонен да се отказвам от безумните си мечти.

Точно тях -това е друго първоянуарско откровение - човек трябва да ги пази съкровенно, зада има къде да се върне, когато вече не е 1 януари, а годината започва даприлича на всички останали.

Човекътвсъщност - това е същество с безумни мечти.

Съществонавръх 1 януари.

Хаха.

На единпърви януари разбрах и друго.

Светътникога няма да свърши. Маите могат да се преродят от дълбините на цялатаистория и да си приберат пророчествата обратното. Светът свършва всеки ден изапочва отново всяка нощ. Това е единствената есхатология, която може да еистинска. Светът ще е досадно вечен и банално продължителен. Един ден хоратавероятно ще превземат планетите, цялата проклета Слънчева галактика ще е тяхна,ще надникнат с жажда към далечните звезди и ще ги разберат. Това всичко еефектът на рестартираният живот, на новопоявилата се надежда, просто на всеки 1януари плувам в розов оптимизъм за бъдещето и приличам на пророк, който е видялсамо хубаво бъдеще на света.

В едностихотворение на Бунин, интересно наречено "Бог" намерих най-хубавотоописание на своето състояние:

И месецът зад тъмния откос

облял бе гробищата в зрак и помня:

Бог беше ясен, радостен и прост.

Бе в полъха, в душата ми бездомна

и трепкаше във всеки звезден грозд

сред синевата чиста и огромна.

Бог е в трепкането на звездите. Но душата също може да трепка, когато остане сама със себе си, очарована от звездите над нея, от вечното презареждане на вселената, от това, че съществува с удивление и възторг.

Това епърви януари за мен – един безкраен трептеж, който намеква, че светът може дабъде много хубав, животът прелестен, а до вечността можеш да се докоснеш именнов тези мигове, когато изпълваш целия свят по невъзможен начин.

Войната на Цвъ Цвъ

2011-12-28T08:02:00.000-08:00

Вътрешниятминистър Цвъ Цвъ е абсолютният политически еквивалент на кучето на Павлов.Всеки път, когато МВР започне да проявява абсолютна си неадекватност, вън отрежисираните акции, вътрешният министър, развива космическа скорост до някоетелевизионно студио, зарежда автомата и започва да стреля по съдиите.

Атаката срещусъдебната власт е неговият вечен сюжет, който да го спаси от кипящата истина затова, че управлението му е пълен провал. Всеки миг щом излезе от сценария накиноакциите, МВР се проваля в най-важните си задачи - да защити хората и реалнода противодейства на престъпността.

И кой се оказвавиновен за това?

Проклетите съдии.

Тези хора, които все още не искат даразберат, че в идеалната полицейска държава само фактът, че Цвъ казва, че сипрестъпник и това моментално те прави такъв. Тези проклети търтеи, които всеоще не искат да разберат, че представите им за закона над всичко са безнадеждноостарели. Виновни за провалите са съдиите, които все още не искат да приемат,че можеш да вършиш полицейската работа като театър - тоест да си измисляшвиновни, за да можеш да хвърляш прах в очите на хората.

Само, чеЦветанов не търпи хората да не мислят като него. И дори е готов да водиманиакалната си атака с похвати от страниците на жълтата преса. Шефът наСофийския апелативен съд Веселин Пенгезов бил воден от личната си неприязън къмМВР. Това дори вече не е политика. Това война като сапунен сериал.

Така Цветановобаче е заплаха не само за българският език, а за цялата държава.

Защотовойните му не могат да бъдат спечелени. Когато един ден Цвъ си тръгне отбойното поле, а това неумениемо ще се случи, той има къде да отиде.

В шестте сиапартамента.

Ние обаче щетрябва да теглим военните последствия.

Монологът на световната личност

2011-12-27T02:48:00.000-08:00

В края на годината е време за равносметки, нали? А азвече съм в плен на виртуалната си документация - няма къде да избягам от своитедуми, мнения, текстове и нарцистични изблици. Това е капанът на времето следмодерността - в мига в който тръгнеш да се променяш, миналото може да тезастигне като полицейска патрулка и да ти щракне белезниците.

