Ако Осама бин Ладен беше поп-арт творец

Думата "поп-арт" (която май се изписва „попарт”, но за целите на този текст ще я делим с тиренце) стана най-често използвано политическо понятие в последния месец в България. Една странна акция на преобоядисване на фигурите от паметника на Съветската армия в София, за да приличат на американски комиксови герои, освободи нова доза културна лудост и в без това ниското ниво на политически дискусии в страната. Дясната интелигенция, която трайно пребивава в състояние на полуразпаднал се свят и маниакални географски обсесии, обича, когато наоколо се появи някоя нова идея или явление, за да може безнаказано да паразитира върху нея. Това просто е единственият начин на живот, който тя владее, защото не е в състояние самичка да се презарежда с нов поглед към живота или радостен ентусиазъм от съществуването.

Ето как се стигна до ситуацията няколко кофи боя върху един паметник да бъдат обявени за поп-арт от най-висша степен. Всъщност неизбежното политизиране на това действие бе присвоено от десницата, за да може да спре и другото възможно тълкуване, че действията на анонимният артист са вдъхновени от засилена критика на новите политически реалности, които ни се представят за абсолютно непоклатими и вечни. Не това е темата на този текст обаче.

След като близо две седмици четох меланхолични статии от дясната интелигенция, която преглъщаше сълзите си, че българите избрали сивото през цветното и не са разбрали докрай ярката мисъл на тайния творец, реших, че тази патетика много ми харесва. Защото, ако приемем един вандалски акт за изкуство, това със сигурност означава, че всичко по този свят е изкуство. Ако е изкуство това да унищожиш нещо (дори и за целта да са ти необходими две кофи с вода), то от само себе си става ясно, че тогава вероятно тероризмът трябва да е висша степен на изкуство. Това е поп-арт, но с различни средства. Един голям пърформанс, който е толкова истински и разтревожен, че даже взима и истински жертви. И тогава реших да изчета малко статии от дясната възхвала на анонимния акт, но с различен поглед. Реших да ги прочета като възхвала на Бин Ладен като просто преобърна географския и политическия контекст. Резултатът ме смая. Не очаквах да се получи така, но веднага усетих, че езиковият ми слух не ме е подвел. Те (вечно недоволните интелектуалци) негодуват за това как старите символи били останали непокътнати у нас, но не си дават сметка, че са част от тази немодерност. Техният език е безжизнен, сух и клиширан и носи същият дъх на нечистота и древност. Възхвалата на тероризма, която ще прочетете го доказва.

Ето какво се получи:

Най-сетне в Ню Йорк стана купон. Някой хвана самолета и срути два небостъргача. Така се прави по Европа. Имат хората чувство за хумор и затова са си добре. Чак си се усмихват (мамка им). Най-сетне да стане нещо готино и европейско - и все едно някой нападна САЩ. Позор.

Какво бяха тези небостъргачи? - Кухи фалически форма, еректирали в центъра на града, с избърсани от времето значения, която съдържателно започва да принадлежи на всеки, готов да й даде някаква нова същност.

И докато авторитетите се караха и умуваха, с това се зае най-спонтанната част на съвременното общество - терористичната контракултура. Огромните масиви постепенно излязоха от ритуалите на паметта и влязоха в ритуалите на забавлението. Но сякаш никой нямаше нищо против, двете страни в спора, вън от спорадичните си схватки, изглеждаха помирени от едно изключващо ги трето. Поне до петък, когато единият небостъргач бе ударен от самолет, а малко след това и другия. Фигуралната композиция беше преработена с изразните средства на контракултурата и самолетите.

Интересното е, че това ненадейно отмени обществената поносимост към контракултурните акции, на които принадлежи и последната. Заедно с голямата й подкрепа преди всичко във форумите в арабския свят, тя предизвика остри публични мнения и осъдителни институционални реакции, заговори се за "обругаване на Световния търговски център" и за наказателно преследване на неизвестния терорист.

Защо? С какво случаят е по-различен от другите намеси?

Първо, с майсторството си. Постигнато е убедително въздействие. Новата образност оползотвори небостъргачите по един ненадеен начин, което придаде на намесата качество и органичност. Създадено е попартово произведение, което и за неизкушения поглед изглежда напълно на мястото си, достойно да остане там през времето.

Второ, още по-плашещо за консервативното мислене. Започналото като пластическа игра наслагване небостъргачите един до друг изведнъж бе пречупено като красив паралел с масовата култура.

Трето, самият попарт. Той е изкуство, което се утвърждава по времето, когато са създадени небостъргачите и ползва готови клишета и предмети, за да им придаде художествен смисъл чрез промяна на контекста им. Така всъщност неизвестният терорист отговаря на въпроса какво да правим с небостъргачите днес.

Небостъргачите всъщност бяха паметникът на нашата безпаметност- все едно,че не е имало американски колониализъм и претенция да бъдем освобождавани. Неизвестни (засега) свободолюбиви хора измиха зацапаното ни лице като нация - събориха небостъргачите по един феноменален начин.

И кой консервативен демон може да бъде срещу тази висша проява на изкуство? Какви са тези лигльовци, които могат да не разберат величието на културната проява и да се обявят с декларация срещу нея.

Казионна сплотеност, същите насилие и лъжа, скрити зад възмущението от един пародиен терористичен акт, можем да „прочетем” и сега в декларацията на творческите съюзи, които безпогрешно разбраха, че атаката срещу небостъргачите не е гавра с американския войник, а подигравка със самите тях; не е шега с миналото, а стон на непоносимост от днешния ни живот.

Трябва да протестираме в защита на неизвестните терористи. Ако, протестът може да сплоти колектив в подкрепа на това послание и действие, може би актът няма да остане единичен и нечут. Ако успеем да се преборим небостъргачите да останат разрушени, това ще е спечелен шанс в една дълга битка пред гражданското общество за ново тълкуване на стари символи!

В горната статия са използвани цитати от статии на Георги Лозанов, Любослава Русева, Евгений Дайнов, Иво Инджев, Мария Иванчева и малко други мисли от знайни и незнайни бесни блогъри, които са размесени по халюцинаторен начин в шейкъра на собственото ми въображение. Мисля, че с малко помощ от дясната меланхолична интелигенция се получи тотална възхвала на Бин Ладен като поп-арт творец.

Нека само някой да посмее да възрази на моето право да се възползвам по този начин от тяхната моралистична мисловност. Това е моето право на личен репортерски поп-арт, моят опит да деконструирам десните клишета и да покажа тяхната универсална тъпота.

Къде връчват дипломи за поп-арт?

Задължително трябва да се уредя с една от тях.

Представям си, че десните интелектуалки ще започнат да ме гледат с възхищение като я имам и, може би, да, може би, някоя от тях ще ми признае в миг на възторг, че тайно чете Троцки и е имала еротични фантазии с него...