Прероденият геополитически гълъб

 

"Ние винаги сме казвали, че сме за мир и помагаме на по-слабия. Ако се стигне до едни такива преговори, да се спрат кръвопролитията...". 

С тази нова геополитическа концепция ни сюрпризира преди два дни Бойко Борисов, доскоро един от най-активните външнополитически ястреби на българската обществена сцена. Точно седмица след изборите в САЩ, генералът обърна палачинката и започна да говори като преродената майка Тереза. През такива скоростни пируети можем да разкажем цялата му кариера, но поредното извъртане на 180 градуса си струва да бъде разгледано в дълбочина.

Преди година и половина, когато Владимир Зеленски бе посрещнат като Исус Христос в София, Борисов заемаше радикално противоположни позиции. Тогава разпалено обясняваше: "ГЕРБ ще продължи да подкрепя Украйна в борбата с руската агресия и сме изцяло солидарни с болката на украинския народ".

На 13 януари тази година, когато Борисов, Кирил Петков и Делян Пеевски проведоха специален видеоразговор със Зеленски, позициите на лидера на ГЕРБ бяха още по-втвърдени: "Ще продължим да подкрепяме Украйна. Бъдещето и сигурността на Украйна са в Европейския съюз и НАТО", каза Борисов, а неговите партньори в Сглобката бяха снимани как утвърдително кимат на думите му. Самият Зеленски три пъти повтори колко е благодарен на нашенските евроатлантици за помощта и бъдещето изглеждаше светло, но уви озарено от взривяващи се ракети, снаряди и дронове.

В края на годината Борисов само за седмица осъщстви радикална трансформация от ястреб в гълъб. 

Днес той вече говори за преговори, за мирен изход и за други неща, които в последните две години напълно отсъстваха от неговия речник.

Граучо Маркс има един култов лаф "Не ви харесват моите принципи. Моля, аз имам и други".

Борисов е ходещото въплъщение на тази максима. Той е геополитически ветропоказател, който се върти според актуалните ветрове. Онзи, който твърдеше, че е на една крачка да отиде в Киев и да се бие в редовете на героичната украинска армия, днес вече е прероден миролюбец. Каквото кажат началниците, нали така се биеше в гърдите някъде в мътното начало на своята управленска кариера.

Проблемът е, че това обезсмисля българската политика. Ако в нея не съществуват принципи, тогава значи не съществува нищо. 

Когато градското дясно и Борисов се навеждаха да целуват краката на Зеленски, единствено президентът Румен Радев говореше за мир. Тогава геополитическите лакеи го сочеха с пръст и го обвиняваха, че коленичи пред агресора и говори с неговия речник. 

Днес самият Борисов некадърно се опитва да повтори тезите на Радев. Мир, преговори и всички останали благини.

Утре да не го видим на фронта вече да се бие на страната на руснаците? Всичко можем да очакваме от ветропоказателите в политиката и кухите политици, които чакат нещо отвън да ги напълни със съдържание и смисъл.

 

 

Пълен софийски провал

 

Управлението на Столична община е в тежка политическа криза, а и пред пълен разпад. 

Единствено и само така можем да разчетем паническата пресконференция на Борис Бонев от "Спаси София" навръх 1 година от смяната на караула на "Московска".

"Спаси София" директно постави 6 условия, за да остане част от управленската коалиция в София - конкурс за нов главен архитект, нови договори за чистотата в столицата, нова структура на общината и още няколко. 

По същество всички тези изисквания са най-голямото признание за катастрофа. 

А и издават вътрешно напрежение и ритания по кокалчетата, които тепърва ще придобиват форма и звук. 

Столична община е черна политическа дупка, която не произвежда смислени решения, а се е превърнала във фабрика за постоянни кризи - от неочакваните и продължителни ремонти до кризата с транспорта.

Пред очите си виждаме как фейсбук се сблъсква с действителността. 

На власт дойдоха тези, които си представят политиката под форма на статус. 

Резултатът е това политическо напрежение, което виждаме. 

Политическият махмурлук дойде. 

Милионерът се оказа некадърен, а "Спаси София" вече се чуди не как да помогне на града, а да излезе от ролята на удавник.

А да не забравяме и, че истинският кмет на София се казва Ваня Григорова. 

При нея, гаранция, никога нямаше да има такава дълга и протяжна година на бездействие, безсмислие и управленски провали.

 

Изолация и безсилие

 

Епично и комедийно е да гледаш как Бойко Борисов жонглира с формули. ГЕРБ, ПП/ДБ, БСП и ИТН бил възможен вариант за правителство.

Премиер, разбира се, да е самият Той. Божеството на магистралите.

Топекспертът на Републиката.

Повелителят на кюлчетата.

Мистър "Ти сам си го избра".

Това е неописуема трагедия.

Много анализатори в последните години се изредиха да ни обясняват, че ГЕРБ са решили основната си задача - били излезли от изолацията. Всички ги искали за партньор. Нямало партия, която да не иска да си сътрудничи с тях.

