Страна наопаки

Вчера научихме, че 55% от работодателите нямат намерение да увеличават догодина заплатите. Още 30% "имали подобно намерение". Като добавим и уклончиво отговорилите, означава, че, общо взето, всички имат едно и също намерение. Въпреки инфлацията. Въпреки замразените от две години заплати. Въпреки изключителната стабилност, от която трябва да взимат пример европейци, американци и всички останали. Въпреки че сме оазис за инвестиции, както възкликна онзи ден премиерът.

По-интересното е, че сериозна част от тези работодатели посочват факта, че държавата и общините не се разплащат с тях за свършена работа. Можем да се сетим защо общините не се разплащат. Оказва се, че кражбата на държавата е в основата и на следващо годишно обедняване.

На този фон изявленията на кандидатът на ГЕРБ за президент Росен Плевнелиев могат да бъдат разчетени като висша степен на самозабрава. Наричаният от медиите вече "Спящата красавица" (защото чак на петия ден се сети, че България ври и кипи), вчера постави нов рекорд по създаване на политически клишета, като заяви, че хората не се интересували от Катуница, най се интересували дали икономическият път, подхванат през последните две години, ще продължи. Човекът сигурно си мисли, че този въпрос е хвалебствен.

А хората с болка го питат - ще продължи ли кражбата, пак ли ще гледаме постоянното обедняване, така ли наистина мислят да я карат и занапред. Но това е рискът да издигнеш аристократ за президент - той живее в собствената си реалност и приема скрития ужас във въпросите за похвала. Ако Плевнелиев си мисли, че хората искат всичко, описано в началото, да продължи, значи трябва да приемем, че те са мазохисти, които искат да живеят в някаква преобърната страна.

А Плевнелиев се усмихва...

(коментарът е писан съвместно с моя колега Юрий Борисов под псевдонима братя Ружеви)