Десен, много десен...

 

Владимир Николов, звездата на "Прогресивна България", блесна вчера със своя телевизионна изява. В интервю известният волейболист обяви, че той е "десен, много десен", но сега не било времето да се делим на леви и десни. Политическите убеждения са свещено право на всеки човек, с изявлението на Николов има проблем. Проблем за всички онези леви хора, които смятат да гласуват за формацията на Румен Радев на изборите. Те ще подадат глас за един десен човек. И, напротив, точно сега е времето да се делим на леви и десни, защото това е от ключово значение за бъдещето на България и начина по който го виждат участниците в тези избори. В листите на Радев попаднаха много хора, които са свързани с левицата, а някои от тях дори са се клели в левите идеали и знам, че пордължават да са автентични социалисти в душата си. Как те съвместяват своите идеи в една формация с "много десен човек"? Подобно размиване е един от най-противните политически процеси, защото напук на погребалните агенти, идеологиите са живи, важни, значими и незаобиколими. В момента в който България извърши онези промени около които има някакъв консенсус, моментално ще стане важно кой е ляв и кой е десен. И точно това е притеснителното в "Прогресивна България". Те отказват да се погледнат в това огледало. А когато някой постъпва така със сигурност е десен. Аксиома.

В своето единствено интервю от подаването на оставка досега Румен Радев сериозно наблегна на въпроса с неравенствата в страната, позова се дори на левият икономист Джоузеф Стиглиц. Проблемът е, че листите на коалицията му по никакъв начин не покриват тази заявка. Ден преди старта на кампанията "Прогресивна България" пусна на предни позиции десния Владимир Николов, което е ясен знак за ориентацията. И нека пак да повторим - идеите сами по себе си не са проблем, проблем е бягането от идеологическото обозначение. Защото този номер е игран десетки пъти през мъглия преход - и НДСВ, и ГЕРБ, и ИТН, и дори ПП при появата си винаги са бягали от идеологическото обозначение. И най-накрая всички до един завършиха в десния сектор с еднаква степен на политическо умопомрачение. Вероятно заради това "Прогресивна България" не иска да обозначи своето отношение към БСП и мълчи по темата. БСП не се страхува от своя ляв профил, нито бяга от него. Между другото БСП единствена от всички участници в изборите излезе с много ясна позиция по отношение на войната в Близкия изток - "не на войната", тя не решава абсолютно нищо, а носи само разрушения и мрак. Всички останали, включително и "Прогресивна България" виновно мълчат по темата и ги е страх да се ангажират с позиция. Винаги става така, когато възприемаш идеологията като камък на шията, а не като твоето най-голямо предимство.

Между другото видях логото на "Прогресивна България". 

Стрелката в него сочи надясно. 

Това май съвсем не е случайно.

 

Пиар карнавал

 

Пиар триковете отдавна са като ракови разсейки в политиката. Пиарът убива големия смисъл на управлението и свежда абсолютно всичко до рекламни клипчета, пластмасови фрази и ефектен пълнеж. Точно това ни демонстрира всеки ден и час назначеният премиер Андрей Гюров. Тези дни някоя дългокрака пиарка (вероятно с диплома от забутан английски университет някъде на село) е убедила мминистър-председателя, че най-великият начин да демонстрира как ще работят помощите на правителството за горивата е да снима клипче за социалните мрежи пред хартиено табло с нарисувана кола и бензиностанция. Така де - какъв пиар си, ако не възприемаш средностатическия избирател като дете от детска градина на което всичко трябва да му бъде обяснявано с картинки и максимално опростен текст. Или както въздъхна един потребител в социалните мрежи, зашеметен от видео-иновациите на Гюров: "Нямам меме за вас. Това е мемето". Изправен пред такава фундаментална проява човек трудно намира какво да каже. Следващият път сигурно ще ни обяснат как кабинета ще ни осигурява сигурност насред война с комикс. А защо да не спонсорираме серия от анимационни филми, за да обясним колко добре се справя служебния кабинет. Винаги съм си мислил, че политиката ще приключи като трагедия. Сега става ясно, че нейната кончина наистина ще е под формата на видеоклип.

