Спасяването на давещите се...

Два месеца след края на изборите в България (които създадоха афоризма: "По време на фалшификациите свободен избор не бе забелязан"), Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа излезе с официален доклад по преминалия вот.

Текстът на доклада може да бъде прочетен като трилър, романтичен роман и богословско есе едновременно и това не е преувеличение. Ако един път преодолеем сухия език на политическите предписания, ще видим, че наблюдателите на изборите почти безусловно се съгласяват с всички критики на опозицията към изборния процес. Те посочват, че ЦИК не е в състояние да организира ефективно избори, и са озадачени от атмосферата на секретност в тази организация.

Още от първия ден на работата на комисията всъщност всички опозиционни сили протестираха именно срещу това. Тази секретност на взимането на решения и абсолютният партиен диктат на ГЕРБ доведоха дотам, че ЦИК прие за нещо съвсем нормално двама депутати от управляващата партия да изнасят чували с бюлетини от РИК-София. Да засечеш депутат от ГЕРБ там е все едно папата да бъде сниман в публичен дом, но ЦИК отказа да санкционира това поведение.

В доклада на ОССЕ се отправя и препоръката, в бъдеще да няма забранителни списъци - техника, която управляващите приложиха, за да са сигурни, че ще успеят да пресекат всеки опит за масово гласуване, което не съвпада с техните сметки.

Изобщо - основните съмнения, подозрения и схеми за манипулации са описани добре и разкрити в текста на наблюдателите.

Заради това голямата изненада е - и именно тук докладът придобива тоналността на розов роман - че всъщност оценката за проведените избори е положителна и резултатът се признава. Няма как човек да не си зададе въпроса, ако подобни нарушения се бяха случили в страна, която не върти радостно опашка пред всяка заповед от Европейския съюз, дали изводите щяха да бъдат подобни? Когато препоръчваш повече да няма забранителни списъци, не е ли логично и да се зачудиш защо ги е имало на тези избори?

Текстът заприличва на богословие именно с пожелателната си част. ОССЕ отправя 32 препоръки, които по пътя на логиката показват, че има поне 32 големи гафа на този вот, но тези препоръки не са задължителни и се отправят с някаква неясна вяра в изначалната доброта на света.

Хората в България изпитаха на гърба си най-кошмарните избори в новата си история. Изборите на полицейските кубинки и герберските юмруци, на подменените бюлетини и жестоките административни репресии. Заради това докладът на ОССЕ няма шанс да стане бестселър в България - не можеш да опишеш мрачния свят на един човек и да му кажеш, че той е нещо нормално и се вписва в установените политически правила.

Очевидно е, че делото за спасяване на давещите се наистина е дело на самите давещи се. Промяната няма да дойде отвън. 

Някой тук в България трябва да я направи.