Пренаписване до безкрай

Всеки път, когато някой предложи да се пренаписва историята, трябва да се сещаме за мрачната визия на Оруел. В "1984" цял един отдел в министерство се занимаваше единствено с пренаписването на статиите от миналото, за да отговарят на актуалната политическа линия. Милан Кундера пък, именит чешки писател, тъжно споделяше, че политическите битки винаги се водят не в името на бъдещето, а за контрол над историята. Историята, казва Кундера, е пълна с живот и винаги примамва, а бъдещето е стерилно и хората без въображение не могат да си го представят.

Предложението на евродепутата от ГЕРБ Андрей Ковачев за пренаписване на учебниците по история не е нещо супер оригинално в новата ни история. Историята бе изнасилвана няколко пъти в рамките на 20 години, за да бъде изчиствана от неудобните истини и да бъде подредена спрямо политически коректните разбирания на новата епоха. Сега Ковачев смята, че децата трябвало да учат за въоръжената съпротива срещу комунизма. Разбира се, казва го пред Съюза на репресираните, което очевидно е новата актуална мода на ГЕРБ в момента - като покерджии да се опитат да привличат фанатични гласове. Естествено продължение на този маниер е идеята за пренаписване и промяна на учебниците по история.

Защо никога никой не пита дали ние всъщност наистина познаваме своята история? Това е интересният проблем. Дали сме наясно с нашето минало или с наслаждение поглъщаме митологизирани факти, които превръщаме в постоянно самомъчение. Никой не си задава тези въпроси. В България историята е само политическа дъвка за еднократна употреба. Политика има, история - не.
Така че, ако искат да си пренаписват учебниците, колкото желаят.
Тях и без това никой вече не ги чете.