Никога не съм бил наясно как са
живеели хората в историята преди нас. Вероятно това е хубавия трик на живота –
създава ти усещането за собствената ти абсолютност. Но днес, когато имаш
възможност да се интересуваш от целия свят, още повече не разбирам как са
живеели преди, ограничени в своя собствен град или най-много в своята държава.
Човек трябва да има глобален ум, дори и да е локален като социален статут. А
глобалният ум е нещо сложно. Количеството на информацията може да бъде
облагородено единствено с две дози ирония и много, ама много черен хумор,
защото иначе сериозността може да те смаже като рухнал небостъргач. Това придава
особено усещане на глобалния ум – знание с намигване, коментар с иронична
нотка, анализ като виц. Ако светът иска да оцелее просто спешно трябва да се
напълни със шегуващи се хора.
Защо никой никога не се опитва да си
представи бъдещето наистина смешно?
Илия
Баташки на пленума вчера: "БСП е саморегулиращ се механизъм. Най-голямата
сила на партията е, че не се е разпаднала на крилца, части и нюанси вън от себе
си. Е, Янаки Стоилов е нюанс, но симпатичен нюанс". И аз така смятам, май
френдс, съботният човек е саморегулиращ се механизъм, който има просто
стратегия на действие - следвай слънцето, шляй се толкова много, че официалните
власти да гледат с подозрение към тебе и влизай във всяка книжарница пред
погледа ти. Едно симпатично нюансче във вселената :)))
------------------------------------------------------------
Сутринта
доста рано (може и да беше към 7 часа) някакъв пролетарий от Подуяне,
прибирайки се вкъщи огласи половината махала с разтърсващо изпълнение на
песента: "И всички имаме сърца - и бедни, и богати..." :))) Очевидно
песента означаваше доста за пеещия, защото той я повтори няколко пъти все едно
Веско Маринов излиза на бис на концерт на актива на ГЕРБ в София. Тогава се
сетих за едно стихотворение на Смирненски - "Вълкът". В него се
разказваше за това как докато пролетариите отиват рано сутрин на работа,
богатите пиянки се прибират призори с тъмни кръгове под очите. Замислих си за
това как кризата преобърна живота. Сега и пролетариатът кърка до ранни зори. А
след това вместо песни за революция, пее песни за класовата търпимост :))))
Интересни времена, а всички имаме сърца и бедни и богатиииии :))))
----------------------------------------------------------------------
"Егоист
— Човек с лош вкус, който се интересува повече от себе си, отколкото от
мен". Амброуз Биърс, "Речникът на Сатаната". Всички станаха
егоисти, ей! :)))))))))))
--------------------------------------------------------------------
С
разкритието, че левите избиратели са сексуалните зверове на Европа, самата
дефиниция за партиен живот спешно трябва да бъде променена. Кандидастващите в
БСП например освен кратък изпит върху идеологическите основи на "Защото
сме социалисти" ще трябва да държат и теоретико-практичен изпит върху Кама
сутра :)))) И се замислих, че вътрешно-партийният живот е идеален за
създаването на нови пози. Ето няколко нови предложения за имена:
1. Тройната
коалиция не се предава
2.
Партийната секретарка громи гербера
3. Палавият
апаратчик и младата симпатизантка
4. На ти
Маркс, дай ми Ленин
5. Време е
за третият път!
6. Станишев
и Първанов :)))
------------------------------------------------------------------------
Офф,
стигнах до един много философски извод. Интернетът няма никаква памет, а само
създава илюзията за такава. Цяла вечер търся информация за всички обещания,
които БСП пое, но не изпълни, но търсенето по ключови думи в Гугъл е все едно
да търсиш конкретна жена само по опипване - процесът носи известно удоволствие,
но рядко се увенчава със стратегически успех. Единствените неща, които успях да
намеря са тези, които всъщност аз самият си спомням. Значи така, а? Интернет
само ни помага да забравяме нещата по-лесно. А знае ли човек - може би пък това
е най-хубавото нещо, което човечеството някога е измисляло. Да забравиш твърде
често означава просто да не ти пука...:)))))
--------------------------------------------------------------
Новината,
че фалшиво вино е заляло търговската мрежа предизвика литературен шок в мен.
Въпреки, че винаги е съмнително, когато си купиш 2 литра вино за 1,20 лв. все
пак човек не очаква за посегнат на най-литературният алкохол евър. После се
замислих дали трябва да сменяме текста на песента "Червено вино снощи
пих", прословута пиянска мелодия, която е е по стихотворение на Робърт
Бърнс и реших, че аз трябва да съм този, който да предложи новия вариант.
