Розовите слончета на неолибералните икономисти

Не мога да не се съглася с Валери Найденов, който скоро точно като снайперист сподели, че световната криза вече не е икономическа, а политическа. Политическа, защото цяло едно поколение привелигеровани икономисти и политици не искат да се откажат от сбъркания модел и налудничавите идеи, които се разразиха като природно бедствие над планетата. Колкото повече доказателства натрупва реалността за това, че неолибералният модел е вампирски и унищожава не само икономиката, а цели общества, толкова повече идеолозите на кризата с икономическа пяна на уста твърдят, че само ултрасвободния пазар е отговора, а държавата е модерна форма на сатанизъм.

Това е политическа криза на мислене, което самичко се е затворило завинаги в тясна и мрачна килия, където всеки трябва да се оправя сам за себе си, въпреки, че богатите никога не правят това, а винаги колективно отстояват обществения си, направо класов интерес. Икономиката никога няма да се оправи със старите идеи, защото точно те я съсипаха. С други думи либералните икономисти са като лекар, който отново и отново предписва на пациента си да пие уиски до самозабрава, въпреки, че трябва да го лекува от цироза на черния дроб. Това е унищожителният цикъл на политическите кризи.

Но пък съдбата обича ирониите. Тези дни една новина порази икономическия свят. Двама икономисти Кенет Рогоф (медиен неолиберален гуру и бивш служител на МФВ) и преподавателката в Харвард Кармен Райнхарт официално обявиха, че са направили математическа грешка в изчисленията в един от трудовете на който се крепи съвременната политика на "финансови ограничения". Тезата на двамата в този труд „Растеж по време на задължаване" е, че когато процентът на задължаване надвиши 90 процента от брутния вътрешен продукт на една държава, тя спира да расте икономически. Грешката им е брутална, незабелязана и драстично преобръща резултатите в тяхна полза, което не отменя факта, че гафът е голям. Защото насаденото мислене е, че в ситуация на криза трябва изведнъж да почне да се пести да се режат разходи, въпреки, че съвсем човешката логика показва, че пестенето трябва да се прави в период на растеж, а по време на криза, която освен икономическо е и психологическо състояние хората трябва да бъдат насърчавани, а не изправяни пред стената с пушки зад тях. Сега се оказа, че тази идеологическа постройка дори няма математическо основание. Оказа се, че всичко, което са ни говорили като аксиома е пълна измислица, фантазия, направо виц, ако щете. Цялата идеология на касапите се е крепяла на една математическа грешка.

Което, разбира се, доказва две неща - икономиката съвсем не е точна наука, както и това, че талибаните няма да се откажат от своите идеи въпреки тоталния им разгром.

Рогоф и Райнхарт например не се отказаха от идеята си, въпреки, че изобличиха грешката им, а продължиха да твърдят, че са прави.

Да, това е все едно аз да почна да ви убеждавам, че съм видял летящи розови слончета в подуянското небе.

Въобще фанатизмът на мисленето е отчайващ, особено, когато се отнася до неща като финанси, банки, икономика - секторите, които всекидневно вгорчават живота на хората. Ако никой не поиска да разбере какво вълнува обикновения народ, то значи една държава е обречена отново и отново да се дави в собствените си призраци. Подобно заключение не се отнася единствено до Рогоф и Райнхарт, но можем да намерим неговото продължение на българска почва.

Тук медиите са задръстени с пазарни маниаци, които обикалят ефира, за да обясняват псевдонаучните си, а всъщност шамански идеи. Най-добре обаче част от тях бе обобщил наскоро икономиститът от Центъра за либерални стратегии Георги Ганев в едно свое интервю във вестник "Преса".

Само една забележка - това интервю е като давано за идиоти, защото пазарните зомбита тук могат да бъдат убедени в едно - нито една журналистка, никога, няма да се опита да ги поразпита поне веднъж за основите на техните убеждения и за това защо дават политически акъл, въпреки, че се правят на надпартийни експерти. Кастата на "експертите на прехода" по великият израз на Достена Лаверн се опитва да мине пред скоби и да стане несменяема, но, ако искаме един ден да променим България не можем да минем без промяна на тази прослойка, която се опитва да бъде "стъклен таван" над който политиката да не може да се издига.

