Загадката на кюстендилските избори

На пръв поглед изборите в Кюстендил носят една зашеметяваща новина - управляващата партия ГЕРБ рязко се срина в резултата и внезапно стана трета сила, въпреки заканите им, че ще размажат конкуренцията. И въпреки агитацията, която вътрешният министър Цветан Цветанов проведе качен върху червен камион. И въпреки изнесеното заседание на кабинета в Кюстендил преди месец, станало национално известно с размяната на между Бойко Борисов и вътрешният министър: Борисов му подвикна "Цецоооу!", а Цветанов изостави всички жени с които говореше, за да се наслади на имитацията на премиера на махванията на Тодор Живков.

На втори поглед обаче, новината е още по-зашеметяваща, ако отчетем факта кой точно печели в Кюстендил. Победителят се нарича "Коалиция за Кюстендил", която формално е съюз от много партии, но лицето на тези партии е настоящият кмет Петър Паунов, бивш седесар, минал през "Лидер", после пак през СДС, най-накрая избрал етикета "независим". Очевидно е, че нито една партия не може да си припише тази победа, защото тя не е партийна, а показва състоянието на местния обществен живот - обединяване около някой харизматик, който си прави ситуационни коалиции в името на употребата на властта. СДС се опитаха да твърдят, че победата е тяхна, но това е все едно Далай лама да твърди, че заради неговите молитви е спечелил Франсоа Оланд. "Коалиция за Кюстендил" е феномен от нов тип, лидерска коалиция, която няма да може да съществува без фигурата на кмета.

Това показва разрушаването на изключително важна връзка. Хората не припознават себе си в националната политика. Те чувстват много повече общо между себе си и местен богаташ, но не могат или вече не искат да разберат как националната политика се отразява на техния личен живот. Това е регионализиране на политиката, което може да има неописуеми последици. Защото подобно разкъсване на политическите връзки между отделния човек и държавата, води до възможност неясни местни коалиции на практика да овладеят много места в страната.

Рушенето на държавността съвсем не е банално клише, когато се опиташ да го видиш пред призмата на един такъв резултат. Местният харизматик, който може да сведе традиционните партии до свой придатък никак не е лесен феномен. Съществуването на една държава е възможно само чрез трезва преценка на реалности, но когато хората са се самоограничили до своята местна общност, това подсказва, че държавата е дезинтегрирана почти напълно.

Другото обяснение на феномена е, че митологичното политическо съзнание на българите работи на пълни обороти и като радар се опитва да открие ново чудо в което да повярва, дори и на местно ниво. Мръсната приказка на ГЕРБ върви към приключване, но читателите вече са пристрастени към нивото на постоянно покачващия се адреналин и се опитват да го преоткрият отново и отново.

Когато няма държава, хората търсят поне да има шоу.

Може би това е единственият смислен извод до който може да се стигне.