Хората са странни създания. Те са
преходни, но могат да правят вечни неща. Като думите например. Думите са вечен
продукт на едни невечни същества.
Несправедливо е.
Думите вероятно са по-съвършени от
нас. Те имат памет, знаят как да вълнуват и не се изхабяват чак толкова лесно,
ако са наредени по правилния начин. Хората омръзват по-бързо, а това, както и
да го погледнеш си е проблем.
И едва, когато някой си отиде
разбираш, че човекът има по-голямо значение. Защото думите са вечни, но сами по
себе си неутрални. Именно един човек трябва да ги направи истински и да ги
занесе на останалите хора.
Тези мисли ми хрумнаха, когато
виждах реакциите на хората около смъртта на Георги Калоянчев. Те му приписваха
авторството на думи, които той само е изрекъл, но не е написал. И все пак той с
право може да бъде наречен техен автор. Защото думите са развълнували хора,
когато ги е произнесъл той. Това не е малко.
Вечността на думите и преходността
на човека е рецептата на нашия свят за постигането на продължителност. И,
когато хората губят памет за думите, те всъщност губят памет за другите хора и
това е проблемът на забързаните времена в които живеем.
Поради тази причина, смятам, човек
трябва да обръща внимание и на малките симпатични неща край себе си. Защото
един ден, когато си тръгне вероятно те ще му липсват най-много.
Излъгах се
да бъда жури на един конкурс за разказ, есе или просто текст с впечатления на
руснаци за България. Не съм мислил, че някога четенето на такива текстове ще ми
донесе такова удоволствие. През погледа на руснаците България е страна на вечно
слънце, безкрайно синьо море, някакви неописуеми слънчеви емоции и хора, които
приличат на ангели. Човек може да се пристрасти към такъв поглед за неговата
собствена страна. Честно. :))))
--------------------------------------------------------
Благодарение
на мен няма смисъл да гледате новините по празниците. Заради "огромното и
богато" въображение на телевизионните продуценти мога отсега да ви наредя
програмата на новинарските емисии по празниците:
1. Голямото
пътуване започна. Репортаж от изхода на София. По магистралата минават три коли
в час. Загрижена репортерка разпитва полицай кога точно се очаква пика.
2. Какво
пазаруваме? Загрижена репортерка обикаля столичните молове, за да намери
балъци, които да споделят колко точно кинта са изхарчили.
3. Как
празнуваме? Ексклузивен репортаж на загрижена репортерка от село в радиус на не
повече от 15 километра от София за това как яде народа и какви са обичаите.
4. Почна ли
голямото пътуване. Пряко включване на същата репортерка от изхода на София,
която трябва да обясни защо още няма задръствания.
5. Къде
почиваме? Загрижена репортерка от нюзрума обяснява как туроператорите се
оплаквали, че трябва да се откажат от шампанското, понеже народът не иска да
пътува.
6. Полезни
ли са почивните дни? Загрижена репортерка прави анкета с диетоложка, която
казва, че не трябва да се яде много, даже не трябва да се яде изобщо. Загрижен
икономист от Института за пазарна икономика обяснява, че отпуските развалят
хората и заради това не трябва да се почива изобщо.
7. Тръгнаха
ли хората? Пак включване на репортерката от изхода на София. Тя загрижено
обяснява, че сигурно задръстванията ще почнат след полунощ...
------------------------------------------------------------
Като видях
колко гледания е натрупал PSY в Ю Тюб, вече се опасявам, че когато един ден
извънземните слязат от летящата чиния никой от тях няма да пита: "Ху да
фак из Дельо". Те просто ще бъдат заети с това да викат: "Оппа,
Гангам стайл"...:)))) А и кой съм аз, че да съдя извънземните? Откакто чух
Гангам стайл не мога да си я избия от главата. Убеден съм, че това е коварен
план на Черен южнокорейски лорд да накара целия свят да подскача смешно и да
вика: "Еее, секси лейдиии" :)))))
-------------------------------------------------------
В центъра
на София почти няма хора. Пробягват единствено кадри от електората на Фандъкова
- бездомни кучета, които обаче изглеждат симпатични, независимо от обществените
настроения срещу тях. Трамваите са празни. Контрольорите дебнат по спирките, за
да вгорчат почивката на електората, който в знак на протест не дупчи билети.
