Българските мистерии

Ако някой някога състави енциклопедия на политекзотиката, не трябва да пропуска да впише България в нея.

Какво ли не видяхме за толкова години? Градове на истината, бдения със свещи, правителство, което 4 години живя в безкрайна лъжа, но превърна лъжата в такова политическо изкуство, че в един момент хората започнаха да виждат в нея попарт, а не обикновена измама.

Проблъсъци от този рекорден дух и до днес се усещат у нас, въпреки, че вятърът на протестите отнесе кабинетът на лъжата.

Оказа се, че лидерът на ГЕРБ в село Късак е успял да си купи 100 квадратни метра от селския площад. За какво му е тази земя тъне в политическа мистерия? Очевидно обаче така са се почувствали неговите съселяни, които организираха протест и попитаха - как тази общинска земя е била продадена, присвоена и усвоена.

Но така е в земята на политекзотиката. Има рекорди, но няма отговори. Никога няма отговори. Има разпродадени земи, разнебитени предприятия, източени производства, унищожено земеделие, рекорд след рекорд. Но никога не е ясно в името на какво е било това.

Освен, че някои хора станаха много богати.

И вместо да се кротнат, те бяха обзети от такъв рекордьорски дух, че започнаха да пишат нови глави от историята на българските мистерии.

Продадени площади, банки, които все излизат на загуба, големи фирми, които не плащат данъци - всичко по тези ширини е един огромен въпрос.

България е страна-парадокс. Сега обаче хората вече искат обяснения за парадоксите. 

И това е нещо позитивно, което се забелязва в далечината.

Както и факта, че като нищо едни селяни могат да си върнат площадчето. Което, както и да го погледнеш ще бъде добро начало.

(коментарът е писан съвместно с моя колега Юрий Борисов под псевдонима братя Ружеви)