Мъжете са невинни

(защитна реч на големия съдебен процес срещу мъжката цицомания)

Глобализацията (тя и само тя) сътвори един коварен мит за мъжете. Жените от всички континенти, дори и от далечната Австралия, както вероятно и в изостаналите части на Африка, повтарят отново и отново една мантра, която взе връх в политическата версия на реалността – че мъжете харесвали само жени с големи гърди.

Ако жените вземат властта неочаквано (те са я взели вече, просто все още не искат да пуснат декларация и да го обявят в масмедиите) вероятно ще има нов Нюрнбергски процес срещу всички гадове, които под една или друга форма са декларирали, посочили или само предположили, че големият бюст намеква за съвършенството на света.

Тези дни налетях на текста на една млада блогърка, който сега не мога да изровя от мрежата, но като го намеря ще го разпространя мълнеоносно, в който тя обяваваше нещо като джихад на мъжката част от човечеството. Текстът бе пълен с черни подозрения, че мъжете (мисля, че на няколко места те бяха сравнени с питекантропи, изпълзяли от праисторическата джунгла) не можели да водят нормални разговори. Младата блогърка отчаяно искала да си побъбри с някой за книгите на Мишел Фуко (добре де, авторът може й да беше друг, аз го трансформирах на Фуко), а от мъжете получавала само сумтения и любопитни погледи към сутиена си. Еххх, защо не запомних къде точно четох тази фундаментална творба, но имам оправдание – стресирах се от неочаквания лирически гняв към обикновената цицомания (прощавайте ме за просташката дума, но за целите на това изследване не се сещам за неин интелектуален заместител).

Да, в модерната епоха мъжката част от човечеството е подложена на гонения в неопределено големи размери заради своите биологични слабости и физиологични интереси. Ето в името на световния мир и, за да не започваме гражданска война ще призная от името на всички мъже – жените имат право да обвиняват.

Обаче, в името на милостивата вселена, мъжете са просто жертви на чудовищна манипулация, която конспиративно ги тормози от началните стадии на тяхното битие. Заради това, уважаеми дами съдебни заседатели, аз ще се наема с неблагодарната задача да заявя от трибуната: мъжете са невинни!

Българската литература е неочаквано бедна в описанието на еротичните търсения на мъжката част. За втори път хващам празнина в нашата култура.

Първият път беше, че нито дума не е промълвена за дуализмът „блондинки – брюнетки”, а сега виждаме, че литературата ни позорно, бих казал дори примиренченски мълчи за отношението „мъже – големи женски гърди” през епохите.

Толкова ли не се намери един класик, който да постави темата, да накара мъжете да разсъждават по нея, да ги подготви за нелеките избори, които ще има да правят? За възмущението на което ще бъдат изложени? За скърцането със зъби на младите блогърки?

С други думи – мъжете влизат неподготвени в епохата на своето съзряване. И какво да видят. Памела Андерсън тича по плажа с нещо червено, наречено буй, с червен бански костюм, някакви морски капчици се разпиляват край нея поетично на забавен каданс, а в областта на гърдите се развива тектонична вълна като тази, която разтърси далечното Хаити и пречупи красотата му за дълго.

А сами знаете, когато мъжете видят голи женски гърди в съзнанията им се настаняват гъсти облаци, по-гъсти отколкото мрачният вулкан Ейяфятлайокутл прати над Европа, което ги прави лесни за манипулация в новата епоха.

Жените индоктринират мъжете от твърде ранна възраст. Наскоро в една дълга дискусия във Фейсбук върнахме всички еротични въжделения на мъжете чак до епохата на Бо Дерек. Които не знаят коя е Бо Дерек са изпуснали стресиращо голямо количество снимки на една нимфа от 60-те и 70-те години на миналия век, а една огромна част от тези снимки са на морски плажове, където другарката Дерек гледа с премрежен поглед, изпълнен с неясни, но топли обещания.

Всяко поколение в киноепохата си имаше своя икона. Тези икони обаче бяха доста постмодерни, защото не се срамуваха да си свалят дрехите. И така мъжете бяха впримчени.

Друг пример. И преди съм подчертавал политическата си теория – не Рейгън, Горбачов или някой друг политик разкъса Желязната завеса. Желязната завеса моментално стана прозрачна щом социалистическите страни бяха заляти с голите плакати на позабравената вече певица Саманта Фокс. Нейният бюст доведе вятъра на промяна и него трябва да виним дори за глобализацията. Защото, когато еротичните фотомодели заляха света – мъжките въжделения бяха глобализирани и уеднаквени. Всички искаха да тичат на плажа в Малибу и да се перчат пред Памела Андерсън. А това позволи на капиталистите междувременно да прецакат цялата световна икономика. Мъжете са невинни! J)

Цяла една индустрия се появи и разцъфтя благодарение на мъжката цицомания – пластичната хирургия и индустриалното производство на силикон. Почитателите на теорията на конспирацията веднага могат да опонират, че тази индустрия е изцяло женска фантазия, защото изравняването на бюстовете е белег за фактическото им изчезване. Хаха, обаче младите блогърки и авторките на чиклит романи нямат дълбочината на мисълта да стигнат чак до такива мрачни бездни на човешкото съществуване. Мъжете бяха подложени на визуалната репресия на 90-те години и съвсем естествено в началото на 21 век стигнаха до някои философски изводи. Те разбраха например, че една значителна част от нежния пол съзнава предимството, което им носи бюста. Ако не го съзнаваха нямаше всеки втори протест по света да е с голи жени. Нека да се съблечем, но да не носим кожи! Нека сме голи, за да докажем, че насилието не важи! Долу дрехите, за да живее мира! Аз съм гола, защото съм вегетарианка!

Да, мъжете са невинни. Те просто живеят в епохата на бюст-манипулацията, където зад всеки ъгъл изскачат нови голи женски гърди и така животът си тече в обвинения, скандали, Уикилийкс, революциии и мис Юли на списание „Плейбой”. Кротък ритъм, кротък живот.

Заради това оттук-нататък оставям разговорът за гърдите да го водят самите жени. Ние мъжете сме на доизживяване в постмодерната епоха. Саманта Фокс се оказа лесбийка. Джоди Фостър се оказа лесбийка. Една Памела Андерсън ни остана като блян от епохата на ранния глобален капитализъм. Тя пък си извади силикона. И така мъжете останаха на подсъдимата скамейка, което не пречи да се насладим на последните добри гледки във вселената...

Хахаха, не знам защо имам чувството, че тези гледки пак ще се въртят около женските гърди.

Мъжете са невинни!