Защо и БСП губи доверие в септемврийските проучвания

Данните от последното проучване на "Алфа рисърч" минаха като ураган през виртуалната общност на България.  Опозиционният дух на гневните българи отдавна чакаше информация за това, че доверието към кабинета се срива като леден айсберг в епоха на глобално затопляне. А в това отношение статистиката е безмилостна – само 18 процента, само 18 процента!!! подкрепят кабинета. Това в момента не е правителство, а самоубиец върху плаващи пясъци – колкото повече мърдат и в колкото повече сутрешни блокове се появят, толкова повече студената сянка на поражението ще се надвисва над тях като опозиционна статия над Бойко Борисов.

Въпреки тази радостна новина обаче данните като цяло са тревожни. Защото отвъд еуфорията, че кабинетът е профукал цялото си доверие, трябва да забележим дребните цифрички на партийните рейтинги и да си поиграем на една прогноза с тях. Какво показва проучването?

Доверието в ГЕРБ е паднало до 21,4%. Само забележете – кабинета се подкрепя от 18 на сто, за ГЕРБ обаче биха гласували 21,4%. Тази малка разлика не ми дава покой, защото ми е изключително чудно кои са тези близо 4 процента мазохисти, които ненавиждат кабинета, но пак ще гласуват за партията, която го е създала. Да не би да си имаме таен култ в самата партия ГЕРБ, който вече да мрази Борисов? Знае ли човек? В България политиката обича да прилича на четиво от типа „Шифъра на Леонардо”.

Стряскащи са цифрите и за БСП. Според „Алфа рисърч” подкрепата за левицата е паднала до 16,1 % през месец септември. Във всяко друго изследване бих подминал резултата на БСП с махване на ръка, защото знам, че няма по-закалени автори на фентъзи от българските социолози. Но проучванията на „Алфа рисърч” се отличат с една обективност. Заради това трябва да разнищим този резултат. Тревожното е, че БСП губи рейтинг точно в месеца в който рейтингът на партията трябваше да е напомпан с адренали. Септември стана месецът на европейската слава на Станишев, той оглави окончателно ПЕС, а авторитетът му в ЕС се разнесе нашир и надлъж. Въпреки това обаче левицата не тръгва нагоре, а надолу. Това е процес, който трябва да си обясним на всяка цена, ако искаме БСП да спечели следващите избори.

Самите социолози от „Алфа рисърч” обясняват този спад в общото недоверие към политиката, в отдръпването на обществото изобщо от управлението. Можем да допълним – ГЕРБ така мощно унищожи усещането за политика, че тази травма ще стои поне още няколко изборни цикъла на дневен ред. Но това не може да бъде единственото обяснение. Очевидно нещо и в самата БСП не е наред след като в месеца на своя европейски триумф партията не е в състояние да полети нагоре в предварителните изборни класации...

За да си обясним нещата може би трябва да се върнем малко назад – към далечната 2001 година, а дори и година преди това – още през 2000, на границата на новия век.

След 1999 година кабинетът на Иван Костов взе да се пропуква. Пробойните в СДС станаха толкова видими, че правителството са заклатушка като кораб, оставен без контрол. Каквото и да говорят крайните костовисти днес  - силата на премиера Костов трая точно две години, а после всичко си беше единствено борба за оцеляване. Точно тогава БСП отново се заяви като единствена опозиционна сила и беше съвсем естествено след провала на управлението на Костов властта да отиде в левицата, която след местните избори през 1999 година даде признаци за това, че се е съживила и, че започва да трупа нова популярност.

Една година (2000 – 2001) БСП беше убедена, че ще дойде на власт след като управлението на Костов се срина в бездната. Обаче знаем какво стана – появи се Симеон Сакскобургготски, поиска от народа 800 дни, за да може да направи чудеса и резултатите от вота подействаха като бучка лед в гърба през летен ден – БСП остана трета политическа сила със 17, 5 на сто или 783 372 гласа. Което беше със 155 936 гласа по-малко дори от съкрушителния резултат от 1997 година (тогава левицата взе -939 308). СДС останаха втори, а четирите години на НДСВ макар и плодотворно време все пак поставиха почвата за безумията, които днес ГЕРБ превръща в кошмар. Тогава БСП не беше разбрала основния урок – че автоматичното идване на власт просто не работи като механизъм.

