Десет гафа, които разтърсиха България

Ако само два дни след станалата легендарна с гафовете си новогодишна реч на Росен Плевнелиев в началото на 2013 година, някой се бе осмелил да предположи, че в средата на февруари Симеон Дянков щеше да е уволнен, а два дни по-късно и целият кабинет да се срине, то този някой би бил обявен за луд. А дежурните медии сигурно дълго щяха да се подиграват на хората, които не вярват, че Бойко Борисов ще управлява поне три мандата един след друг.

Но чудото стана. Гневът на улицата отнесе кабинета по-бързо отколкото се случват събитията дори в екшън филм. А, когато хората излязоха по площадите, властта разкри най-разкривеното и си некомпетентно лице и сътвори десет гафа, които трябва да бъдат записани в политическата история. Всички събития, които станаха могат да бъдат разгледани през тези 10 гафа, които разтърсиха България.

Гаф 1. Властта абсолютно подцени степента на народното недоволство.

Първият протест срещу високите сметки за електричество стана на 4 февруари. В Благоевград няколко хиляди души се вдигнаха срещу политиката на ЧЕЗ и поискаха ревизия на сметките. Същите тези хора се събраха на протестно шевствие и викаха по благоевградските улици сатанизираната по време на прехода дума „Национализация”. Шествието сигурно нямаше да влезе в официозните новини, ако не се беше случило нещо скандално. Водачката на протеста Людмила Манова беше арестувана от полицаите. Формален повод за това стана факта, че протестиращите се отклониха от обичайният си маршрут, за да скандират срещу лидерката на партия „България на гражданите” като един от авторите на политиката за приватизация на енегроразпределителните дружества.

Бурята от този арест в социалните мрежи беше неописуема.

Два дни след това се проведе и първия протест във Варна, който събра над 10 хиляди души по улиците, които скандираха срещу монополите и настояваха за незабавна ревизия и национализация на ЕРП-ата. Още от първия ден обаче в Морската столица протестите бяха насочени и срещу кмета Кирил Йорданов, виждан в града като емблема на статуквото и символ на икономическия упадък на Варна под диктата на една групировка.

Протестите като горски пожар се разпространиха из цялата страна, но без да има никаква реакция от страна на властта. Това допълнително нагнети социалното напрежение. В София първия протест срещу високите сметки изкара над 5 хиляди души. На втория протест само няколко дни след това пък протестиращите замеряха със снежни топки икономическият и енергиен министър Делян Добрев. Той по спешност извика шефовете на ЕРП-ата на консултация, но след нея обяви, че единственото, което може да направи държавата е да провери дали електромерите отчитат правилно. Хората отговориха на това предложение с викове „Оставка”.

Този възглас щеше да става все по-чест.

Гаф 2. Панически рокади

На 17 февруари цялата страна бе разтърсена от грандиозен протест.  Гневът на хората сдържан и подтискан три години и половина се изля на улиците и за първи път протестите придобиха политически характер, защото вече освен за национализация и проверка на монополите, хората откровено заявиха, че искат радикална смяна на властта и задължителна оставка на Бойко Борисов. Дори според официалните данни над 100 хиляди души в цялата страна излязоха, за да скандират срещу властта.

„Това е краят на Бойко Борисов”, обявиха в един глас повечето политолози и социолози.

Ден по-рано на заседание на 48-ия конгрес на БСП лидерът на левицата Сергей Станишев се обърна към протестиращите от цялата страна, за да обяви, че партията е чула техния глас. БСП излезе с нова програма за радикална лява политика, която да нормализира страната след управлението на ГЕРБ.

Ден след огромния протест дойде и първата изненада. Вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков бе отстранен от кабинета. Според едната версия, защото не искал да плаща парите за зърнопроизводителите, според другата като начин за защита на правителството като се раздели с най-мразената фигура.

Смяната на Дянков обаче не уталожи напрежението в страната. Точно обратното – засили ли го. В същия ден в който оставката на вицепремиера бе обявена, много хора пак се събраха пред парламента, за да искат оставка на кабинета. Този път се стигна дори и до сблъсъци с полицията – прозорците на стъклената будка на охраната, която се намира встрани от сградата на парламента бяха изпотрошени, а протестиращите блокираха „Орлов мост” в столицата и обявиха, че ще го правят всяка вечер докато правителството не си отиде.

Гаф 3. Най-бързата издънка

Смяната на Дянков стана няколко дни след като премиерът възложи на Юлияна Иванова да оглави Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Иванова постави и своеобразен рекорд. Само няколко часа след назначението си медиите я изловиха в гаф – оказа се, че електронният магазин, който държи в нарушение на всякакви закони е продавал цигари онлайн. Тя веднага обяви, че е готова да подаде оставка, но се оправда с това, че не знаела закона и е била заблудена от своите юристи. И най-непосветените обаче им стана ясно, че Иванова няма качествата да бъде шеф на енергийният регулатор, да не говорим за това, че тя получи от Бойко Борисов 20 дни за справяне с проблема с високите сметки, нещо, което съвсем ясно беше непостижимо.