Между другото стилистиката на видеото е взета едно към едно от англосаксонската показност на политическите процеси. В клипа Гюров е с навити ръкави точно както обичаше да се показва Барак Обама. 

Показност до умопомрачение. 

Гюров очевидно е заложник на пиар триковете. 

Още в началото на правителството той се снима как рита топка в кабинета си заедно с Димитър Бербатов. 

Изобщо всеки път, когато властта реши да демонстрира колко добре разбира българите и колко е близо до народа, тя все минава през футбола като проекция на националния дух. 

Сега очевидно е ред на обясненията с картинки. 

Ние сме в ситуация в която вече няма никакво значение кой какво ще направи, важно е как безсмислието да бъде опаковано в ефектна форма, за да могат младите пиарки да си пишат актив, а политиците да си мислят, че са демонстрирали народно разкрепостяване и абсолютна близост до митичния народ. 

Ето точно това гони хората от политиката. 

Защото от много години насам тя не е инструмент за решаване на проблеми, а се е превърнала в експериментално поле за трикове, които трябва само да внушават. 

Имаме си служебно праивителство, което е некадърно, немощно, партийно и абсолютно гротескно, но важното е, че то бичи картинки и мемета на килограм и все ще се намери някой, който да ги похвали колко са разчупени и модерни. 

Диктатурата на опаковките вече напълно е победила.

 

Хегемонът, петролните монархии и иранските ракети

 

Войната на Израел и САЩ срещу Иран е престъпление и тероризъм.

Но в нея има един аспект, който тепърва ще пържи американците на бавен огън, защото те или подцениха, или напълно пренебрегнаха нещо много важно.

В мига в който стана ясно, че "режимът" (това е любимата ми фраза - враждебните управления са "режим", приятелските - никога) в Иран няма да падне за 48 часа, Техеран отговори с постоянни и то мощни ракетни удари по съседните страни - ОАЕ, Саудитска Арабия, Бахрейн, Кувейт.

Всички тези страни обаче до една са клиенти и купувачи на сигурност от САЩ. Петролните шейхове си гарантират, че няма да бъдат наречени "режим" като изливат милиарди в американската икономика. Милиарди, които би трябвало да им се върнат като сигурност за всичко - за властта, икономиката и срещу военните опасности.

Сега петролните шейхове са свидетели на това как инвестициите им са били поливане на пустинята.

Американските бази на тяхна територия не им осигуриха сигурност.

Свръхскъпите им самолети не могат да спрат евтините дронове.

Пък даже и ПВО-системите не се оказаха достатъчни, за да ги спасят от ежедневните набези срещу тяхна територия.

Но, хайде да кажем - това си е техен проблем. Исторически арабите не са родени за войници, а за търговци и го казвам в най-добрия смисъл на света.

Но САЩ в момента не могат да отпушат дори Ормузкия проток, който е голямата финансова артерия на монархиите.

 

Тогава за какво са им САЩ?

 

Още по-трагично става положението, ако обърнем поглед към Ирак, страна, която на приливи и отливи е под окупация от 2003 година насам. Вече имам чувството, че е национален спорт всяка вечер някой да обстрелва американското посолство в Багдад, а после бунтовни младежи да снимат с наслаждение как покрива му гори като факел в мрака. Американците написаха на Ирак конституция, която да държи страната в перманентна политическа криза, ама това сега им избухва в лицето. Ирак няма редовно правителство, няма кой да наложи ред, а и едва ли някой ще иска да се изправи срещу бунтовните чувства на разгневените шиити.

Ако един хегемон не може да осигурява сигурност на своите клиенти, тогава вече говорим за различен свят. Свят, който ще става все по-яростен и близо до войната, защото голямата световна власт бе оспорена.

Мнозина пъпчиви консерватори побързаха да обявят, че многополюсния свят се отлага, когато се появиха първите информации за убийството на Хаменей.

Е, сега става ясно, че това не е точно така. 

И войната е само началото. 

След нея ще е още по-интересно.

