Взривове в рая

(картина от започналата отдавна класова война)

Никога не съм си мислел, че ще чуя нещо лошо за Норвегия. Утопично си фантазирах, че това е страна постигнала своята утопия, богатство, което гордо й позволява да стои вън от Европейския съюз, пратила като посланици на добра воля групата „А-ха” и, че най-лошото петно в нейната културна биография може да бъде единствено животът на писателя Кнут Хамсун.

Нека да припомня тази история. Хамсун вероятно е един от най-надарените европейски писатели. През 1920 година дори получава Нобелова награда. Във времената след Първата световна война неговото културно влияние върху Старият континент е размазващо. Ако отворите дори старите български писатели и критици ще видите с какво преклонение те говорят за неговите романи, например „Пан” или „Глад”.

Хамсун става заклет привърженик на германската култура в която вижда отрицание на англосаксонското отношение към света, а този ход го превръща в почитател на нацизма и фен на Третия райх. Така с неговата слава на културен гуру е приключено. След Втората световна война Хамсун е осъден, а единствено напредналата му възраст го спасява от затвор, а и фактът, че го обявяват за луд. Говори се, че в последните си години той е видял това, което никой писател не бива да вижда – как хора са минавали покрай къщата му и са хвърляли в двора обратно неговите книги.

След Хамсун обаче Норвегия стана различна страна. В началото на 21 век тя е една от най-развитите европейски страни. За нея утопично се говори, че хората дори не си заключват къщите, а животът тече спокойно и бавно, като единственото притеснително нещо са смразяващите северни ветрове и заложеното в гените древно желание от време на време да се напиеш до безпаметност.

Изведнъж като гръм в рая се разнесе обаче друга новина. Серия от шокиращи атентати удариха тази кротка държава. Две бомби избухнаха в Осло, съвсем близо до сградата на правителството, а по същото време изглеждащият като фантазия за ариец психопат Андерс Берик Брейвик преоблечен като полицай се е приближавал до остров Утоя, където се е провеждал младежки лагер на управляващата лява Работническа партия на Норвегия. В лагера Брейвик съвсем без милост и пощада е избил близо 95 души.

Профилът на убиеца смайва. Западният поглед е неспособен да приеме и разбере тази трагедия, защото психопатът не е някой озлобен представител на Близкия изток, който е решил да обяви джихад на цяла една цивилизация. Той е ерудиран, млад, богат и нафукан краен десничар, който парадира със знания по философия и дори има политическата амбиция да сътвори манифест с който се противопоставя на „ислямската заплаха срещу Европа”.

Не говорим за луд човек, който не е отговорен за своите действия. Пред нас е класически нацист, изплувал сякаш от праисторическите дълбини на историята, който се задейства, защото е смятал, че с кървавото си деяние може да промени изцяло обществото, което живее. Фашистите винаги живеят в името на някаква въображаема борба, която не спира никога. Един отличителен белег – врагът, който твърдят те, че е мощен и вече едва ли не е пратил армии по цял свят, винаги е по-слаб от тях самите. Те прибягват до насилие, защото са неспособни да водят различен начин на вътрешен живот.

Брейвик е подплатил своето насилие с цял набор от неясни клишета. Той се изживява като борец срещу „културния марксизъм” и „мултикултурализма”, а за свои жертви избира млади и невинни левичари. Аз също смятам, че развитието на неолиберализма и хищното му завземане на територии отприщва огромната вълна от първичен национализъм в цяла Европа, но за тази връзка умишлено не се говори и се мълчи. Ето една статия, която обяснява много добре тази тема: „Национализъм и неолиберализъм”, защото не искам в момента да говоря за нея. Във всяка крайна десница насилието винаги съществува като възможна опция, защото езикът на омразата не е безобиден, той е като манифест за атентати. Той не лекува, нито анализира, а само възпалява раните, защото в атмосфера на болка крайната десница живее най-добре и пробутва на публиката изопачената си версия на света.

