Sunday, August 11, 2013

Защо въпросът за кинтите вбесява НПО-ата?




Изобщо нямаше да влизам в тази тема. Намерението ми беше да изкарам една дълга отпуска без да ми пука за протести, политика, финансови потоци, градски лудости, нарцистични мании и неправителствени организации. Вселената е прелестна, краката на рускините по Черноморието са дълги, човек може да изкара цял живот в състояние на естетически възторг и без да се интересува от въпроса кои точно пари стоят зад лицата на протестърите. Но понеже Фейсбук е паралелна реалност и от няколко дни насам Асенн Генов, видно лице от софийските улици, е решил да ми преподава уроци по журналистика, реших да се заровя в темата и да видя какво толкова е предизвикало гнева му. Видях, че гневът му се дължи на публикации в пресата за това как неправителствените организации, които стоят в основата на протестите са спечелили проекти за доста тлъсти суми. Нямам намерение да обвинявам никого заради това, че си е свършил работата. Дори нямам намерение да обвинявам никого заради това, че е взел пари. Това, което ме дразни не е прибирането на кинти, а реакцията на хората, които трябва да се светли, възвишени, лъчезарни и демократични, когато ги попитат откъде идва тяхното финансиране. Тази злоба ме изведе от лятното настроение и реших да видя какъв е нейният източник.
Всъщност мнението, което ме извади от оптимистичния светоглед е на Антоанета Цонева, шефка на Института за развитие на публичната среда. В един неин статус във Фейсбук е събрана толкова вещерска злоба, че очаквах думите да почнат да бълбукат. Ето какво е написала тя:



"Когато всичко това свърши с оставката на правителството - искам тогава да видя участвалите в информационната война на кого ще станат наемци и в чии крака ще се хвърлят - да си страхлив може и да е разбираемо понякога, да си наведен - не толкова разбираемо - унизително е доста, но да застанеш на тъмната страна и да й слугуваш с такъв апломб, самозалъгвайки се, че упражняваш журналистика е избор, който се прави съзнателно, страхът и нискочелието са само гарнитура към липсата на гръбнак - това е за цял живот"




Значи въпросът - откъде се финансира Антоанета Цонева е слугуване, така ли? От висотата на коя небесна и политическа инстанция тя е тази, която определя кое е тема за журналистиката и кое не? Нима всички не искаме повече прозрачност в нашия обществен живот, защото сме удавени от отвращение от безкрайните лъжи в които живяхме в продължение на 20 години?
Преди около месец протестърите бурно реагираха на една декларация на шефа на НС Михаил Миков в която той изказа опасения, че медиите истеризират обществената среда. Развълнувани журналистки, които бързо забравиха, че 3,5 години живяхме под диктата на един Постоянен зрител на сутрешни блокове, обявиха, че това било натиск върху медиите. А мнението на Цонева какво представлява? Нима това не е намеса в журналистиката? Нима това не е опит за цензура, нима не е опит за фалшив морален ботуш в лицето на медиите?
И забележете - всичко това е изразено като ясна заплаха - "когато всичко това свърши с оставката на правителството". Очевидно трябва да се стягаме за политически офицери в медиите, които стриктно да бдят, че думата протестър ще се употребява само с прилагателни като "чист", "морален", "възвишен", "неподкупен".



Никой не може да ме убеди, че финансирането не създава зависимости. Което не означава, че приемам тезата за тъмна мрежа от "соросоиди", които дърпат конците на обществения живот. Но приемам отказа да се признаят финансовите зависимисти като опит за манипулация.
Защото същите хора, които днес отказват да си признаят за кинтите пре февруари пръскаха гневни слюнки, че "рубладжиите" са на улицата. Тогава клеймяха финансовите зависимости, а когато този бумеранг се върна, за да отнесе тях, изведнъж започнаха да врякат като виртуални есесовци.
Преди 20 години вероятно можеше да повярваме, че парите от чужбина пристигат в израз на висш алтруизъм и изначална доброта. Но днес 23 години по-късно всеки опит за отричане на тези завистимости издава театър и подлост.
Никой никога не е казвал, че проекти не могат да бъдат печелени, това, което трябва да стане ясно обаче е доколко българските НПО-та са изразител на реален обществен интерес или пък са говорител на внушена неясно откъде теза. И другият голям проблем - с парите от чужбина няколко организации се опитват и в момента да монополизират цялото гражданско общество, сякаш само те имат право да говорят от негово име. Заради това вероятно идва усещането за истерия - те почват да съскат, защото въпросът за финансовите източници сериозно подрива техния кредит на доверие. И то с основание.
И вместо да се защитят реално, те почват да громят всеки журналист, който е попитал основополагащия въпрос на капитализма - откъде са парите?
Иначе се получава нещо много перверзно - искаш прозрачност от властта, ама за себе си не прилагаш това правило, откъде-накъде?


Политическият бяс не замества липсата на отговор. Гневните статуси с призив за цензура не са обяснение за парите. Размаханият гневен пръст не осветлява ситуацията.
Наглата самоувереност, че не дължиш отговори, когато искаш отговори, пък води вече до обществени абсурди и усещането за изкривена реалност.
Пичове, просто си кажете откъде са ви кинтите. Ще ви олекне. И пак ще можете поне малко да бъдете забавни. Защото с тази истерия изтощавате вече всички. И най-вече тези, които ви вярват, но които също се питат - защо пък истерясвате всеки път като ви питат откъде са ви парите?
Ако това не е задкулисие, кое е? С какво сте по-добри от властта, ако се държите като нея? Или ако смятате, че НПО-болшевизмът е следващата фаза на българската демокрациия, поне ни предупредете навреме.
За да можем да си хванем самолетите преди да дойдете на власт.

1 comment: