"Смъкнете
излишните килограми! Отървете се от мозъка!".
Това призоваваше в един
легендарен афоризъм сръбския сатирик Нинус Несторович. Както всяка шега и тази
може да бъде разчетена като разтърсващо философско откровение. Защото в
България винаги има хора, които редовно ни предлагат тази диета - да се лишим
от мозък, за да изглеждаме безвъздушни, красиви, нереални и тъпи.
В този стил на политическа стилистика дойде и
предложението на партията на Меглена Кунева "България на гражданите"
за намаляването наполовина на партийните субсидии в България. Ако можехме да
окачествим това само като популизъм, вероятно нямаше да е толкова дразнещо.
Това обаче е популизъм на дребно и издава не стратегическо, а обсебено от
моменталния пиар мислене.
Нека да
припомним няколко фундаментални неща. Идеята за субсидии на партиите не е идва,
за да се ограбват данъкоплатците, а, за да се въведе ред във финансирането на
политическите субекти. С години българското общество негодуваше, че партийните
централи стават заложници на неясни интереси и тъмни схеми, за да си осигурят
пари и субсидиите дойдоха като решение именно на този проблем. Още нещо -
субсидията осигурява финансова независимост на опозиционните партии и така не
дават възможност да упрявляващите да затегнат икономическа примка около шията
на своите противници. Тоест - парите, които данъкоплатците дават не са хвърлени
във вятъра, това е инвестиция в чиста среда, демокрация, инвестиция в нормални
отношения и прозрачност на политическите субекти.
Ако субсидията
на партиите бъде отнета или драстично намалена, това веднага ще се отрази на
политическия живот. Той отново ще стане тъмен и мътен като съзнанието на
депутат от мнозинството, прекалил с чашките на благотворителен коктейл. Идеята
за намаляването на субсидиите не е признак за решителност, а е начин да се даде
рамо на сегашното управление. Те отсега се опитват да концентрират огромни
ресурси, за да си купят победа на вота, а обезсилването на опозицията ще им
дойде като политически джакпот.
Тази идея
повдига доста въпроси около опозиционния характер на партията на Кунева и около
прокламираната непорочност на нейните членове. Това е една партия с умишлено
предизвикана амнезия, защото си мислят, че като се правят на различни, всички
ще забравят предишните им биографии. И, ако смисълът на тази непорочност е, да
се дават идеи в услуга на ГЕРБ, то значи Кунева наистина се очертава като
любимата партньорка на Борисов за политически танц. Трудно е да вярваш на думи,
когато идеите, които предлагат приличат на черен виц.
С такива идеи партията на
Кунева съвсем се оприличава на един друг афоризъм на великия Несторович:
"Най-смелият опозиционен лидер попита главнокомандващия дали може да отиде
да пикае, а когато той му каза, че не може, защото му е спешно необходим,
великият опозиционер се напика от щастие!"
Оглеждайте
внимателно "България на гражданите".
Просто не се знае кога щастието
им наистина ще ги надвие.
No comments:
Post a Comment