Ситуацията от 2001 година обаче прилича невероятно много на ситуацията днес. Политиката е в състояние на пълен хаос. Само за последните две години са възникнали над 10 нови политически субекта, които претендират за абсолютна невинност, въпреки, че са създадени от свръхпознати и експлоатирани лица. Изборите ще приличат на борса по време на финансова криза – всички отчаяно ще се вкопчат в тях, защото те ще са залога за някакво оцеляване в ситуация в която е почти невъзможно да се предскаже бъдещето дори и в обозримо време напред.

И заради това БСП трябва пак да преговаря урока, че няма да спечели автоматично изборите. Днес левицата е доста фиксирана в темата за това, че управляващите ще се опитат да победят по техния милиционерски начин – с ритници, заплахи, интриги, компромати и депутати, които влизат в ОИК-овете както си искат. Само, че това не е достатъчно. Защото БСП е силна в европейската тема, но е трудно откриваема в българската.

Ще споделя какво не е наред в БСП според мен, като няма да твърдя, че това е абсолютно вярно, това е просто моята позиция, но мисля, че трябва да почнем диалог по тази тема.

БСП твърде много се научи да отговаря на ГЕРБ. Това не ми харесва. Дори и, когато левицата извоюва ясна победа – подписката за референдума за „Белене”, тя се остави да бъде забъркана в свада с писма, с размяна на реплики, с отговор на отговорите. Не казвам, че БСП трябва да стои пасивна, но дълбоко не ме интересува как Сергей Станишев ще отговори на поредната глупост, която Борисов е казал. Защото по този начин БСП се превръща в партия, която догонва, а трябва да е партия след, която да тичат.

Пак ще дам пример с референдума. Ясна победа на БСП. Тя хвърли в паника всеки, който се сетите – от Бойко Борисов до Иван Костов. Неопровержим триумф. Той обаче бе леко вгорчен от тази втръснала размяна на взаимни обвинения, защото ГЕРБ знаят да играят единствено на терена на дребната интрижка.

Та заради това пада рейтинга и на БСП. БСП се е свръхобвързала с ГЕРБ. Левицата е единствената автентична опозиция от нас, но точно сега и днес вече е времето да почне да говори за това какво предлага и какви са нейните идеи, без да се интересува в какво настроение е станал Бойко Борисов. Всичко друго ще е начин процентите да се сриват допълнително, защото ГЕРБ прилича на атентатор в самолет – те искат да са убедени, че ако загиват, то всички останали да загинат с тях.

А може и това да е плана на някоя от политическите сили отстрани – да оставят БСП и ГЕРБ да се омаломощят в безкраен телевизионен дуел, за да могат на изборите да се явят като алтернатива на перманентния конфликт. Точно както стана с НДСВ навремето. Заради това социологическите данни трябва да бъдат четени с тревога. Политическите ситуации имат склонност да се повтарят. Особено, когато в тях неизменно участват едни и същи хора.

Тоест на мястото на лидера на БСП аз два дни нямаше да мигна докато не си обясня причината левицата да губи рейтинг, а не да качва.

Аз ще предложа и друга хипотеза. 

Истинският противник на БСП не е ГЕРБ. 

Знам, че сега ви звучи налудничаво, но е точно така. ГЕРБ са само временен преносител на налудничави десни идеи. Истинският противник на БСП са фабриките за токсична идеология, които не спират да бълват безумия, а са маскирани като експертни институти или фондации.

Тази битка на левицата ще трае много след като за ГЕРБ никой не си спомня.

Дано обаче за БСП тогава да си спомнят повече от 16 процента от хората.