Заради това нямаш особен път за бягство отдействителността. Това, което мразещите компютрите не разбират е, че социалнитемрежи не е бягство от реалността, точно обратното - тя е свръхреализъм доведенпочти до кипене. Защото те разширяваттвоите граници и изравняват личността със света. Ако някога виртуалнотопространство е правило революция, то това е революцията на личността, която сепочувства удивително значима в един свят, където институциите се разпадат,ценностите изчезват, смисълът се разпилява, а демокрацията започва да приличана сън. Един ден вероятно дори няма да си спомняме за всичко описано. Вместотова след нас ще останат индивидуалните ни монолози със света, букетът отяростни мнения, един разговор, който водиш със себе си, но на световна сцена.

Аз мисля, че това е добро начало.

Ох, от толкова много чудеса по празниците -скоро ще заприличам на Джаба от "Междузвездни войни". Но, вероятновече съм споделял, но пък повторението е майка на знанието - никаква диета непочвам преди 1 януари 2013 година. Ще е много тъпо светът да свърши прездекември, а аз да съм на диета. Убеден съм, че в нито една възможно вселена натова няма да се гледа с добро око :)))))

-----------------------------------------------------------------

Строхетен лимърик на Едуард Лиър:

Някакъв старец, без хич да е пил,

яхнал в галоп твърде жив крокодил;

тълпата ревяла, с възторг ги следяла,

а крокодилът във всъщност бил пил. :)))))

--------------------------------------------------------------------

В новините на бТВ Бойко Борисов каза, че в ГЕРБ са като едно семейство и заради товапонякога се карат. Премиерът обаче побърза да уточни, че той е мъжът в товасемейство. Хахаха! Журналистката дори не си направи труда да го попита коя ежената в тяхната партия. И защо ли да го прави? Че тя жената отдавна си признакоя е :)))))

-------------------------------------------------------------------------

Честито Рождество Бойково! От пресцентъра наМВР предупрждават, че всякакви инсинуации, че някой друг освен Него може да ероден на тази дата ще бъдат преследвани с цялата строгост на закона и плюнкитена Николай Бареков. Тази нощ органите на реда са заловили и гражданин с бялабрада и червен костюм, който правел неистови опити да избяга от апартамента наИскра Фидосова. Трябваше да се сетя какво ме чака като ми каза, че елхата й е вспалнята, споделил нещастникът пред полицията и помолил за 8 бутилики с ракия вотчаян опит да забрави какво са правили с него...:))))))

----------------------------------------------------------------------------

Велик кино-момент, който никога няма да миомръзне. Във филма "Музиката на Истанбул" са снимали най-бързиятурски рапър Джеза заедно с баща му. Джеза прилича на млад американец - шапка скозирката назад, дълга тениска и маратонки. Бащата пък е типичен турчин - наоколо 60 години, брадясал, с потник и кепе. Нооо, именно бащата казванай-култовата реплика във филма: "Едно време ги слушах американците какпеят рап и ги мислех за маймуни. После чух рап на турски. Сега вече знам, чеТурция се нуждае от хип-хоп, само хип-хопът ще спаси Турция" :)))))))Велик, велик :)))))

-----------------------------------------------------------------------------

Велик край на роман: "Вече е късно -вратата се е затворила зад някого, зад този вечен беглец, и Венеция е прекраснаи утринна, каналите са гладки, небето изсветлява, вятърът откъм лагуната носиаромат на цъфнали градини, ранна пролет е и има още цял половин живот..."Юрий Андрухович, романът "Перверзия

---------------------------------------------------------------------------

Обикалях досега из Столипиново. И си бяхзабравил телефоните вкъщи. Разбрах това едва когато почувствах, че вселената енеобичайно тиха и нищо не ме тревожи :))) купих си пуловер от една циганка,която сякаш бе извадена от филм на Кустурица, тя ми се усмихна с цял ред златнизъби и каза: "Сефтето днес от тебе, синко, пък берекета от Господ" :)))))Стори ми се, че това си е истинско богословие - за кратките моменти на щастиеотговорност в този свят носят хората, пък за голямото щастие отговорността е нанебето, а комбинация от двете е като коктейл, който те държи вечно опиянен...Ами алелуя тогава :)))

