Полет в неясна мъгла

В едно свое есе Кундера много хубаво бе защитил поезията на Маяковски. От гледна точка на бъдещето, казваше той, миналото изглежда ясно и прозрачно. Но всеки човек живее в мъгла – ние не можем да знаем какво ще е бъдещето. Заради това нашите избори имат значение, защото именно те повдигат мъглата. Когато гледащите от бъдещето говорят за миналото, те не си дават сметка именно за мъглата. А тя е около всеки човек.

Заради това, когато човек си почива блажено в мъглата, той носи само виртуална отговорност за бъдещето. Бъдещето може и трябва да бъде изобразявано единствено като светло и невъзможно красиво, защото всичко друго би потопило света в безкрайна тъга.

Дълго време не можех да разбера тактиката на Холивуд да превръща всичко в безкраен хепиенд. Днес знам, че това в крайна сметка е позитивна стратегия, защото оставено само на себе си човечеството обича да се отдава на депресия.

Заради това трябва да вярваме, че не сме сами в безкрайната вселена, че смисълът на живота ни е ясен, че всичко ще се подреди по най-правилния начин.

Просто, защото човек лети в снежната мъгла и не знае къде точно ще финишира. А, когато не знаеш къде отиваш, винаги отиваш другаде, нали така. Ако си представяме рая безкрайно дълго, може би в края на краищата ще успеем да го свалим на земята.

Вероятно същото целя с моята безкрайна фейсбук-логорея. Надявам се, че полетът в неясната мъгла от думи и мнения в крайна сметка може да приключи в един по-нормален свят, в едно по-нормално общество, в една планета, която е различна....

Сергей Станишев си има безкомпромисен последовател. След като обяви, че ДСБ е морален победител, днес Костов върнал "Златен скункс" на "Господари на ефира" с писмо, което почва така: "Драги смешници..."Трябва ли да припомням за "циркаджиите" на Станишев...:))))))) Думата "смешник" е от соцарсенала, очевидно Костов вече посяга и натам..:)))

-------------------------------------------------------

Магията на книгите. Четох "Облакът Атлас" на Дейвид Мичъл един път (небрежно и доста неразбиращо) на английски. След това я прочетох опияняващо на руски, а сега видях, че я има на български и с риск да изложа коледните си празници на драконовски рестрикции се сдобих с нея. Това обаче са все едно три различни книги. Всеки език кара литературата да звучи по различен начин. Една книга, преведена на всички езици не остава една книга. тя става много. Така де - не ме слушайте, след придобиването на книга обикновено съм твърде радостен, за да говоря разумно...:))))))))))))))

----------------------------------------------------------------

Чели ли сте "Житие и страдания грешнаго Софрония", ама честно? Аз до снощи не бях, обаче издирих този стар бестселър и се потопих в уникален свят, разказан с умилително архаичен език. Софроний се бори с всички трудности на живота: "Ами аз камо да побягна - повон не може да са поиде нигде, а да седя у християнская хижа не е возможно. Но побегнах и скрих ся у един турецкий харем"....

Страда от модерната чума - дълговете: "И аз му сказах все моя нужда - како мя изгабосаха изперва и натовариха мя епархията скупа за петдясят и пят кесии, и четири години не съм ходил на епархията си, нито съм узел една пара, нито съм дал мирия, ни файда за тия пари, та ся станали борч више от осемдесят кесии".

А най-накрая страда и заради непредвидени разходи: "след някой ден разболе ся и попадия, леже болна шест месеци и престави ся - нападна ни и другая харч".

Старите българи, май френдс, са страдали от абсолютно същите проблеми като нас - преследвали са ги дългове, преследвали ли са ги злобни подтиснически сили и очевидно тогава, както и сега, здравеопазването си е харч от който ти се разтракват зъбите...:))))))))))))))

---------------------------------------------------------------------

Една историческа случка, която чух днес от доц. Димитър Генчев и споделям радостно с вас. Значи през 1908 година Нравствената полиция разбива хотел, който се е намирал на мястото, където днес са Халите. На втория етаж полицията се натъква на Димитър Благоев, който се е усамотил с млада съратничка там. Жълтата преса издивява от кеф. Пишат едри заглавия. Опитват се да разровят историята, но партията (стъпила на здрава хетеросексуална основа) е непробиваема, а дори към Дядото се гледа с известна завист, защото младите девойки му връзват. Тогава един от журналистите решава да се обърне за коментар към политическата конкуренция на Благоев Янко Сакъзов и му задава въпрос за случката. Сакъзов дава брилянтен отговор: "Радвам се на това, което е станало - Благоев просто прави тесните социалистки широки" (или нещо такова). С други думи в левицата може да е имало политически конфликти по онова време, но на други полета тя изначално е била в пълен консенсус.....:)))))))))))))))))

