ВИП-овете на телевизионната аристокрация

Ако днес Маркс и Енгелс бяха живи и правеха детайлен анализ на обществото, със сигурност щяха да забележат, че днес има две управленски класи - класата - икономически хегемон и класата - телевизионна аристокрация.

Икономическите хегемони са ясни - техните пари упорито прецакват света, защото не искат да си признаят, че капитализмът е изчерпан и спаружен като ананас, забравен под слънцето. Новият феномен на медийната демокрация обаче се нарича "телевизионна аристокрация". Това е богоизбраната прослойка, която има лесен достъп до медиите и е призвана да бъде в ролята на шамана, който обяснява света и тълкува движението на звездите в тъмния небосвод.

Дори икономическите хегемони могат да бъдат в интелектуален плен на телевизионната аристокрация, защото днес живеем в свят на образите, който се зарежда единствено от образите. Във фентъзи литературата се твърди, че една вещица никога не бива да застава между две огледала, защото умножаването на образи веднага я унищожава. Нашият свят обаче е свят, застанал именно между две огледала, където единствено и само образа има цена сам по себе си.

Силата на телевизионната аристокрация се състои именно в това. В един свят на визията, истината е толкова относителна величина, колкото това кога точно е праймтайма. А телевизионната аристокрация държи абсолютния монопол върху интерпретациите и следователно е в състояние да влияе върху всичко в околната вселена.

Заради това не мога да разбера споровете около това дали тези, които са влезли във ВИП-брадър наистина са ВИП или всичко е една игра на сенки и имиджи. Ето това е голямата тайна на епохата - ВИП са тези, които телевизията каже. Нито повече, нито по-малко. Традиционната българска душа усеща, че нещо в тази формулировка не е наред, но това е само злобен, културен остататък от социализма. Хората, които не са го преживявали нямат проблем с това правило и това е причината в западните страни, риалити-шоутата да преминават по-невзривоопасно.

Само в екссоциалистическа страна съществува това усещане за телевизионна нередност. Защото никъде другаде интелектуалецът не е имал повече власт, възможности и влияние, отколкото в бившите социалистически общества. Помислете си само - дори и некадърни писатели, които обаче бяха несъгласни с режимите, ставаха герои, защото думите им кънтяха из пустотата на обществото. Само в бившите социалистически общества един писател можеше да пребори системата, както направи Солженицин с брежневската администрация. Западните общества са изработили перфектна система за културно малтретиране на интелигенцията - пазара. Като не ти купуват книгите, вий колкото искаш. Ние ще гледаме Памела Андерсън.

В България още е останал спомен за онази интелектуална епоха и това предизвиква културен гърч в колективното съзнание. На българите все още им е трудно да приемат една фолк-певица като ВИП, което е изключително просташка позиция, защото те трябва да свикнат да я разглеждат почти като полубожество. Това е тайната сила на телевизионната аристокрация - те се тези, които дават стойност на образите. От тях произтича смисъла и важността, а гласът на дисидентите може да напълни, ако иска дори и целия Фейсбук, но пак без да остави дори драскотина върху националния ум и възприятия.

В този смисъл да си ВИП е функция не на общественото одобрение, а на телевизионните рейтинги. А в България, отдавна се знае, никой не трупа по-големи рейтинги от хората, които всички мразят. Телевизионната аристокрация е наясно с този глобален хейт на интернет-обществото и знае как да го използва. Заради това очаквам провокациите една след друга и то като оръдеен снаряд по всички медии едновременно. Това е смисълът на ВИП-идеологията изобщо - медийното обожествяване. Не забравяйте, днес обожествяването протича по съвършено друг начин. Древните богослови се опитваха да опишат съвършенството. Днешните жълти журналисти описват всеприсъствието. Днешният механизъм се състои да ни убеди в това, че всичко около един човек може да е тема за разказ - от неговите махмурлуци до приклащването му с любовница в тъмен ъгъл. Това е черно богословие на епоха, която е презряла словото и залага единствено на визията.

Общество, което има проблем с тази форма на ВИП-фабрика, още носи в себе си културни наслоявания, които капитализмът никога не е допускал в другите страни. И това търсене на някаква елитна, небесна сфера на умните хора е идеология, която никога не би била допусната на запад, защото управлението на телевизорите е управление на средните статистически стойности. Нищо вън от тях никога няма да има значение. Каквото възбужда средната статистическа стойност - това е еротика. Каквото пие средната статистическа стойност - това е алкохол. Каквото сънува средната статистическа стойност - това е обект на реклама. Който гледа средната статистическа стойност - той е ВИП.

Меланхолията към миналото е последен опит за протест срещу неясната идеология на телевизионната аристокрация. Там в нередностите на тоталитаризма отделният интелект сам можеше да пребори вселената и да построи собственото си късче свобода. В епохата на постоянния образ свободата е илюзия, защото не може да задържи рейтинг. И това не е протестна декларация, това е просто начин да разберем света в който живеем. Ние сме образ, който става значим, когато влезе единствено във фабриката за разпространение на образи. Защото днес идеята не е да покориш върховете, а да те дават по телевизията - това е емблемата за социален успех и душевен просперитет. Това те прави ВИП и кара жълтите сайтове да пишат за тебе. Това те вкарва в класата на телевизионната аристокрация и ти осигурява така наркотичните пет минути слава. В един свят, който трае минута за минута, пет минути са цяла вечност. Когато цитирате Анди Уорхол не пропускайте да споменете именно това.

 

Заради това да протестираш на страниците на медия срещу идеята за ВИП-идеология е странно. То наистина е, както се изразяваха мирните демонстранти като "да чукаш за девственост". Това е коварството на епохата - тя те принуждава да я победиш с нейните оръжия, а ако го направиш, ти просто ставаш част от нея. Това е силата на ВИП-монстъра. Това е заставането между две огледа - изпепелява и те превръща в разкъсана между образите вещица.

Затова пък обаче никога не е било толкова лесно да си дисидент. Просто трябва да се изключиш образите и да не ги забелязваш. И никога няма да станеш ВИП.

Най-хубавото, което може да ти се случи.