Хампарцумян - вампирът на „измислената” криза

Вече четири години Кризата е камшик с който светът, а и българите, са лишавани системно от социални права, заплати, сигурност, здравеопазване и образование. Вече четири години заради Кризата Европейският съюз фетишизира фискалното затягане на колани до почти пълното изтребление на отделни държави на Стария континент. Вече четири години Кризата е основен аргумент, когато трябва да бъдат прецакани обикновените хора и да им се обясни защо е вредно за тяхната психика да се надяват на хубаво бъдеще и на образование за децата си.

Тези дни обаче ни съобщиха новина.

Оказа се, че криза нямало изобщо. Тя (кризата) била единствено в главите на неудачниците. Говорител на тази новина стана не друг, а величаяният като топбанкер Левон Хампарцумян, човек, който обича да се изживява като официален пиар на банковата мафия у нас.

Според финансовото полубожество лузърите (а за такива вероятно той има всички, които не взимат неговите 250 хиляди лева месечно) само мрънкат вместо да се стегнат, да бачкат и да се оправят сами.

Много е важно да схванем идеологията зад тези думи. Значи хората живеят бедно не заради некадърното правителство, финансовият министър с фашизоидни представи, заради премиера, който сънува единствено магистрали и заради замразяването на доходите. Категорично не. Очевидно в света на банкера кризата съществува само, защото обикновените смотаняци са с кофти ментална нагласа. Тази криза сигурно е нещо като грипен вирус, който покосява обикновените хора и ги кара да вярват, че работодателите им са им орязали заплатите, че ги принуждават да работят на ненормиран работен ден, че не им плащат редовно месечните възнаграждения. Абсолютни отрепки с разрушително въображение.

Сега сме в някакъв нов епизод от икономическия трилър. След като богаташите бяха спасени с обществени пари, защитени от гнева на обществото, обгрижени като елит със статут на вечност, сега те отново стоварват отговорността за кризата върху бедните. Този път не като присвояват парите им, а като ги обвиняват, че са абсолютно некадърни мързеливци, които са свикнали само да мрънкат за заплати и социална сигурност и не могат да прояват инициативност за пет пари.

Да, защото е страшно лесно да бъдеш инициативен, когато се чудиш с какви пари ще изкараш месеца.

Защото няма нищо по-лесно от това да си предприемчив, когато виждаш как заплатата ти не стига да купиш учебници на децата.

Как да не може да бъде победител един човек на който банката му вдига лихвата всеки месец?

Какво се оплакват тези гниди от държавата с най-ниска покупателна способност в цяла Европа?

За такива като тях Левон Хампарцумян има нова мантра: „Ние сме най-бедни от клуба на богатите”.

Истинска поезия. Когато следващият път ходите при работоделя си да искате да ви увеличи заплатата от 300 на 310 лева си направете сметката, че вие сте в клуба на богатите, нещастници такива. Само знаете да пискате за пари, без да си давате сметка, че бедните в Камерун ще ви гледат като истински богаташи. Много се оплаквате, ама хората в Намибия биха продали двата си бъбрека да бъдат на вашето място. Каква чест е да си дояждаш, да спестяваш редовно от лекарства, да се лишаваш от всичко без най-необходимото, но да чуеш как един финансов вампир поощрително те тупа по главичката, че ти си от клуба на богатите, въпреки, че си лузър по рождение и то с криза в главата.

Откъде ли идва това презрение към обикновените хора? Какво го поражда? Какъв може да е неговият източник? Или финансовите вампири вече си мислят, че са стигнали до нов стадий – че парите сами ще капят в техните безкрайно алчни джобове и нямат нужда от обикновено население, чиято кръв да пият?

И не е ли странно да ни говорят само за предприемчивите, успяващите, победителите? Едно общество, което не мисли за това какво се случва с непобедителите е обречено на вечна гангрена. Не всички могат да бъдат успешни, какво правим с тези, които не намират място на почетната стълбичка? Нима те са обречени цял живот да чуват, че са долни отрепки, които разпространяват вируса на кризата.

Елегантността на тази формула „мрънкащи лузъри – въобразена криза” всъщност е вид социален фашизъм. Тя говори за това, че всякакви нормални връзки между финансовите елити и обикновените хора са прекъснати. Да не говорим за това, че в България тези връзки никога не са съществували, защото тук финансовите вампири нямат самостоятелна история. Назначените милионери обичат да се правят на герои от роман на Айн Ранд, на Джон Голт добил плът и кръв, но тяхното поведение е фалшиво и именно заради това стига до безкраен цинизъм.

Тази работа с кризата, която съществува единствено в главите на неудачниците обаче няма да свърши добре. И то най-вече за социалната роля на такива като Хампарцумян. Защото можеш да се опиташ да зомбираш хората, че проблемът всъщност са самите те, но празните портфейли и напълно разнебитените общества са аргумент точно за обратното. Господарите на кризата, нейните създатели, тези, които я отгледаха от мъничко чудовище до невероятна Годзила, днес се опитват да се отърват от продукта на своята мизерия и твърдят, че това, което троши небостъргачите и срива борсите не създание, изплувало от океана, а само сън на гладните лузъри, които са толкова тъпи, че даже нямат пари за хляб.

Подобна социална перверзия не може да трае безкрайно. И това дори не е оптимистичен завършек.

Много хора са си въобразили, че този свят няма никаква алтернатива, че не е възможен друг живот, че един път след като са раздадени картите, асата винаги ще бъдат в големите акули.

Не съм сигурен дали ще можем да наречем промяната един ден революция.

Но, ако можем, бъдете убедени – никой никога няма да посмее да твърди за нея, че тя е просто измислица на озверелите от глад и отчаяние...