--------------------------------------------------------------------------

“Навсякъде, където може да се живее, може да сеживее щастливо”. Св. Василий Велики. Заради това аз потеглям към заснеженияПловдив, защото човек трябва емпирично да се убеждава дори и в мъдростта насветците :)))) Сняг, ваканция, празници, път, ето това е най-големият аргументсрещу всяка експлоатация - човек се чувства завършен едва, когато остане безнея :))) А снегът придава на аргументите ми една, как да го нарека,кино-завършеност. Говориш мъдрост и вали сняг... Дори Бунюел щеше да се изкефи:))

------------------------------------------------------------------------------

Запознах се с един млад турчин, радикаленкомунист и революционер, който ми разби представата за идиличния Истанбул иЗлатния рог, но ми каза и култов лаф. Той сподели: "Като комунист така съмсвикнал да ме преследва полицията, че България сега ми изглежда рай. Дори търсяда тренирам някакви екстремни спортове, защото закъсвам с адреналинатука". Дааа, това е проблема с тукашните социалисти - отдавна са забравиликакво е наистина да воюваш за своите идеи...:)

----------------------------------------------------------------------------

"По-добре да го вдигаш, отколкото да типада". Това е мисъл на Бойко Борисов за кредитния рейтинг на България.Няма как да не се съглася с премиера. Много по-добре е да го вдигаш, въпреки,че ми е чудно откъде премиерът може да го знае....Последният път твърдеше, чене го е вдигал откакто е премиер. Все още говоря за рейтингите, хей,перверзници такива...:))))))

----------------------------------------------------------------------------

Breaking news: Специално за вас стариятрепортер се добра до програмата на днешния национален сбор на партия"Атака":

Точка 1: Доклад на Волен Сидеров за състояниетона размножителните му органи под надслов: "Високата цена на"Виаграта" - конспирация срещу политическата стабилност напартията"

Точка 2: Капка Сидерова официално изтръгватопките на партийния лидер с помощта на призрака на Вера Кочовска

Точка 3: Димитър Стоянов публично обявява, чеиска да носи рокля

Точка 4. Партия "Атака" насрочваследващия си конгрес на пейката пред Народния театър

--------------------------------------------------------------------------

О, боже мой! Най-накрая и аз се подадох наизкушението Timeline и това челно ме сблъска с първите ми статуси във Фейсбук -"Анархията е възможно най-радостно състояние на човека и "АлександърСимов си мечтае стриптизьорките да дойдат на власт в целия свят". Едно неможете да ми отречете - от 2008 година досега аз съм постоянен вгеополитическите си въжделения и съм строен проповедник на еротичнатадемокрация в страната, хахаххаа :)))))

-----------------------------------------------------------------------

Гледам филма на Кустурица за Диего Марадона.Никога през живота си не съм очаквал филм за футбол да ме трогне. Може би,защото не е само за футбол. Марадона, казва Кустурица, е като кораб без мачти вокеан и, ако не беше станал футболист със сигурност щеше да бъде революционер."Когато вкарах гола на Англия се почувствах така сякаш откраднах коронатана английската кралица", казва пък самия Марадона. А може би филмът етрогателен, защото разказва за невинните времена на света. За онова време вкоето хората играеха и правеха нещо за идеи, а не за пари....:)

------------------------------------------------------------------------------

"Исках да си направя пластична операция,докато не забелязах, че лекарският кабинет е пълен с портрети от Пикасо".Американската комедидиантка (всъщност как е женски род на комик? комичка? едвали) Рита Ръднър. А пък иначе никой не вярва, че поривът по по определен видизкуство разкрива най-добре характерът на човека, хахаха :))))))

----------------------------------------------------------------------

"Изящните трупове ще пиятмладото вино". Това е едно от най-поетичните изречения в този свят. Сътворено е отнеспокойните умове на френските сюрреалисти. В един от характерните за тяхрадикални експерименти със словото те правят следното - един пишесъществително, друг глагола, трети прилагателното и така се поява товасмущаващо и велико изречение.

