Телевизионната нашенска революция

През 1989 година телевизионното отрязяване на революцията в Румъния стресна целия свят и го накара да вярва в реалността на безумието там. Няколко години по-късно се оказа, че всичко в Румъния е било една телевизионна истерия, направо политически симулакър, както го определи по-късно Жан Бодрияр. Съвременната епоха живее в изкусна манипулационна заблуда, имитира процеси, но всъщност повечето събития са лишени не само от смисъл, но дори от легитимност.

Софийската телевизионна революция от лятото на 2013 година е типичен Бодрияров продукт. Имитативен политически симулакър. Медийната истерия, режисираните шествия, бруталният опит всичко да изглежда спонтанно - това са елементите на някакъв драматургичен сюжет, чийто автори отчаяно се опитват да стоят разтворени в абсолютната анонимност.

Друг французин Жан-Франсоа Лиотар твърдеше, че обществата се поддържат единни чрез "големите разкази". В случая с телевизионната симулация това е разказът, че на улицата са излезли младите, красивите, съвременните, модерните, преуспелите, които правят своята революция срещу олигархията. Това, че зад този образ в миговете на истерия прозира озъбената усмивка на една различна, но драматично алчна олигархия просто не се споменава. Събитията, които не влизат в "големия разказ" просто отпадат от съзнанията на хората, защото целостта на сюжета ще бъде нарушена, а ако това се случи ще е краят на въобразената естетика.

И все пак - дори и в най-голямата симулация се прокрадват някакви парченца от жестоката реалност. И заради това режисьорите на протеста започват с тези акции - ръкопляскане пред БНТ, скандиране пред френското посолство. Сега измислили да ръкопляскат пред немското дипломатическо представителство.

На кого е необходимо това? 

На народа като цяло подобен тип политически поклони не му вършат никаква работа. Подобно слугинско поведение (долната класа аплодира висшите европейци) е маниерно и издава подсъзнателното усещане на телевизионната революция, че тя е нелегитимна. Протестърите май са преполовили учебника по правенето на цветни революции и сега са объркани в безвремието на своята симулация. Нали знаете - когато човек повярва, че образите в главата му са истински, тогава трябва да бъде хоспитализиран.

С всичко това не искам да кажа, че протестът няма смисъл или пък, че целите му са непременно грешни. Твърдя само, че избраният път е безумен, защото минава не през истинска битка с олигархията, а през смяна на олигархичните кръгове. А това вече е не само вредна, но и злостна симулация на политика. Европа не е всевиждащо око, което да решава нашите всекидневни проблеми и на което трябва да се кланяме час по час. Истинската битка с олигархията е тук и сега. Но олигархиите от цветни революции и ръкопляскания пред посолства не се боят.

Нейният "голям разказ" е в парите й, в нейната собственост. А като гледаме как телевизионната революция по Бодрияр го раздава курортно, олигархията просто няма от какво да се бои.

Това просто е един тъжен разказ за несъстоялата се българска нормалност. И за това, че десният завой оттук-нататък е напълно забранен. България може да бъде спасена единствено и само с лява политика.

Но политическата симулация си е въобразила друго. Проблемът е само неин всъщност.

(Уви вестникарските обеми са ограничени и пространството не ми стигна, за да опиша всичко, което исках да кажа, както и начинът по който исках да го кажа. Заради това една разширена версия на този текст можете да откриете ето ТУК)