 

Войната, която преобърна българската политика

 

Агресорската война на САЩ и Израел в Близкия изток заплашват много сериозно да преподредят предизборната кампания у нас. Опитът тя да бъде заключена в познатата схема „промяна срещу статукво“ е на път да бъде взривен, защото много по-мрачния инстинкт за самосъхранение и приближаваща опасност взема връх в политическия разговор.

На фона на геополитическото земетресение назначеният кабинет се оказа абсолютно безпомощен и нелеп. Още първата му реакция беше смешна. Нека да припомним, че при първите бомбардировки правителството на Гюров свика Съвет по сигурността, но излезе от него с баналното заключение, че „пряка опасност за България няма“. Подобно твърдение трябва да бъде подредено в класацията на топ 5 на най-големите тъпотии, които някой е ръсил по време на безкрайния преход. Защото от ден номер едно, когато се видя, че режимът в Иран не само няма да рухне, напук на подлото убийство на аятолах Хаменей, стана ясно, че военните действия ще стават все по-безмилостни и яростни, а малката искра в Близкия изток  винаги се превръща в огромен геополитически пожар. България е твърде близо до епицентъра на събитията, за да си позволи лукса да се дави в доктрината „няма нищо страшно“.

Трябваше да има ракета, насочена към Кипър, по-скоро към британска база там, за да може узурпаторите на власт у нас да се сетят, че трябва да реагират по друг начин, най-малкото да не приказват общи приказки на хората, а поне да се опитат да имитират загриженост. Твърде малко и твърде късно. Пожарът на войната (иронично  републиканците отказват да я наричат война, а държат на термина „специална военна операция“) стигна и до България. Не под формата на ракети, а под формата на остър обществен сблъсък и поредно разделение в разтерзаното общество.

Първа жертва на този разлом стана Румен Радев. В събитие, което трябваше да бъде кулминация на неговия политически триумф, точно на 3 март, той обяви, че Иран е трябвало да се откаже от ядрената си и балистична програма, за да спре конфликта. Този коментар предизвика епична буря от реакции. Мнозина видяха в него скрит американски агент за влияние, защото българите с естественото си чувство за справедливост, масово застанаха на страната на Иран, напук на обвиненията към тях, че подкрепят ислямистки главорези. Защото тук нещата не опират до политическо поведение и разбирания, а до геополитическо коварство. Да тръгнеш да бомбардираш държавата с която преговаряш е тъжен символ за разпадащия се свят на старата хегемония. Нещо, което България отказва да види като процес, защото всякакви самоназначени експерти в социалните мрежи обявиха с тържествуващ тон как еднополюсния свят се отлага. Точно обратното е обаче – коварната агресия над Иран е символ на хегемон с огромен проблем, който вече дори не си прави труда да слага идеологическа маска и рамки, а действа като квартален хулиган в абстиненция. Всъщност агресивната империалистическа война на Израел и САЩ е символ, че светът върви към мнополюсно състояние. И който е смятал, че това ще се случи без насилие и войни, очевидно е спал в часовете по история.

Проблемът на Радев дойде от това, че неговото изявление твърде много заприлича на думите на Бойко Борисов. В цялата ситуация Борисов също видя проблем единствено и само в Иран и в нападенията на Иран над съседните държави. Нищо друго. Дори Делян Пеевски, който в други случаи е бил много краен, този път написа изключително умерена позиция, концентрирана не в насочването на пръст към Ислямската република, а към безпомощността на служебния кабинет и политическите му простотии.

