Monday, September 10, 2012

Розовите очила на президента



След половин година, прекарана в мечтаене за тотално саниране на жилищните блокове в страната, изведено като национална цел или в митологизиране на нещото, наречено "клъстер", най-накрая президентът Росен Плевнелиев се реши да даде своето виждане за развитието на страната и нейните стратегически задачи. Държавният глава разкри своята оптимистична идея, че България ще стане лидер на Балканите и допълни, че конкретната задача на властта е само до няколко години страната ни да... настигне и дори да изпревари Румъния по доходи.

Идеята България да стане регионален лидер е добра, но президентът като истински поет изпуска детайлите как точно ще бъде осъществена. Дали го признаваме или не, настоящият лидер на полуострова е Турция - държава в траен икономически възход, със силна политика и ярко изразени дори културни амбиции. Защото лидерството е въпрос на възможности, средства и стратегически поглед. А България днес не разполага с нито едно от трите. Защото икономическият успех съществува единствено в речите на Симеон Дянков, но не и в реалността. И всъщност президентът може би трябваше да започне със сериозен анализ защо България изостава в регионалното състезание, а не да ни прави свидетел на своите миражи за светлото бъдеще.

А идеята, че трябва да надминем по доходи Румъния е похвална. Най-накрая кабинетът откри, че светът съществува и си зададе различна цел от откриването на пребоядисана пешеходна пътека, започната при предишното правителство. Само че преди да започнем да настигаме Румъния по финансовата магистрала, трябва да се попитаме как стана така, че една страна, която беше много зад нас преди 20 години, днес се превръща в наша цел за догонване.
Ако всичко върви срещу теб, има голяма вероятност да караш в насрещното движение, гласеше един стар сръбски графит. Може би точно това е истината, която в оптимистичната си геополитическа изповед Плевнелиев така и не се реши да формулира. А политиката е коварно нещо - всяка неистина там се превръща в айсберг, който рано или късно може да потопи закъснелите кораби на целите, поставени с розови очила на носа.

За да може да подаде глава от блатото, България най-напред трябва да е наясно със себе си, със собствената си политическа история и с това какво не е наред с нея. С други думи - преди да се правим на велик регионален водач, щеше да е хубаво България първо да стане една нормална и подредена страна. Защото в деня (неделя), в който Плевнелиев ни запознаваше със своята геополитическа фантазия, цяла България беше блокирана от хора, които не могат да се приберат от един град до друг, пътищата задръстени, а пътниците по влаковете бяха принудени да се тъпчат като копърки в прегрети вагони. Защото в набелязаната за регионален лидер България шефовете на БДЖ и на транспортни фирми нямаха акъл за пет стотинки да пуснат допълнителни влакове и автобуси... 
Та каква казахте ще ни бъде целта за бъдещето?
Много по-добре звучи целта България да стане нормална държава. Ама, за да видиш, че България днес вече не е нормална държава, се иска поне за миг да свалиш розовите очила и да поживееш в реалния свят.


No comments:

Post a Comment