От първия миг беше ясно, че ще се наложи ГЕРБ да впрегне цялата си фантазия, за да излезе поне малко от блатото на СРС-скандалите и лъсналата полицейщина на управлението. В крайна сметка те избраха един неочаквано ефективен ход - кабинетът на Борисов да иска вот на доверие от парламента. Тази процедура има лоша слава в най-новата българска политическа история. Единственият друг опит за вот на доверие бе направен от Филип Димитров през ноември 1992 година и кабинетът му падна от власт, разкривайки, че парламентарната демокрация има и коварни капани.
Ако вотът на доверие мине, а точно това ще се случи при бетонното мнозинство на ГЕРБ и "Атака", кабинетът си осигурява шест безоблачни месеца, които ще им позволят поне да изкретат до местните и президентските избори. С този изкуствен, но умело постигнат комфорт обаче ГЕРБ си поставят и капан. Това, че технически надцакват опозицията на практика им гарантира разлютена кампания и за двата вида избори. Отделно - създава се усещането, че мнозинството е леко паникьосано за своите шансове за оцеляване и заради това прибягва до екзотични ходове.
Вотът на доверие обаче наистина е коварен и е много по-лесна формула за падането от власт. Защото 61 депутати могат да обърнат кабинета. Но това са рисковете на играта на ръба и ГЕРБ ще изкарат няколко безсънни нощи в несигурност дали са си нагласили цялата математика.
ГЕРБ, а това със сигурност не са го мислили по този начин, правят и добра услуга на левицата с отчаяния си ход. БСП нямаше никакъв друг изход, освен да иска вот на недоверие на кабинета, след като даде разгромяваща оценка на управлението досега и на политическата криза, в която закъса правителството. Обаче ако предположим, че един вот на недоверие бе съборил кабинета - парламентарната конфигурация би станала още по-кошмарна, защото със 116-те си депутати ГЕРБ е незаобиколим фактор в това Народно събрание. Все пак вотът на доверие ще даде възможност на БСП да се изяви като единствената реална опозиционна сила на ГЕРБ и най-яростния критик на проваленото управление. Което никак не е малко. Особено на фона на меланхоличните опити на Синята коалиция да заеме позата на опозиция, но не съвсем. Те поставиха 5 условия на Бойко Борисов, въпреки че прекрасно знаят, че премиерът не понася условията и няма да изпълни нито едно от тях. Почти със сигурност може да се прогнозира, че сините ще се разсеят при гласуването и ще отидат да пият кафе в решителния миг, за да не участват в него. Така си представят те опозиционните действия. Но нека избирателите им да ги съдят...
В крайна сметка обаче вотът на доверие показва, че управлението минава на командно дишане, защото е изчерпило всички останали средства. По света има случаи, когато техническите хватки са вършили своята работа за оцеляването на кабинетите. Но историята, а тя е най-коварното нещо на света, познава и много примери за това как правителства са падали под много по-силен натиск от парламентарния.
Натискът на обикновените хора
No comments:
Post a Comment