---------------------------------------------------------------

Eдна причина да не минавам на коледни пости. Чета заглавие: "Слагат лимит до 10 % на соята в саламите". Какво??? Слагат лимит едва сега? Знаете ли какво означава това най-вероятно - че цяла година старият репортер е бил класически вегетарианец. Най-вероятно съм погълнал толкова много соя, че всички пости оттук-нататък са ми опростени като греховете на невинен младенец - вегетарианец...:)))))))))))))))

-------------------------------------------------------------------

Изчислих, че днес успях да изям кутия и половина с шоколадови бонбони. И се замислих за първопроизхода на това желание. Очевидният извод, че съм лаком като канибал на диета и всичко шоколадово край мен е в потенциална опасност го отхвърлям като твърде лесно обяснение. После си казах, че тялото на журналиста е така свикнало да работи в неделя, че всеки път като остане в изненадващо състояние на мързел, то настоява по някакъв начин да си получи стреса. Дори и когато този стрес се състои в свръхупотребата на шоколад. Ето как измислих невинно обяснение за своята лакомия. Фашистката доктор Емилова може да ходи да се гръмне...:))))))))))

------------------------------------------------------------

Велик Джани Родари - просто велик!:

"Плетачът на столове"

Плетачо на столове, добър ден!

Ти работиш пак, седнал на земята.

Ех, грешно е животът нареден,

отдето и човек да го пресмята!

Тъкачката в завода няма плат

да си ушие рокличката проста,

селякът сред житата мре от глад,

строителят на къщи спи под моста,

Завръща се от фабриката пеш

автомобили, който в нея прави,

и ти, столарю, столове плетеш,

а сам седиш на плочите корави!

---------------------------------------------------------------

Заради някаква шантава повреда цял ден стоях без интернет и вече безусловно мога да споделя, че единствено нетът предпазва съвременната цивилизация от разпадане и човекът от завръщането към абсолютното дивачество. Един ден останах без нет и се почувствах толкова примитивен, че по едно време усетих как от ДНК-то ми се навдига древното като Лили Иванова желание да ходя да ловувам мамути...:))) Добре, че нетът дойде, защото, ако се беше забавил като нищо щях да ходя да правя рисунки на плейметки с въглен по стените...:)))))))

------------------------------------------------------------------

Крушова ракия, салатка, разговор за пролетарския джихад, още крушова ракия...Кавото и да говорят живеем наистина в най-добрия от всички възможни светове...Е,можеше да пропуснат единствено Б.Б...

---------------------------------------------------------------

Хрумна ми жестоко заглавие за виртуална кауза: "В защита на всички мозъчни клетки, които сериалът "сексът и градът" е убил". Така де - някой трябва да потърси справедливост за цялото количество интелект, което се е изпарило от ужас в беззвездната вселена...:)))))))))))))

-------------------------------------------------------

"Човекът и конят винаги са съпътствали живота на хората...". Безсмъртно прозрение на Вежди Рашидов. Поредно...

-------------------------------------------------------

Заглавие: "ГЕРБ спират обсъждането на промени в Изборния кодекс, докато от БСП и ДПС не се извинят"....Майко мила! Имаме си мнозинство, което се изживява като хормонясъл тийнейджър, обиден заради това, че съученичките му не му обръщат внимание. Миличките те! Напрво ти идва да им биеш един чембер по челото...:)))

------------------------------------------------------

Понеже гледам какви скандали стават около Изборния кодекс искам да споделя една своя радикална идея. Ако зависеше от мен, живеещите в чужбина не трябва да имат изобщо право на глас. Считам, че е въпрос на политическа почтеност на избирателя да изпита върху гърба си резултатите от своя подаден глас, особено, ако е гласувал за управляващите (които й да са те). Иначе е многооо лесно - от далечна Канада да ми пускаш бюлетина за ГЕРБ и да твърдиш, че Генерала бил мащабен реформатор. Ела тук да му сърбаш попарата, мамка му! :))))

-------------------------------------------------------

Занимавам се с четенето на радикална поезия и попаднах на брилянтна поема от Маяковски, озаглавена "Лицето на класовия враг". Ето как преди толкова много години е описан новият буржоа:

Ще познаеш буржоата

лесно (видна е сганта):

нисък, с талия налята

и със пура на уста.

Даже млад - лежи на гръб -

турил си е златен зъб.

Гладко бръснат, с лъснал врат...

Казано накратко - гад!

