През 2012 година пролетта дойде с
повече дъжд отколкото може да поеме душата на един романтик без напълно да се
смахне и тотално да се хързулне по нанадолнището. Дъждът обаче е приемливо от
екзистенциална гледна точка време, защото позволява на човек да се отдалечи от
света и да го премисли поне за малко в романтизирана светлина. Светът се е
сдухал от черногледство и заради това романтиката трябва да бъде разглеждана
като животоспасяващо занимание.
Лесно е да си романтик в мрачна
епоха. Романтиката не е задължително цялостен възглед за света. Тя е
свръхвглеждане само в конкретни моменти, които да получат статут почти на
божествено откровение. Така можеш да си оптимист дори в реалност, която всеки ден
ти показва, че оптимизмът е губеща позиция. Но пък романтикът стои в опозиция
на реалностите и заради това дъждовната пролет не е обикновен сезон, а направо
истинска емоционална утопия, която те кара да се чувстваш така все едно в
мислите ти постоянно искри светлина. И
разбира се, че това е самозаблуда.
Романтиката е в това да обичаш
самозаблудите си.
Нали?
"В
България приключваме веднъж завинаги с усещането, че ние можем напред, ама след
това малко настрани, след това ще дойде някой нов - малко назад и след това
евентуално малко наляво или на дясно". Росен П. - Ел Президенте. Давам
каса бира на всеки, който ме преведе през екзотичната джунгла на този неспокоен
ум, който очевидно броди из посоките като подуянски пиянка из кръчмите на
квартала :)))
----------------------------------------------------
Точно преди
пет минути ме озари идеята да напиша "Енциклопедия на модерната
левица" в която да разкажа за промените в политическия пейзаж на
най-интересното политическо пространство ever! Ето първият ми опит за
енциклопедично писане - кратка статия за Бохемския социализъм: "Бохемският
социализъм е специално течение в левицата, което споделя идеята за революцията
като окончателен завършек на сексуално-общественото освобождение на
човечеството, но смята, че революцията ще върви много по-добре със студена бира.
Възникнал като кръчмарска фантазия бохемският социализъм пуска бързо почва в
подуенския пролетариат и съвсем скоро идеологическата подготовка на масите е
налице - пролетариите в квартала могат да изпият по каса бира, след това да
направят бърз разбор на "Немската идеология" на Маркс и Енгелс, а
най-накрая да споделят и любимите секс-пози на Памела Андерсън" :)))))
-------------------------------------------------------------
Софийски
нощен пейзаж: дъждовните улици блeстят като в шпионски роман на Богомил Райнов.
Звездите проблясват леко като в стихотворение на Артюр Рембо. Уличните лампи
примигват леко като в книга на Реймънд Чандлър. Дърветата шумят леко, тихо и
загадъчно като в произведение на европейски символист. Шофьорът на таксито
псува като герой на Чарлс Буковски. Нощта в Подуяне е мека и светла като в руски
романс. Входът е тих и безличен като роман на френски екзистенциалист. Пролет
е, искаш да полетиш все едно си част от книга на Кастанеда. Кой, мамка му, кой
се осмели да каже, че светът не е литература?
-------------------------------------------------------------------
Няколко
думи за младежките драми в БСП. С радост, удивление, с невярващи очи и
разтреперано сърце виждам, че днес известна част от младото поколение в БСП е
заело революционна поза и громи Станишев като млад геймър чудовищата в
"World of Warcraft". Само че циничната ми и скептична природа не може
да се отърве от усещането за висша ирония. Когато през 2009 година няколко души
до безспир повтаряха, с риск дори да станат вечните досадници и мърморковци, че
Станишев трябва веднага да пише оставка, че БСП се нуждае от радикална промяна,
не си спомням нито един от сегашните пламенни революционери поне за миг да
сподели подобно мнение. Днес вече сме 2012 година, три години по-късно. Как
стана така, че три години търпяха този политически демон Станишев, а изведнъж,
когато се появи Първанов, Станишев изведнъж им стана нетърпим като нова рокля
на Сашка Васева? Историята е иронична материя, красиво е да виждам думите от
миналото, повторени днес на нов глас, но позволете ми, да се съмнявам в
мотивацията. Истинската политическа битка е тогава, когато се биеш и можеш да
загубиш всичко. А не, когато почваш да стреляш, но веднага щом си намериш друг
работодател... Но все пак - Аллах да поживи младите социалисти! Може пък
наистина в тях да е бъдещето.
