Събуждане от медийния махмурлук

Енергоразпределителните дружества са проблем за българите от поне 5-6 години насам. Държавната комисия по енергийно и водно регулиране е най-масовият обект на хейт, поне, откакто българите научиха, че съкращението ДКЕВР не е вуду-клетва за бърза импотентност. Обаче тези теми почти не присъстваха в медиите. Там от време на време, по-скоро като куриоз, се появяваше по някоя и друга новина за драматично раздута сметка, но журналистите (защото така е безкрайно по-лесно) така и не търсеха причините за това страдание на хората. Поне доскоро репортажите за отделните битки на хората с монополите приличиха на скучна телевизионна пиеса: появи се пострадалият с гневно лице, журналистът скучаещо го изслушва, после се появява представител на монопола, който говори като зубър на екстази: "ние ще проверим проблема и, ако има някаква наша вина ще вземем мерки в обозримо бъдеще". И това е. Край. В телевизионния наратив това си е като хепиенд по време на дивашки капитализъм.

Медиите бяха опиянени от друго. Да показват рязанията на лентички. Да препредават дърварския речник на кабинета. Да следят футболните мачове на премиера Борисов. Да громят опозицията. Да описват как протичат заседанията на Министерския съвет. И да оставят Симеон Дянков да говори как България е финансов отличник и как Европа трябва да се учи от нас на поддържане на стабилност.

Оказа се обаче, че хората имат силата да променят медиите. Или поне да наложат своя дневен ред в тях и да ги накарат, за първи път от четири години насам, да се занимават с реални, а не с измислени проблеми. Бунтът на ядосаните се оказа упражнение по медиен реализъм. За първи път видях дори най-близките до властта вестници с удивление да откриват, че ЕРП-ата са като октопод, който е захапал обикновените хора. Дори най-придворните журналисти се усетиха, че това е водоразделна ситуация и, ако не застанеш на страната на истинския народ, дори и кабинетът не може да се спаси от гневът и яростта. Изведнъж медиите се събудиха от своя властови махмурлук и видяха светът именно с очите на човек, който е прекалявал с алкохола предната вечер - разкривен, озъбен и отчаян.

Заради това тези дни да четеш вестници е истинско откровение. Тези, които до вчера обожаваха кабинета по неприличен начин днес вече чувстват в далечината гръмогласната буря. А най-интересното от всичко е, че протестите на хората наистина нямат цвят. Това е бунтът на абсолютно обезверените, на притиснатите до стената, на гневните, на потенциално гладните, на хората, които бяха смачкани и именно, защото вече нямат никакъв шанс, днес вече са по улиците и размахват знамена.

И тези хора, доскоро неизвестни, потънали в мрака и телевизионната мътилка, успяха да наложат своя дневен ред на медиите.

А това веднага изкара на преден план другия проблем. Проблемът за това как говори властта. Властта говори панически, ужасено и стреснато. Тя иска да потуши проблема и заради това се опитва да пробута психоаналитични номера.

Сметките щели да бъдат разсрочени, каза Делян Добрев.

Абе, братче, ти не разбра ли, че проблемът вече не е конкретната сметка. Проблемът вече си ти и правителството ти. Вие сте най-гадното ЕРП на земята. Хората искат да получат гаранции за почтеност, а не правила за по-кроткото им обиране.

Шефът на ЧЕЗ, отворко, глътнал няколко бастуна, изохка, че проблемът бил, че българите използвали електричество за отопление, а това бил най-скъпият вариант.

Така ли бе, капут? От висотата на какъв икономически престол оценяваш живота на хората? Значи те, хората, сами са виновни, така ли? Въпреки факта, че януари беше направо пролетен месец и едва ли някой е изхабил чак толкова ток да се топли, че да получи фактура с 300 процента увеличение.

Бойко Борисов обяви, че в сметките трябвало да има ред "Иван Костов" и ред "Сергей Станишев".

Приятелю, и на нас ни е ясно, че в Централния софийски затвор трябва да има килия с табелка "Бойко Борисов", ама си мълчим нали? Огромният грабеж на хората стана при ГЕРБ и поне един път в този живот искам да видя ГЕРБ да поемат отговорност за нещо. Поне веднъж с ушите си да чуя и с очите си да видя (а може и обратното, тази държава и без това е шантава) как някой от ГЕРБ си признава грешка, поема отговорност, изобщо държи се като нормален човек, а не като верен слуга на олигархията, която го е възкачила в парламента.

В медиите този скопен и стресиран език на властта се чу за първи път. Той оттекна сила като оперна ария в училище за глухи. И разкри ясно, че този път границата е на улицата. Едните викат, защото са останали без изход. А другите треперят в кабинетите си и се чудят кой ли бог на надписаните сметки са разгневили, за да чуват този тътен, който може да ги отнесе като цунами тропически бряг...