След като
изкара в политическа летаргия последните няколко месеца, Външно министерство
реши да обяви отново на света своето присъствие. Ведомството на Николай
Младенов излезе с разтревожена позиция за това, че Северна Корея възнамерява да
пусне ракета спътник в периода 10-22 декември.
Правилна,
мъдра, държавническа позиция. Половината Подуяне от три месеца насам не спи,
разтревожена от мрачните планове на севернокорейския лидер Ким Чен Ун да пуска
ракети в световния космос. Хората по кръчмите нямат друга тема освен тази, а
дори на местния пазар обсъждат възможността да поставят лозунг: "Ким Чен
Ун - враг номер 1 на българската демокрация".
Вън от шегата
обаче подборът на теми по които Външно министерство решава да излезе с позиция
е изключително подозрителен. На подобен гневен
текст от българска страна бяхме свидетели и след като станаха ясни
присъдите на пънкарките от "Пуси Райът" в Русия. Друга тема по която
България спокойно можеше да мине без абсолютно всякакво мнение.
Външната
политиката на страната ни в момента прилича на поведението на най-добрия
приятел на кварталния хулиган - скрит в сянката му, той никога няма мнение,
освен мнение на своя основен покровител.
Защо Външно не
е така гласовито за македонската истерия спрямо България? Николай Младенов
тогава заговори за някакви въображаеми червени линии, които щели да бъдат наш
ориентир в геополитическия хаос, но целият гняв спря единствено дотам.
България
има очи за Северна Корея, но е удивително сляпа за съседите си на Балканите.
Това не е външна политика, а само нещо като фентъзи роман. Заради това
обърнахме поглед и към страшното чудовище - Северна Корея и нейната ракета,
най-големите заплахи за спокойния сън на народа.
Корейците са
коварен народ. Никак не изглеждат заплашителни. Странни - да, но заплашителни в
никакъв случай. Заради това е лесно да упражняваш в резолюции на техен гръб.
Ракетата им спътник я литне, я не. Ама Ким Чен Ун сигурно още дълго ще бъде
основен враг на МВнР. Просто е по-лесно.
No comments:
Post a Comment