Леко се смутих, защото това за налятата талия (и от време на време за пурите) е описание и на моя милост, но после си казах, че човекът определено не ме е предсказал, а пък аз съм налят, за да всявам объркване в буржоазните редици. Но вън от бъзика, очевидно има един универсален тип богаташ-гадняр, който всеки капитализъм вади от генофонда си. Поезията на Маяковски го е пренесла от миналото, но трябва само да излезете по централните улици на София, за го видите...Поезията е по-силна от историята. Защото ти дава правилните думи да псуваш и днес :)))))

-------------------------------------------------------------

Чета, че Соломон Паси бил номинирал българския народ за Нобелова награда за мир заради спасяването на българските евреи. Похвална инициатива да ви кажа. Нооо, мисля, че народът много повече заслужава Нобелова награда по химия. Такава пърцуца прави, че може да сгъне всеки химик на две...:)))))))))))))))))))

---------------------------------------------------

Днес в студения четвъртък пак реших, че нивото на лирично-поетичната мисъл у нас е залязло жестоко и заради това сътворих поредния лиричен опус. Направих го по две причини - първо да дам заявка към Нобеловия комитет да не ме подминават тази година и второ - трябва да се стремим към културата, защото иначе всички ще заприличаме на Цветан Цветанов :)))))))

Премиерът захърка във Осло,

а после каза -много летял!

Пък аз те чаках, мила, тъй остро

като репортерче парламентарен скандал.

Чаках те както Борисов,

чакаше среща с Обама.

Чаках те като "Южен поток"

макар, че първа копка няма.

Чаках те като топполицай,

Европол да се намеси,

чаках като депутат от ГЕРБ

по чудо без конфликт на интереси...:))))))

----------------------------------------------------------

Офф, всеки път като попадна насред коледното промиване на мозъци за това как трябва да сме добри, че вълшебните нощи предстоят, че чудото се усеща във въздуха, че идвал месецът на светлина, ми идва да отвлека шейната на дядо Коледа, да продам елените на първия месокомбинат, който ми се изпречи пред погледа, да взема за заложник стареца докато не ми материализира от нищото айпад и да настоявам пред властите на света, че няма да го пусна преди Снежанка официално да направи стриптийз по МТВ...:)))) Гринч ли? Подуянският Гринч има по-глобални планове...:)))

------------------------------------------------------------------

Сетих се за една стара руска частушка, която бях научил като ученик, но без да схващам висшия й политически смисъл:

Обменяли хулигана

на Луиса Корвалана.

Где б найти такую блядь,

чтоб на Брежнева сменять?

(Кратка историческа бележка, че епохата заличава имената - Луис Корвалан (той почина преди няколко месеца) беше шеф на Чилийската компартия и руснаците заменят неговия живот за този на Владимир Буковски. Не че това сега интересува някого, ама аз да си кажа). Голямата идея на частушката обаче ми харесва. Народът е бил наясно, че да се отървеш от един динозавър трябва да сключиш сделка със вселената.

И заради това сега аз стоя като руски лирически герой и постоянно се питам:

Где б найти такую блядь,

чтоб на Борисова сменять?

Аме все още не съм стигнал до отговор :)))))))

----------------------------------------------------------

Замислих се колко коварно нещо са метафорите, защото по неволя измислих една - снегът е ракията на небето. Тъкмо се почувствах като поет от радикална школа, когато се замислих, че ако снегът е ракия, значи вселената гадно никога не ни пуща мезе...Така поетът в мен нещо не получи реализация.

-------------------------------------------------------------

Оххх, попаднах на една книга "Историята на СДС, 07.12.1989 - 07.12.2009". Величествено четиво. Събрали са на едно място имената на първите седесари. Освен очевидните липси на хора от тях (част от създателите на СДС след това си останаха в БСП) прави впечатление друго - от първото поколение автентични седесари в момента в партията не е останал почти нито един. Всички са прогонени, изключени, напуснали, обидени, огорчени или заклеймени. Книгата е параноично фиксирана в принадлежността на висши СДС-кадри към ДС, което си е техен вътрешен демон с който партия, която постоянно е в параноя няма как да се прави. И най-важното, което видях в книгата - първите години на СДС са изпъстрени със събития, много прояви, избраната форма да се обяснява какво е станало на конкретна дата дори не стига. Краят обаче е показателен. Книгата завършва така: 14.12.2009 - Отбелязва се празникът на СДС - 20 години от създаването на партията с коктейл в ресторант "България" в София. С други думи книгата трябваше да се казва - "СДС - от революцията до коктейла" :))))) Ама като гледам как оредяват сините тази книга май аз ще трябва да я пиша...:))))))))))

-------------------------------------------------------------------

След като и кандидатурата на Гугушева гръмна като американски джип в афганистанско опиумно поле, вече трябва да обобщим, че ГЕРБ поведе на СДС с 2:0. Първото беше автогол с ножица, второто беше автогол от некадърност. Ако СДС решат за трети път да участват в този политическо-юридически цирк трябва незабавно да подадат документи в съда и да се регистрират по Закона за защита на любимите секскукли на властта :))))))

-----------------------------------------------------------

Бях озарен от геополитическо откровение. Навремето, преди много години, Пеньо Пенев възторжено и триумфално се обърна към капитализма и го срина със следния стих:

Запад,

сложи си монокъла

и виж колко богата е

мойта страна! -

Банките в Нюйорк,

Лондон,

Париж:

нямат

такава висока цена!

