Всеки път,
когато в СДС се появи някой, който твърди, че е за обединение на десницата,
това трябва да става тема на националната психиатрия. Тази циклична лудост,
която се появява в партия, която се бори за доверието на 1,5 % от избирателите
е явление, което може да ни помогне в борбата с вътрешните политически демони.
Тези дни стана ясно, че Мартин Димитров, Ваньо Шарков и Надежда Нейнски ще
правят нов съюз "Единство" в рамките на СДС, който за пореден път да
прати сизифов опит да обединява десницата.
Не е ясно как
става така, но всички, които тръгват да разцепват нещо (въпреки, че в случая
става дума за разцепване на елементарни частици) все залагат на думата
"Единство". Сигурно в нея има някаква семиотична магия, която трябва
да убеди електората, че цепещите се всъщност не са обикновени нарциси, обзети
от параноиден стрес за своята депутатска кариера, а загрижени политици за
големи каузи.
Десницата, или
поне тази част от десницата, която се самотитулува с определения като
традиционна и автентична, е майстор на това да си задава грешните въпроси.
Погледнато отстрани е съвсем ясно, че въпросът за обединението не само е
вторичен, но в момента и изобщо не важен. Защото десницата трябва да си
отговори на много по-ключов проблем - защо рейтингът й е един процент? Това е
въпросът на въпросите.
А отговорът се
състои в липсата на мозъчни гънки. Българската десница има само три -
антикомунизъм, ДС и русофобия. Това са опорните точки на нейния светоглед,
единствените гънчици в крехкия мозък. Отвъд тях е безпрогледна мъгла. Само че
на идеология, която почива единствено на отрицания е трудно да се повярва.
Всъщност заради подобен набор от кресливи идеи от десницата обикновено чуваме
само истерия, вопли и призиви за единство. Това вече не е политика, а карнавал
в психиатрията, който си въобразява, че нищо му няма.
Навремето средновековните
богослови са описвали Бог чрез това, което той не е. Днес за автентичната
десницата много по-лесно ще ни е да я опишем какво е.
Просто три
мозъчни гънки.
Като за 1
процент.
No comments:
Post a Comment