Последната ни останала държава

Преди малко повече от месец премиерът излезе със загрижено лице по телевизията.

Негово Медийно Височество обяви, че държавата е намерила нов начин да се справя със земетресенията.

"Разпоредили сме всички налични полицейски патрули, при подобно или по-силно земетресение, по мегафони да съобщават придобитата от Института  по геофизика при БАН информация", каза Бойко Борисов. После си направи снимка с учените от БАН, отиде до Перник, за да го снимат как се раздава на народа, обеща пари, които после Дянков не даде, остави хората да се оправят сами и си потърси нови каузи за прецакване на света - уволнение на неудобни съдийки, увеличение на цената на тока и други подобни...

Властта обожава пожарникарските похвати: кратка загриженост, бърза показност, телевизионен политически екшън и после пълна амнезия.

Но природата не може да бъде успокоена с политически средства.

Тя съществува преди политиката и има голяма вероятност да оцелее и след нея.

И, когато земетресение отново удари и разлюля напечената следобедна София, властта пак не реагира.

Аз не съм очаквал някаква висша реакция.

Но отчаяно се ослушвах да чуя как полицаи с мегафони съобщават за земетресението.

Така де. Човек не може да разчита на много по време на бедствие.

Но е хубаво да усети поне за малко, че държава наистина има.

Че тази държава предния път не е говорила празни приказки и, че наистина е мислела това, което казва.

Ослушвах се в подуянския пек. Ослушвах се под шума на тополите.

Нищо.

Няма значение дали трусовете за вторични, третични, четвъртични...

Видях как няколко семейства с децата си стояха в най-голямата жега навън.

Заобградени от тишина.

Никой не мина нищо да съобщи. Ама нищо.

И тогава схванах най-важното нещо наоколо.

Пълна тъпотия е да разчиташ на държавата.

Особено, ако тази държава е България, а нейния премиер е Бойко Борисов.

Тази държава съществува единствено по телевизията и никъде другаде.

Ние останалите обитаваме друго пространство.

Ние сме жители на друга държава и добре, че е тя.

Добре, че го имаше Фейсбук. Той пак свърши работа.

Какво ли щяхме да правим без него? :))))