Защо ми е мъчно за Георги Първанов?

Тези дни си говорихме с приятели за това какъв трябва и не трябва да е президента. Всички бяхме категорични, че президентът трябва да е фигура максимално далече от Росен Плевнелиев. Този въздухар и богаташ, който не познава собствената си страна прилича на извънземно, което случайно е попаднало на поста си и изобщо не може да се ориентира в реалностите. За една година лицето Росен П. натрупа толкова много гафове, че ще ни трябва книга с обема на "Война и мир", за да опишем всичките му ментални и политически несъответствия.

Тогава аз се замислих и стигнах до своя собствена новина. Колкото повече гледам Плевнелиев, толкова повече ми липсва Георги Първанов. Колкото повече слушам Плевнелиев да говори, толкова повече разбирам, че Първанов беше оптималния президент за тази страна, тези правомощия и за хаотичния геополитически климат в който се намираме.

Кажете ми дали се сещате дори за един гаф на Първанов?

И тук ще оставя встрани измислените истории за лова на архара, апартаментите и историите за това как Мариана Попова досега трябва да му е родила поне 10 деца, защото според жълтите вестници тя беше бременна през месец. Първанов пое президентския пост като готов политик, който знаеше къде е, знаеше кой е, беше наясно с народа си и имаше знание и умения да бъде видим, без да бъде натрапчив. Един приятел ми сподели, че всъщност най-ценното нещо, което Първанов притежаваше беше това, че той изяде толкова много бой преди да стане президент, че когато го избраха за държавен глава той беше научен да бъде истински политик. За един бит давам двама небити, гласи старата българска поговорка. Първанов беше като трима бити накуп - натрупал мъдрост, стратегия и заради това никога не направи нещо необмислено. Тоест никога не заприлича на новогодишна реч на Росен Плевнелиев.

Нежните фенове на Плевнелиев, изнежените телевизионни анализатори, модернеещите се всичкознайковци днес се опитват да спасят остатъците от имиджа на новия президент, защото той се провали във всяко свое начинание. Премиерът не дава пет пари за назначения от него президент. Партия ГЕРБ понякога дори забравя, че на "Дондуков" 2 има фигура, която е от техните редици, народът смята Плевнелиев за новия клоун на страната, а интелигенцията в Подуяне го коментира с думи, които никога не бих употребил пред майка си.

При Първанов никой никога не се е държал така. Десните люто го мразеха, защото той два пъти ги би така, че и до днес носят "синила от бича, следи от теглото", БСП винаги се съобразяваше с него, а дори и Бойко Борисов изпитваше някакъв мистичен ужас от държавния глава. Бойко Борисов би изпитвал мистичен ужас от всеки политик, който е продукт на собствените си усилия и загуби, който има самостоятелна биография и собствен път. Ето защо никога няма да видите Борисов да брои и за пет пари мнение на Плевнелиев. Плевнелиев е като извънземно - никой не го слага в никакви сметки, защото той самичък се самоизолира завинаги в територията на безкрайния гаф.

Първанов знаеше как да се отнася с обикновените хора, за ужас на своите опоненти, които обикновено знаят как да се отнасят единствено към бутилките си уиски. Президентът в български условия е като анимационен герой. Нищо не зависи от него, той е украшението на властта. Силата му зависи единствено и само от това колко е силна личността на поста. Заради това Първанов можеше да налага своята воля, защото имаше енергия и опит. Плевнелиев не може да наложи на жена си да му отиде на клетвата, за какви други идеи ще си говорим, че може да прекара, а?

Първанов имаше биография на боксьор, който постоянно са нокаутирали. Изгуби изборите през 1997 година с много. После леко се върна в мача през 1999 година, но вотът като цяло бе изгубен. През 2001 година на парламентарните избори БСП беше почти напълно сразена, но само няколко месеца по-късно лидерът на БСП стана президент, защото се реши на една почти самоубийствена постъпка - да се кандидатира. Опитът на загубите е безценен. Човек научава превратностите на живота. Това е знание, което се натрупва само с бой и избити зъби.