Магазините са затворени. Няма коли. Единственият знак за човешко присъствие са
скандалите между контрольори и пътници без билети. Което е позитивно. Нещо
трябва да напомня, че сме в България. Иначе човек би се объркал, че е попаднал
в някаква друга държава...:))))))))
----------------------------------------------------------------
Философска
загадка: как ли са празнували Коледа преди да бъде сниман филмът "Сам
вкъщи"? Ако съдим по телевизионното битие - Коледата почва с приключенията
на Макколи Кълкин...:))))))
--------------------------------------------------------
Още един
Бъдни вечер и производителите на кантари ще трябва да измислят подсилени
кантари заради мене...:)))) Леко завиждам на религиозните - хората извличат
смисъл от този празник (вероятно), чувстват се силни, уверени, смели,
окуражени. А ние атеистите - само дебелеем :))))))
----------------------------------------------------------------
Значи това
е нощта в която трябва да дебна с Калашник край елхата. имаме да си говорим със
Стареца за това кога ще разбере, че ако човек иска айпад, трябва да получи
айпад, а не Новогодишна реч на Симеон Дянков, че тази година вече задължително
ще излезем от кризата...:)))))) И друг богословски въпрос вълнува ума ми - след
като пенсионираха преждевременно дядо Мраз, сигурни ли сме, че той е натрупал
пенсионна възраст и ще получи ли увеличение на пенсията? Защото, представете си
колко е гадно - да си вечен, никога да не умреш, ама пенсията ти да е като на
български пенсионер...:))) Еххх, лошо е устроен светът на празничните герои. А
може, по-иначе може...:)))
-------------------------------------------------------------
Питат Бойко
вярва ли в бъзсмъртието на душата, а той отговаря, че програмата на ГЕРБ била
да обновява църкви и да кани владиците на такива събития. Какво да ви кажа -
винаги е опасно да обсъждаш богословски въпроси с микроорганизъм. :))) Б.Б поне
обаче е лишен от душевни терзания. Сигурно преди да умре ще помоли да му сложат
единствено ножичка и пари в ковчега - парите за подкуп за Началство и ножичка,
ако успее да се вреди да реже лентички из небето...:)))
--------------------------------------------------------
В една
стара руска песен се казваше, че има само един миг между миналото и бъдещето и
този миг се наричал живот. Ако човек обаче открие начин да удължи мига
достатъчно (някои го правят чрез диети, здравословен живот и абсолютна скука, а
други чрез употребата на вещества, които не се препоръчват на малолетни) може
да открие, че историята е пълен шит, а бъдещето е неясно като мисъл в главата
на Бойко Борисов. Ето защо не е препоръчително човек да слуша философски песни
по празниците - натоварват РАМ-паметта на човек повече, отколкото е нужно. Ето
ви една полза от слушането на чалга. Текст от типа: "Гъци, гъци..."
никога няма да ви накара да мислите за историята...:)))) Наздраве :)))
--------------------------------------------------------------------
Ако
прасетата си имаха рай, значи всичките те щяха да са мъченици...Което ме
навежда на мисълта, че в тяхното богословие след хубава пържолка, аз вeче съм
един от основните гадове...:))))
--------------------------------------------------------------
Телевизията
- най-големия враг на коледните празници! :)))))) Пуснеш за малко телевизор и
всеки коледен дух ти се изпарява. Ако човек иска да се запази празничен,
очевидно трябва да вземе мерки за нетелевизионно спасяване на душата си. За
тази цел пък вселената е измислила водката...:)))))
-------------------------------------------------------------
Старият
репортер успя да се изплъзне от капитализма, а и от махмурлука, финтира
вселенските власти, които бдят за трудовия ред във вселената и се озова в
Пловдив по най-баналния начин - след поетично пътуване с влак, където съседът
ми по стоене на крак постоянно ми говореше, че всички, които искали да избягат
от страната са идиоти, които не знаят какво изпускат. Съседът ми по стоене беше
доста почерпен, но пък определено знаеше какви ги говори. Най-накрая почна да
разказва мръснишки вицове като особено държеше младите девойки в целия вагон да
ги чуват. Когато хората се смееха пичът грейваше и псуваше, че не му дават да
пуши във влака...Даа, колко малко му трябва на човек, за да влезе във коледно
настроение :)))))
-----------------------------------------------------------------
Имам
няколко въпроса за Края на света, на които богословските власти все още не са
ми дали отговор:
1. В Деня
на страшния съд мога ли да направа кратка презентация на живота си и ще има ли
възможност да си покажа слайдовете на Пауър Пойнт?
