Thursday, August 01, 2013

В защита на Мишо Шамара




Не, няма да защитавам Мишо Шамара заради това, че нарече Дянков "еврейска гад". Това си беше върховна тъпотия, която е защитима единствено с искрено извинение този, който я е изрекъл. И нека всеки сам за себе си да преценява искрено ли извинението на рапъра или не.
Мен лично ме кефи това, че по тази тема Шамара е обвиняван от хора, които смятат за добър стил да държат плакат в палатковия си лагер пред парламента, който обявява генерал Луков за герой. Така че - леко с моралния патос, камарада, като изгоните от редиците тези, които възкресяват духовете на старите антисемити с кървави муцуни и ръце, тогава ще имате моралното право да се правите на непорочни духове и чисти съвести.
Толкова по тази тема. Сега по същество.



Лично аз винаги усещам нещо нередно в ситуация в която цяла една общност, в случая "младите, красивите, интелигентните и богатите" започне да преследва един човек. Това ми напомня на преследването на Салемските вещици, на опит за виртуално аутодафе, направо на екзекуция. Защото никой не се опитва да спори срещу аргументите по същество, а се прави опит да се отрече цялата му личност. Сякаш Мишо Шамара няма право на мнение, защото една общност от самовлюбени полупсихопати е решила, че ще разкости един човек понеже той, о, каква наглост, не мисли като тях и не споделя като зомби техните романтични прилагателни за света.
Шамара може да ви дразни, можете да хапете до кръв книгите си на Айн Ранд докато той ви говори за социална справедливост, може да ви кипват нервите от него, но той е човек като всички нас, с равни права на нашите да има собствена позиция. И преследването на един човек с цел да бъде внушено, че той е някаква отрепка, чието мнение е незначително, се родее със сталинския терор и то по много поразителен начин.


А Шамара е симпатичен, защото той беше реална жертва на режима на Бойко Борисов. СЕМ написа донос до прокуратурата за една негова песен "Бяло, зелено и червено" и започнаха разследване срещу него за оскверняване на българския химн и герб. Абсолютна простотия. Още тогава обаче ми направи впечатление, че тези, които днес реват като разгонени котараци какви борци за свобода са и какви мощни интелектуални поети са понеже римуват "полюция" с "конституция", изобщо не се вдигнаха да защият свободното слово. О, не, налягаха си парцалите и си ядяха в скъпите ресторанти. Никой не кара да приемате метафорите на Шамара и полетът на неговата мисъл, но да търпите прокурор да разследва текст на песен? Хей, къде го има това? Бил сравнил червеното с мензис. Дай да лежи в затвора, така ли? Толкова малко хора се обадиха тогава по този случай, че беше кошмарно.
И смятам, че именно тогава Шамара е осъзнал, че в мрачни времена един артист няма място в дискотеките, клубовете или по заведенията, а че битката за демокрация трябва да се води на улиците. Че един артист не може да си позволи да стои безучастен пред снобщината и авторитарния режим. И се превърна в най-последователния критик на Бойко Борисов. Нещо повече - той е един от най-опасните критици на Бойко Борисов, защото го атакува на неговото първично ниво, там, където генералчето е най-уязвимо, защото това е езикът, който той разбира и който го разкъртва.



Половината от тези, които сега го плюят обаче са фенове на Бойко Борисов. И феновете на Бойко Борисов трябва да са еманация на демократичното мислене в страната ли? Те ли ще бъдат културната инстанция, която ще казва кое е добро и кое лошо? Заради това мога да им препоръчат да си спестят иронията. Всяка тяхна дума, между другото, печели нови фенове на Шамара.


Забелязах и нещо друго. В арсенала срещу рапъра се използват текстовете на неговите песни, особено тези, които са пълни с цинизми. Да, това е легитимно оръжие, не може да се отрече. Някои от текстовете не биха говорили добре за никого. Но рапът е култура на бунта, който не признава ограничения и ако ми вземете текст на произволен рапър по света, който да звучи като молитва на майка Тереза, лично ще ви черпя с бира. Просто смисълът от рапа не е да бъде приличен, а да внесе уличния език в културата.
Тези, които обаче наблягат на цинизмите у Шамара пропускат друго. Пропускат да видят, че неговите текстове винаги са били социални, тоест той не се е събудил вчера като човек, който осъзнава реалността, а винаги е живял със социално чувство.