Плевнелиев за сметка на това е като глезеното дете на квартала. Беше министър на регионалното развитие. Купи си медийно внимание. Благославяха го. Твърдяха, че е чудо. Платената любов винаги е богата на комплименти. Той не е виждал действителност дори и за три кратки секунди. Такъв позьор вселената просто не познава. И заради това от първия си миг в реалността той прави гаф след гаф, издънка след издънка.

Първанов владееше тънкото дипломатическо изкуство да каже нещо, но да не каже нищо. Това е работата на президента. Той не може да бъде разделителна линия в обществото. Той трябва да е обединител, защото без обединител нацията изпада в състояние на безкраен сапунен сериал. Днес го обвиняват, че бил инженер на Тройната коалиция. Я да видим, госпожи и господа, а дали през 2005 година имаше изобщо друг вариант за стабилно управление. Ролята на президента не е да генерира нестабилности, а да осигури последователност в институцииите. За целта той трябва да има собствено мнение. А собствено мнение имат хората със собствени биографии.

Я да ми припомните дали Плевнелиев има такава биография извън мелодраматичните му признания, че в предишния си живот е бил ирландска пастирка и, че е спял по "паркинзи".

Трябваше на "Дондуков" 2 да дойде клоун и извънземно, за да оценим хладната скука на речите на Първанов. Той можеше да говори скучно, но можеше и да бъде пламенен. От първия му мандат в главата ми завинаги се е забила речта с която каза на кабинета на НДСВ, че войната в Ирак не е неговата война. кога Плевнелиев ще каже нещо подобно на Бойко Борисов, а?

Първанов беше стратег, защото ясно осъзнаваше, че България не може да влиза в един-единствен коловоз на развитие. И се опитваше да работи в тази посока. Днес се опитват да го обвинят, че се бил срещал прекалено често с Путин. Хайде, молим, а с кого се срещал Плевнелиев? Дали изобщо го канят някъде? Отиде в САЩ и наговори куп глупости. Защото няма чувството за историчност и достойнство. Той е просто телевизионен комедиант, който да запълва идеята, че всички институции имат лице. Ама той лице няма.

И най-хубавото. Първанов знаеше как да произнася новогодишните речи. Никога не направи гаф в тях. Защото владееше етикета. Пред народа на празник се стои прав и се говорят неоригинални неща. Никой няма нужда от президент, който се изживява като рап-певец и сменя интериора. Дори "Господари на ефира" бяха засекли, че Първанов повтаря част от своите поздравления и послания. Точно така трябва да се прави. Хората общо-взето очакват едно и също от властта. Не искат клоунщини. Искат последователност и уважение. Хората уважаваха Първанов, защото знаеха, че могат да очакват от него също уважение. Плевнелиев не познава хората. Заради това и не ги уважава. Заради това и сътвори гафовете си. Защото се чувства назначен, а не избран като президент.

Наскоро чух един десен и снобарски анализатор да се опитва да защитава Плевнелиев като твърдеше, че хората познавали поздравленията само на Тодор Живков и на Георги Първанов. Този десен сноб култово изтърва факта, че пътьом България имаше още двама президенти - Желю Желев и Петър Стоянов (общо и двамата - 10 години). Фактът, че десния сноб ги изтърва е най-голямата похвала за Първанов. С присъствието си той е заличил факта, че десницата беше окупирала "Дондуков" 2 за 10 години. След него никой не си спомня за тях и това е мнение на десен анализатор. Същата ще е съдбата на Плевнелиев, уверявам ви. Само три дни след неговото минаване в пенсия името му ще бъде забравено, защото гафовете се помнят като куриоз, но не и като политика. За сметка на това още поне едно поколение ще въздиша, че не може да има президент като Първанов.

Помнете ми думата.