---------------------------------------------------------------
Само едно
заглавие. Но казва повече за България от всичко друго: "Проклятие уби
първия български некрофил навръх Великден". Найс, а?
Не съм
подозирал, че може да има такова определение - "Първия български
некрофил". Доста ефектен начин да останеш в историята :)))))
------------------------------------------------------------------
И понеже
тялото човешко сериозно преяжда по празниците, духът се чувства угнетен, защото
квартирата му леко отеснява, та с цел упокой на духа, старият репортер отвори
Светата Библия (праведният ми живот, пак ще повторя, заслужава да бъде възпят в
евангелие) и на какво попада. В Тимотей, глава 2, стих 12 четем: "А на
жената не позволявам да поучава, нито да владее над мъжа, но нека бъде
мълчалива". О, Тимотее, нещастна историческа душо, по-добре да не попадаш
в 21 век, защото ще ти се види съвсем антибиблейски. :)))) Хаха, после се
замислих, че дори и по времето на Тимотей нещата вече са били изпуснати от
контрол, иначе нямаше да го въвежда като правило в древните текстове...:))))
----------------------------------------------------------------
Гарата в
Пловдив. Адска жега. Стотици чакат влака и проклинат закъснението с половин
час. Аз обаче се оказах до най-достолепния железничар - мъж на около 50 години,
който в пролетния пек бе облечен с черно сако, черни панталони, черна
вратовръзка и обувки лъснати като темето на лейди Гага и червена фуражка. Той
чу ругатните на напечените пътници и сподели с публиката - аз и още някакви
младежи, че си мечтае за времето, когато влаковете няма да закъсняват. Виж за
бъдещето на влаковете този достолепен пролетарий бе убеден категорично.
"Министрите идват и си отиват, хората ще продължат да пътуват",
обобщи своя протест срещу политиката той. Когато влакът дойде същият кадър го
посрещна, както "Свидетели на Йехова" биха посрещнали Второто
пришествие. Тогава си казах, че в една държава, която е разкапана от интриги,
измами, лъжи, корупция и подмяна, единствено хора като този железничар, които изпълняват
професията си като небесна мисия са нашия последен шанс за добра карма. Друг
няма да имаме. Лично мен този извод ме изпълни с пролетен оптимизъм. :))))
---------------------------------------------------------------------------
Когато
навремето видях за първи път тази картина (Рене Магрит я кръщава "Империя
на светлината") дълго време се чудех какво толкова намират хората в нея.
Честно ви казвам в онези радикални години аз заподозрях силен религиозен смисъл
в нея - светлото небе и тъмната земя и си казах - "този шантав белгиец се
опитва да ме зарази с опиума за народите". Точно от тази картина обаче
няма отърване и човек се връща отново и отново към нея като към песен, която го
е заразила и постоянно си тананика. Днес вече, изчистен от подозрения и при
това с благороден дух, смятам, че религиозната интрепретация изобщо не е вярна.
