Десните залитания по фашизма в България

Една информация от първите дни на 2011 година ме подразни със своята нелепост. Партия "Общество за нова България", използвайки медийното затишие и трайната фиксация на вестниците покрай празниците единствено в сутиените на фолкпевиците и хонорарите на изпълнителите, излязе с идеята България да вдигне стена по границата с Турция. По този начин (виж ти!) щяла да бъде пресечена незаконната емиграция, контрабандата и трафика.
Разбира се, идеята изобщо не блести с оригиналност. Първо, тя е преписана от гърците, които наистина вдигат такава стена и второ, на всички ни е ясно, че идеята е безумна и би се случила само, ако икономиката се скапе дотолкова, че Бойко Борисов да няма друг избор освен да тръгва да разпалва националистически страсти, за да за оцелее. Да не говорим за това, че първата реакция на Еврокомисията беше ужасено да размаха пръст на Гърция за ексцентричните й действия.

Простичко е. Стените никога не са спирали никой в историята. Всички мексиканци, които се опитват да влязат в САЩ ще ви го кажат. Стената е диагноза за вътрешния свят на строителя, но не и пречка за външни нашествия. Ама кой да чете история...

Ровенето в сайта на партията "Общество за нова България" обаче се оказа доста занимателно и полезно действие. Тази партия, за която смътно бях чувал, но честно казано не можех да разположа никъде из спомените си, е с лидер Калоян Методиев.

На запознатите с политическите процеси - името би трябвало да им говори нещо. Той е бивш младежки лидер на СДС, кадър на сините, който хвана бурните години след 2001 г. в които десните се тресяха от спорове, скандали, интриги и манипулации и общо-взето май пет пари не даваха за младежка политика. Но общо-взето тогава е натрупал достатъчно количество изяви, които да вкарат в медиите, а в медиите следите винаги остават. Красив факт – само от справката в интернет научих, че той живеел сред еротични картини в своето жилище, в което разбира се няма нищо лошо, дори е поощрително човек да бъде безпределно откровен.

Методиев не е човек без образование - завършил е политология в СУ "Св. Климент Охридски". Но това са баналните подробности.

С кратка помощ от Гугъл човек се натъква на истинските бисери около тази дясна личност и бивш младежки лидер. На изборите през 2007 година бившият седесар се явява на изборите като кандидат на БНС с лидер Боян Расате. А двете партии – Общество за нова България и Гвардия издигат обща листа със съветници. Бившият седесар и фашиста.

В интервю за медиите Методиев оценява това като невероятен шанс, като подкрепа за която не е и мечтал. А накрая прави спиращ дъха извод: "И въпреки че ние сме дясна партия, а те изповядват идеите на съвременния национализъм и двете организации безусловно споделят идеята, че е време да се смени компрометирания политически елит на прехода и в политиката да навлезе едно ново поколение – това на родените през 70-те и 80-те години."

Точно тук трябва да направим едно малко идеологическо отклонение, за да обясним или поне да помислим върху две неща от това изявление.

Първо - понятието "модерен национализъм" (Методиев го нарича съвременен, ама си е едно и също) е лъжливо като фолкаджийка, която пее на плейбек.

Факт е, фразата не е изобретение на Методиев, а едно от постмодерните политически чудовища, които се търкаля из новия български речник, без никой да си направи труда да му даде реално обяснение. Това е фраза звучала в устата и на Ахмед Доган, както и на представители на почти всички партии у нас. Ако се съгласим с тази класификация на национализмите обаче, тогава очевидно трябва да схванем, че "традиционният" национализъм е компроментиран, скандален, анахроничен и глупав, след като са налага прилагателното да бъде сменяно по пътя към 21 век.
Признавам си честно - аз съм безпомощен с клишета от типа "модерен национализъм" и заради това трябваше да поразровя из интернет, за да видя с какво съдържание го изпълват авторите му.

В България през 2004 година е било разработено нещо, което звучи помпозно и тежко - Българска национална доктрина. В нея модерният национализъм е определен като "искрена и дълбока привързаност към идеологията и философията на нацията, към националната ценностна система и националната държава. Модерният национализъм е постоянно отстояване на националната идея чрез патриотизъм и родолюбие в действие".

България има философия и идеология? Хаха. На мен това ми звучи като да обясниш клишето с още клишета. В това обяснение няма абсолютно нито едно ясно нещо. То е като излят бетон от мъртва словесност. Родолюбие в действие? Какво ли е това? Нещо като политическа свирка? По-мръснишко ли е?

Каква национална идея може да има България? Аз се сещам за една-единствена - осигуряването на добър живот на гражданите. Но не, "модерните националисти", извисените души, глобалните мислители по националните въпроси никога не се задоволяват с простичките цели. Те искат хората да вярват и да се подчиняват на гумените им думи, които нищичко не означават. Навремето един националист мечтаеше за "духовно единение на всички българи по света". Не, мерси, братле, духовно бих се единил с някоя брюнетка с хубав балкон, ама с капути не искам.

