Моите причини повече да не участвам в протестите на "младите, интелигентните, красивите и модерните"

Бях на първия протест срещу избора на Дилян Пеевски за шеф на ДАНС. Стоически издържах виковете "Червени боклуци" и "Кой не скача е червен", въпреки, че това трябваше да е граждански протест, а не политически, защото окото ми засече още доста левичари, които се бяха събрали. Политическата несправедливост няма цвят и за разлика от бурния край на 20-ти век си мислех, че поне сега събралите се на протест осъзнават това.

Но се случи точно обратното. Остатъците от десницата узурпираха протеста. В което няма нищо лошо, by the way, понеже чудовищната глупост на левицата им позволи пак да си размахат ръцете, но проблемът е, че след тази узурпация аз като социалист (гневен, бесен, ядосан, предаден) нямам място сред тези хора. Тяхната визия за България не ми харесва. Ако искаха само промяна на несправедливата власт вероятно щях да намеря енергия в себе си, за да ходя на техните събирания, въпреки, че съм органически чужд на тази политическо-пантеистична поетика, която се възторгва от някакви прилагателни като "европейски", "граждански", "модерни". Но те вече се самоопределят като десни, въпреки, че не го казват пряко, защото този народът толкова е страдал от десницата, ама в момента в който видите, че някой говори като авторка на розови романи за политика, трябва да бъдете убедени, че ви е замислил я някое замразяване на заплатите, я нещо подобно, понеже те десните все щсе изживяват като отговорни, лордовете на трудните решения и такива други работи.

Един път вече видяхме какво ни донесоха "младите, интелигентните, красивите и модерните". Аз лично си спомням 1997 година, която мина под абсолютно същите поетични сравнения. Резултатите бяха като торнадо, което покоси България. Хайде, мерси.

Битката срещу безумията на това правителство е и моя битка.

Битката за управление на тези, които сега са на улицата си я оставям на тях. Аз съм старомоден - моята битка е радикална левица, която най-накрая да донесе истинска промяна, а не само имитация на такава.

Изобщо аналогиите с 1997 година са ужасяващи. Застаряващата десница си я спомня с носталгия, защото това е последния път, когато са се чувствали невинни и непокорни, ама после видяхме какво стана - взеха властта и станаха послушни, тихи и крадливи. Не ми трябва да съм Ванга, за да знам докъде този път. Не ми трябва да съм Джуна, за да виждам, че патетиката на тези хора е абсолютно същата. Не ми трябва да съм врачка, за да ви кажа, че ако те дойдат на власт, само след половин година пак ще има протести, този път на гладните и ядосаните.

И това е другото, което ме дразни в тази вълна на протести. Изведнъж видях някакви статии, където интерпретацията на протестите е глупава до болка. Някакъв блогър мъдро реди: "Революция на разума".

Това е обикновен десен нарцистичен бъркоч. Но в него се появяват ключови фрази, които правят моето присъствие на протестите невъзможно. Авторът в пристъп на откровение пише следното:

"Тези хора не крещят, че са гладни... защото  всъщност не са гладни."

И още по-ключово:

"Тези хора не крещят да им вдигат заплатите, защото знаят, че това не е автоматично решение, а зависи от множество промени в икономиката"

Значи така - ако си гладен и искаш да ти вдигнат заплатата, ти си някой неразумен мракобес и инфантил без мисъл. А път те на улицата са елитни, приповдигнати, маникюрирани, със смартфони, имат си акаунти в Туитър, а не като онези селяци, дето се гърчат за по 150 лева и ръмжат като болшевики, че държавата трябва да им увеличи парите.

Ако това ви е отношението към света, аз като социалист няма да участвам при вас. Намразих тази власт. Тя ме предаде. Моята болка е с пъти по-голяма от вашата, ама пък вашата кауза, не ме кефи. Не ме кефи. Вие ще бъдете не по малко бедствие за тази нещастна и изтощена държава.

Друг някакъв блогър като извънземно твърди: "Средната класа се намери". Леле, горещ вятър.

Сега ще ви кажа нещо откровено. И мисля, че е крайно време да си говорим истината в тази държава, защото времето на полуистините приключи.

Доколкото зависи от мен - средната класа може да ме хване за която част от тялото иска. 

Пет пари не давам за тези високомерни капути, които все искат да се представят като нещо значимо, въпреки, че тяхната имбецилна индиферентност ни натресе олигархическите управления. Именно заради тях нямаме и смислена левица, защото заради това, което се прокламира като средна класа у нас, резултатът от прехода е, че за модерно се смята да говориш при кой педикюрист си си поотрязал ноктетата, но не и смислен разговор за политическите алтернативи.

Точно тези тъпи копелета са най-дразнещи, защото за една голяма част протест срещу неплащането на заплати е едва ли не протест за социализъм и това е така, защото са самодоволни и противни хора с неоправдано високо самочувствие. Да не си мислите, че обикновените бедни хора са някакви динозавърски останки, които искат полицейска държава, а? Средната класа се била открила на протестите. Ти да видиш! Средната класа фалира морално още преди години. Хората, които се събраха на протестите според мен по никакъв начин не могат да бъдат квалифицирани по оста "средна класа". Да си недоволен от партийната олигархия съвсем не е признак за някаква класа. Това е универсално човешко право - на бедни, богати, дори и на капутите.

Но поставянето на протеста под знака "средна класа" вече е въпрос на политическа идеология, която е противна. Средната класа е толкова несолидарна, измислена и глупава, че не успя нито за миг да приеме идеята за социални протести, нито пък да повярва, че има техни сънародници, които гладуват. Тази софийска средна класа, ако иска да има политическо бъдеще трябва да спре да се самодефинира - като "модерна, успяла, съвременна", защото не е такава.

Да си сноб е древна професия.

Да си калтак е още по-древна.

Тази елитарност на възприемането на света никога няма да мога да одобря. Този народ не се дели на търтеи и средна класа, а се дели на олигархична власт и системно прецаквани избиратели.

Тези протести днес не са на висотата на това разбиране.

Аз имам своята битка за водене. Така че няма да ми липсват предизвикателствата.

Искам кабинета да си ходи. Но пък няма да приема тези, които сега са на улицата да управляват отново. Те също имаха своя шанс, ама той беше толкова отдавна, че разчитат хората да са го забравили.

Аз обаче помня.

Вземете си 1997 година и си я сложете у вас.

Аз на страната на хората, които не се изживяват като средна класа.

Те са моите хора.

Не искам да съм модерен, съвременен и поетичен.

Предпочитам да съм истински.