Особености на руската национална кухня

Една страна може и трябва да бъде опозната не само чрез пътешествие в нея, но и чрез опитване на кулинарните й достижения

Човек дори и до болка да обича руснаците и особено рускините, чиито либерални възгледи за дължината на полите са знак за особена прелест във вселената, все пак ще има трудности да разбере изцяло традициите на руската кухня. Руснаците са имали прекалено много историческо време, за да развиват своята кулинария, в резултат на което обикновеният турист ще се сблъска с доста ексцентрични продукти, които са му сервирани на масата. В интерес на истината обаче трябва да споделим, че след като един път първоначалното смущение премине и културите, а и стомасите се напаснат една към друга, посетителите на Русия ще могат да открият много кулинарни вълнения и гастрономически чудеса, които ще удивят и най-префинения вкус.

Ах, този борш

Най-трайната особеност на руската кухня е, че няма начин да седнеш на маса и да не ти поднесат някакъв вид чорба. Това е по-задължително и от водката в руската гастрономическа традиция. В повечето ресторанти в Москва супата дори не трябва да си я поръчваш, а от заведението автоматично ти сервират подбраният от тях специалитет на деня. Най-често, разбира се, това е традиционният руски борш.

И точно тук трябва да се направят няколко уточнения. Това, което често в България минава за борш, изобщо няма нищо общо с руската супа. Именно това разминаване за векове напред е отвратило цели поколения от борша, което не е честно. Руският борш се прави от червено цвекло, в него не се слага никакъв друг зеленчук (тоест добяването на картофи и зеле е български патент), но при добро желание може да се сложи говеждо. Боршът също така се сервира задължително със сметана, а руската сметана е направо от различна галактика със своя прелестен вкус, тя омекотява вкуса на супата, разрежда сладостта на цвеклото и резултатът е едно много прилично и вкусно ядене.

Консумирането на борш в руска среда ще ви убеди и в друго. Тази супа по странен начин върви и с пиенето на водка. Високият градус на алкохола убива горещината на борша и ако човек не внимава, ще се окаже в особен кулинарно-алкохолен капан.

В Русия биха ви сервирали борш толкова често, че туристът трябва да е постоянно нащрек, ако желае все пак да опита по-голямо разнообразие от руската кухня. Типично руска е и супата от гъби, която се приготвя по много различни начини, но едно нещо в нея е неизменно - става страшно вкусна и върви невероятно с типичния руски черен хляб. Пилешката супа по руски също може да изглежда леко странна първоначално, защото в някои части на Русия тя се прави с макарони, но пък крайният резултат е доста питателен и насищащ.

Друго типично ястие за руснаците са пелмените. Това е варено тесто с различна плънка. Сервират ги в купичка, пак със сметана. Разбърканите в сметана пелмени имат незабравим вкус, особено ако са направени добре. В Русия успях да се сблъскам не с един и двама немски туристи, които от безкрайния руски език бяха научили единствено думата "пелмени", за да могат в произволен ресторант веднага да подчертаят кулинарните си предпочитания, а сервитьорите да не се бавят нито за миг в поръчката.

Салатата с гъби и боровинки е друг деликатес, който не трябва да бъде пропускан. На мен първоначално комбинацията ми се видя странна, руската кухня малко стресира със своята фантазия, но после човек се пристрастява към нейната неочакваност и започва да я изследва в дълбочина.

Магията, наречена "сгущенок"

Сгущьонката, известна традиционно като кондензирано мляко, е едно от нещата, които всеки попаднал в Русия търси. Там то е евтино, достъпно и го консумират буквално всички. Цената му е около 2 лева. Сгущьонката е гъсто, сладко, кондензирано мляко, което може да се използва за практически всичко - от това да бъде пълнеж на палачинки до това да бъде сипвано в кафето. При специална обработка (цялата консерва с кондензирано мляко, без да се отваря, се вари два часа в съд с вода) сгущьонката се превръща в много вкусен крем, който пък се слага на почти всички руски десерти. Тоест говорим за епохален кулинарен артефакт, който трябва да бъде опитан моментално щом човек за първи път попадне в пределите на Русия.

За разлика от сгущьонката, която не е много известна у нас, славата на руския сладолед вече няколко поколения се носи из въздуха. И знаете ли какво - тя е съвсем заслужена. Руският сладолед, наричан там с великолепната дума "мороженое", не прилича на нито един друг в света. А най-хубавият вид от него, наричан "пломбир", се прави от сметана и от масло. В Москва почти на всеки ъгъл има колички за сладолед, цената му никак не е висока и заради това трябва да си представяте повечето московчани със сладолед в ръката.

Ако човек тръгне с корабче по Москва-река, малко преди Кремъл ще види огромна червена сграда със запазен надпис: "Красный Октябрь". Там е прословутата фабрика за бонбони, която в България си е спечелила иконичен статус с производството на любимите на всички "конфетки" "Миша косолапый". Руските бонбони са толкова много видове, че за тях би могла да се напише цяла отделна книга, както и за това колко много ги харесват туристите. Пред очите ми японец почти разграби един магазин с бонбони. Притеснената продавачка на странен английски го предупреди, че взима твърде много и че вероятно в самолета след това ще надхвърли с много позволения багаж. Отговорът на японеца беше, че е готов да плати за свръхбагаж, но да отнесе повече бонбони с него. Самият аз като непосредствен участник в тази случка дори леко се притесних, че нахалният турист ще отмъкне пред очите ми всички бонбони и ще ме лиши от възможността да се докосна до този кулинарни чудеса на Русия.

Руска водка или руска бира

Съвсем естествено е един посетител на Русия да потърси и да опита руската водка. Нея също трябва да я броим за част от особеностите на кухнята. Руснаците са превърнали нейното пиене в особен ритуал, който може и да е малко странен за чужденците, но пък става идеално за филмиране на кино, и то за особено драматични сцени.

Местните пият водката от малки чашки, наричани "рюмчики" и не слагат лед в нея. Водката се сервира много охладена, а след това се разлива по чашите. Те са малки, за да може да се издържи на руската традиция да се пие на екс. В произволен кулинарен магазин човек ще се натъкне на толкова много видове водка, че ще му е необходима пътна карта, за да се ориентира във всички видове.

Руската бира, независимо че едва ли е от най-известните в света, също заслужава внимание. За мое собствено изумление прословутото жигульовско пиво още се произвежда и се радва на безсмъртна слава в Русия. Сега бирата се е обогатила с нови марки, които звучат като поезия: "Сибирская корона", "Байкал", "Белый медведь". Точно на тема пиене Русия винаги има коз в ръкава си. Обаче не си я представяйте като някаква свръхалкохолизирана страна. Правителството е взело мерки и за ограничаване на консумацията на алкохол. След 10 часа вечерта в магазините човек не може да си купи твърдо пиене и тази мярка като че ли работи.

И най-накрая човек в Русия задължително трябва да опита брезов сок. Това е вкусът на тази държава. Леко тръпчив, странен, но истински.

"Я в весеннем лесу пил березовый сок", гласи една уникална руска песен. Вън от нейния разтърсващ текст тя намеква, че Русия трябва да бъде опозната и чрез вкуса.

При това абсолютно задължително.