Кои са най-популярните лица на руската опозиция?

Западната журналистика, а и българската, е в доста шизофренично положение. Из нашите медии постоянно се пише за Русия в черни, зловещи и демонични краски, но, каквото и да правят репортерите рано или късно стигат до Путин, до "вертикала на властта", коридорите на Кремъл,  "Единна Русия" и това е. Много се говори за протести, за Блатния площад, за това, че има опозиция, но никой никога не се направи труда да ни представи тази опозиция, да ни каже от кои хора се състои тя, какво точно искат, за какво се борят. Моето предположение, че дори и западните журналисти добре знаят, че това, което в Русия се нарича "опозиция" е толкова неединно и разпокъсано, че могат да минат още поне 10 години преди да влезе дори в социологическите проучвания и то в рамките на грешката.

Този фокус единствено върху Путин, макар и черен, е полезен за властта в Русия, защото успешно показва, че в Руската федерация политическите алтернативи на сегашния президент с реално електорално влияние, съвсем не са любимците на западната преса. Но понеже любимците на западните медии стоят непредставени реших да запълня тази ниша и да ви разкажа за топзвездите сред тях.

Наскоро опозицията - любимка на Запада реши да проведе избори за свой Координационен съвет. Амбицията беше голяма. Лидерите на това движение искаха да покажат как се правят честни, масови избори и да регистрират нивата на своята подкрепа. За съжаление резултатите бяха повече от потресаващи. За изборите се регистрираха 170 012, а реално глас подадоха 81 801. За мащаба на Русия това число е повече от смешно, това е вероятно половин квартал от необятната Москва, много по-малко от процент от населението на страната.

Още на пръв поглед прави впечатление, че съставът на този Координационен съвет е като съзнанието на шизофреник - в него присъстват комунисти, националисти, либерали, еколози, граждански активисти, десничари, смесицата е толкова пъстра, че най-вероятно всичко в този Съвет ще остане на ниво дебати, защото той няма да е в състояние да проведе нито едно реално политическо действие.

В този текст ще се постарая да ви представя накратко първите петима по брой на гласовете, защото те са и най-популярните сред лицата на руската опозиция.

Най-много гласове събра блогърът на свободна практика Алексей Навални, общо-взето наистина най-известното лице на опозицията.

При вглеждане в неговата биография обаче ще забележим, че политическите пируети са неотменна част от неговия живот. Той започва обществената си кариера през 2000 година в партията "Яблоко" на Григорий Явлински, партия, която доскоро беше фактор в живота на руското общество, макар и никога да не взимала особено високи проценти. Напористият Навални обаче набързо влиза в конфликт с Явлински и скоро е изключен от формацията с официалното обвинение, че има националистически забежки. Очевидно това изгонване е повратен момент за Навални, защото той бързо се ориентира и разбира, че неговата игра е другаде - в гражданския сектор. Започва да създава цяла серия от движения - основно срещу корупцията и всички те с лек националистически уклон, въпреки, че самият Навални се определя като "нормален националист".  Неговите антикорупционни действия срещат внимание и подръжка в доста среди на руското общество. Заради атаките му срещу някои известни компании пък срещу него бе започнато следствие с обвинение, че действа като борсов рейдър - тоест опитва се да свали със слухове цената на някоя компания. Въпреки, че лице на опозицията, трябва да се отбележи, че Навални наистина е предприемач, инвеститор и е член на съвета на директорите на руския авиационен превозвач "Аерофлот". Точно заради тези части от неговата биография, понякога част от по-крайните елементи в опозицията го подозират, че е единствено политически позьор, който да канализира гнева на хората в грешна посока.

Вторият по популярност и гласове е журналистът и писателят Дмитрий Биков. Гневна и пламенна натура Биков е майстор на крайните тези, които успява да изказва с нетърпящ възражение тон.

Като всяка поетична душа обаче и той не държи особено на това да е прав, а да е на литературна висота. В резултат на което през годините доста от нещата, които е казвал не са се сбъдвали, но неизменно са звучали красиво.

Наскоро попаднах на едно предаване с участието на Биков, който твърдеше, че днес Русия прилича на Русия през 1912 година, в последната част от властването на династията Романови и скоро всичко ще избухне в неконтролируеми социални процеси. Това, което Биков не можа, или по-скоро не поиска да обясни в своята теза е защо си избра точно 1912 година като отправна точка за анализ. Защото числата за развитие на руската икономика и очевидният просперитет на Русия издават и различна възможност за историческа аналогия - с времената на Петър Първи например.

Иначе Биков е един от известните биографи на Пастернак в Русия днес, а заедно с актьора Михаи Ефремов са автори на интересната поредица "Гражданинът-поет", която може да бъде открита в Ю тюб и определено си струва да бъде видяна.

