По следите на мистичния електорат на ГЕРБ

Има една огромна политическа загадка, която предизборно не спира да вълнува духа ми. А тя се състои в един въпрос: "Къде е електоратът на ГЕРБ?". Кои са тези мистични и садомазохистични хора, които ще гласуват не само за най-проваленото управление на България от началото на прехода, но и за хората, които от час на час дават все повече доказателства, че трябва да търкат затворническите нарове доживот.

Знам, че тези хора все трябва да ги има някъде. Социолозите твърдят, че съществуват. Очевидно е, че са някъде, дори и само в качеството си на социологически единици. По телевизията от време на време заглеждат с нарастващо отвращение някой и друг митинг на ГЕРБ и виждам, че там освен дежурните им гласоподаватели (едрите бизнесмени с държавни поръчки, мутрите на свободна практика, държавните служители, които бдят над заплатите си, партийните апаратчици, които разчитат да станат депутати, приближеният кръг от куки до Цветан Цветанов) се мярка и по някой друг случаен маргинал, който вероятно по-скоро иска да види дали Бойко Борисов е реален вън от телевизионния екран или е една голяма визуална измислица на съвременната епоха.

Кои може да са тези хора-камикадзета, които отиват да приветстват разкоствачите на съвременна България?

Социолозите твърдяха доскоро, че за ГЕРБ щели да гласуват "високообразованите, младите и жителите на големите градове". Ама аз от февруари издирвам жив гласоподавател на ГЕРБ и не съм го намерил. Нито един от хората, които познавам няма да гласува за тях. Те ще гласуват за почти всяка една от останалите партии, политическите им пристрастия са разпилени, но политическото им отвращение е концентрирано в четиритте букви: ГЕРБ. Издирвах и из Фейсбук, из моите приятели, някой, който доброволно да си признае,че ще гласува за ГЕРБ, но нищо такова не открих. Всички са настръхнали в политическия мрак, а и те търсят кои са тези гласоподователи, които с гласа си за ГЕРБ отново ще насочат зареден пистолет в нашето колективно слепоочие.

От време на време в някоя група попадам на такива хора (почти никога нямам общи познати с тях) и им се дивя радостно като биолог, открил нов, непознат и вреден микроб. В повечето случаи това са диви, почти неписмени хора, обсебени от вътрешните си демони и омраза, които пръскат виртуални слюнки срещу всичко и всеки. Това са хора, които се чувстват като в интелектуална засада и понеже най-вероятно в реалността си налягат парцалите и не признават вота си, във Фейсбук стават злобни, гадни, брутални, цинични. Има някакви дежурни коментатори из информационните сайтове, които не се занимават с нищо друго освен да псуват, да мажат, да хейтят. Техните мнения са чиста отрова, защото в тях няма нищо позитивно и светло. Днес ГЕРБ докара своите фенове дотам, че да ги превърне в черни лордове със скапани мозъци. И тук не говорим за платените драскачи. Говорим за някакви хейтъри на по половин работен ден, които се стараят силно да загноят с обиди и псувни всяка смислена тема из агенциите. Тия, отдадените фенове на ГЕРБ са майстори на битовата конспирация, за тях политиката е само някакъв сапунен сериал (този го нахака на онзи, онзи прецака другия...), те все всичко знаят, все се изживяват като абсолютен глас на истината, защото най-вероятно в другото им битие никой не бръсне мнението им за пет стотинки.

Дали това са истински хора?

Представа си нямам.

Най-вероятно не са. И тук нямам предвид, че лъжат. 

Да си човек в биологически смисъл съвсем не означава, че нямаш плява вместо мозък.

Аз вървях из големия град и търсех фенове на ГЕРБ, но така и не намерих. В какъв ли виртуален мрак са потънали тези хора? Къде са? Кои са?

Тогава ме сепна едно предположение. Може би все пак тези гадове постигнаха своята цел. Те така драматично разделиха България, че между тези две части вече няма общи пространства, общи теми, общи идеи. България никога не се е отличавала с особено хомогенно общество, но поради ограниченото географско пространство това трудно си е личало през годините. Сега вече разделението е осъществено радикално. И отвъд това, че окрадоха страната, това е най-голямото престъпление на доскоро управлявалата партия. Тя създаде две България.

Едната от тях (корпоративната, кариеристичната, хамелеонската) винаги е била готова всеки миг да смени страните, стига само нейните печалби и престъпления да остават ненаказани, но може би ГЕРБ си имат някакъв твърд електорат от фенове, някакви странни екземпляри с които аз (обикновен подуянски маргинал) вече нямам нищо общо.

Как се случи така, че една толкова малка държава като нашата се събуди с такова разделение. Вярно е, в миналото стоят много неразкрити престъпления, много мрак, кръв и мистерии, но България е в дефицит на историческо време, за да стои така обществено разкрачена. Защото тук вече не говорим само за политическо разделение, а вероятно и за интелектуално, ментално, съпротивително. Аз лично по себе си знам, че в последната година не само съм нетърпим към ГЕРБ, аз органически не ги понасям. Дори разбрах какво е да се чувстваш емигрант в собствената си страна, защото имаш политическа непоносимост към упражняващите власт.

И заради това смятам, че изборите на 12 май няма да решат този проблем. Просто ГЕРБ ни върнаха в началото на прехода, където нетърпимостта беше основен мотив за живот. Това са две Българии, а едната, честно казано, към настоящия момент дори и не искам да я познавам. Нямам време да се занимавам с мотивите на тези, които са решили да гласуват за ГЕРБ, тези мистериозни маниаци, които се плацикат из политическото блато. Вероятно не трябва да се разсъждава така, сигурно не съм прав в своето отношение, но просто ситуация напомня на това как някой държи пистолет срещу тебе, а ти си убеден, че отстрещната страна е толкова малоумна, че ще се взриви и самата себе си само и само да докаже на вселената, че може да умре с демоничен кикот.

И най-интересното е, че това разделение не е социално, а ментално. Социалното разделение може да бъде преодоляно с правилна политика, но менталното разслоение е трудно изцелимо. Понеже тези две Българии трудно ще съжителстват след всичко, което се случи. Защото нямат дори общи граници и цели. Това са две общества, разнебитени, изтощени и хаотични, всяко от които се е устремило към нещо различно. Едните искат още 4 години кубинки, а другите не са единни политически, но поне знаят, че така повече не може. Ама наистина не може.

Заради това ви казват - изобщо не ми пука за това какво мислят феновете на Борисов. Да вървят на майната си.

Аз се радвам, че живея в тази България, където нито един мой познат не иска да гласува за него.

Значи все пак съм направил нещо смислено през живота си.