Толкова ли е черен наистина Георги Близнашки?

От два дни насам вече се знае кой е най-големия проблем на БСП. Той очевидно се нарича Георги Близнашки. Поне така можем да предположим от вълната от черна ярост, която се навдигна срещу конституционалиста заради това, че единствен той гласува срещу кандидатурата на Стефан Данаилов за вицепрезидент на левицата.

Фейсбук се превърна в арена на много спотаен гняв срещу самотния глас на опозиционера, а млади кадри, чийто единствен принос към вселената досега вероятно е бил да напишат молба за пращане в командировка или пък поздравителна картичка до началника, започнаха да описват Близнашки като незначителен човек, като политик, обсебен от завист, нарцисизъм, болни амбиции, много други обществени гадости и споделяха, че той изобщо не ставал за нищо.

Ако някой е бил изненадан от позицията на Георги Близнашки, значи той очевидно не е пребивавал на тази планета в последните десет години или единственото, което е чел по вестниците са били новините за последния албум на Ивана или интервютата на Веселин Маринов. Всеки, който обаче е следял БСП отблизо знае, че Близнашки последователно отстоява своя визия за пътя по който трябва да върви левицата, а в неговият характер не е да се движи с победителите и да надава радостни възгласи, опиянен от колективният екстаз. И точно заради това той е ценен за БСП. Трябва да му бъде издигнат паметник. Хора като Близнашки са един от индикаторите, че в БСП все още е възможно различно мнение, идеен дебат и несъгласие. Да не говорим за това, че човек като него наистина е последователен в своите идеи.

Заради това тоталното охулване на един социалист ме завари неподготвен и леко смутен. Къде е драмата?

Нима някой ще отрече, че Близнашки има право на своето мнение? Ако се появи такъв, той трябва ясно да осъзнае, че си е сбъркал партията и направо да подава заявление за членство в „Атака” или ГЕРБ – в онези партии няма дискусия. БСП обаче е и трябва да бъде различна формация – с много различни идеи и гласове, които не винаги са съгласни.

Откъде дойде това желание изведнъж Близнашки да бъде изкаран черен като душата на Симеон Дянков? Не схващам.

Откъде се появи изобщо идеята, че Стефан Данаилов трябва да бъде одобрен непременно със 100 процента от гласовете на присъствалите в залата? Това също е нещо като политическа новост за мен. В устава на БСП дълго издирвах член, който задължава решенията да бъдат взимани с единодушие, но в крайна сметка не намерих такъв. Значи 100-процентовото одобрение съществува само като някаква нова политическа фантазия. В нея няма нищо лошо, но е противно, че тя изби в агресия срещу един човек от левицата, който имаше куража да заяви собственото си мнение. Това мнение не е харесало на всички? Ами добре дошли в прелестният свят на демокрацията!

На мен лично ми допадна това, че БСП малко преди началото на реалната кампания реши да промени тактиката си и да играе с най-популярната си фигура. Това показва, че взима изборите на сериозно и осъзнава, че ролята на левицата днес е да спечели президентския вот и то задължително, защото иначе властовата узурпация на ГЕРБ е на път да срине напълно всяко усещане за държавност в страната. Моето разбиране е такова и поради тази причина одобрявам станалото, да не говорим, че съм фен на Ламбо още от времето преди да почна да се интересувам от политика.

Сега изненадата. Смятам, че всичко казано от Георги Близнашки, както и неговото гласуване е продиктувано от абсолютно същите чувства като моите. Той просто не вижда пътя към победата, както го виждат останалите от Националния съвет. Къде е престъплението?

Но пък е ужасно да чуеш как социалисти се нахвърлят върху своя партиен другар и му приписват всякакви чудовищни емоции и мефистофелски страсти, само и само да не коментират или да се направят, че не забелязват неговите опасения и предупреждения.

В обвинението срещу Близнашки се вади картата, че преди избори не трябвало да се говори така. Този аргумент е изумителен със своята нищожност и е ужасно, че винаги се намират разни хора, които да го използват. Изборите не са причина за един човек да спре да мисли. Георги Близнашки отправя сега своето предупреждение, защото пък след изборите същите тези хора, които сега вадят аргумента, че вотът наближава, ще твърдят, че той е заслепен от мъст понеже говори каквото мисли.  Това е коварен Параграф 22 и той винаги се появава, когато някаква част от една партия си въобрази, че държи ключът към абсолютната истина, а всички останали са някакви дразнещи части от пейзажа, които могат да бъдат пренебрегнати.

Като черешка на тортата дори чух от няколко места, че Близнашки вече нямал място в БСП, което е основната причина да напиша този текст. Когато различно мислещите започнат да бъдат гонени, БСП може спокойно да се поздрави, че е станала партия по модела на плиткоумието на Цветан Цветанов. Силата на левицата е в това, че неспокойният и тревожен ум на социалистите никога не може да стои на едно място и да приема наготово света. Често трябва да си в състояние на ярост и гняв към статуквото. Да си несъгласен с удобните истини. Дори и с неща, които предлагат твои собствени съмишленици.

Защото само така можем да печелим избори.

А на младите кадри в левицата, които си позволиха да се изживяват като Фейсбук-килъри с халосни патрони на Близнашки, за пореден път ще препоръчам една тънка, червена книжка, която очевидно никога, ама никога не са чели. Тя се казва „Защото сме социалисти” и е написана от Сергей Станишев. Наскоро имах повод да цитирам,  че в нея лидерът на БСП припомня красивата история за създаването на БСДП в България в далечната 1891 година – 12 гласа „за” и 3 „против”.

Не си спомням Дядото да е искал да изключва тези хора!