Обаче не е точно така.

ГЕРБ отново и отново става първа политическа сила, но какво от това?

Раздробеното политическо пространство, за което допринесоха толкова много, вече е несглобяемо около Бойко Борисов. Дори естествените му партньори от ПП/ДБ не могат да се пречупят и да го подкрепят за премиер. Защото в лидера на ГЕРБ са концентрирани като радиация 11 години екстракт на виновното минало.

Борисов е в капан, нека да не оставяме телевизионната мъгла да ни убеждава в обратното. Той е лидер на първата политическа сила, но същевременно може да разчита единствено на задкулисни схеми, парламентарни циркове и игрички, за да се добере до властта отново. Всъщност пред себе си имаме един токсичен политик, който може да разчита единствено на Пеевски, за да реализира кабинет.

Толкова е простичко.

В този смисъл първият ден на парламента е показателен за безизходицата на политическото ни битие. 

Борисов не е в състояние да измисли нещо наистина смислено. 

Той няма представа какво да прави и в името на какво да го направи. 

Това го поставя не само в политическа, но и в интелектуална изолация. 

Защото днес той може да разчита единствено на грубата сила, за да пречупи втората политическа сила и за пореден път да консумира нейните партийни останки, за да оцелее още малко в самотните политически върхове.

Владимир Набоков има един много метафоричен роман, наречен "Покана за екзекуция". Там главният герой Цинцинат Ц. живее в свят, който рухва около самия него, за да освободи път на истината. 

Борисов е политическото превъплъщение на Цинцинат Ц. - картоненият свят на неговата партия и могъщество постепенно рухват край самия него. Защото изборният процес загни до степен, че никой не вярва на гласуването. 

Парламентаризмът е в агония, която не отминава. 

Демокрацията буксува, защото бе взета на абордаж от всякакви политически пирати и безчестия. 

Единствено и само в такава катастрофа Борисов може да изглежда наистина могъщ. 

Всъщност не е.

 ГЕРБ е името на безизходицата, защото те не искат да проумеят най-важното. В ситуация на криза всички трябва да се опитат да намерят изход, а най-голямата отговорност е на първата политическа сила. Днес медиите се опитват да разстрелят втората, третата, петата, шестата и всички останали партии с този въпрос, но дамоклевият меч е над главата на лидера на ГЕРБ. Неговото политическо безсилие и абсолютно нежелание за промяна блокира политическите процеси в страната. 

Днес ситуацията отчаяно изисква държавничество. 

А получава единствено холивудската пушилка на Борисов, която ще роди обичайните дивотии.

Истинска покана за екзекуция.

 

Бруталната кражба на изборите и възможна ли е съпротива срещу нея?

 

В България отдавна изборите не носят развръзка, отговори или усещане за хепиенд. Точно обратното е – с всяко ново отиване пред урните, уравнението на властта се заплита като квантова теорема и от един момент нататък цялото общество замръзва, впримчено навеки в примката на космически хаос, като супергерой от американски комикс.

Така се случи и след „седмите поредни избори за три години“ (слагаме фразата в кавички, защото тя заживя собствен медиен живот, а единственото, което се променя в нея е бройката на изборите и на годините). В понеделник след вота обществото се събуди с отвратителен политически махмурлук и усещането, че след малко ще ти се наложи да повърнеш или да отидеш пак да гласуваш, защото между двете май повече няма принципна разлика. В нощта на вота стана безпощадно ясно, че следващият парламент ще е заразен с 9 партии, а тази фрагментация е допълнителен симптом за разпада на обществото. Вече трудно можем да говорим за един народ , а по-скоро става дума за отделни групички по интереси, всяка от които има собствен специфична стратегия. България вече прилича на федерация от отделни политически балони, а това създава практическа невъзможност не само за стабилен парламент, но и за коалиционно управление.

Няколко дни по-късно Народното събрание бе редуцирано до 8 партии, защото с космическа математика „Величие“ бе редуцирано до 3.999% и остана извън следващият парламент. Това е някакво изхалюцинирано число – 3.999 по всички правила на математика си е 4. Прерових доста математически форуми в които темата е била централна от години насам преди да се превърне в тежка политическа задача. 25 гласа разделиха „Величие“ с парламентарните банки, но казусът се оказа много по-драматичен. Защото в този проблем като в капка от киселина се отразиха всички тревоги, страхове и опасения на българския народ по отношение на изборите. БНТ показа десетки кадри от видеонаблюденията по секциите от които стана ясно колко брутално е била окрадена партията, но всъщност зрителите видяха нещо много повече – механизмът на задкулисието да си осигурява ефективни резултати. Изведнъж се разбра, че изборната активност не се е увеличила от гражданско самоосъзнаване на хората, а , че тя е ефект от бруталното купуване на гласове, грандиозния контролиран вот, корпоративните схеми и корупционните механизми за стимулиране на цели избирателни комисии.

