Хроничният медиен непукизъм на Запада

Тези дни пред погледа ми попадат постоянно някакви статии в които представителите на протестиращите с драматичен ужас се питат защо световните медии не насочват поглед към тях и не ги отразяват. Този въпрос придобива толкова драматична тоналност в отделни текстове, че човек започва да се пита какво е това - неистова суета или някаква провинциална представа, че западните медии са нещо като някаква глобална бТВ, където да им обръщат внимание с артистичен драматизъм и пищно повдигане на емоционалния градус. Отчаянието за хроничния непукизъм на запада е така отчетливо, че май е в състояние да подрие основната мантра на тези, които твърдят, че са младите, красивите, богатите, съвременните и модерните. Те толкова много искат Европа да ги забележи и отчете по драматичен начин, че меланхолията, която се долавя от статиите прилича на любовно писмо до любима, която отдавна вече хойка с друг. Дори аз се разчувствах от тази европейска студенина.

Тази фиксация във въпроса защо ги няма западните медии издава основен проблем на софийското протестно движение. То е така нарцистично вгледано в себе си, че дразни в мига в който се опиташ да го разбереш. Суетата да пуснеш веднага снимка във Фейсбук, постоянното броене на хората и нападките срещу всеки, който изпита съмнения в цифрата, надъхването чрез нови и нови лозунги - целият протест е замислен като медийно шоу и това го прецаква от третия ден. Първите два дни не беше така. Тогава протестът беше истински. После изби в нещо друго, което е като нищо друго из цяла България. Този нарцистичен дух - вижте ни, ние сме хубавите и светлите, на практика изолира цяла България от този протест.

О, да, знам, протестиращите скърцат със зъби при този аргумент. Ама това е истината. Което не означава, че България харесва тази власт, но със сигурност означава, че останалата България не може да разбере протестиращите, а това е проблем.

Давам ви веднага пример с друга година, която трябва да е близка до сърцата на хората - 1997 година. Тогава стачка парализира цялата страна. Нямаше град, където хората да не се вдигнат. Имаше политически кипеж и второ правителство на БСП така и не се осъществи.

Сега виждаме 8 хиляди души в центъра на София, които се опитват да говорят от името на всички, но нарцистичният дух на това говорене прецаква абсолютно всичко. А хленченето, че западните медии отразявали военния преврат в Египет, а не пиенето на кафе по жълтите павета, говори за една система неадекватност. Само в България може да се случи това - да имаш велика и готина кауза, ама да пуснеш да е защитават изнежени десни интелигенти, които се са самонакичили с етикети и посъбудени от политическата си кома стари седесари, които още си мислят, че лозунгът "Червени боклуци" е връх на политическата естетика.

Ако наистина си сериозен бунтовник - какво изобщо ти пука, че западните медии не те отразяват. "Сендеро луминосо" в Перу да не би да ги отразяват, ама това не е спряло тяхната партизанска война, нали? Субкоманданте Маркос в Мексико продължава да изпраща посланията си до света, въпреки, че СиЕнЕн не тичат да му взимат интервюта.

Какво точно се иска у нас - да ни види светът и да ни се възхити или каузата да бъде постигната?

И изобщо самата идея за помагащата Европа е изключително вредна и странна. Европа не може да бъде куче-пазач на България, нито пък детегледачка на свободна практика. Тези, които протестират искат европейска страна, така твърдят, ама тази европейска страна няма да дойде на върха на телевизионните камери. Навремето американските телевизии отразиха събитията от 1997 година, ама после си заминаха и ни оставиха след това да се оправяме сами.

Сега софийските улици смятат, че имат решение на въпроса, ама честно аз не го виждам. Дясната интелигенция е страшен майстор да поставя неразрешими морални проблеми, ама никога не е изпитала дори и грам съжаление към хората, които не си дояждат. Тази интелигенция си е така самодостатъчна и самозатворена, че дори не разбира в какъв балон стои. А най-страшното е, че, ако нещо се провали и след това всичко се прецака, тя както винаги ще откаже да носи отговорност за каквото й да е, защото, разбирате ли, софийските граждани само можели да свалят власт, а не де формулират решения. Ето заради това се дразня на снимките из ФБ вече - те са демонстрация на визия, но и на абсолютна липса на смисъл. Тези снимки са опит за рекламна листовка на богата душевност, но всъщност са път без изход.

И, когато отчаянието, че западните телевизии ги няма, а властта не поддава стане голямо, липсата на решения и диалог, ще доведат до това, че най-гласовити ще станат тези, които по форумите на вестниците на "революцията" вече открито говорят за бой и за това как трябва да бъдат трошени черепи на комунисти. Глас ще получат и тези, които държат по площадите плакати с въпроса дали Станишев е от "недадените". Ако това искате да получите - моля, заповядайте. Патетиката на нарцистичния протест рано или късно ще стигне дотам.

Не си го пожелавам.

А иначе в обръщането за помощ към света има известна доза черна ирония, която просто не мога да не споделя. Исторически погледното, в кризисни световни ситуации има една-единствена, ама само една-единствена страна, която винаги е била готова да ни помогне.

Не знам защо обаче съм убеден, че младите и красивите биха изпаднали в ужас и писъци, ако точно тази страна и сега се вдигне, тръгне да ги отразява и да помага...:)