Това не е картина с послание. Това е картина, която цели единствено тихо и
кротко да си поиграе с въображението на гледащия. Нима някой иска нещо друго от
една картина? :)))
--------------------------------------------------------------------------------
Главният
герой на Антъни Бърджис в "Портокал с часовников механизъм" казваше
на руско-английски, че предпочита Стария пред Новия завет, защото в Новия имало
"более конско, чем мариз и шибане". И аз (преял, мързелив и доволен)
се замислих защо става така, че всяка основна религия залага все на конското в
своята маркетингова стратегия. И се замислих какъв ли щеше да бъде света, ако
навремето Хю Хефнър се бе провъзгласил за пророк, а не за порнобарон. Днес
вероятно жените щяха да бъдат задължени да носят единствено заешки ушички в
църквите, щеше да се счита за богоугодно на 80 години да забиеш 22 годишна
сервитьорка, а в Библията щеше да има най-подробно ръководство за всички
техники и хапчета с които да обичаш ближния дълго и праведно...:)))))
-----------------------------------------------------------------
Ако
Великден беше екшън, значи съм измислил жесток слоган за него: "Той
възкръсна, но Дан Браун не го признава. Битката на един възкръснал да докаже,
че Америка е последното място, където би стъпил" :))))) Хей, да сте чували
Ватикана да си търси пиар? :))))
---------------------------------------------------------------------
Слънчева
баня
Жак Превер
Вратата на
банята отвътре е заключена,
но слънцето
влиза отвън през прозореца
и се къпе
във ваната,
и се смее
във пяната,
а сапунът
плаче, защото
му е влязло
слънце в окото.
(сбърках да
си взема една стихосбирка от Превер и сега не мога да се отърва от него като
фолкпевица от папарак)
--------------------------------------------------------------------
"Правителството
- това са хора като всички нас. Само, където са много по-лоши". Виктор
Суворов. Ееех, един от бонусите на ваканцията е това, че купчинката с книги,
които постоянно отлагам за четене вече реално почна да намалява...:))))))
-------------------------------------------------------------------
Нека да
припомня - ако на петък 13-ти човек пресече пътя на черна котка, нея я чакат 7
години нещастно мяукане, без никаква допълнителна аванта :)))) Вселената от
години се опитва да ни покаже, че за нея петъкът винаги е бил част от уикенда,
но трябваше да дойде ерата на глобалният мързел, за да можем най-накрая да са
замисляме по въпроса. И понеже старият репортер иска да е в съзвучие с
хармонията наоколо е решил да се присъедини в големия поход на софийските
номади и да се завърне в Пловдив, където утопичната пролет отменя изобщо и
напълно идеята, че петък 13-ти важи в тази част на Слънчевата галактика. Тоест не аз, пловдивските черни котки да му мислят..:)))
--------------------------------------------------------------------
Чета една
история за гордия човешки дух, който не иска да признава физическите
ограничения и границите на плътта в името на величието на рекорда. Столичанин
се записа в списъка на пионерите на този свят след като се подложи на 72 часово
непрестанно пиене. Гордият дух на рекордьора обаче очевидно не е издържал на
спиртната амбиция и след 3 дневното къркане, софиянецът издъхнал от сърдечен
удар, а и вероятно от повече пиене, колкото е виждал някога средностатистически
трезвеник. Къде ли е отишъл този горд дух - в рая или в ада? Хей, след 72 часа
пиене - мислите ли, че изобщо му пука къде ще го зачислят? Очевидно ще е на
място, където има мезе :))))
---------------------------------------------------------------------
Поглед в
творческата лаборатория на класика: днес ми върви на лингвистични импровизации
в имената на герберската власт. Ето два хита, които за малко щяха да се появят
по страницата на вестниците - Мирислав Найденов и Цицка Цачева. Хахаха, после
си казах, че ако Мирислав и Цицка бяха семейство, жълтата преса просто щеше да
бъде влюбена в тях. С тези имена цяла България щеше да ги познава и дори да им
симпатизира :))))
---------------------------------------------------------------------
Спешно
трябва да възстановим величието на българската космонавтика! За да можем
моментално да пратим целият кабинет в космоса. Дори и с риска Световното
обединение на извънземните да ни обвини, че замърсяваме вселената с оръжия за
масово поразяване :))
------------------------------------------------------------------
Конституционният
съд се произнесе, че комисията на Яне Янев за проучване на помилванията по
време на двата мандата на Георги Първанов е в противоречие с Конституцията.
Също така са взели решение, че не е имало нужда Първанов да пише втори указ за
Марин. Ееех, да ви кажа, олекна ми. За първи път виждам случай в който правото
и логиката да не са в противоречие и се чувствам мъдър като конституционалист,
защото бях сигурен, че решението ще е точно такова...:))))
------------------------------------------------------------
Квантовата
теория за времето на доц. Симов: В сряда винаги времето не тече. То замира като
манекенка-вегетарианка пред бургер със свинско. Сряда е равноотдалечена от
понеделник и петък, което я прави ден-монстър в който скуката избива рибата.