И днес като го чета си казвам (с лек философскиоттенък), мама му стара, нима най-великата поезия се получава едва, когато сеотървеш от всяка мисъл? Очевидно е така. Думите сами се намират една друга.Само да споделя - това не важи за политиката. Там мисленето е важно :))))

----------------------------------------------------------------------

Тези дни реших да извадя коледната украса ивече трайно да се настройвам празнично, тоест най-накрая да имам календарнооправдание за перманентния си мързел. Миналата година си бях купил едно венчена което има фигурка на дядо Коледа върху шейна, която е теглена от три елена.Извадих венеца тази година, но видях, че елените веча са само два, а третият езабягнал някъде и се е покрил като Бин Ладен.... "Леле", казах сиогорчено аз, "кризата очевидно е голяма след като и дядо Коледа съкращаваработни местна и е предприел бюджетни ограничения". Няма да са учудя, аков далечна лапландия джуджетата също в момента стачкуват заради плановете наедрият капиталист Коледа да им отреже социалните придобивки, да им увеличипенсионната възраст, както и да им намали отпуските...:)))

--------------------------------------------------------------

Кратка телевизионна нирвана: оплюх властта,вметнах малко цинични шегички за президента - ирландка, възмутих се отпремиера, вбесих се на слугинажа в медиите и размахах пръст на КристалинаГеоргиева. Неочаквано е за мен, но май съм събрал много клокочеща ярост срещутази власт. По едно време си казах дори, че сигурно прекалявам. Но в студиотосе обади една зрителка, която каза на водещия: "Аз изобщо не харесвамжурналисти, но вашият гост много ми допада". Тогава схванах, че дори съмговорил малко. Още мога. Само чакайте до следващия път :)))) А, да, щях дазабравя - номерът на ирландката няма да мине :)

------------------------------------------------------------------

Верига от италиански книжарници са измислилиинтересна инициатива за стимулиране на четенето. Бизнесмените решили данаправят конкурс за кратък разказ и да отпечатат спечелилите творби наетикетите на бутилки от вино. Хахахаха, какво ли може да се обърка в тозиперфектен бизнес-план?! :)))) Освен едно. След първата бутилка - това го знамот опит - вече не се стимулира четенето. Стимулира се пеенето. И то на високглас :)))

-----------------------------------------------------------------------

Човек и добре да живее статиите му го застигатпредколедно. Така, май френдс, аз бях принуден тази вечер да приема покана и даучаствам от 20 часа в предаването на Велизар Енчев по СКАТ. Може би, но самоможе би - злостно ще разгромя Конституционния съд заради това, че обявиизборите за президент за законни, особено след като имаме самопризнания, чепрезидентът ни е ирландка :))))) Дали е разрешено в ефир да употребиш думата"капут"? Ако не е определено ще имам проблем и с описанията си наСимеон Дянков. Да не говорим за това, че възнамерявам да обобщя как движението"Окупирай Позитано 20" е следващ стадий на лявата теория - търсенетона социализъм с лицето на Анджелина Джоли :))))

------------------------------------------------------------------------------

Севернокорейският лидер Ким Чен Ир (неизвестнозащо наричан в англосаксонския свят Ким Джон Ил) напусна белия свят и накаравсички западни телевизии да изоставят новините за сексуалния живот в Холивуд ида насочат жадни погледи към далечната Северна Корея. Историята, политиката исобствения му народ ще съди Ким Чен Ир за делата му, но трябва да отбележа, чесъс смъртта си той изигра жесток номер н...а целия свят. 15 години САЩинвестираха в неговото идеологическо демонизиране, превърнаха дребният лидер намалката държава в огромно чудовище, изкараха го идеолог на оста на злото...Исега, когато съвсем изненадващо за западната, не за друга, пропаганда, Ким ЧенИр умря, чудно ми е кого ли ще нарочат за следващото световно чудовище, коетозаплашва демократичната консумация на хамбургери във вселената?