Светът се оказа в ужасен капан. От 10 години се чува как ислямският тероризъм е най-голямата заплаха за световния ред и мир, но всъщност повечето държави проспаха и дори поощриха политическото развихряне на дясната ксенофобия. Атаките от 11 септември 2001 година легитимираха езика на омраза и расизма и дори му осигуриха политическо представителство. Възходът на десните популисти в цяла Европа стана все по-очевиден, но до кървавата баня в Норвегия се смяташе, че това е вълна, която може да си отмине мирно и тихо, без да остави следи.

Крайната десница винаги възниква във времена на непрогледна социална несигурност и растяща бедност. Тя се възползва от всяка пролука в демокрацията, за да може да насади допълнителна сфера на интелектуален терор.

Правителствата доскоро имаха оправдание за себе си да не вземат мерки срещу крайнодесният език на ксенофобията – чувал съм мнения, че това освобождавало парата, давало възможност на гневните да се изкажат и до там. Днес се вижда, че всяка ксенофобия рано или късно прибягва да автоматите и касапниците.

Тук няма нужда от интелектуален анализ или пък някакво дзен-будистко взиране в детайлите. Картината е архетипно точна – русият ариец пак тръгва на кървав поход, зареден с новите клишета на променилият се фашизъм.

Кризата прецака Старият континент. Европа можеше да бъде политическа утопия, но призракът на бедността взе връх и стресна всички автори на проекта. Саркози погреба мултикултурализма. Британският премиер Джеймс Камерън, преди да нагази до ушите в аферата с жълтото издание на Мърдок „Нюз оф дъ уърлд”, също обяви, че трябва да се спре с тази политика. И двамата го направиха, защото си мислеха, че тази си осигуряват широк кръг от почитатели, а всъщност те подписаха разрешителното на крайната десница да тръгне на кръстоносен поход срещу всички, които не мислят като тях.

Прагът на търпимост към расизма бе вдигнат много високо. България също е един от примерите. Антисемитската литература се продава свободна, а стари конспиратолози с прогнили зъби и криви усмивки редовно се опитват да ни продават нечистивите си схеми по телевизионните екрани. Партия „Атака” стана част от правителственото мнозинство, а лудостта им изби в нападението срещу молещите се в софийската джамия. Това не е безобидна игра с огъня. Норвегия го доказа. Това е все едно да наливаш петрол в пламнал пожар – резултатите са смъртоносни и шокиращи.

Врагът никога не е бил външен.

Той винаги е бил в нашите собствени общества и в самите нас. Целият свят тръгна накриво след 11 септември заради абсолютно идиотската идея, че всеки мюсюлманин или емигрант е потенциален терорист или фанатичен привърженик на Бин Ладен. Емигрантите, мюсюлманите бяха лесната жертва, очевидният виновник, размаханата примамка, за да не се види, че е изопачен целия свят, а причините са в идиотската несправедливост и жестоките социални противоречия, които вече трябва да наричаме с истинската им дума – „класова война”.

В класовата война, която не иска да си признава, че е такава се води без правила и винаги се намира по някой русокос нацист, който да повярва в истеричните лъжи, които се продават на пазара за политически фалшификати. Това обаче е само временно състояние. Рано или късно, историята го е показала, на хоризонта се очертава истинското състояние на нещата и се вижда поразителната картина. Тук не говорим за лудост, говорим за това, че всеки трябва да заеме страна – дали ще си при лудите с автоматите, които си представят бъдещето като стена, оплискана с кръв или ще си сред хората, които макар и с грешки искат свят в който всеки има своето място, независимо от религията, цвета на кожата си и своя социален статус.

Норвегия показа колко бързо може да се случи всичко. Показа, че чудовищата са сред нас и спешно трябва да развиваме сетива по тяхното откриване, ако не искаме да се събудим в страна, която не можем да разберем от ужас и безкрайно нещастие.

Ето ви един пример. Видите ли някой, който постоянно говори, че ромите в България трябва да бъдат възпитавани със сила и всякакви други форми на тормоз, го огледайте добре. Той може и да не носи оръжие сега.

Бъдете сигурни, че един ден като нищо може да хване автомата.

Спрете го навреме!