Циркът със СРС-тата

Не е необходимо да си завършил полицейската академия с пожарникарски профил и да си разгъвал маркуча през пресечена местност, за да схванеш, че всичко в управленското разбиране за СРС-тата куца.
Официални данни, огласени вчера, показват, че само за 2010 г. два пъти са се увеличили исканията на прокуратурата за използване на СРС. При това информацията е единствено за исковете на прокуратурата. Цели два пъти - ръстът никак не е малък. В България очевидно масово се подслушва. При бюджет от 100 милиона може да стане и още по-масово дори.
Проблемът обаче е друг. В дните, в които България се тресе от скандалите около подслушваните разговори на Ваньо Танов и изобщо около идеята на премиера, че "всеки министър трябва да бъде подслушван", съдът пусна на свобода и последния задържан по прословутата операция "Октопод" Марчело Джотолов. Въобще схемата "Октопод" върви към тотално разпадане като некачествен роман, напечатан на луксозна хартия в управленските висини.

И понеже от няколко дни властта усилено се опитва да ни убеди, че подслушването в България става при строга регламентация и ясни правила, за да се разследват престъпления, няма как да не зададем очевидния въпрос. Защо обвиненията срещу престъпниците се разпадат? Защо там СРС-тата никога не са ефективни? Как така един от всички арестувани не успяха да осъдят при цялата висока технология на МВР и огромния бюджет, заделен за слушане на престъпни босове?
Двете логики се отричат една друга или поне описват различни подходи. В единия от тях, най-вероятно, истинското МВР изобщо не служи като инструмент за борбата с престъпността, а единствено като механизъм за политически контрол върху абсолютно всичко. Това е коварно изкушение, но то напълно проваля борбата с престъпността. Властта си губи времето предимно да слуша политическите си противници или конкуренти, а престъпниците могат да са спокойни за своето бъдеще и просперитет.
Увеличаването на исканията за използване на СРС по никакъв начин не е довело до скок на осъдителните присъди за престъпници. Тогава къде е била пропиляна цялата енергия по слухтенето? Къде е била използвана? За какво?

Замисълът вероятно никога не е бил дори за битка с престъпленията. Едно от първите действия на новата власт през 2009 г. беше да закрие Бюрото за контрол на СРС. А то беше орган, създаден именно, за да спре злоупотребите с тази полицейска технология и да гарантира, че слушането не се извършва, за да запълва самотните нощи на някой министър.
Западните агенции по интересен начин интерпретираха българския проблем със СРС-тата. ДПА иронично коментира, че България не се нуждае от "Уикилийкс", просто всяка секретна информация неизменно става публична. Това, което ДПА няма как да знае, допълни или анализира, е, че в България няма и цирк поради същите причини.

Имаме си СРС-та, защо ни е цирк?