Най-адекватна на настроенията на гражданите се оказа позицията на новия лидер на БСП Крум Зарков, който от Брюксел заяви твърдо, че е против войната и подкрепи позицията на испанския премиер Педро Санчес, който застана категорично против агресията срещу Иран. Вероятно този ход породи нещо, което доскоро не подозирахме, че в „Прогресивна България“ се трупа недоволство срещу БСП. То стана кристално ясно в предаването „Панорама“  в което бившият евродепутат и неформален говорител на Радев Иво Христов отказа да види в социалистите потенциален партньор в следващия парламент. Това не беше изпусната реплика, нито случаен сблъсък. Възкачването на БСП като резултат всъщност пряко вреди на „Прогресивна България“, които целят да изсмучат всички възможни гласове, за да имат повече депутати и много повече терен за въздействия в следващия парламент. Вероятно в плановете на Радев никога не е съществувала идеята, че Зарков ще оглави БСП и може да я върне от земята на мъртвите в парламента. И понеже темата за ситуацията в Близкия изток ще става все по-голяма и голяма, то определено можем да кажем, че левицата този път заби гола, а не Радев. И заради това в близката седмица отново ще видим всякакви опити основната тема на вота да бъде удавена в местните теми, защото само в тях бившият президент е припознаван като истинска алтернатива. Но когато дронове описват шеметни дъги в небето над Близкия изток е много трудно да останеш закачен само към националните теми, без да си дадеш сметка, че България не съществува в политически и морален вакуум.

И всъщност точно тази ситуация за първи път ни даде възможност да видим в малко по-голяма дълбочина новият проект, абсолютният социологически фаворит за следващите избори. Истината е, че към момента цялото общество знае твърде малко за „Прогресивна България“. Научихме кои са коалиционните партньори в които няма нищо ново, свежо и различно, а по другите кадрови въпроси имаме само неясни обещания за листи пълни с изненадващи и свежи хора, които щели да будят доверие. Това е твърде малко информация, за да може който й да е да си вади адекватни изводи. Тук обаче е по-впечатляваща патетиката, че партията иска пълно мнозинство. Разбира се, ние сме в предизборна ситуация и всякакви пиратки са позволени, но идеята за 121 депутати е катастрофален сблъсък с реалността. Защото губещи от цялата тази медийна аритметика са обикновените избиратели, които са обречени на пореден цикъл от предсрочни избори, защото, когато мечтите катастрофират, повечето партии реагират обидено и наранено. И заради това ми се струва разумно от всяка една формация да се изисква поименно да каже кои партии разглежда като потенциални партньори и с кои никога няма да се свърже на политическото хоро.

На „Прогресивна България“ тепърва й предстои да разбере, че темите за вътрешната политика никога няма да са достатъчни и, че колкото повече бомби и дронове разрушават Близкия изток, толкова повече ще трябва да изберат коя линия да следват – американската, която изисква религиозна радост от разрушенията или завръщането към стария европейски прагматичен пацифизъм, който много добре разбираше, че войната е абсолютното зло, независимо какви са причините за нея и кой с каква кауза я води.

Ако кабинетът на Гюров не бе така катастрофално некадърен и изначално провален, този системен проблем на политическата ни система, вечното геополитическо коленичене, щеше да е още по-централен в кампанията. Защото, иронично е, но точно във външната политика най-ясно лъсват политическите различия и се вижда истинското политическо разграничение – на тези, които се държат като лакеи и на онези, които следват автентична и последователна идеологическа линия.

Така България се оказа с окупирано от военни самолети гражданско летище, с министър на отбраната, който след като отчита в централата на ГЕРБ тръгва да бленува за ясно евроатлантическо мнозинство в парламента, и с външна министърка, която в името на драматичния ефект излъга пред всички, че САЩ са я информирали, че ще има атака срещу Иран, просто не й били казали кога. Проблемът е, че нито един водещ не я попита защо тогава евакуацията на българите от Близкия изток не започна по-рано, а десетки наши сънародници бяха оставени цяла седмица в капана на войната, без да знаят как ще се приберат.

Когато светът напомня за себе си е много трудно да се съсредоточим върху нашите проблеми, а вероятно усложняващата се обстановка тепърва ще става все по-мрачна и мрачна. Най-накрая не съм сигурен дали българите няма да отидат пред урните просто, за да накажат всички бастуни, които превърнаха страната в геополитически ратай на толкова вредни чужди интереси. Може би това е единственото полезно, което се случи след ужасяващата война на САЩ и Израел. Тя даде наистина възможност да се види всяка партия в нейната истинска светлина. 

Войната поне това просветление дава. 

Нищо друго.