Партията на
Кунева постави рекорд. Само при миризмата на бъдещ парламент, нейната формация
се разлюля като при земетресение и започна да се разпада.
Основното
недоволство от Кунева е начинът, по-който тя реди листите за изборите. Не бил
спазен регионалният принцип, тоест на предни места да са местни хора. В същото
време хора, които я напускат, заявяват, че вече не вярват на нейния политически
проект. И че не искат да участват в поредната политическа лъжа.
Каква е
връзката между подреждането на листите и вярата в политическия проект, тоест в
набора от обявените идеи? Как така подреждането превръща една истина в лъжа?
Отговорът е лесен.
Проектът
"Кунева" не е идеен, а властови.
Чрез него група лица търсят начин да влязат в парламента и мечтаят да
бъдат балансьори, което означава пълноценно съуправляващи.
Нали не
мислим, че изявлението на самата Кунева, че се вижда министър-председател са
случайно изтървани шеговити думи? Нали не си мислим, че един от
най-приближените на Кунева - Даниел Вълчев, е много разочарован от тройната
коалиция, в която беше вицепремиер, или от НДСВ, партията, която го изстреля в
политиката?
Партия,
която се създава около листите обаче, е обречена на вечни земетръси. Защото
политическите бедствия при Кунева започнаха още преди тя да успее да превърне
партията си в лидерска. Така дрогата на бъдещия парламент размъти мозъците на
партийните деятели, още преди да е била въведена дисциплина.
Властта им
се изплъзна на финалната права.
В което все
пак има някаква хладна логика, която можем да наречем справедливост.
(коментарът е писан съвместно с моя колега Юрий Борисов под псевдонима
братя Ружеви)
No comments:
Post a Comment