При това великият образ говореше само за 30 стотинки.

Тази вечер като се прибирах край подуянската автогара видях как пред кръчмата, при минус 5 градуса част от местния пролетариат пиеше бира и ядовито проклинаше, че едно нещо е неизменимо в тази вселена и това са сервитьорите, където все ти дават не достатъчно студена бира. Сърцето ми изтупка радостно:

Европейски съюз,

сложи си сутиена

и виж колко мъжка е

мойта страна.

Кръчмите в Берлин,

Лондон,

Париж,

са само простотия

пред Подуяне - уляля!

-----------------------------------------------------------

Лиляна Павлова е станала "Жена на годината"???? What the fuck? Ако призът беше за "Годзила на годината" разбирам. Или поне да беше озаглавен "Магистрална прелест 2012" :)))))))

---------------------------------------------------------

Чета някакво изявление на топ-финансовия вампир у нас Левон Хампарцумян, че "кризата е само в главата на неудачниците". Разбрахте ли сега защо сте зле - не, защото кабинетът упрявлява лошо, а банките се държат като притежатели на крепостни селяни, а защото сте смотани лузъри с кофти ментална нагласа. В това изявление е закодирано не само презрение, а цяла идеология. Това, което Хампарцумян обаче не иска да си признае, че кризата може и да е само в главата на лузърите, но еректилната дисфункция със сигурност отдавна гризе слабините на хора, които се изживяват като такъв елит...:)))))))))

------------------------------------------------------------

Най-накрая изпълних още една точка от списъка си, наречен "10 милиарда неща, които задължително трябва да свърша преди да умра" - ходих на опера в Болшой театър. Нека да споделя нещо - според мен всяка културна сграда трябва да прилича на него. Тя те изсмуква от обикновеното пространство за два часа и те разполага сред лукс, разкош, аристократизъм, не обикновена вечер, а нещо като празник, който не свършва. Вероятно заради това руснаците ходят на театър с най-хубавите си дрехи, а Аллах ми е свидетел билетите за Болшой къртят зъби като цени - преведено в български пари сигурно са около 200 лева. Цената обаче си струва в два случая - ако друг ти плаща и, ако наистина искаш да избягаш от заснежената Москва и два часа да се чувстваш като граф, който притежава света...:))))))

----------------------------------------------------------------

Една политическа история. Разхождах се край Манежа и се сетих за една история. Навремето, в началото на 60-те години водят Хрушчов там да разгледа изложбата на младите руски модернисти. Украински селянин по произход Хрушчов се потриса от това, което вижда и с писклив глас изкряква към художниците: "Господа педераси, решете с кой сте - с нас или против нас". След това "размразяването" отново започва да се превръща в геополитически ледник. Но сега научих, че един от скулпторите на изложбата тогава, великият Ернст Неизвестни, след това прави надгробния паметник на Хрушчов. Колоната на този паметник е наполовина бяла, наполовина черна, гениално проникновение за противоречивата същност на този политик. Но не това ми е мисълта. Всъщност необходимо е светът да знае, че трябва да се отнася добре с хората на изкуството. Защото последната дума винаги е тяхна....:))))))))

----------------------------------------------------------------

...и над Москва заваля сняг. Отново. Тук снегът не е новина. Никой не го забелязва. През зимата снегът в Русия е естествен като кисела краставичка като мезе за водка. Май развивам странно привличане към северните градове. През лятото те живеят в перманентен ден - слънцето се показва в 4 сутринта и мързеливо залязва към 12 часа вечерта. А зиме денят започва в 11 часа и свършва в три. А най-накрая схванах и рецептата срещу силен студ - нарича се Царская водка. Удариш две и не само студът не те плаши, ами ти идва да се топнеш в Москва-река, за да загасиш огъня в себе си. Ако тая далавера с глобалното затопляне е вярна и то донесе ледниците отново по нашите ширини, да знаете, че трябва да усвояваме московското ноу-хау. Една водка. Малко топлина. И сняг, който не спира да вали...:)))))))))

---------------------------------------------------------

В Москва, друзья, е направо циганско лято. Само минус 7 градуса :))))) Ама пък е такъв кеф да се окажеш насред руска зима, че човек се чуди какво по-напред да направи - да се натряска с водка или да ходи да се закача с рускини :))) Има градове в които човек се усеща така сякаш никога не е напускал дома си - всичко е ясно, всичко е правилно, всичко е с минижуп :P Е, Москва е този град за мене. Сериозно. Тука мога да изкарам 50 години и да ги усетя само като секунда. Ето колко е хубаво :)))