Революция в психиатрията

Спокойно можем да определим последните 3,5 години на България като престой в абсолютната политическа психиатрия. Пред нас дефилираха толкова разкривени муцуни, интриганти на дребно, милиционери, въобразили си, че са висши стратези, обикновени мутри, мечтаещи за безсмъртие и средностатистически мошеници, които се правеха на ангели, че на света вероятно не е измислено хапче, което да спре такава халюцинация.

ГЕРБ успяха да взривят крехките устои на страната и да разделят България по много трагичен начин. Защото днес вече има две линии: някакви хора (аз лично не познавам такива), които ще гласуват за ГЕРБ и други, които не искат да се примирят с идеята за повторно управление на господарите на психиатрията. Тяхното място е в затвора. И това е тъжният извод от всичко, което прежияхме.

И все пак, истина се оказа, посред най-големия мрак или отчаяние, човек може да види малка светлинка, която блещука в мрака на усмирителните ризи. Видях с очите си как хората отказват да търпят това изкривено и извратено управление и как излизат по улиците, за да изразят своя протест. Точно в този миг виртуална и социална реалност станаха едно и също нещо.

А това си е революция. Дори и да е започнала в психиатрията

Не знам, каквото и да ми говорят на този свят едва ли може да има емоция сравнима с това: няколко приятели с чаша бира в ръка, под палещите лъчи на революционното майско слънце да обсъждат грандиозни политически планове за вселената и да недоволстват от околната действителност. Аз заради това харесвам 1 май. Заради усещането, че можеш да промениш света. Макар и само за един кратък разговор. Че какво по-хубаво от това? :))

--------------------------------------------------------

Когато през 2009 година Давид Черни изобрази България като кенеф се вдигна вой до небето. Четири години по-късно, оказа се, изкуството тържествува. Оказа се, че кенефът е бил нещо като пророчество за пикаещите премиери, СРС-тата и цялата политика. Мисля, че трябва да дадем на Черни моментално българско гражданство. Той се опита да ни предупреди какво ни чака...:)))

---------------------------------------------------------

Поезията е най-добрия начин да изразим протест срещу вселената. Заради това едно стихче от Зинаида Гипиус:

ВСИЧКО НАОКОЛО

Лепкаво, страшно, окаяно, хилаво,

грозно, жестоко, тъпашко и жилаво,

жалко, безчестно и бавно убиващо,

хлъзгаво, срамно, лукаво, загниващо,

явно-доволно, пошляшко и блудкаво,

клисаво, блатно, смърдящо и туткаво,

смешно, страхливо, застойно, влудяващо,

нито живот, нито смърт заслужаващо,

черно, просташко, загнило, заробено,

сиво понякога, сиво – загробено,

глупаво, злобно, от бога забравено,

смъртно-инертно, от леност задавено,

жалко-нищожно, мъртвешко и срамещо,

непоносимо е – мамещо, мамещо!

А жалби и сълзи – нима са заслуга?

Но знаем: ще има и друго, и друго!

------------------------------------------------------------------

Схванах каква е защитната тактика на гербаджиите, които гастролират из тв-екраните. Тяхната стратегия е да изпаднат в логорея, ама тотална логорея, с надеждата, че нито един журналист няма да ги попита нещо смислено и така да остане усещането, че те са несправедливи жертви на жесток заговор. Гербаджии, които не спират да дуднат в ефир! За мен това е телевизионният еквивалент на експремиерското пикаене. ГЕРБ даже не са мафия. Те са една безкрайно голяма отделителна система. И то все за пълни боклуци :))))

----------------------------------------------------------------------

Русе, неделя. Няма отворени ресторанти. Животът е замрял. Тежка жега, зелени сенки, спокойствие, уют, лек вятър. Обикаляш, обикаляш - може да не намериш къде да обядваш. И тогава старият репортер вчера схвана основния урок, който бе преподаден - работата не е всичко на този свят. Човек трябва да може да живее бавно и наслаждаващо се, без истерия и постоянни екшъни. Животът трябва да е бавен и спокоен, а не задължително изнервен като шофьор, който е взел екстази по пълна с дупки магистрала :))))