Ето ви част от текст за пример:


Баща ми имаше жигула комби,
бачкаше до късно, връщаше се като зомби.
Кинтите в семейството бяха дефицит
майка ми трепереше да не стана бандит.
Но живота е такъв, ситуацията е такава,
а аз израснах такъв в тая държава.




Посочете ми един от модерните поети, които сега ехидничат над Шамара, който поне веднъж в творчеството си да е изразил такава социална трагедия, описана с такъв човешки език.
Или пък такава:



Много искаше да влезе във клуба,
нямаше лев във джоба и стоеше вън на дъжда
Гледаше децата със скъпите дрехи,
които благодарение на техните имаха успехи.
Маратонките му бяха менте,
но това не му попречи да бъде смело сърце.



Това е дивата картина на преходната България. На смазващите контрасти. Но интересното е, че докато пишех този текст видях, че Шамара е активист дори отпреди прокуратурата да го погне. В песента "Сърцата ни" преди да почне клипа Шамара се обявява срещу добива на шистов газ в България. А в тази песен се пее още:


ТЕ искат всичко от мен ,
а аз отдавна нищо нямам.
Вървя по моя път и просто гледам да не падам!
И има дни в които не мога и не искам


И още:



Душите ни взеха, взеха ги отдавна.
Ценностите умряха , когато комунизма падна!
Искам свобода, брато, не искам свободия.
Не искам да съм РОБ на тия или на ония



И последно:



Оставете ни да дишаме - искам глътка въздух.
Не мога да ви дишам бе - искам глътка въздух!
Не говоря по телефона с моите момчета,
еб*л съм ви ченгетата и ваш`те СРС-та!




Рапът е директна култура. И неизменно стига до политиката, макар и пречупена през индивидуалното начало и протестният вопъл. Но Мишо Шамара е много по-добър и искрен изразител на автентичния гняв, отколкото например едни D2, които набързо излъгаха, че тяхната старичка песен "Черна сутрин" е протестна. Тя наистина може да е била протестна, но понеже е пусната още в началото на 2013 година, най-вероятно са я вдъхновили съвсем други протести.
Но в голямата си част съвременната българска култура е абсолютно импотентна или дивашко-конспиративна, когато трябва да опише политически процес и резултатът е:


Писна ми да тичам, гонейки една лъжа.
Бях така наивен, за да мога да търпя.
В черна сутрин слънцето изгря.
В черна сутрин сбъдва се съня.



Това може да се тълкува по всякакъв начин - като протест към света, като протест към душата или като черен ужас от нахлуващия заран в главата махмурлук.


В този смисъл Шамара запълва нишата, която отдавна е заета в другите страни - артистът, който се ангажира с кауза. И нещо друго - Шамара не е Кирил Маричков, Милена или Васко Кръпката - вечното присъствие, което все ни убеждава, че трябва да гласуваме за правилните сили, а когато тези сили преебат всичко после пак ни се правят на невинни. Шамара е автентичен понеже не само е нов, но и очевидно се раздава с цялата си душа. Да не говорим, че е направил много повече за българската култура от един Едвин Сугарев например. Защото поне е накарал няколко млади хлапета да се замислят за това какъв е смисъла на живота, който водят, за разлика от Сугарев, чиято поезия може да те убеди единствено в това, че самоубийството не е чак толкова лош изход от този литературен дебилизъм.


Странни са пътищата на артиста в този свят. В началото на 90-те години Шамара едва ли е предполагал, че някога ще се качи на Бузлуджа по време на празника на левицата. Но го направи. Той е воден от свои идеи и, честно казано, аз му се радвам. Виждам в него всеотдаденост и пламък, които толкова липсват в политиката тези дни. Понеже плажуванията на протестърите са просто имитация на пламък. Харесва ми и това, че Шамара като истински артист се конфронтира с официалната интелектуална обществена гледна точка, тоест винаги намира начин да бъде бунтар, да скандализира, но и да поднесе своята истина на обществото.
Той просто е човек с битка и е радостно да виждаш, че я води.
Нека, който е безгрешен да хвърли първия камък срещу него.
Офф, забравих, в България всички са безгрешни. Камъните срещу Шамара хвърчат като при торнадо.
Ама се радвам, че не му пука.

No comments:

Post a Comment