Пряката жертва на процеса  „Величие“ свика протест срещу фалшификацията на вота. Отделен протест направиха и от „Боец“. Слави Трифонов поиска частично касиране на вота с оглед на всички видени настроения. БСП излезе със специална позиция в която поиска веднага да бъдат дадени отговори за купуването на гласове и защо театралните акции на МВР не са противодействали ефективно на този процес. ПП/ДБ  също надигнаха глас срещу видяното в изборния ден, а и преди това. С още топъл труп на пода (партия „Величие“) българите  сега изведнъж осъзнаха докъде точно е овладяна държавата и колко надълбоко са проникнали раковите разсейки. „Днес е „Величие“, утре ще е всяка друга партия, която откаже да се впише в статуквото“, започнаха да пишат хората в социалните мрежи.

Всъщност цялата медийна активност на МВР преди изборите и потокът от новина за задържани търговци на гласове се оказа холивудска пушилка. Защото от акциите не само, че нямаше ефект, ами те се оказаха маскировка за безпардонното купуване на изборите и възхода на Делян Пеевски като четвърта политическа сила.

Потребителите на купуването на гласове усетиха, че този път се изправят пред истински проблем и ведната пуснаха медийните си болонки, които да обяснят, че такъв проблем не съществува. „Защо този път всички вдигат толкова шум, купуването на гласове е нещо нормално, да не говорим, че никой нищо не може да докаже“, изпъшка в една телевизия Нидал Алгафари. Други анализатори започнаха да повтарят, че фиксацията в тази тема разваля българската демокрация, насажда недоверие в обществото и това било много отрицателен процес. Но обърнете внимание – отрицателното е говоренето за купуване на гласове, а не самото купуване на гласове. Опитът за нормализация на тази криминална активност е едно от най-перверзните неща на които българското общество някога е ставало свидетел.

На всичкото отгоре Алгафари изобщо не е прав и разчита на късата памет на обществото в криза. Купуването на гласове се превърна във феномен с възхода на ГЕРБ към висините на властта. Те монополизираха тази практика и я превърнаха във фабрика за купуване на избори. През 2011 година тогавашния лидер на БСП Сергей Станишев представи пред ЕП цял документален филм за начина по който се организира и купува вот в България, но от това нямаше абсолютно никаква полза. Два процеса се събраха заедно и разказаха играта на демокрацията. Все по-увеличаващата се демотивация на хората да гласуват, защото не виждат никакъв реален ефект от своя вот доведе до епично нарастване на значението на купените гласове. Така същността на българската незряла демокрация бе напълно подменена. Цели области в страната се оказаха лаборатории за изпитването на всякакви технологии по кражба на изборите чрез фалшификации и търговия с избиратели. Ако някой се учудва на резултатите на ДПС-Ново начало това означава, че не е живял в страната в последните години.

Бруталната кражба на изборите е допълнителна причина да не може да се формира стабилно мнозинство и правителство, пък било и то с ограничен период на действие. В очите на избирателите политическия процес е напълно дискредитиран, а ако имахме човек на годината то може би трябваше да коронясаме там „Търговецът на гласове“, този обобщен персонаж, който занули усещането за свобода и демокрация в обществото.

Ударът срещу доверието на хората вече оказва влияние и върху опита за формиране на управление, още преди той да е стартирал реално. Медиите на Пеевски веднага гръмнаха, че Бойко Борисов този път няма право на отстъпление, че ако не направи правителство сега, ще бъде наритан и наказан от хората. Същевременно от ДПС-Ново начало обявиха, че няма да търпят да бъдат държани зад завесата и поискаха официално участие във властта. Очевидно инвестицията трябва да бъде избита по някакъв начин, а въпросът за гражданите, честността, изборите, демокрацията се оказаха странични проблеми, които могат да бъдат хвърлени на боклука.

Така 51-ото Народно събрание се оказа минирано преди още да стартира своята работа. Оказа се, че българската политика все по-често изпада в конвулсии, защото не може да произведе никакъв реален смисъл. И когато оставиш изборния процес да бъде движен единствено от парите виждаме точно това, което се наблюдава в България – обезсмислени партии, търговци с влияние, свиващо се доверие и общество, което е заровило глава в пясъка с надеждата тази буря да отмине самичка.

Ако хората в България не са сигурни, че техния глас ще бъде преброен, то съвсем сигурно повечето от тях допълнително ще бойкотират гласуването. И така самозатворената лоша реалност ще сработи напълно – криза – избори – криза прим. И така до безкрайност…

Токсичният политически коктейл на последните избори със сигурност ще бъде сервиран отново, ако пак се стигне до гласуване някъде в началото на следващата година. И така стигнахме до класическия парадокс – най-много усилия за запазване на демокрацията се изискват точно тогава, когато отчаянието е най-силно, а отвращението е задръстило абсолютно всичко. В противен случай след още един изборен цикъл отново ще се давим в корпоративното цунами на повсеместната търговия, надписване на гласове, контролиран вот и подменено доверие. 

Това вече не битка дори за различна България. 

Това ще е голямата битка България избощо да я има. 

А пък после пак може да се караме….