Литературата просто трябва да върви след пазарните реалности:
Фалшиво
вино снощи пих,
и зъб не ми
остана,
с киселина
се изгорих
все едно ме
перна Ана.!
Не бих
желал дори
и водка от
зарана,
по устните
ми щом гори
фалшиво
вино, мамо!
Да бях аз
някой чародей
пред него
да застана,
ще кажа:
Фалшиво вино дай,
па си вземи
обратно Ана!
----------------------------------------------------------------------
Днес ДУМА
навършва 22 години! Ето това вече си е непреходна младост :))) Аз лично не мога
да не се вълнувам, защото ДУМА е ценен вестник за мен. Именно чрез него аз се
осъзнах политически. През 1990 година, моята дванайсетгодишна версия изчете
разтърсващ репортаж за първото празнуване на 1 май след промяната. Още тогава
подсъзнателно усетих, че винаги през живота си ще бъда на страната на хората,
които веят червени знамена и никога не спират да искат промяна в света :)))
-------------------------------------------------------------------------
Една история
за безграничния стремеж на човешкия дух към свобода. Днес рано сутринта горд
представител на величественото Подуяне бе легнал отстрани на трамвайните релси
като използваше самите релси за възглавница и доволно сънуваше бъдеще в което
държавата отново национализира алкохолната промишленост. Кадърът, който
приличаше на човек не спирал да пие в последните три дни, упорито не обръщаше
внимание на усилията на две ченгета да го преместят от неудобното му легло,
както и двата трамвая, които не помръдваха, защото човекът беше стопирал целия
трафик. Минавайки покрай мястото на инцидента обаче чух гениална реплика на
подуянеца. Той отвори очи и изфъфли протестно: "Ква е таз полицейска
държава?! Човек вече не може да се наспи от куки!". Тогава схванах, че
кабинетът е обречен. Дори и пиянките вече мразят властта. :))))
----------------------------------------------------------------
"Ти
нали си напреднал младеж? А единствената перспектива пред един напреднал младеж
в тази страна е да работи като клоун за педерасти." Виктор Пелевин,
"Generation П" :)))))
------------------------------------------------------------
Чета днес,
че мирисът на печени картофи карал жените да се чувстват щастливи! Дааа бе,
заради това ли като намекнеш, че е добре да се върнат към готвенето, започват
да те гледат като масов убиец влязъл с Калашник в детска градина навръх
Коледа...:))))) Не стреляйте по мен, не съм някое древно мизогинистко влечуго,
просто подчертавам, че бягайки от готвенето, жените всъщност бягат от щастието
си...:))))))
------------------------------------------------------------
Чухте ли?
Министър Мирослав Найденов вече имал профил във Фейсбук. Сега трябва да
настояваме да ни монтират специални защити на профилите срещу калинки :))))
-----------------------------------------------------------------------
Днес чета,
че щял да се създава инициативен комитет за честването на 250 години от
създаването на "История славянобългарска". Последните проучвания на
учените показват обаче, че досега сме учили по грешен начин делото на Паисий.
Всъщност най-култовите в моменти в нея трябва да бъдат четени така: "О,
невиртуални и спамъри! Защо се срамуваш да се наречеш фейсбукър и поради что
всеки ден ме поставяш в различни групи и постоянно покани за игри ми пращаш?
Или си мислиш ти, че българите не са имали свое Фейсбук-царство и статуси?
