Абсолютното нищо

Философската дълбочина на мисленето на представителите на кабинета никак не е за подценяване. "Оценката в доклада на Европейската комисия не е за правителството", изтърси вчера правосъдната министърка Диана Ковачева. Ако преодолеем първоначалният пристъп на кикот, нека да се замислим върху нейните думи и да видим какво точно могат да означават те.

Значи Европейската комисия не оценявала кабинета. А кого ли може да оценява? Може би изводите в доклада са предназначени за опозицията - тази коварна опозиция, която толерира полицейското насилие, извърши хиляди фалшификации на изборите, че чак попаднаха в доклада, постоянно говори, че съдиите са корумпирани и всеки от тях има по шест апартамента, дарени от тъстовете? Или пък изводите се отнасят за някакви гадни неправителствени организации, които не оставят благородното правителство да си свърши работата и да докара светлото бъдеще на мига?

Имаме прецедент - според българския кабинет Брюксел не оценява тях, а някой съвършено различен. Някаква тъмна, тайна власт за която се отнасят всички шамари в доклада. Вероятно оценяват дори не България, а някаква друга държава от паралелна реалност.

Пред нас се разкрива една политика на постоянното оправдаване. В нейно име министърката е готова да отрече дори реалността, но да не признае поне за момент, че шамарът е толкова оглушителен, че в друга страна оставките щяха да се разхвърчат като снежна вихрушка над магистрала "Струма".

Но това се отнася за свят в който има държава. Защото в този, от думите на Ковачева се разбира, държава просто няма.

И Брюксел говори на абсолютното нищо.