Хората излязоха на протест срещу произвола на ЕРП-ата, но Ганев говори само за темие, които са му удобни - "Топлофикация" например, защото целта е никога да не се плюе частния собственик. "Топлофикация" е една маниакална останка от миналото, уред за финансово изтезание на софиянци, протестите бяха и срещу нейната варварска политика, но съвсем не само срещу нея. Ганев обаче го играе стратег, на него "Топлофикация" му трябва, за да може да направи поетичния извод на своята обточена мисъл. И този извод е, че проблемът на България е "див и варварски социализъм". Репортерката много правилно му пресъздава речника на улицата, която говори за "див и варварски капитализъм", но да кажеш това пред Ганев е все едно да кажеш пред Далай лама, че Буда е един странен дебеланко.

За справедливост на спора ще приемем, че "Топлофикация" е останка на социализма. Трябва да отбележим обаче, че по време на социализма никой никога не е възприемал "Топлофикация" като финансов проблем, значи тук наистина драмата е, че дружеството не бе реформирано според новите условия. Това, което Ганев пропуска да каже е, че София от самото начало на демокрацията е управлявана от десни партии, които поне на думи са за абсолютен пазар, но никога не превърнаха "Топлофикация" в модерно дружество.

Обаче дайте да прегледаме другите неща. Водата в София е дадена на концесия, цената й е скочила с 200 процента, загубите са на същото ниво като в началото, а хората всекиднево проклинат частника. Това ли е варварския социализъм?

Или може би варварския социализъм е в приватизацията на ЕРП-ата, които дадоха една критично важна за националната сигурност инфраструктура в частни ръце? Или пък може би социализъм беше това да направиш приватизация за жълти стотинки, да източиш предприятията и да оставиш милион българи без работа?

Къде точно са остатъците от този варварски социализъм, че аз нещо не мога да ги намеря в околното пространство. Може би това, че направиха от болниците търговски дружества е социализъм? Или пък умишленото водене към фалит на държавните железници, за да могат да бъдат продадени? Да не би пък това е да социализмът, който толкова пречи на Ганев?

А след това вече идва нова поанта - формирането на нова идеология. Държавата не трябвала да взема повече пари от богатите, защото, когато оставели повече пари от тях, те веднага се отдавали на благотворителност. Сега да видим дали сме го разбрали правилно - значи така: държавата прави данъкът за богатите 5 на сто, те се виждат с пари и веднага отиват да издържат домове за сираци, а не да купят нови цици на силиконовите си любовници, така ли?

Социалната политика обаче е неотменимо задължение на една държава. Никой не може да си позволи социална политика да се прави кампанийно и в зависимост от това дали богаташа няма да има киселини на обед.

Но най-много ме изкефи отговорът на един друг въпрос - дали в България липсва солидарност. Вадетете бележници и си записвайте отговора:

"Да, и в двете посоки. Богатите не искат да са солидарни с бедните, но и бедните категорично отказват да са солидарни с богатите".

Между другото това вероятно е единственият път в който бях съгласен с Ганев, защото като никога той казва нещо правилно, но разбира се, в изцяло грешен контекст. И сега един въпрос: можеш ли да искаш от осъдения на смърт да бъде солидарен с отряда за екзекуция? Може ли един работник, оставен на 450 лева заплата да иска да бъде солидарен със своя работодател, който се чуди кой хотел още да купи на синчето си? Каква солидарност между бедни и богати може да има в едно общество, чиято единствена кауза доскоро беше "всеки да се оправя самичък". Имено тази натрапен, насадена, чужда, шантава за българите идеология стана причината за психологическия взрив на недоволство. Българите не могат да бъдат американци и слава богу - не можем да искаме от тях да бъдат такива. България винаги е била солидарно общество преди да се появи олигархията, която забогатя с парите на всички останали. И заради това солидарност на бедните към богатите е пълен абсурд. Гладният не може да бъде солидарен със сития, защото единият преяжда с хайвер, другия брои стотинки, за да си купи хляб. Къде точно трябва да е солидарността тук? Единият да гледа как другия се храни и благо да мига с очи?

Ганев обаче си дава сметка за това и генералният му извод е, че в България може да живее само геният на завистта. Да, бедните лузъри само знаят да завиждат.

Лично аз не виждам никаква разлика между Рогоф и Ганев. Те са като клонинги на една провалена в цял свят идея. Но не искат да се отказват от нея, защото това означава да признаят, че са дрънкали дивотии под път и над път.

Политическата криза е в главите точно на такива хора. Те са обсебени от образа на розовите си слончета и ги преследват без да си дават сметка каква халюцинация е това.

Но историята обича да се смее жестоко.

Един път чрез математическите грешки...

Друг път чрез розовите слончета, които внезапно стават много хора по улиците с тениски на Че Гевара...