---------------------------------------------------------------------------

Американците днес окончателно напуснаха Ирак(поне така твърдят американските власти, но светът по тежкия начин научи, че наянки просто не бива да се вярва). Четох, че американците са погребали в тазиизмислена и шантава война 801 милиарда долара. Проляха сума ти невинна кръв,включително и на българи, и всичко това въз основа на една лъжа, на купчинаманипулации и на желанието на една шепа амери...кански корпорации да превърнатвойната в печеливш бизнес. Най-отвратителното от всичко беше, че България същобе намесена в тази авантюра и престъпление. Платихме скъпо за нашето участиетам - дадохме десетки жертви, завинаги се простихме с идеята да си получимдълга от Ирак (а това, че ще ни го върнат бе една от причините да участваме) истанахме съучастници в политическо престъпление, което рано или късно ще бъдеопределено като такова. Има ли резултат от тази война? О, да, има - янкитедокопаха петролните полета и направиха Ирак перфектно неолиберално гето. Нотрябва да отбележа само едно. Американците винаги са доказвали едно. Те няматотношения с историята. Изобщо не могат да се учат от нея. И заради товаисторията винаги избухва в лицата им неочаквано...

---------------------------------------------------------------------------------

Росен Плевнелиев днес официално си призна, че впредишния си живот е бил жена. Палама ирландска пастирка. Хей, вече започвам дагледам на отношенията им с Бойко по съвсем друг начин, хахахаха :))))) А, да, иоще нещо - очевидно все пак си избрахме майка, а не баща на нацията :))))

-----------------------------------------------------------------------------

Борхес - този гневен консерватор - бе създалдоказателство за съществуването на бога като броеше птици наум. Доказателствотому беше изящно, странно и невярно. Орнитологическият аргумент за бог на Борхессе провали, защото беше твърде сложен. Време е за новия хит в богословието -биреното доказателство на Симов.

Какво гласи то?

Човек влиза в бар и си поръчва много бира.Толкова много, че той сам...ият не знае колко е. Сега възможностите. В свят вкойто Бог си знае работата, човекът не само ще изпие цялата бира, но и ще имапари да си я плати. В свят с незаинтересуван Господ доставките на бира щепресъхнат преди още човека да е изрекъл поръчката си. В свят без бог - човекътсигурно щеше да си поръча ракия. А в тази реалност след третата бира - дали нанякой наистина му пука какво има на небето? :)))))

С други думи - богословските проблеми могат датормозят човек само на сутринта след бирата. По време на бирата - не. :))))

-----------------------------------------------------------------

Йосиф крещи на малкия Исус: "Не меинтересува кой е баща ти! Когато аз ловя риба никой няма да ходи поводата!" :))))))))))))

---------------------------------------------------------------------

Снощи като истински интелектуалец дълго четох имъдрувах над книгата "Кант и птицечовката" на Умберто Еко. Това есложен и доста нечетивен текст. В крайна сметка след хиляди опити да не заспясхванах, че идеята е, че светът днес е около 750 пъти по-усложнен от света през15 век например. Тогава са размишлявали върху вечността на Бога, днес мъдрувамев какъв род да се обръщаме към мъжете, които искат да носят роклите на женитеси...Светът стана сложен, това и Еко го казва. А колкото по-сложен ставасветът, толкова повече ми се пие бира. Изводът е очевиден: производителите набира умишлено усложниха света, за да могат да са вдигнат печалбите. Сигуренсъм, че Еко мъдро ще се съгласи с мен :))))

--------------------------------------------------------------------------

Сръбският градски гений бе родил великатамисъл: "По-добре тения, отколкото пълна липса на вътрешен живот". Ание в Подуяне казваме - по-добре две гроздови, отколкото никаква топлина вдушата :)))

---------------------------------------------------------------------------

"Да би мирно седяло, не би цицивидяло". Тази ъпгрейдната поворка един ден ще стои като чл. 1 на устава наБохемската левица :)))