Ако има ад - в него е вечна сряда. Но пък в раят винаги е петък. Интересно дали
някой някога ще оцени моят принос към теорията за неравнотечащото време във
всемира? Не искам много - само потретът ми да виси редом с този на Айщайн в
учебниците :)
----------------------------------------------------------------
Българските
медийни икономистченца вече започват да се държат като писатели на черни
фентъзи романи. Последните 50 статии, които съм чел започват по един и същ
начин. Драконът на кризата бълва огън, а разстроеното му храносмилане унищожава
банки. Черният призрак на левите мерки и демоните на по-високите данъци за
богати дебнат в мрака, за да унищожат светлото царство, създадено в името на
империатрицата Айн Ранд и чието мото завинаги ще остане "Бедните могат
единствено да го духат". А какъв е изходът според мрачните писатели на
фентъзи? Ами някакво утопично подобряване на бизнес-средата. Очевидно
стомахчето на българския бизнес е така чувствително, че трябва да бъде галено
от държавата с перце, благи министри, чиновнички в минижупи и данъци, клонящи
към нула. Как пък един от тези икомистчета поне един път не написа статия със
загриженост как ли оцеляват обикновените хора в окото на кризата и
психопатичните фантазии на кабинета? Те очевидно се интересуват единствено и
само от бизнеса и то по същия начин по който някой таен фетишист на латекст
може да мисли единствено за надуваемата си секс-кукла. Абе, перверзна
история...:)))))
---------------------------------------------------------------
Близо 8
часа е, а старият репортер продължава да виси на работа и да мързелува
протестно :)))))) И реших да се замисля къде ли отиват журналистите след
смъртта си. Мисля си, че духовете им остават да обитават редакциите, защото са
толкова любопитни, че нищо не искат да изтърват. Сигурно и аз ще съм така един
ден. Ще си вися като призрак в някоя редакция и ще плаша младите репортерки с
полунощен вой, че няма достатъчно дописки на страница трета...:)))))
--------------------------------------------------------------------
Дзен-момент:
минах през един парк докато се връщах обратно на работа. Дърветата са нацъфтели
и цветовете им миришат на някаква неочаквана свежест. Духна вятър и разпиля
бели листенца пред мен и те започнаха да падат все едно на бавен каданс.
Тогава, както се казва в романите, старият репортер с възхищение установи, че
светът може да бъде стресиращо прелестен, пролетен и пълен с аромат...:))))
-------------------------------------------------------------------------
Небесна
ситуация, която никога не може да се разиграе в западния свят. Стоят хора на
спирката в Подуяне, а трамваят се бави като изплащането на пенсиите в държава с
криза. Хората стават все повече и социалният протест започва. "Това
държава ли е? Как няма да ни хапят кучетата, човек е принуден все пеша да се
движи!", дава глас на народното недоволство възрастен човек, чийто поглед
не предвещава нищо хубаво за Фандъкова, ако тя се появи пред него. Жена към
50-те се присъединява към недоволството: "Не е нормално да се примиряваме
с това. Взимат ни парите, а за какво - висим по спирките като закалчки".
После хората започват да говорят в един глас като хор от древногръцка трагедия.
Спирката в Подуяне става революционна ядка, всички хора стават приятели, а
общото недоволство събужда гражданите. Пет минути по-късно - оказва се - обаче
вече всички коментират някакъв телевизионен сериал и спорът по него става още
по-разгорещен. Ето винаги това е бил проблемът на България - телевизионният
зрител винаги взима връх над гражданина :))) Ама нека някой западняк да се
похвали с такава ситуация, а?