2. Ще ми
бъде ли осигурена астралното право на адвокат, ако прокурорските обвинения на
небето в разгулен и несериозен живот станат твърде тежка?
3. Ще има
ли осигурена кафе-пауза по средата на презентацията ми, за да успея да проуча
настроенията на съдебната публика?
4. Подлежи
ли на корупция съдебното жури, които ще отчита присъдата?
5. Наясно
съм, че Той е съвършен и безгрешен, но има ли опция презентацията ми толкова да
му хареса, че да ми опрости в аванс някои грехове.
6.
Предвиден ли е коктейл в случай на оправдателна присъда и колко градуса е
ракията в Рая? :)))))))))))))))))
------------------------------------------------------------
Днес
научих, че около дядо Коледа се въртяла нова жена - някакво създание, наречено
баба Коледа. Баба Коледа била станала толкова популярна, че дори измествала
Снежанка от традиционната визия на стареца с бялата брада. Ти да видиш - на
Северния полюс имало любовен триъгълник :)))) Старецът залитнал по младото
гадже с късата поличка (Снежанка), ама май съпружеското тяло Баба Коледа вече
отговаря на удара...:))))) Ще наблюдавам с интерес еротичната драма :))
--------------------------------------------------------
Бойко
Борисов не прерязал лентичка на ремонтирана църква, защото не можел да го
направи там, където Началника се разпореждал. Той (Борисов) режел ленти само
навън от църквите, където бил наистина началник. О, Началнико, не е ли време да
преразгледаш трудовите си взаимоотношения с този пълен капут. Трябва ли да
припомням, че който споменава напразно името Началническо, трябва да бъде
удостоен със заповед за уволнение. И не, Началнико, под уволнение не разбирам
да си го прибираш. Все още не. Нека първо да постои да топло. Пък там ще му
режат лентичката всяка вечер..:))))))))
---------------------------------------------------------------
Попаднах на
биографията на Велимир Хлебников - най-драматичния и велик от руските
футуристи. Освен създател на шантава поезия и на светли мисли за бъдещето,
Хлебников пише едно стихотворение в което се провъзгласява за Председател на
земното кълбо и прокламира идеята си, че всеки човек е отделна държава, което и
до днес ме изпълва с възхищение. Ако Хлебников бе оглавил земното кълбо, днес
планетата щеше да е различна. Та човекът, който цял живот стои странен и
неразбран, чиято поезия и до днес предизвиква неясни тръпки се оказа автор на
едно кротко и велико стихотворение, което искам да споделя:
На мен ми стига
къшей хляб,
капка мляко топло,
това небе,
този облак!
Точно преди
края на света схванах, че всичко казано в стихчето е вярно. :))))
-------------------------------------------------------------
Зигмунт
Бауман, велик полски социолог, бе обявил тържествено в книгата си
"Глобализацията", че светът вече се дели на глобални и локални.
Глобалните се шматкат из света свободно, а локалните стенат угнетени от работно
време, гадни шефове и стряскащи цени на бирата. Обаче Бауман е пропуснал друго
разделение, което може да бъде забелязано в България, в сутрешните трамваи,
няколко дни преди окончателния Свършек на света - Пиещи и Непиещи. Ще ги разпознаете
по това, че Непиещите успяват да запазят вертикално положение на телата си и
гледат светло все едно са някакви преродени майки Терези, мамка им. А Пиещите
могат да бъдат разпознати по погледа в който се чете философско огорчение от
вселената, по опита им постоянно да заспят рано-сутрин и по
антикапиталистическата нагласа, че светът е устроен несправедливо след като
работното време не почва в 15 часа следобед...Пиещите - те ще променят света
:)))))))))
------------------------------------------------------------------------
Покрай
смъртта на Калоянчев се замислих за нещо. Виждам как във Фейсбук толкова много
хора му приписват думи на знайни и незнайни автори и удивено разбрах, че
всъщност хората са прави да смятат Калоянчев за техен автор. Думите сами по
себе си не означават нищо, най-важното е през кой човек ще минат, кой ще ги
изрече, кой ще ги занесе на хората. Заради това хората си спомнят за този велик
актьор - той даде живот на толкова много думи, че е трудно да си представим
живота си без тях. Хората са по-важни от думите. Това е, което научих днес. И
въпреки тъжни повод, това ме зарадва. Ама сериозно.
No comments:
Post a Comment