---------------------------------------------------------------------------

Последните данни на НСИ показват шокиращи данниза бедността в България. Близо половината домакинства в България се лишават отмесо. А после иди, че не вярвай в теорията на конспирацията. Вегетарианците савзели тайно властта и искат всички да ни превърнат в тревопасни...:)))))))

---------------------------------------------------------------------------

Един велик руски виц: С крясъци "Имате късмет, мръсници!!!" 152-годишнапенсионерка внесе последната вноска по кредита си...:)))))

----------------------------------------------------------------------------

Росен П. (с индиански псевдоним Спящия по"паркинзи"), по съвместителство - избран за президент, е дал интервюв "24 часа" с еуфоричното название: "Кабинетът не обясни добрепенсионната реформа". Виж ти! Ел президенте е решил да показва мускули ида тропа с крак на правителството...Тц, тц, тц. Какви времена доживяхме! :)))въпреки, че от друга страна това, което споделя Росен П. е театър. Това е всеедно да бе казал - "Кабинетът не успя да обясни добре защо иска даизнасили българите"...

------------------------------------------------------------------------

Чудооо! Този път попаднах на шофьор на такси,който мълчеше през цялото време. Дори за посоките питаше с жестове все едно егерой от комедия на Бъстър Кийтън :))) От притеснение и усещането за нещоабсурдно, започнах да говоря аз. Разказах няколко политически вица. Никаквареакция. Споделих колко е гадно времето и проклех мъглата. Разбиращ поглед, ноникакъв отговор. Дори наруших собствените си пр...инципи за равенство изапочнах проклятия срещу жените-шофьорки. Но нееее, таксиджията не наруши своятобет за мълчание. Най-накрая запазих последния коз - споделих, че животът етежък. Чак тогава Богът на мълчанието проговори: "Как няма да е тежък,братле", каза Той, "от толкова приказки на никой не му остава времеда си върши работата"....Слязох от таксито с чувството, че съм бил придзен-учител...:)))

----------------------------------------------------------------------

Само днес видях, че около 15 души са качилиснимка в която чрез есемеси е проведен следният диалог между мъж и жена: Мъжът:"Обичам те, искам най-накрая да заспя и да се събудя до теб". Жената:"Казваш го само, за да си легнеш с мен, сигурна съм, че след време щеказваш "обичам те" на друга". Мъжът: "Вярно е...След 10години ще казвам "обичам те" на друга жена и тя ще те нарича"мамо"". Жената: "Чакам те вкъщи".

Това е най-разюзданата версия за романтикатапрез погледа на мъжа на която съм попадал наскоро. И тя носи всички типични заидеята за мъжка романтика черти - пълно несъобразяване с действителността иклишета с които можеш да откъртиш челюст. Убеден съм, че опитът на някой младромантик да повтори този диалог в реалността ще завърши по единствениятвъзможен начин - с огнепръскачка от страна на дамата...Другият вариант е да течака вкъщи, за да може отблизо да изкриви тиган в твоя череп...:)))

-----------------------------------------------------

Лайбниц - този образ се оказа една неочакванасвежарка за мене, въпреки перверзните си увлечения по езикът на сатаната -математиката - твърди, че божественият ум на човека съдържа в себе си безкрайномножество от светове от които си избира един. Това е умиротворителна теория. Втози свят (да не би умът да е бил подпийнал като го е избирал?) аз трябваше дастана досадно рано като типична жертва на... капитализма, за да ходя на работа.Благодарение на Лайбниц обаче схванах, че все някъде из безкрайната вселената,в един друг възможен свят Александър Симов като истински революционер е казал:"Я да си гледат работата!" и е останал да си доспи...Някой да знаекъде продават билети към другите възможни светове? :)))))

-----------------------------------------------------------------------------

"Някакъв човек премиташе стълбите, поне натеория. Всъщност само местеше мърсотията насам-натам, като й даваше възможностда види нови гледки и да срещне нови приятели..." Тери Пратчет. Титан!Истински титан :)))