Модерният национализъм е начин да се съобщи на света, че националистите едва ли не вече са други. Това няма как да е вярно. Вълкът с боядисана кожа пак си остава вълк. Можеш да наречеш чудовището бяло агънце, ама това не изменя факта, че мутрата му е грозна, зъбите големи, а дъхът неприятен. Прилагателните не са проблема, проблемът е самият "национализъм".

И второ – всеки фашист е обсебен от идеята за смяна на поколенията. Това е начинът по който те си фантазират политиката, защото им се струва, че всеки от досегашните е в конспирация срещу тях, понеже те не са на власт.

Ако трябва да обобщим – само в две или три изречения Методиев изрича пет клишета, под които всеки фашага в държава би се подписал. Да, трудно е да си подлога на БНС.

Направих това отклонение само, за да видим, че Методиев (завършил е политология, както споменах) изкривява максимално истината за подкрепа на българските фашистчета за неговата кандидатура. Фактът обаче си е факт. Един седесар на драго сърце е приел подкрепата на фашистите без да има морални притеснения, политически и обществени задръжки или пък някаква форма на свян.
Лекотата с която една фигура, която вероятно би казала за себе си, че е демократ, се примирява с подкрепата на Расате и неговите хора (момчета, които обичат да носят униформи и кубинки) е нещо ужасно. Тя е толкова неморална, че е съвсем естествено човек да си помисли, че действието съвсем не е случайно. Всички партии в България без изключение винаги си оставят вратичка, за да могат да заиграят на националистическата, дори фашистка вълна, ако това е спасителният им пояс.

Вината на десницата в тази легитимация обаче е най-голяма. Нека да припомним само няколко факта около опитите за реабилитация на доказани маниаци от страна на десните сили, в частност тогава на СДС. През 1997 година те триумфално посрещнаха завръщането на един маниакален фашист като Иван Дочев в България и го обявиха едва ли не за национален герой и икона.

А истината е много прозаична. Дочев е създател на Българските национални легиони, нацистка организация, известна със своите изстъпления преди 9 септември 1944 година. Престъпник, който страхливо избяга в чужбина, за да се прави на борец срещу комунистическата заплаха, а всъщност да продължи да развива нацистката си, а на места и антисемитска дейност. Десните посрещнаха това морално чудовище като герой.

Историята обаче им се изсмя в лицето. Защото знамето на такива като Дочев бе подето от днешният им най-яростен враг Волен Сидеров, а вестник „Атака” посвети не една и две статии на „героизма” и „величието” на стария фашист.

Пак същата тази десница реабилитира името на Богдан Филов и кръсти аудитория в Софийския университет на негово име, в която сигурно нощем зомбито му излиза от пода и продължава да жадува кръв. Когато днес искат да почитаме жертвите на Народния съд (между тях може да има и невинни), те искат от нас да почитаме и чудовищата. Чудовищата, които излязоха големи късметлии, защото се появиха хора, които ги обявиха за национални герои. Я, пак да се върнем към „модерния национализъм” – единение ли? С кои? С тези? Никога!

Проблемът на десницата (няма да отричам и левицата го има), че е останала без сетива за архиврага на всяка демокрация и свобода – фашизмът.

Днес гвардейците и всяка друга сексуално подтисната политическа измет са намерили нова тактика. Те си търсят такива като Калоян Методиев и им дават техните идеи.

И някаква си нова партия, създадена от деснеещи младежи изведнъж реши, че центърът на тяхната борба е да издигнат стена на границата с Турция. Не е ли иронично? Тези, които видях в събарянето на Берлинската стена символ на свободата в Европа, започнаха да искат стени отново.

Така преди време едно нещастно и тъжно девойче, което твърдеше, че е от БСП пък създаде расистка гражданска коалиция, пак с БНС, за да организират протест срещу ромите в който изобилието на насилствена лексика би отвратило дори закален почитател на филми на ужаса.

Фашистите днес като кукувици разпръскват идеите си и обществото. И като начало използват малки и маргинални партии, за да видят реакции, коментари и поведение. За да се опитат да се отърват от своя предишен образ, те яко се инфилтрират сред хора с легитимна политическа биография. И така спокойно един ден БНС може да стане невидимо. Защото ще има партии, които от тяхно име ще разпространяват отровните им послания и маниакални призиви.

Обществото ни няма правилна реакция срещу политическото му замерване с такива нечистотии от страна на хора, които искат само конфронтация. Защото във всеки един момент се появява някой, който дава легитимация на бруталните идеи и ги облича в думи. Някои от тези влизат в парламента.

На мен ми стига като ужас, че живея в държава управлявана от пожарникар с една книга в живота си. Но ми е писнало да живея на място, където няма чувствителност към езика на омразата, където нашите зверове, които трябва да бъдат погребани дълбоко, винаги възкръсват, а черните шамани тържествуват.

И ми се иска, в името на тяхното политическо бъдеще, или поне, ако имат такова, някой от СДС да бе излязал след изявленията на Методиев за стената и да каже: „Абе, Калоянчо, ти пиеш ли си хапчетата? Какви ги говориш? Какъв си ти? Какъв десничар си ти?”.

СДС си мълча. Те обичат да живеят с призраците.

Вероятно заради това събудиха всички чудовища и сега се чудят защо светът им се случва като кошмарен роман...

Обаче и ние сме в него.