Толкова години са царували и са били славни и прочути по всяка група и страница
и много лайкове са взимали от силни римляни и от мъдри гърци. И сам Зукърбърг
на волята им се е подчинявал..." :)))))
--------------------------------------------------------------
Днес с
удивление научих от Вежди Рашидов, че Бойко Борисов е баща на всички ни. Сега
искам да се обърна към новия си баща. Тате, ще ме прощаваш, ама с
"Държавен вестник" ще се отказвам от тебе. Бива ли баща да остави
децата си в ръцете на Симеон Дянков и Искра Фидосова?!! Че нали след това само
масови убийци могат да пораснат, татееееееее :)))))
-------------------------------------------------------------
Хареса ми
наскоро мисълта на един американски комик, който тревожно попита: "Добре
де, ама каква е скоростта на тъмнината?" :)) Не е лесно да се отговори на
този въпрос. Аз смятам, че скоростта на тъмнината може да бъде изчислена като
кофицент от времето през което лошото храносмилане праща гадни сигнали в мозъка
на Бойко Борисов и го кара да си променя решенията по-бързо от стриптизьорка,
която остава без дрехи умножено по микросекундите в които Симеон Дянков може да
вдигне кръвното на обикновен български безработен с приказките, че сме излезли
от кризата за рекорден 127 път. :)))) Даа, не се чудете на политическите ми
статуси, просто тренирам, защото довечера пак съм в СКАТ при Велизар Енчев от
20 часа, защото, както ми каза самият той: "От 45 дни не съм водил
предаване, исках да поканя някой, който знам, че солидно ще разгроми
властта". Приех това като сериозен комплимент...:)))
----------------------------------------------------------------
Днес цял ден
тайно (мисля, че работният етикет изисква поне да се прикриваш докато скатаваш)
чета една книга наречена "Левитан се събужда". За тази книга един от
майсторите на фантастиката Джордж Р. Р. Мартин казва, че е "най-добрият
роман с повръщащи зомбита", който някога е чел. Действието се развива
около 200 години след нашето време, когато човечеството е колонизирало
Слънчевата система, докато случайно нещата не се прецакват и зомбитата не
идват...По едно време обаче ми стана неделно и тъжно. Замислих се за едно нещо
- кога точно хората престанаха да имат възможността да си представят бъдещето
светло? Всяка втора фантастика, която чета си представя ебахти гадното
бъдеще...Смятам, че човечеството си дължи оптимизъм, ама нещо не му се отдава.
Май трябва да напиша един разказ как бунтовници в бъдещето правят
комунистическа република на Марс. Малко оптимизъм на никого не вреди :)))
-------------------------------------------------------------
Офф, ще си
призная нещо, но не стреляйте по мен - в Сергей Станишев е останало нещо
симпатично, което все още ме кара да го слушам като говори. Но той се е оставил
да падне в един капан, който почва да ме дразни все повече. Всеки път, когато
някъде се появи Станишев веднага започва един безкраен разговор за Моника, за
живота им и разговора се превръща в нещо като сапунка. Моите уважения към
Моника, но, честно, бих преживял това, че не знам как живеят със Станишев и
каква са научили един от друг. Не знам защо Станишев се оставя постоянно да го
тикат в такава мелодрама. Надявам се да не е заради това, че се чувства
неудобно да отговаря на другите въпроси....
----------------------------------------------------------------
Чета, че на
предварителният избор по български език и литература в СУ се е паднала тема:
"История и избор" в романа "Железният светилник" на Димитър
Талев". Хахаха, абе защо тормозят кандидат-студентите с такива изчанчени
теми. Да не говорим, че си има и прост отговор. Прекалено често единственият
исторически избор, който хората имат е с какво точно да се накъркат, за да
забравят изобщо, че има история :))))
--------------------------------------------------------------------
3 съботни
съвета за справяне със световната криза и глобалното недоволство:
1. Оставете
пролетариатът да спи поне до 12 часа на обед. Спящите хора не мислят за
безработицата и определено не се събират на протести, за да сриват световния
капитализъм
2. Пуснете
плейметките на свободния пазар и при свободната конкуренция. Стига сте ги
държали само за елита. Единствената инициатива на очарованият народ тогава ще е
- "Окупирай имението на Хю Хефнър"
3. Плащайте
на хората повече отколкото заслужават. Видя се, че обратният вариант не работи.
Води до социални недоволства. Как пък нито един милиардер не се опита да обърне
палачинката поне веднъж? Това говори единствено, че: 1. Или милионерите са
много тъпи или: 2. Милионерите са страшно стиснати! Ама пак си докараха
криза...
Мисля, че
всички икономически статии по света трябва да бъдат писани в събота - мислите
на човек текат лежерно, а идеите се прескачат една друга като гладни манекенки
около шведска маса :))))
----------------------------------------------------------------
В края и на
този работен ден отново се сетих за старото и леко тъжно стихче на Васил
Сотиров, което никога няма да изгуби актуалност:
Вървя почти
уверено към края,
защото знам
какво ще бъде там.
Приятелите
ще ме чакат в рая,
във ада пак
ще трябва да съм сам.
Аз обаче не
го казвам с драматична нотка. В ада, поне според богословския текст за дядо
Матейко на Елин Пелин, има кръчми. Вероятно като компенсация за спа-процедурите
в нагорещените котли. Тъжно е да пиеш сам в кръчмите, но пък поне си освободен
от ангажимента да черпиш :)))) А в тая криза и това си е бонус :)
--------------------------------------------------------------------------
7 души
бедстват в Пернишко на празна маса. Екипи работят, за да възстановят подаването
на ракия и мезета :))))))))))
No comments:
Post a Comment