(Една драматична история за срещата ми с двама небесни духовни учители или защо не станах маг и всемирен спасител)
Да ви кажа нещо – тия дни налетях на астралните си учители. Това стана по особено нелеп начин, който е достоен за нобелов роман. Обаче ми се изясни цялата психо-кинетична история на човечеството и намесата на свръхбожествените сили в нашето човешко битие, а и питие дори. Как стана това?
Заради жегата, преди няколко дни реших да не се прибирам бързо вкъщи, а да се отбия в едно квартално капанче край работата, за да изчакам топлината да отмине оттегчено като парламентарен контрол по телевизора. Капанчето, кръстено палаво "Розовото" (защото е цялото в сиво) е решено в постмодерен стил със стари маси от текезесарски стол, покрити с фини кувертюри, произведени през 1962 година, върху които времето и хиляди безработни интелектуалци са чертали своите умствени траектории чрез прогаряния на цигари и лекета с формата на страни от фентъзи-роман.
Заведението има култов статут, а сервитьорката е като поп-икона от първото издание на фестивала в Сан Ремо - дължината на полата на тази дама се скъсява правопорционално на броя на годините й и на нежеланието на който и да е от клиентите да хвърли дори и мимолетен като летен флирт поглед върху краката й.
Поръчах си една водка, която ми бе сипана от тумбеста бутилка с неясен първоначален произход и направих грешката да не си викна никакво мезе или друга течност, която да убие шоковият ефект на спирта върху непривикналия ми със скорострелните отрови организъм. На всичкото отгоре заради жегата и заради разглежданите снимки на Анджелина Джоли по бански в редакцията, съвсем бях отворил душата си за света и реших, че водката ще ми дойде най-добре, ако я изпия като руснак в миг на поетично вдъхновение и я люснах набързо в гърлото си, за да замъгля всички остатъци от капитализма в нещастния си организъм.
Big mistake.
Водката изригна в стомаха ми като лава и пепел от вулкана Ейяфятлайокутл, придобих рентгеново зрение, защото изведнъж видях околния свят без дрехи, седмата ми чакра (тя се намира на няколко азимута от третото око) се отвори рязко като краката на стриптизьорка и все едно някой отряза горната част на черепа ми, а от отвора блъвна огън, който накара дори звездите да изглеждат червени като боята за коса на манекенка прекалила с диетите. Хлъцнах удивено от величието на случващото с мен и се строполих на пода с прекрасен финт и трагично изражение, а душата ми веднага използва повода безвизово да се измъкне от тялото, да покаже среден пръст на физиката и да се зарее в астралните измерения, където на пост стои цялата Кабала, а ангелите цъкат покер, за да минава по-бързо вечността.
Точно тогава стана астралната ми инициация. Докато душата ми прелиташе покрай Юпитер и се питаше къде може да се оплаче от кофти водката на Земята, изведнъж се появиха двама духовни учители, висши духове от седмия астрал, които казаха, че най-накрая са намерили своя ученик и, че ще ми кажат всичко, което ще се случи със Земята в следващите векове.
„Бате, яко си оплескал кармата си”, започна един от астралните педагози докато се рееше край Юпитер, „Тука е астрала, пич, не ти е някакво спа-курортче, където похотливо да заглеждаш масажистките и да се чудиш колко киви да си свиеш от шведската маса. Тука се премодулират енергиите на земното тяло, за да може в небето да попадат чистите духове, а не някакви си маргинали, които гледат само как да пренесат контрабанден алкохол в астрала, за да шашкат правоверните окултисти, когато си правят спиритични сеанси.
На Земята яко сте го закъсали. Онези пичове маите откога ви говорят, че през 2012 година всичко ще свърши като сапунена опера по обедно време, ама кой да слуша. Тези, маите, не бяха лоши хора, ама от толкова гъби да ти кажа, по някоя време яко изперкаха и започнаха съвсем да зациклят. Аз лично им се явих, за да ремонтирам позитивните енергии на тяхната цивилизация, ама вождът на маите се беше отнесъл с някаква млада шаманка и се отказах.
No comments:
Post a Comment