Детската възраст

Ако приемем, че политическите дебати са показател за зрелостта на едно общество и за неговите начини да се справя с проблемите, трябва да констатираме, че ние все още сме във възрастта на детските градини. Всяка дискусия в България толкова бързо обрасва със странични теми и се размива, че в момента, в който някой пожелае да постави въпросите по същество, започва да прилича на извънземно.
Това води след себе си абсолютна липса на смисъл в повечето български дебати. Вместо да излизаме от тях по-силни и с готови решения, винаги стигаме до точката, където никой не говори с никого, а версиите за станалото се размножават като попови лъжички.

Същото се случи с темата за СРС-тата. Разговорът за тях веднага се отклони от същината на проблема - вярно ли е това, което разкриват стенограмите и има ли покровителство над контрабандата. Вместо това дирижираните дебати веднага започнаха да се въртят около това кой иска да спъва правителството, кой пречел на реформите, кой е добрият и кой лошият в цялата романова драма. Това е все едно двама изкуствоведи да говорят за дървените рамки на картините на Рембранд, а не за това, което е нарисувано. България е станала държава на интерпретации, не на фактите.

Липсата на нормална политическа дискусия е много по-сериозен проблем, отколкото изглежда на пръв поглед. Понеже всеки разговор е на ниво "детска градина" (лошите момчета ме бият), обществото ни лесно стана жертва на цялата жълтения, която медиите успяха да изсипят върху нас. Когато истерията подмени истината, истината престава да има значение.
Дебатите са подменени не единствено по линия на СРС-ата. В България и досега не се е състояла дискусия около Шенген. Така и не се намери човек, който от самото начало да постави под въпрос превръщането на този въпрос в стратегически приоритет на държавата. С какво Шенген би бил усетен от обикновените българи? Нима всички са се юрнали да пътуват, та да е толкова важно за тях да не усещат наличието на граници?

Същата подмяна става и с икономическите дискусии у нас. Те се въртят около една или друга цифричка в бюджета, а централните въпроси за приоритетите изобщо не стоят. Така България разпилява енергията си в детски караници, а всички знаем, че детските караници са забавни, защото могат и никога да не свършат.

Така скандалите със СРС-ата заприличаха на роман и няма скоро да се отървем от тях. Защото дискусията заприлича на сапунен сериал, а и драматизмът й доби такъв вид. Значи ще има да влачим безплодната дискусия още много дълго и като деца да се пръскаме с водни пистолети, в които има единствено кал.
Една турска пословица, която видният френски културолог Едгар Морен цитира, гласи: "Нощите са бременни и никой не знае какъв ден ще родят." В България това важи с пълна сила за дискусиите. Само където те уж все са бременни с решения, пък плодът най-накрая за нищо не става.
Детска му работа.