Няколко дни след нейното назначение правителствената пресслужба обяви, че премиерът е поискал оставката на Иванова и тя я е подала.

Гаф 4. Премиерът го няма.

В най-голямата суматоха, когато на улицата протестите ставаха все по-многолюдни премиерът просто изчезна, противно на обичайния му медиен стил. Три дни нито една медия или журналист имаха представа къде се намира Бойко Борисов и какво прави. През това време протестите ставаха все по-големи, а политическите искания започнаха да се чуват все по-силни.

Когато с три дни закъснение Борисов все пак се появи пред обществеността обяснението му звучеше повече от цинично. Той обяви, че на 17 февруари, неделя, когато протестите стигнаха своя връх, той е играл футбол, защото било почивен ден.

Гаф 5. Изтичане на вътрешна информация

В ситуация на огромна паника в централата на ГЕРБ стана един по-малък, но много показателен гаф. От пресцентъра на управляващата партия разпратиха до всички журналисти инструкции за говорене, които обаче предназначени не за медиите, а за депутатите от мнозинството. От тях ясно се видя, че избранниците на ГЕРБ нямат право на собствена мисъл, а всичко, което казват на медиите е предварително продиктувано и премислено другаде. Сравнението между това, което пуснаха на журналистите и думите на депутатите от същия ден веднага показа, че повечето от тях наизустяват буквално това, което получат като заповед от централата да говорят.

Стана ясно, че в ГЕРБ нищо не е такова, каквото изглежда.

Гаф 6. Опит за огромна лъжа

След три дни нелегалност Бойко Борисов даде пресконференция в компанията на двама свои министри и на две жени, които обяви за представители на протестиращите. Пред журналистите той изчете списък със 7 искания, които бил получил и започна да коментира всяко едно от тях. Обяви, че взима лиценза на ЧЕЗ, а за другите две дружества – ЕVN и Енерго-ПРО допълни, че започват проверки. Информира, че според негови разчети и изчисления цената на тока можела да бъде свалена с 8 процента. А после даде думата на едната дама до него, което се представи като Даниела Пеловска и обяви, че била много доволна от разговорите с кабинета. Пеловска забрави, че трябва да е от протестиращите и обяви, че досега България не е имала кабинет, който така да чува хората и да се вслушва в техните искания. Тя се обяви срещу всички опити за политизация на протестите и каза, че хората на улицата не искали революция.

В ерата на бърз интернет обаче на репортерите в залата им беше необходимо само набързо да проверят в Гугъл името на Пеловска, за да изскочат прелюбопитни факти за нея. Като този, че в родния й Добрич я наричат „Макаронената кралица” понеже е приватизатор на макаронената фабрика в града. Стана ясно, че Пеловска е била водач на листата на „Новото време” на изборите през 2005 година, после е била в ДПС. Установи се, че тя притежава хотел, дъщеря й е заместник-кмет на столичния район „Изгрев”, а синът й бил назначен за юрист в Столична община.

В рамките само на 15 минути стана ясно, че Бойко Борисов се опитва да излъже хората на площадите като им представи свой човек като част от протестиращите. Гневът срещу тази явна измама и машинация надмина очакванията на всеки политолог.

Гаф 7: Борисов обяви, че няма да подава оставка

След телевизионният спектакъл, който изнесе Борисов обяви, че няма да подава оставка, защото, ако направел това все едно клякал пред исканията на Доган и Станишев. Това се случи на 19 февруари, когато България трябваше да почете годишнината от смъртта на Васил Левски.

Същата вечер около паметника на героя гъмжеше от жандармерия, полиция. От министерството на отбраната бяха пратили дори и два бронирани джипа „Пустинна котка”, които преградиха улицата пред паметника, а всеки, който искаше да поднесе цветя пред Апостола трябваше да минава през метални детектори и полицейски обиск. Протестиращите, които се събраха на „Орлов мост” стигнаха до паметника, но бяха спрени от четири кордона жандермеристи пратени специално, за възпрат хората. Това повиши напрежението. По-късно същата вечер протестиращите блокираха отново „Орлов мост”, а телевизиите записаха ужасяващи кадри на това как полицаи удрят с палка недоволните. Част от битите наистина бяха хулигани, но полицейското насилие застигна и съвсем невинни възрастни хора, които бяха на „Орлов мост” единствено, за да искат оставката на кабинета, а не да предизвикват силовите органи. Кадрите на това как се лее кръв на култовото софийско кръстовище обиколиха всички телевизии.