-------------------------------------------------------------------
"Яков
Титич се отказваше от старостта си, той смяташе, че не е на петдесет години, а
на двайсет и пет, тъй като половината от живота си беше спал и боледувал, това
не влиза в сметката, то си е чиста загуба...". Андрей Платонов,
"Чевенгур". Според тази красива сметка аз съм на 7 години :))))))
Дори е чудно как са ми разрешили да имам ФБ-профил :)
------------------------------------------------------------------
Чета за
четирима млади от ДСБ, които прекратяват членството си в партията и на ум ми
идва една стара притча. В Корана, сура 18, "Пещерата" се разказва
прелюбопитна случка. Аллах приспива група младежи в една пещера за 309 години.
Когато ги буди след това ги пита колко е време е минало. "Минал е ден или
част от деня", отговарят младежите. Идеята е, че човек има право да е сляп
единствено за небесното време и вътрешни дела, но трябва да е наясно с
човешката направа и политическите безумия. От своето създаване ДСБ не е
политическа формация, а лаборатория, предназначена за оцеляването на
един-единствен човек. Всъщност ДСБ си е направо църква, която с богословски
план прогонва всеки, който се осмели да се изправи срещу Величието на
Командира. Това не е партия, а опит за построяване на мавзолей приживе на един
човек, който вече не обитава тази, а някаква своя различна костовистка
реалност....Защо обаче? Защо? Защо? Защо сюжетът в ДСБ по странен начин ми
напомня за вариантите за черно бъдеще, които чакат БСП зад следващия ъгъл?
----------------------------------------------------------------
Чета
тържествуваща статия-свирка за милионера Динко Динев (очевидно единият от братя
Диневи) в "24 часа". Текстът е посветен на жените на живота му и
описва любовните похождения на крайморския милионерски коцкар, но на мен в
статията, особено от снимките на жените в нея, ми направи впечатление едно
биохимично откритие за природата на българския богаташ. Очевидно парите водят
до биологични промени в българския милионер - под тяхно влияние очевидно
описваният индивид рязко развива влечение към всякакви форми на силикон и то
навсякъде, където се сетите и то в количества, които биха психирали дори доктор
Енчев, черният лорд на лифтинга из земите български. И тогава си казах - колко
е ироничноооо, милионерите могат да си позволят много истински неща в България,
но пък тялото им ги влече само към неистинските жени...Природата е странно
демократична понякога :)
---------------------------------------------------------------------------
Тези дни
прочетох доста гневни и много основателни статии за "разследващата
журналистика" на топзвездата на ТВ 7 и мис "Мокра поръчка"
Диляна Гайтанджиева. Оказа се, че момичето не е правило разследвания, а просто
е наемала хора да говорят пред камерите, а тя да ги представя за топмафиоти.
Хаха, но да не бързаме с възмущенията. Навремето, когато комитетът за наградата
Пулицър хваща една американска журналистка, че е измислила историята за младо
наркоманче, Габриел Гарсия Маркес казва: "Взеха й наградата за
журналистика?! Нека сега да й дадат за литература". Същото важи и за
топ-звездата - нека никой да не я брои вече за журналист, ама трябва да я
признаем за режисьор от ранга на Тарантино :))
-------------------------------------------------------------------------
Бях на
конференция на левите социалисти в София. Никога не съм бил на конференция на
десните социалисти (конгресите на БСП не се броят), но се замислих каква ли ще
е разликата. И тогава се сетих. На конференцията на десните социалисти щеше да
има и кетъринг :))))))
--------------------------------------------------------------------
Влязох в
една книжарница твърдо решен да започна праведен читателски живот, да си набавя
отдавна натиканите в ъгълчето на читателския ми списък "Критика на чистия
разум" на Кант, "Сума на теологията" на Тома Аквински, цялото
творчество на Ролан Барт (модерните френски мислители са като захарен памук -
четеш, ахкаш, че е готино, ама 15 минути след като си ги изчел абсолютно всичко
е изчезнало). Вместо това обаче излязох с книга озаглавена: "Z-та световна
война. Разкази на очевидци за войната със зомбитата". Хей, винаги има
време за праведен литературен живот, ама утре, ако ни нападнат зомбита, аз вече
ще съм подготвен със защитните тактики...:))))))))
No comments:
Post a Comment