Трети в изборите за Координационния съвет на опозицията се класира легендарният шахматист Гари Каспаров. Въпреки, че е от Азърбайджан, още в началото на 90-те години Каспаров приема руско гражданство и в момента е един от най-гласовитите опозиционери на Путин. Неговата политическа биография обаче е достатъчно разнообразна, за да не приемаме наготово всичките му тезиси. През 80-те години на миналия век Каспаров е член на ЦК на руския комсомол, а през 1984 година става член на КПСС. Години по-късно той започна да твърди, че изборът на световния шампион по шах бил или да стане член на компартията или да емигрира, но за тази част от биографията си той принципно не обича да говори много.

След 2004 година той постепенно стана един от най-изявените политически противници на Путин. Той е сред неизменното присъствие на всички митинги срещу властта, води собствено телевизионно предаване. Последната изява с негово участие стана в средата на август тази година, когато Каспаров бе задържан с обвинението, че е ухапал полицай, който се е опитал да го задържи по време на митинг в подкрепа на пънкарките от "Пуси райът". В крайна сметка обаче обвиненията срещу Каспаров бяха снети.

Четвъртото по популярност лице на руската опозиция е палавата блондинка Ксения Собчак. Нейната биография е повече от интересна. Тя е дъщеря на първия кмет на Санкт-Петербург Анатолий Собчак и на Людмила Нарусова, която до тази година беше член на Съвета на Федерациите на Русия, която е нещо като руския сенат. Със семейство като това е ясно, че Ксения може да не работи дори и един ден през живота си. Но понеже Русия все още не се е модернизирала чак дотам, че да може да има хора, които са известни с това, че са известни, без нищо да правят, на младата блондинка й се наложи да се изявява като тв-водеща в различни телевизии. В началото нейните програми са предимно светски, но в последната една година Собчак реши да заложи на политическите анализи, стратегия, която очевидно проработи. Въпреки това обаче на Собчак й тежи нейното минало в което може да бъде открито дори изтекло в интернет домашно порно. Заради това много често нейните качества на политик, водещ или светска личност са били подлагани на ожесточена обществена критика. В нейната биография можем да открием още участие в много кинофилми, музикални клипове и шумни скандали с други медийни личности.

През юни тази година руската полиция извърши обиск в нейната квартира, където тя живее с друга звезда на опозицията Иля Яшин и иззеха от нея 1 милион евро. Тази крупна сума предизвика разнобой в опозиционното движение и част от него призова Собчак да се дистанцира от бъдещи участия в акциите. Собчак обаче е доказала, че такива неща не я спират лесно.

Звезда номер 5 на Координационния съвет е Иля Яшин, гаджето на Ксения Собчак, изявен майстор на политическите пърформанси, с инстикт за това как да заостря вниманието на медиите към себе си. През 2007 година той прави опит да се самозапали в знак на протест срещу властта, а после го приемат в болница с обгаряния. След това той постепенно се оформя като един от най-активните участници във всички протести срещу властта. Същевременно в интернет се разпростаниха и няколко клипа, които го уличават във взимането на наркотици или пък в опити да подкупи полицаи, но нито едно от тези подозрения не бе доказано. Яшин и Ксения Собчак са звездната двойка на руската опозиция, които въпреки, че се изявават като дисиденти достатъчно често попадат в блясъка на медиите с личния си живот и политически акции.

Това са най-популярните лица на руската опозиция днес. След като прочетем списъка дори можем да си поиграем мисловно на висша политическа конспирация, защото една власт обикновено не може дори и да мечтае за подобно опозиция - неорганизирана, хаотична, бедна откъм идеи и разпиляна по абсолютно несъбираем начин. Заради това е смешен акцентът, който западните медии слагат върху тези хора. Всяка политическа борба за свобода трябва да бъде уважавана. Но в страна като Русия са важни и други неща – какви идеи за развитие се предлагат, какво мислят опозиционерите за социалната политика, за международните отношения. Путин е като бяла врана сред тази опозиция, защото те не могат да му противопоставят ефектно лидерство и харизматичен управленец. Да не говорим за това, че идеите и начинът по който ги представят едва ли събират одобрението на повече от един процент от руското общество.

Всъщност опозиция в подобен карикатурен вид не е полезна за Руската федерация, защото сегашната власт в Кремъл трябва да знае, че има насреща си някаква реална конкуренция. Защото в момента Путин се състезава Путин понеже срещу себе си има единствено кротък и радостен хаос.

Политическите процеси в Русия обаче са изключителни интересни и занимателни, защото там се оформя различна визия за света в който живеем. И е глупаво да изтърваме от поглед процесите, както и да вярваме на умишлено подменените информации за тях. Зад политиката винаги има хора, а тези хора са нагърбени с предизвикателството да променят или не една страна.

Засега обаче единственият реален лидер си се намира в Кремъл. Колкото и тъжно да звучи това за останалата част от света.