----------------------------------------------------------------

От среща на среща... Какво се оказа - в Русе гледам Дунав само през прозореца и въздишам поетично, че времената са такива, че човек трябва да се интересува от обществения кипеж на епохата, а не от романтичния сезон на душата...В идеалния свят щях да си бия шута и цял ден да обикалям около големия Дунав, който на българска територия не е нежновато син, а сив и мощен като протест срещу световното безредие днес...:))) И все така мирише на люляци. Ама това сигурно е от поета в мене..:))

-----------------------------------------------------

Старият репортер акостира в Русе. Уж е пролет, а тук все едно е разгара на лятото. На мен навсякъде ми мирише на люляци, което е особено поетично. Но вероятно това е страничен ефект, че човекът е човек, когато е на път, човекът е човек, когато е заразен с безграниен оптимизъм, човекът е човек, когато стои насред едно русенско лято и изглежда очарован от перспективата да зарази един невинен град с невероятно количество социализъм...:)))))))))))

--------------------------------------------------------

Съботния ми опит да избягам от политиката бе прекратен от случайно попадане на подуянския пазар. Продавач на ягоди рекламираше стоката си на една възрастна дама със следните думи: "Госпожо, СРС и сив Крайслер не ви трябват, за да разберете, че това са най-евтините и хубави ягоди тука". Загледах пролетариата с интерес и видях, че народът колективно е обърнал психодрамата на шега. Това ме изпълни с оптимизъм. Българският народ е естествено анархистки. Тук полицейщината може да трае най-много колкото мисъл в главата на Цветан Цветанов. Просто, защото пролетариатът рано и или късно знае как да показва среден пръст. И то съвсем неметафоричен :))))))

--------------------------------------------------------

Ако репликата на Бойко Борисов: "Всички педераси са умни по-принцип. И аз почвам вече да викам, че съм пидал, за да мислат, че съм интелигентен" се окаже истинска и достоверна (а, хайде да не се лъжем, тя звучи като негов продукт), мисля, че имаме яка номинация за посланик на ООН на толерантността по целия свят :))

-------------------------------------------------------

Ако бях сюрреалист щях да смеся всички сензационни новини в един огромен мегаскандал и щеше да се получи следното: Цветан Цветанов подслушвал бременната скарида на Лиляна Павлова, а Калин Георгиев ходел с отверка, за да стърже ушната кал от слушалките на Борисов. Дянков митарствал в Гърция пък твърдял, че е в Хасково, докато Мирослав Найденов оглеждал циците на Калина Илиева под предлог, че се съмнява, че тя го записва. Какво чудо само - това управление почна с калинки, мина през хиляди уши, а най-накрая приключи с бременни скариди и ченгета...:))))

----------------------------------------------------------

Чета информация: "Двойките са по-щастливи, а браковете продължават по-дълго, ако мъжете също се включват в домакинската работа". Офф, ама нали знаете - ние сме на Балканите, тук мъжете обичаме да сме по-нещастни :))))))))

------------------------------------------------------------

Eдно наблюдение: Емо Фаса преди да говори изведе семейството си в чужбина. Мирослав Найденов също обяви, че се е погрижил децата му да са в безопасност. Това говори потресаващо за атмосферата в ГЕРБ. Все едно си в полицейски участък, изцяло подчинен на мафията или пък в групировка на някой психопат. Тези, които са били близко до властта в момента в който са разлюбени от нея започват да се опасяват за семействата си. Защо ли?

---------------------------------------------------------------

Омертата в ГЕРБ падна. Ушите на дон Боко бяха изобличени. Сега е време да падне и омертата за размера на сивото вещество на дон Боко :)))))

-----------------------------------------------------------------

Бойко Борисов: "Всяка нация избира сама дали да катастрофира". Съгласен съм с него. 2009 година го доказа. България избра на катастрофира. Та не бих се учудил, ако всичко това, което го изживяваме да са още халюцинации от комата в коята влязохме. Бременните скариди - нима това не е доказателство, че все още сънуваме? :))))))))

--------------------------------------------------------------------------

В сайтът www.vremezaizbor.com старият репортер с изненада установи, че човек не може да избяга от себе си :))))))))) Само да отбележа, че в графично изражение се оказа, че авторите на сайта бяха поставили БСП в център-ляво, а старият репортер вляво, толкова вляво, че по ляво от мен май е единствено лявата стена в кабинета на Троцки :))))))))))