Россия, какую вы никогда не увидите в новостях...

Никога не съм си мислел, че текст, който съм написал отдавна (журналистиката е история, която тече със скоростта на светлината) ще може да ме зарадва толкова много след като го видя преведен. Но ето, че видях статията си "Русия, каквато никога няма да я видите в новините" преведена на руски и това ме зарадва толкова много, че подскачах от радост 10 минути и надавах весели крясъци за ужас на моите колежки.

Аз очевидно никога няма да стана богат. Нямам закваската на богат човек, а пък и не съм сигурен дали това няма да ме унищожи. Моята радост обаче са читателите. След 10 години упорито писане установих, че именно читателите са тези, които ме зареждат да пиша все повече и повече. Фактът, че някой иска да прочете текст от мен и до днес ме изпълва с тиха, но огромна радост и вълнение.

Заради това да видя текста си на руски, език, който обожавам, беше нещо като репортерска нирвана. Запознах се с колегата Бойко Първанов (който стана инициатор на този превод) в Москва, където той е коресподент на списанието "Бизнес-контакти" (където се появи и статията ми), едно от малкото български издания, които излизат на руски език. Още тогава му споделих, че аз съм ужасен от начина по който се представя Русия у нас - манипулативно, неистински, опорочено. Защото, когато човек види Русия с очите си разбира, че тази страна е толкова далече от медийното клише за себе си, че дори е леко шокиращо. И за това осъзнаване не са виновни единствено красивите рускини в чийто очи има топлина като опозиция на студеното време, а фактът, че отвъд идеологическите схеми виждаш една страна в просперитет, една страна с амбиция и цели, една страна в която думата "българин" навсякъде отваряше широко вратите.

Много е трудно след като си бил в Русия да не продължиш да сънуваш и да мечтаеш за тази страна. И ето аз се завърнах в нея, вярно като текст на руски език, но това е най-доброто завръщане, което можеш да постигнеш някога. Светът не само е малък, светът може да бъде хубав и добър, когато видиш, че думите ти стигат до тези, които са те хвърлили във възторг, очарование и покой.

Заради това си позволявам да пусна в блога си снимки от статията, която излезе на руски. Малко по-нататък ще пусна и целия текст на руски, но просто много държа да се похваля. Изключително ми е приятно да имам статия преведена на руски, не, защото съм написал нещо особено гениално, а, защото мога да гарантирам, че в тази статия нито веднъж не съм си изкривил съвестта. Написах това, което видях, това, което почувствах, това, което ме развълнува, това, което ми дойде наум. Винаги съм смятал, че точно това трябва да бъде и истинската журналистика. Нека тези, които постоянно громят Русия и пишат лъжи за нея, ако им стиска, да се опитат да кажат и същото за себе си.