Тесногръдието на "демократите"

Абсолютен факт е, че в последният месец и нещо България прилича на психиатрия, която е вдигнала бунт, а доставчикът на антидепресанти е обявил безсрочна стачка. Това, че сме в окото на бурята обаче не трябва да ни прави слепи за всичко, което виждаме.

Твърди се, че на улиците в София са излезли младите, светлите, съвременните, извисените. Това обаче трудно обяснява защо сред тях виждаме всички сини динозаври от началото на прехода, които отново са заели своята любима поза на морално превъзходство и политически нарцисизъм. Телевизионните студиа отново заприличаха на обществен зоопарк от началото на 90-те години. 

В предаването "Референдум" по БНТ във вторник видяхме възкръсването на още един титан от началото на прехода - проф. Михаил Неделчев. И той, разбира се, пак е невинен, пак е борец за демокрация, пак е чист, пак е неопетнен, въпреки, че с неговия глас СДС е идвало поне два пъти на власт и два пъти се провали с гръм и трясък. Но основната черта на десния интелектуалец е това, че той никога не поема вина за всичко и обича да използва думата "дискурс", дори и по неприличен начин.

В предаването обаче Неделчев надмина себе си. Всеки път, когато някой изказваше противоположна теза, той истерично подемаше безкрайната си логорея. Тезите му бяха скучни, банални, досадни, но го повтори поне седем пъти. Това, което беше страшното е, че този, който тряба да е демократ по дух, не чу изобщо противоположното мнение, нито го прие. 

Никой не го кара да си сменя позициите, но без чуваемост не може да има никаква демокрация. Проф. Неделчев като усреднен десен интелектуалец демострира такова тесногръдие, което може единствено да плаши. Интелектуалният ум би трябвало да е отворен за различни гледни точки и смислен дебат. Тези интелектуалци обаче, динозаврите от началото на прехода могат да чуват единствено и само себе си. Те са втренчени отчаяно в пъпа си и не искат да повярвят, че на този свят съществуват други хора освен самите тях.

Точно това провали десницата преди.

Сега като гледаме тя се е запътила към същата пропаст. 

Историята винаги се повтаря като фарс.