Картини от нетелевизионната България

Ако човек направи грешката да гледа телевизия в България през 2012 година и се остави на красивата илюзия, че там му говорят истината, ще  повярва, че живее в съвсем различна държава. В нея премиерът назначава специален свой пратеник (министър по европейските средства) в червена община, посещава други леви кметове и обещава безкраен просперитет за техните региони и реже лентички не само с гербаджии, но и със социалисти. България в телевизора е идеална държава.

България, която няма щастието да живее в телевизионните екрани обаче е все едно от различен свят. Тригодишното управление на ГЕРБ така задълбочи регионалните диспропорции, че сякаш вместо една държава имаме три. А цифрите напълно опровергават напълно красивата телевизия - реалната покупателна способност на хората се е повишила единствено в София и спада в другите региони. България успешно се е свела до столицата и някакви други неясни райони, които само оцеляват, но без никакъв шанс за развитие.

Това, ако не се лъжа, се нарича бананова република - страна, където икономическите благини са концентрирани в малък елит и територия, която все повече заприличва на място ударено от ядрена бомба. Но това е целенасочена политика, която системно изтласква местната власт в девета глуха.

По конституция България е парламентарна република с местно самоуправление, но централната власт системно и антиконституционно узупира права и финанси, които принадлежат на регионите. И това е следствие на разбирането, че страната има само един човек, който разбира от всичко, с тясна специализация в телевизионните ритуали - премиерът Бойко Борисов.

А през това време малките общини са заплашени да останат без улично осветление, без полиция, без сигурност, без социални помощи, без работа, без никаква възможност за препитание. Но какво от това - нали по телевизията властта се хвали с новия лъч на софийското метро, където е топло, осветено и хубаво.

В половин България кметовете нямат пари да си оправят водопроводите, защото властта е решила да спре напълно децентрализацията, но в същото време главата на кабинета се снима пред камерите с някой градоначалник, за да може телевизионна България да получи своя миг на икономическо и новинарско щастие.

Въобще телевизионна България е хубаво място. Но ви пожелавам никога да не отидете в нетелевизионната - там премиерът е само образ по екрана, кметовете са принудени да вдигат местните данъци и такси, за да оцелеят, ракията е последното останало удоволствие и от радиото звучи Веселин Маринов. 

Тази България не попада в новините, защото, ако някога попадне, ще развали настроението на богатия елит, който вече знае да живее единствено по телевизията.