Държава-воайор

Човек дори и добре да живее, рано или късно се сблъсква с икономиката. И ние днес се изпълваме с въпроси за продължаващата повече от половин година драма с ОЦК-Кърджали.

Логичен изход е държавата да купи обратно предприятието и да спре агонията. След като е възможно да се намери частник - купувач, значи то не е за изхвърляне. Освен това сме чували, че за неговата продукция има сериозни пазари. Нека го оздрави, а след това, ако желае пак да го приватизира. До подобен похват са прибягвали такива икони на консервативната мисъл като Маргарет Тачър, за която със сигурност знаем, че получава нервен пристъп от думата "държава".

Ако приемем, че неолибералната глупост "държавата е лош стопанин" е вярна, то веднага трябва да декларираме - това за ГЕРБ не е вярно. Те във всичко са добри. Който не вярва, да ги пита.

Или може би сме дотам парализирани вече, че вместо държава-управленец и регулатор си представяме единствено държава-воайор.Гледа си тя през някаква шпионка социалните проблеми и цъка ли, цъка с език. Вместо да запретне ръкави - и пари има, и банка има, и с частни банки може да се договори.

ГЕРБ, купи предприятието чрез държавата и бъди добър стопанин! Ти можеш! Остави дървените глави, догматиците, книжните икономически талибани и всякакви други саботьори да си бръщолевят кухи клишета!

Ако не го направите, по един естествен начин възниква въпросът: има ли смисъл от правителство, което само наблюдава и дава телевизионен акъл?

И никой, ни човек, ни неолиберал, дума не продумва.


(коментарът е написан съвместно с моя колега Юрий Борисов под псевдонима братя Ружеви)