Музата на поезията рядко идва при мен, а по време на избори тя почти не се появява, точно както богът на мисленето заобикаля премиера от 100 километра. Но тези дни, изтощен от политическо напрежение, жълти интриги и очакване на резултати, усетих, че музата звъни на вратата, нахълтва вкъщи като отряд барети на ГДБОП, просва ме пред компютъра като случайна жертва на полицейско насилие и ме накара да сътворя тези възторжени редове:
Времената са мрачни и нелеки,
а съдбата е като Фидосова проклета.
Ти, любима, не си за всеки,
а аз, уви, не съм Росен Рушвета.
Но бъдещето ще е хубаво за всички,
вълшебен момент след вълшебен момент.
Само трябва да почакаме мъничко
другарят Ламбо да стане президент.
И трябва да те пазя от магия,
че Кунева дебне във мрака.
Ще трябва надалече да те скрия
като купен глас за партия "Атака".
Навън е бедност, Дянков, Баце,
криза в неопределен размер.
А пък аз се сънувам с мустаци
като великия Ебазер Ебазер.
Най-накрая просто ще те гепя
като земя за Бизнес-парк,
че ако искам да бия Рушвета
трябва да кеширам като цар.
И ще те отвлека на тайно място,
но не в ЦИК или във МВР.
Любима, ти спечели вота
за Резиденшъла на моето сърце :))))
No comments:
Post a Comment