Шаманите на "цивилизационния избор"

Когато българската политика бъде преведена на европейски език, тя започва да звучи леко странно и доста иронично. Само преди няколко дни агенция Франс прес в своя кореспонденция обяви, че е избрано ново правителство на Пламен Орешарски в България, с подкрепата на "социалистите и либералите". И двата използвани термина в този текст биха били подложени на засилена критика у нас.

БСП - социалисти? По име - да. Но, ако обиколите интернет-форумите (те не са точно отражение на живота, а са по-скоро като неговата истерична карикатура) ще видите, че на БСП "социализмът" постоянно се отрича. Напоследък този номер - да отричат лявата същност на БСП е станал патент на хора, които обикновено по цял ден могат да кълнат "комунистите, Кремъл и ДС". Това е иронията на постпреходната България - всеки политически термин е подложен на яростна критика от абсолютно всички.

Описанието на ДПС като "либерали" също ще срещне не малко подигравчии, защото българското съзнание не може да вмести в себе си ДПС като извор на либерална идеология. Да не говорим, че от времената на Радославов у нас изобщо има проблем с реалната дефиниция на понятието "либерализъм".

Можем да продължим изброяването и с друго. Етикетирането на ГЕРБ като "консерваторите", както прави европейската преса също би срещнало злъч и проклятия, понеже в България консерватизмът изначално е основно битов и спонтантен, но никога не е успявал да се изкачи по политическата еволюционна стълбица до нивото на осъзната и необходима идеология.

Описанието на "Атака" като крайна десница също страда от съществени недостатъци, защото трудно обяснява каква е тази торба с развихрени социални обещания, която Сидеров отвори в предизборната си кампания. "Атака" е крайна десница изчислена по националистическата си риторика, но във всеки друг смисъл нейнота деснота е проблематична, както е проблематично и описанието на термина "десница" в най-бедната страна в Европейския съюз.

И тук вече възниква един много важен въпрос. Защо европейската терминология фалира на българска почва? Какво в нашия политически модел го прави невъзможен за описание в западноевропейски политологически термини? Можем да развием този въпрос още една смела стъпка напред - има ли изобщо смисъл да вписваме българската политика в европейските модели като е очевидно, че тя е по-различна?

Моят отговор на това може да ви се стори евроскептичен. Не е. Той просто ще бъде реалистичен, лишен от патетиката на "цивилизационните избори" и фиксиран върху реалностите, а не върху пожелателното мислене на фондациите, платени със западни кинти.

Терминът "цивилизационен избор" бе наложен от нововъзникващата десница някъде в средата на 90-те години на миналия век. Зад тази поетико-романтична фраза се крие едно доста посредствено и глупаво разбиране, че България трябва да направи някаква ментална решителна крачка - да скъса със своето минало, но тук разбирай не само с комунизма, а почти с цялата си история и да се припознае като част от европейската цивилизация, ценности, смисъл и банкова система. "Цивилизационен избор" беше евфемизъм за това, че България трябва да скъса с погледа си на Изток (описван в дясното мислене с една дума - Кремъл) и да насочи влюбен поглед на Запад, описван с друго географско понятие - Брюксел.

Какво налагаше Брюксел да изключва Кремъл така и не бе обяснено. Да, вероятно имаме два противоположни възгледа на Стария континент, но това не е избор на цивилизации, а хващане на попътен вятър. Нищо повече. В България този "цивилизационен избор" бе налаган чрез медиите като парен чук, чрез идеологическите фабрики окупирали гражданското общество, чрез изявленията на не един и двама политически шамана, които фантазираха за идеални българи и с презрение гледаха реалните българи. Изобщо абсолютен идеологически бъркоч.

От днешна гледна точка мога да сравня този "цивилизационен избор" с комунизма. Защото и комунистите не са зли по-душа, те просто си представяха хората по-добри, отколкото те наистина са и когато хората не бяха на висотата на идеологическите постановки, комунистите се озлобяваха. Точно, както направиха впоследствие и вестителите на "цивилизационния избор".