Гаф 8: Борисов обяви, че подава оставка

На другия ден, 20 февруари, стана ясно, че правителството няма никакъв полезен ход. В началото на парламентарния ден вместо да бъдат гласувани промени в кабинета, както бе предвидено, Бойко Борисов обяви, че се оттегля от премиерското място. Обяви, че той бил полагал асфалт не да го гледа окървавен и не искал да вижда полицаите да се бият с когото й да е. В речта си пред парламента той се опита да обвини БСП и ДПС, че са режисирали протестите срещу него и обяви, че е за нови избори.

След това на заседание на Министерския съвет премиерът театрално обяви, че подавал оставка, точно, когато мислел вече сериозно правителството да се заеме с въпроса с доходите, но това беше изявление на което едва ли имаше българин, който да повярва.

Нагнетяването на обстановката обаче беше такова, че подадената оставка не реши проблема с недоволството на хората. Протестиращите по улицата започнаха да издигат нови лозунги – за програмен кабинет, за свикване на Велико народно събрание, за засилено гражданско участие във властта, за нова конституция. Духът беше отприщен и вече дори оставката не успя да го върне в бутилката.

Гаф 9: На изпроводяк Борисов сътвори огромна глупост

Премиерът аристократично реши да не се явява на 21 февруари в парламента, когато бе гласувана оставката на кабинета му. И все пак по време на дебатите се случи нещо, което го накара да направи най-големия си гаф в ситуация на криза. От трибуната в Народното събрание заместник-председателят на ДПС Христо Бисеров обяви, че сега, когато Борисов вече не е премиер ще трябва да се яви в Белград на процеса срещу сръбския мафиот Сретен Йосич. Именно тази реплика накара министър-председателят да се появи под пара в парламента и да обяви, че имало информация, че Ахмед Доган е поръчал атентат срещу него.

Тази бомба на Борисов взриви медиите и парламента. Бившият шеф на Националната разузнавателна служба ген. Кирчо Киров обяви, че това, което Борисов е казал не е вярно. Много други експерти също се усъмниха в думите на Бойко Борисов. От ДПС веднага сезираха главния прокурор Сотир Цацаров за това изявление, а председателят на ДПС Лютви Местан обяви, че думите на Борисов били свободен преразказ на анализ на чужда служба за България в която не се говорело за атентати, а само за политическата обстановка в страната. Въпреки това се оказа, че казаното от Борисов е свръхсекретна информация, която никой няма право да обявява.

Гаф. 10: Борисов – пациент

След фактическата оставка на кабинета цялата отговорност за разрешаване на политическата криза отиде в ръцете на президента Росен Плевнелиев. Той реши, че ще действа по конституционната процедура – връчи първия мандат на ГЕРБ. Борисов се появи на „Дондуков” 2, но веднага върна мандата. В пристъп на логорея обаче призова ДПС и БСП да направят кабинет и дори им обеща да им отпусне 20 депутати от ГЕРБ, за да им крепят кворума.

На следващия ден обаче, когато трябваше да има заседание на Консултативния съвет по национална сигурност, премиерът в оставка не се появи. Официалното обяснение беше, че е бил приет с високо кръвно в Правителствена болница. Високото кръвно обаче не му попречи да посрещне новоизбраният патриарх Неофит по пижама в болничната си стая.

Само седмица след първото си постъпване и изписване след ден, отново бе обявено, че е бил приет в болницата. Този път „случайно” влизането му съвпадна с честванията на 3 март, където той така и не се появи. За сметка на това бе решил по време на втория си престой да посрещне главния мюфтия в болничната си стая. Поне този път не беше по пижама.

А на фона на всички тези гафове България стана различна държава. Недоволните не си тръгнаха от улиците, а продължиха да настояват за изпълнение на техните искания и за борба с монополите. Дори опитите за странни кръгли маси и появята на дежурни „революционери” като режисьора Андрей Слабаков не вгорчиха усещането за събуден народ. Появиха се и новите лидери на обикновените хора – млади момчета, чиито имена само преди няколко месеца не знаеше абсолютно никой. Те дори бойкотираха консултациите при президента за Обществен съвет, който да консултира бъдещото служебно правителство, защото на него бяха поканени основно представители на едрия капитал и десни икономисти.

А междувременно БСП върна мандата за съставяне на правителство и този път спешно пусна програма за това какво е необходимо да се направи най-неотложно, за да може България да бъде изправена след трагичното наследство на ГЕРБ.

 А медиите по чудо за първи път от години се занимаваха с реалните проблеми на хората, а не с измислените.

В крайна сметка опитът на държавата да замаже проблемите стигна и до своя логичен и неприятен край ДКЕВР обяви, че цените на тока можели да бъдат намалени с 6 процента, но само до юли. Улицата отговори на това с още протести.

В държавата, която доскоро живееше само с гафове, протестът се оказа единствената форма на реална съпротива срещу безумието.

(текстът е писан за списание "Ново време)