Защото България направи цивилизационен избор. Влезе в ЕС, НАТО, стана верен съюзник на САЩ. Точно тук шаманите трябваше да пируват край политическия огън, вестителите трябваше да се отдадат на всемирен купон, идеологическите фабрики да си вземат отпуска и да въздъхнат облекчено от изпълнената мисия.

Вместо това днес виждаме, че те са по-злобни и гадни от когато и да било.

Защо?

Защото българските разбирания за политика не се вместват в европейските схеми. Тук политиката е бурна, разгневена, разпенена, а днес вече и не признава граници и термини. Фактът, че европейските термини не тежат на българска почва говори за някакъв системен проблем, който май не е бил отчетен от шаманите на прехода.

Постпреходната България би трябвало да е европейски рай, а продължава да си бъде балкански карнавал.

И това е така, защото чуждите пътища не работят, а готовите схеми фалират на наша почва. С което не искам да кажа, че България е нещо уникално в разгневения политически свят. Просто сме по-различни от Европа, което е хубаво и лошо. Много хора обаче твърдят, че това е само лошо. На тези хора аз им казвам: "гледайте си работата". Всички си представяха, че ЕС е някакво стабилно и сигурно пристанище, което ще реши кардинално проблемите. Точно обратното е - задълбочи ги. Българските институции, които са корумпирани, погледнати и в исторически план, съвсем не се изчистиха от европейския натиск. А защо на никого не му хрумна, че може би европейските начини за борба с корупцията може би не работят при нас?

"Цивилизаторите" от ден на дес стават все по-истерични, но не схващат, че техните идеологически усилия да узаконят своята заблуда, ражда от ден на ден огромно количество спотаен евроскептицизъм у нас, който просто все още не е намери своя нормален и харизматичен носител. Появи ли се такъв - изведнъж ще се вдигне вой до небето, че някакви дълги и чужди политически ръце са инженирали в нашата политическа система, без да се разбере, че това е спонтанен протест срещу чуждите схеми. В България те не работят по начина по който работят в Брюксел. И слава богу! Ние не сме белгийци и имаме право на собствено политическо самоопределение.

Нашето място, разбира се, е в Европейския съюз. Но мисля, че е крайно време да се осъзнае, че България не може да бъде Германия и пак ще кажа с необходимата степен на религиозност - слава богу, че е така. Ние не можем, а и като гледам не искаме да сме Германия 2 или Франция 2, защото в разгара на кризата видяхме, че на тези две страни им трябваме единствено и само като малко парченце от пазара, като географска територия, която да ги пази от емигранти, като малка страна, която да си затваря устата и да не се бута с големите батковци.

Това е, защото ни предпоставиха "цивилизационен избор" и ни го наложиха чрез хиляди странични инструменти. Именно този "цивилизационен избор" корумпира партиите на прехода и ги изкара от историческите им коловози. Част от тези партии отпаднаха от политическия живот именно, защото участваха в това имплантиране на невъзможни идеи на българска почва, които изобщо не дадоха плод.

Опитаха си да ни измислят европейска политика, а трябваше да наблягат повече на българската такава. Всички крадяха с идеята, че един ден в Европа всичко ще бъде опростено, защото това е бил "цивилизационния избор". Нищо подобно.

Преходът свърши, всички останахме бедни, олигархия излетя в стратосферата и днес береб плодовете от маниите на прехода. А шаманите продължават да си развиват старите теории без да видят колко вече са непотребни, неистински, изхабени и нечисти.

Ако не ми вярвате - пробвайте да разкажете българската политика на някой от Западна Европа. За да ви разбере просто ще трябва да го излъжете. И вие ще знаете, че сте го излъгал.

Толкова просто и логично.

На ви сега "цивилизационен избор".